Когато те удари ток

,,Когато гръм удари, как ехото заглъхва“

Пейо Яворов

Около всяка една човешка дейност в обществото витаят редица заблуди и неправилни представи. Колкото по-опасни могат да бъдат последствията от неправилно извършване на дадена работа, толкова повече хората се плашат от нея. Една такава област е, без съмнение, електроинсталационното дело. Съществуват много митове, като един от тях е, че когато човек ,,бръкне в контакта“, то той едва ли не моменталически се изпича и веднага става стопроцентово мъртъв.

Да бе, да! Няма такова нещо! Правили сме го понякога и мога да потвърдя че поне моя милост, авторът на това четиво, съм в момента жив. Но успокойте се, точно сега нямаме намерение да Ви доказваме как точно и при какви обстоятелства е безопасно да бъркате в контакта. Желанието ни е само да образоваме людете, които обединяват всички видове телесни поражения от електрически ток и всички типове електрически злополуки под общознаменателния фразеологизъм ,,удари го токът“.

И такаа, да хванем сега скалпела и да прощудираме анатомията на електрическите поражения. Предварително казвам обаче, че може да се наложи това да стане в повече от една статия.

В промишлена, заводска обстановка обикновено грозящата опасност се възприема чрез сетивните органи на човека: той подушва мириз­мата на газа, чува ненормалното хлопане на машината или апарата, вижда приближаващия машинен детайл и др. Инстинктът за самосъхранение у човека в повечето случаи му подсказва и начина за избягване на опасността.

В електротехниката положението е съвсем различно. В повечето случаи електрическият ток не се проявява преди допир, особено ако на­близо няма осветителна крушка, електродвигател или трансформатор, които да са свързани с инсталацията. Тези апарати, както и в остана­лите отрасли на техниката, могат да сигнализират за опасността (свет­лина, движение, бръмчене).

Често опитни електромонтьори толкова привикват към обстанов­ката при електромонтажните работи и по инсталацията, която се на­мира под напрежение, че съвсем забравят грозящата ги опасност. Между старите квалифицирани монтьори се срещат и такива, които смятат, че са застраховани срещу пораженията от токови удари. Те са влизали често в пряк контакт с тока и той е протичал през тях случайно или умишлено при допир с тоководни части от електрическата инсталация, но не е навреждал на здравето им. Те правят оттам извод, че организмът им е свикнал към електрическия ток и той не може да им при­чини големи поражения.

Вън от майтапа – това не е вярно! В природата не съществуват хора, които да са застраховани от пораженията на електрическия ток! Опасност­та от последствията му (изгаряния, шокове и даже смърт) се пре­махва само при пълно съблюдаване на правилата и инструкциите по техниката на безопасността.

Общи мерки за безопасност при електромонтажните работи

В практиката са определени редица предохранителни мерки, които не­пременно трябва да се съблюдават при работа по електрически инста­лации под напрежение. Те се свеждат до предпазване от удари на електрическия ток. Общите предохранителни мерки са следните:

1. Никога да не се отива без нужда близо до тоководни части и те да не се допират, даже и когато са изолирани.
2. Електромонтажните работи трябва да се извършват пре­димно при изключена токова верига. Забранява се работа при в. н., а при н. н. трябва да се вземат предписаните предохранителни мерки.
3. Забранява се работата в тесни и тъмни места в непосредствена близост с тоководни части под напрежение.
4. Забранява се обличане, умиване и поставяне на дрехи в непо­средствена близост до незащитени от допирно напрежение електрически части.
5. Да не се употребява разпространеният между монтьорите начин за проверяване присъствието на ток в инсталацията с пръст. За тази цел да се използуват пробната лампа или измерителните уреди.
6. Да не се отива на работа в нетрезво състояние, защото има по- голяма опасност да се попадне под напрежение.
7. При работа под напрежение да се използуват защитни изола­ционни приспособления: а) инструменти с изолационни дръжки; б) изо­лиращи подложки; в) гумени ръкавици, галоши или подметки; г) шапка; д) приспособления за заземяване и др.
8. Всички тоководни части за в. н. (при възможност и за н. н.) трябва да са оградени с прегради, решетки или заземени метални по­крития.
9. Всеки електромонтьор трябва да е запознат не само с начина на работа, но и с даване на първа помощ при нещастни случаи.
10. Цялата работа трябва да се извършва под непосредственото наблюдение на техническия ръководител или майстор (бригадния отго­ворник) Работата трябва да се извършва обязателно най-малко от две лица.

Оказване на първа помощ пра наранявания и изгаряния

Повечето наранявания и изгаряния при електромонтажни работи на освети­телни и силови инсталации са от нехайно и небрежно отношение към правилата и предписанията на техниката по безопасността (неизолирани или повредени инструменти, липса на гумени подметки и др.). При малки одрасквания и порязвания мястото се промива с кисло­родна вода, намазва се с йод и се бинтова. При по-големи рани със силно кръвотечение раната се стяга със стерилен бинт и ръката или кракът над раната се стяга силно с кърпа, напр. турникет.

Изгаряния при електромонтажните работи се явяват от допир с горещ асфалт, припой, нагрети споявани или заварявани проводници и от волтова дъга на мястото на допир с тоководни проводници. Има три степени на изгаряне:

1. Повърхностно изгаряне (първа степен). За намаляване бол­ката изгореният крак или ръка се вдига нагоре и държи дълго така. Изгореното място се полива с танинов разтвор, поставя се марля и памук и се забинтова. При изгаряне от волтова дъга пострадалият се завежда при лекар.
2. Изгаряне с мехури (втора степен). Постъпва се, както по-горе.

3. Тежки изгаряния (трета степен). Вика се бърза помощ или най-близкият лекар или пострадалият се отнася в най-близката болница.

Оказване на първа помощ при поражения от електоически ток

Често допирът с електрически ток предизвиква изгубване на съзнание, спиране на дишането, изгубване на пулса, изстиване на кожата, поблед­няване, което дава признаци на смърт. Не може обаче да се счита, че е настъпила смърт, затова се вземат бързи мерки за съживяване на пострадалия. Необходимо е при това да се спазват следните основни правила: 1) да се освободи пострадалият бързо от действието на тока и 2) ако е загубил съзнание, веднага да се проведе изкуствено ди­шане, което продължава до идването на лекар. Освобождаването на пострадалия от действието на тока става внимателно, за да се избягнат вреди както за пострадалия (падане от голяма височина), така и за спасителя, понеже допир до човек под напрежение е опасно, ако не се вземат специални предпазни мерки.

Начини за освобождаване на пострадал от ток:

1.Използват се дрехи, сухи дъски, прътове, въже или други непровеждащи тока материали, за да се отдели пострадалият (фиг. 1) или тоководният проводник (фиг. 2) и така да се прекъсне действието на тока върху пострадалия.

2. Не трябва да допираме обувките на по­страдалия, докато се намира под напрежение (пироните и налчетата са опасни, защото провеждат ток).

3. Когато пострадалият трябва да се допре, нужно е да се сложат гумени ръкавици или да се стъпи на суха дъска. Препоръчва се действане с една ръка, като другата се постави в джоба (фиг. 1).

Когато пострадалият конвул­сивно стиска проводника, препо­ръчва се:

1. Да се изключи най- близкият прекъсвач или предпази­тел, а с това и токът, ако няма опасност пострадалият да падне от високо. При напрежения до 250 V се допуска пресичане на провод­ника с брадва със суха дървена дръжка.

2. Ако безопасно осво­бождаване не става по указания начин, прибягва се до късо съе­динение на всички линейни про­водници и свързването им към земя.

 

Изкуствено дишане се прави, ако освободеният от тока пострадал остане в безсъзнание.

Преди това трябва: 1) да се осво­боди пострадалият от стесняващи­те го дрехи. 2) да се осигури достъп до него на чист въздух, като устата му се разтваря, държи се така с парче дърво или кърпа и се премахнат изкуствени зъби, слюнки или кръв. Изкуствено дишане се провежда от един или по­вече хора. Разглеждаме само първия случай.

Операциите на изкуственото дишане са следните:

1. Пострадалият се полага по корем с лице настрана върху ед­ната ръка, сгъната в лакътя, докато другата ръка се изпъва напред.
2. Даващият помощ застава на колене с лице към главата на по­страдалия, като бедрата на последния са между коленете му.
3. Даващият помощ слага дланите си на долните ребра на постра­далия и натиска с всичка сили в течение на 2 сек, след което бързо маха дланите (фиг. 3). Натискането не става извеанаж, а отначало леко и постепенно се усилва. Ръцете на даващия помощ са изпънати, а не свити в лактите.
4. Натисканията трябва да са равномерни, еднообразни и рит­мични в съответствие с естественото дишане (12— 14 пъти в мин). Броят на натисканията се регулира по часовник или по собственото дълбоко дишане.
5. Ако се появи естествено дишане, изкуственото въпреки това се продължава до идването на лекар.
6. За усилване на започващото дишане под ноздрите на постра­далия трябва да се поднесе навлажнена с амоняк кърпа и внимателно да се разтрият гърдите.
7. Когато се появи гълтане (не по-рано), дават се 15—25 валериа­нови капки с вода, чаша вино, чай с вино или горещо кафе.

Ами, това беше! Надяваме се, че не сме Ви досадили, защото тепърва има да четете и следващата статия, в която вече става въпрос за разликата между електрическо нараняване и електрически удар.

Един материал на Сандъците – Sandacite

---

Литература:

Правилник за техническа безопасност при експлоатация на въздушни електропроводи с високо напрежение. София, 1961.

Соловьев, П. Техника безопасности. М., Госэенергоиздат, 1955.

Митов, Б. Техника на безопасността и противопожарна безопасност. София, Наука и техника, 1956.

Средец 50 – нова лазерна технологична система!

В предишната публикация Ви разказахме за българската система за лазерно рязане Искър 500. А сега ще обърнем внимание на една малко известна апаратура за прецизно гравиране и надписване на повърхнини от различни материали. Процесът се извършва чрез същата технология – лазерното гравиране.

Тази апаратура е разработена в България през втората половина на 80-те години в същия този Завод за лазерно технологично оборудване Иглика и се нарича Средец 50:

СРЕДЕЦ 50 ВИ ПРЕДОСТАВЯ БОГАТИ ТЕХНОЛОГИЧНИ ВЪЗМОЖНОСТИ, НЕКОЛКОКРАТНО ПОВИШАВА ПРОИЗВО­ДИТЕЛНОСТТА НА ТРУДА И РЕШАВА ПРОБЛЕМИ, КОИТО НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ РЕШЕНИ С ПОЗНАТОТО ВИ ДОСЕГА ТЕХНОЛОГИЧНО ОБОРУДВАНЕ.

Средец 50 извършва точно гравиране на инструментални нониуси (шублери), маркиране и надписване на знаци, цифри и букви върху инструменти, скали, лагери, клавиши и други.

Системата работи с 50 вата непрекъснат ИАГ: Nd лазер и акустооптичен модулатор.

Освен за гравиране, маркиране и надписване, с ЛТС Средец 50 могат да се изрязват детайли със сложна кинфигурация от листови метали с дебелина под 0,5 мм.

Шефмонтажът, обучението на кадрите, слегаранционното сервизно обслужване и допълнителните резервни части за 2- до 5-годишен период на експлоатация са по желание на клиента и са предмет на отделни договори.

 Технически характеристики:

• Широчина на разграфяваните щрихи и маркировка – от 0,08 до 0,2 мм
• Разлика в широчината на щрихите върху една скала – до 0,03 мм
• Дълбочина на щрихите – до 0,4 мм
• Повтаряемост на позициониране – до 0,005 мм
• Скорост на позициониране –  8 м/мин.
• Скорост на работния ход – по 4 м/мин.
• Максимален ход на координатната маса по ”Х” – 400 мм
• Максимален ход на координатната маса по ”У” – 200 мм
• Приспособление за захващане и базиране върху координатната маса в зависимост от конкретния обработван детайл (шублер, лагер и т.н.)
• Режим на работа:

ръчен — за настройка на системата;

автоматичен – по програма зададена от системата за управление с ръчно пускане и автоматично спиране в края на работния цикъл

• Възможност за преместване на обектива спрямо обработваната повърхнина – ± 10 мм
• Време за готовност на ЛТС Средец 50 за работа – 10 мин

Когато ще искате да свържете Средец 50 с електронноизчислителната машина, която ще го управлява, трябва да имате предвид и да направите следното:

• Предназначена е за система за управление ЗИТ 500 М
• Инкрементално програмируемо преместване по оси ”Х” и ”У” – 0,001 мм
• Работа на ЛТС ’Средец 50 от перфолента или от памет
• Обстойно запознаване с паспорта на изделието, къде то са описани някои особености на ЛТС.

Други технически характеристики:

• Максимална консумирана мощност на ЛТС  — до 10 kVA
• Захранващо напрежение – 3 х 380 V; 50 Hz
• Захранване със сгъстен въздух — от 3 до 5 МРа
• Разход на вода за охлаждане    — 8 l/min
• Температура на водата за охлаждане  -14 + 3° С
• Габаритни размери

на основния корпус — 2200 х 1320 х 850 мм

на блока за управление — 900 х 350 х 1200 мм

• Маса

на основния корпус — 900 кг

на блока за управление – 100 кг

Един материал на Сандъците – Sandacite

Българска камера за видеонаблюдение КТП 200

КТП 200 представлява миниатюрна транзисторизирана камера, осигуряваща получаване­то на висококачествено телевизионно изображение върху екрана на видеоконтролен приемник тип ВКП 200. В камерата, с размери 7 х 10 х 22 см и тегло 1,75 кг, са разположени най-необходимите възли, а основните схемни елементи и устройства са по­местени във формиращо устройство с размери 38,6 х 14,6 х 23 см и тегло 9 кг.

Връзката между камерата и формиращото устрой­ство се осъществява посредством многожилен кабел дълъг до 150 м (при поискване и до 300 м).

Връзката между формиращото устройство, което създава комплектния телевизионен сигнал и два видеоконтролни приемника (при нужда) се осигу­рява и с по един коаксиален кабел, свързващ видеоизходи «Монитор 1» и «Монитор 2» на формиращото устройство със съответен вход 75 й на всеки от два­та монитора (видеоприемника). Максимална дължи­на на кабела 600 м (и 800 м с разрешаваща способ­ност й 600 телевиз. линии).

Разрешаващата способност на изделието е >/= 700 телевиз. линии в надлъжна (хоризонтална) посока.

Различими полутонови градации – 10.

Автоматично регулиране на чувствителността на видикона — запазване постоянен видеосигнал (пор аз- мах) при изменение на осветеността 100 пъти.

Минимална осветеност на фотослоя на видикона >/= 1 lх

Осветеност, нужна за оптимален телевизионен об­раз—200 lх на обекта при обектив f = 25 мм; 0 = 1:1,4.

Геометрични изкривявания </= 1 %.

Нелинейни изкривявания — вертикални </= ±1,5 %; хоризонтални </= 2 %.

Консумация:

а)   при мрежово захранване </= 50 W;

б)   при акумулаторно захранване 12 V </= 16 W.

Гаранционен срок — 1 година.

Температурен обхват за нормална работа на из­делието (умерен климат) от 0 до +40 С (успешно и при — 10° С до +45° С

Време на непрекъсната работа — 24 часа.

Камерата за видеонаблюдение КТП 200 е предназначена за работа на закрито, а на открито може да работи с предпазни кожуси или сен­ници).

Камерата е изпълнена като алуминиева отливка с метален кожух. Има елегантен външен вид. Оцве­тена е свежо в два тона; формиращото устройство е с пропорции, които вдъхват стройност и спокойствие. Оцветяването е също в два меки сиви тона. По иска­не на клиента са възможни и други цветни решения.

Камерата е производство на Слаботокова завод София от началото на 70-те години.

Един материал на Сандъците – Sandacite.

Плот 1 – български чертожен софтуер

През 1988 г. в Института по техническа кибернетика и роботика към БАН е разработен чертожният софтуер Плот 1. Преди това в България съществуват и други подобни продукти, като напр. Графкад, но той е по-професионално насочен. Плот 1 има своите разлики.

ПЛОТ 1 е типична програмна система за автоматизиране на чертожната дейност от края на 80-те. Работи върху 16-битови персонални компютри Правец и други, съвместими с IBM РС/ХТ/АТ. Позволява конфигуриране на евтино работно място за автоматизация на проектирането (състоящо се от устройство за въвеждане на координати, компютър с графика и устройство за изчертаване). Системата Плот 1 използва техника за диалог, лесна е за усвояване и идеална за работа с не много сложни чертежи. Има аналог па всички понятия и команди, с които разполагат по-професионалните системи, което я прави подходяща за първоначално запознаване и осмисляне на възможностите на сиаемите за автоматизация на проектирането.

Така както в началото на 80-те години системите за текстова обработка облекчиха и ускориха писателската дейност, малко по-късно системите за чертане с помощта на компютър променят чертожната дейност. Използвайки тези системи, Вие можете да създадете чисти и точни чертежи, да променяте чертежи, без да е необходимо тяхното пречертаване отначало, да размножавате автоматично често използвани формуляри и фигури, да правите копия на напълно завършени чертежи и т.н.

На практика няма никакви ограничения за видовете чертежи, които Вие ще създадете, използвайки ПЛОТ 1. Архитектурни чертежи, чертежи на вътрешно обзавеждане, блок-схеми, графики, организационни диаграми, топографски и морски карти, технически илюстрации, монтажни диаграми, поздравителни картички и чертежи в областта на електрониката, химията, машиностроенето и строителството – това са само няколко от приложенията на ПЛОТ 1.

Каква е разликата между Плот 1 и други софтуери за чертане?

Ако вземем за прицелна точка годината 1988, ще забележим, че за персонални компютри са създадени доста чертожни програми, но повечето от тях са пикселно ориентирани. Това ще рече, че когато начертаете обект, например окръжност, съответните точки (пиксели) стават видими на монитора и стават част от чертежа. Програмата не помни, че тези точки представят окръжност. Ако увеличите обекта и го направите четири пъти по-голям, програмата може само да дублира осветените точки.

От друга страна, ПЛОТ 1 е обектно ориентиран и ще регистрира въпросния обект като окръжност с определен център и радиус. При увеличение четири пъти, ПЛОТ 1 използва тези математически дефиниции, за да създаде много по-детайлно изображение.

Необходими технически изисквания:

• Изисквания към компютъра:
• програмно съвместим с IBM PC/XT или PC/AT
• 512К RAM памет
• 2 флопи-дискови устройства или 1 флопи­дисково устройство и твърд диск тип „Winchester“

• Изисквания към графичната карта и монитора:
• графична карта „Hercules“ или
• графична карта „IBM CGA“ (черно-бял) или
• графична карта „IBM EGA“ (с 256К графична памет и
• съответните за тези карти графични монитори

• Изисквания към въвеждащото устройство
• устройство за въвеждане на относителни координати тип „мишка“, съвместимо с това на „Microsoft“

• Koala Pad
• Joystick

Поддържани плотери: – Hewlett-Packard		7475
7220	7470
7580	7585	7586
– Houston Instruments		DMP-29
DMP-7	DMP-8
DMP-40	DMP-41	DMP-42
DMP-51	DMP-52	DMP-56
DMP-51MP      DMP-52MР

Поддържани принтери:

• Epson

FX-80         FX-85         FX-100  FX-286

• Hewlett-Packard

LaserJet               LaserJet Plus

• ^IBM

Proprinter            ProprinterXL

• Okidata

Microline 84       Microline 93

• TI Omni

850             855             860

• лазерни принтери PostScript

А оригиналното ръководство на ПЛОТ 1 можете да изтеглите оттук ==> ПЛОТ 1

Един материал на Сандъците – Sandacite

КОБРА – да пишем програми за Правец!

КОБРА е разработена през 1987 г. в СО Микропроцесорни системи Правец и СП Микросистеми София.

КОБРА е завършена система компилатор, притежаваща всички необхо­дими възможности за разработка на приложни програми. С нея могат да се създават и компилират програми без помощта на други средства, с изключение на текстови редактор. Изчисте­ните от грешки, компилирани и свързани програми се преобра­зуват в заредим модул (съхраняван във файл от типа .ЕХЕ), който може директно да се изпълни на всеки компютър, функциониращ под управлението на ДОС-2.0 (или следващи версии) и използващ модул ANSI за поддържане и обслужване на периферните устройства. При това не е необходимо да са достъпни управляващите компоненти на КОБРА или МикроФАЙЛ/16, първичните и обектните модули.

Нека видим какви са системните изисквания на компилатора КОБРА:

Работи с микрокомпютри „Правец-16“, IBM PC, XT, АТ и съвместими с тях.

Компилаторът изисква следната минимална конфигурация:

• 256 КВ памет с произволен достъп (RAM);
• едно флопидисково устройство и „твърд“ диск от тип „Уинчестър“ или две флопидискови устройства;
• ДОС-16, MS DOS или PC DOS версия 2.0 и следващи версии.

1.2 Изисквания при изпълнение на програми, компилирани с КОБРА.

Програми, компилирани с КОБРА, могат да бъдат изпълнени на всеки компютър със следната конфигурация:

• 256 KB RAM – памет;
• ДОС 16, MS ДОС или PC ДОС версия 2.0 и следващи;
• Компютър напълно съвместим с „Правец-16“, IBM PC, XT и АТ или такъв, който поддържа модула за обслужване на периферните устройства SYS;
• Компютър, чието разпределение на входно-изходните буферни пакети е стандартно и осигурява безконфликтност на входно-изходните операции.

А какви други характеристики притежава компилаторът? В сравнение с МикроФАЙЛ/16-1.0 те са доста повече! и се свеждат до следното:

а) в структурата на файл с данни могат да се дефинират до 1024 полета;

б) могат да се създават файлове, които съдържат описание на полетата от структурата на релационната таблица;

в) съществува възможност за обвързване на един файл с данни едновременно с няколко други файла от този тип;

г) едновременно активни се поддържат до 64000 неза- писими променливи;

д) добавени са редица нови функции:

• за получаване стойността на ASCII кода на последния натиснат клавиш при изпълнение на програмата;
• за определяне името на всяко поле от активния файл с данни;
• за определяне номера на реда, в който .се намира текущо изпълняваната команда;
• за определяне на името на текущо изпълняваната програма или процедура;
• за повтаряне на символен низ определен брой пъти;
• за условна обработка на изрази;

е) съществува възможност за задаване на потребителски функции, за обръщение към кеогракичен брой външни модули и за осигуряване на помощна информация за потребителя в хода на изпълнение на програмата чрез натискане на клавиш F1;

ж) могат да се изграждат цикли, командите в тялото на които се изпълняват определен брой пъти;

з) осигурени са средства за очертаване на области от екрана, както и допълнителни възможности за неговото форма­тиране с команда

и) могат да се използват макродефиниции в команда DO WHILE, както и рекурсивни и вложени макродефиниции;

х) могат да се зареждат разширени техстови полета в независими променливи от символен тип;

л) глобалната променлива COBRA позволява програми, използващи разширените възможности на КОБРА, да се изпълняват под управление на МикроФАЙЛ/16-1.0;

м) включени са помощни средства, които позволяват да се създават файлове с данни, индексни файлове, етикети и справхи на равнището на операционната система;

н) осигурени са помощни средства за настройка на програми.

Освен използването на тези допълнителни възможности, програмите, обработени с компилатора КОБРА, притежават и редица други предимства;

а) при компилация се проверява коректността на целия първичен модул, което позволява да се локализират и коригират едновременно всички грешки;

б) тъй като компилираните програми се изпълняват на равнището на операционната система и не е необходимо да ее проверяват за коректност и да се преобразуват в машинен код, то скоростта на изпълнение е значително по-голяма, отколкото при обработка от интерпретатор;

в) компилаторът значително увеличава безопасността на първичния код. Когато се предоставя програмно осигуряване на потребителя, което е разработено с помощта на интерпре- тативен език, то неговата защита от несанкциониран достъп обикновено се реализира чрез схема за шифриране. Този подход осигурява само временни прегради за субекта, стремящ се към достъп към шифрираната програма.

Често пъти той създава дешифрираща процедура, коятс позволява за минути да се възстанови оригиналното състояние на първичния код. Компилираните програми са една по-висока степен на защита в сравнение с шифрираните по определена схема. На потребителя могат да се предоставят само заредими модули, съхранени във файл от тип .ЕХЕ. И тъй като практически е невъзможно от тях да се възстанови първичният код на програмата, то нейната безопосност е осигурена в много по-пълна.степан.

Програмите, обработвани с КОБРА, са изградени от команди и функции на МикроФАЙЛ/16-1. В по-редки случаи обаче съществуват и разлики.

Съдържанието на дискетата на КОБРА можете да изтеглите от този линк ==> КОБРА

Един материал на Сандъците – Sandacite.

Лампов RC тонгенератор ТГ2

Този RC тонгенератор e български от главата до петите и е прозводство на вече несъществуващия завод Електроника София от 1961 или 1962 г. Сега в Сандъците – Sandacite мислим да Ви представим малко по-подробно този радиотехнически уред.

RC-тонгенераторът тип ТГ2 е предназначен за произвеждане на нискочестотни синусоидални напрежения в звуковия честотен обхват от 20 до 20 000 хи. Той е необхо-дим при различните видове измервания на нискочестотни усилвателни уредби, електро-акустични апаратури, радиоприемници и телефонни съоръжения, за захранване на измер­вателни апарати и др. Поради високите си технически показатели този тонгенератор е особено подходящ за лабораторна работа.

RC-тонгенераторът ТГ2 се състои от следните части: генератор, усилвател, атенюатор, измервател на изхода и захранваща част.

Генераторът е двустъпален с RC-селективен четириполюсник. Променливият елемент е двоен потенциометър със специална конструкция.

Амплитудата на трептенията на генератора се стабилизира с помощта на баретор.

Усилвателят е също двустъпален и обхванат от дълбока отрицателна обратна връзка.

Атенюаторът е с 4 степени и причинява затихване до 60 dB. Изходното напре­жение на усилвателя се измерва непрекъснато от измервателя на изхода. Калибрирането на изходното напрежение може да се извършва с помощта на специален потенциометър, недостъпен отвън.

Тонгенераторът е оформен в метална правоъгълна кутия с дръжки и капак за безо­пасно пренасяне. В капака е предвидено място за прикрепване на -мрежовия шнур.

Технически данни

честотен обхват  20-20 000 Hz в 3 подобхвата

точност на честотата +2 %. +/-1 Hz

изходяща мощност 1 W

коефициент на нелинейни изкривявания:

К</= 0,5 % при честоти над 50 Hz

К</= 2 % при честоти от 20 до 50 Hz

изходно напрежение от 1 mV до 25 V

точност на изходното напрежение +/- 3 % от крайното деление при 1000 Hz

неравномерност на честотната характеристика +0,5 dB

Изходи:

а)    директен изход  600 омa, симетричен и несиметричен;

напрежение  1 – 25 V, плавно регулируемо ;

изходно съпротивление  100 омa ;

б)    директен изход   150 омa, симетричен и несиметричен;

напрежение   1 – 12,5 V, плавно регулируемо;

изходно съпротивление  25 омa;

в) изход през атенюатор  несиметричен;

напрежение   от 1 mV до 25 V, стъпално и плавно регу­лируемо ;

изходно съпротивление 600 омa;

ниво на собствените шумове по-малко от 60 дб;

напрежение на захранващата мрежа 110, 127,150, 220 V (50 Hz);

консумирана мощност от мрежата 80 W;

електронни лампи 2 x EF22, 2 X EBL21, 5Ц4С, СГ4С;

размери с поставен капак 430 x 320 x 230;

тегло  около 18 кг.

Лампов волтметър ЛВ2

ЛВ2 е български лампов волтметър, произвеждан от 1953 г. в Слаботоковия завод Климент Ворошилов в София. Съществувал е и експериментален лампов волтметър под названието ЛВ1, който на практика е първият български лампов волтметър, но той никога не е бил серийно произвеждан. Поради това ние от Институт Сандъците – Sandacite пишем ЛВ2 ,,първият български масово произвеждан лампов волтметър„.

И така, нека сега разгледаме подробно ЛВ2!

Ламловият волтметър ЛВ2 е пред­назначен за измерване променливи напрежения със звукова честота. Особено подходящ е при измерва­нето на усилвателни уредби, електроакустична и телефона техни­ка. Поради голямата си чувствител­ност н високото входящо съпротив­ление той е пригоден също така и за индикатор при най-разнообразни измервания с помощта на балансира­ни или небалансирани мостове за променлив ток, ниска честота. Ламповият волтметър ЛВ2 е основан на принципа, залегнал и в експеримен­талния тип ЛВ1, но се отличава от него както по своята по-удобна конструкция, така и по редица подобре­ния и а нововъведения в електричес­ката схема. По своите технически данни ЛВ2 не отстъпва на внасяните дотогава от чужбина уреди ог-то­зи род.

А какви са техническите му характеристики?

Обхватът на измеряемите напрежения е от 0,5 mV до 3000 V, подразделен на подобхвати 10—30—100 и 300 mV и 1—3-10—30—100 и 300 V.

Точността, на измерването (при 1000 Hz) се движи в границите ± 3 % от крайното скално деление за всички обхвати.

Неравномерността на честотната характеристика е под ± 0,3 dВ, в гра­ниците от 20 до 20000 Hz.

Входящият импедаkс е 0,9 мегаома за всички обхвати, което озна­чава 3000 ома/волт при 300 волта r 90мегаома/волт при 10 миливолта.

Капацитетът на. входящия кабел е около 30 пф.

Стабилността на волтметъра е +/- 1 % при 5% колебание в захранващата мрежа. Захранването на уреда мо­же да стане от мрежа с напрежения 110, 125, 150, 220 волта, като кон сумираната мощ е 20 вата.

Всички технически данни се дос­тигат около 15 минути след включ­ването на уреда към захранващата мрежа.

Електрическа схема

Основна част на ламповия волтметър е двустъпалният усилвател за променливо напрежение, изпълнен с лампите 6Ж7 и 6V6C. Усилването му е 1000 пъти (60 dB). Необходи­мата линейност в обхвата 20 хц — 20000 хц (± 0,1 dB) се постига чрез правилен подбор иа режима на лам­пите и на блокиращите и прехвърля­щи кондензатори, както и чрез при­лагане на дълбока отрицателна об­ратна връзка от два вида. Едната обратна връзка е по ток в първата лампа (съпротивление 20), а втората е честотно зависима обратна връз­ка по напрежение от изхода на усил­вателя към катода tea първата лам­па (детайли 34, 35, 37, 38, 39, 40, 41 и 42). Стойността на блоккондензатора (34) влияе върху усилване­то на ниските честоти, а стойността на тример кондензатора (38) — вър­ху усилването на високите честоти. С правилния подбор на техните ве­личини може да се постигне пълно изравняване на честотната характе­ристика на усилвателя. С .помощта на потенциометъра (41) дълбочина­та на обратната връзка може да се регулира, с което се постига и регу­лиране на усилването.

От изхода на усилвателя усиле­ното променливо напрежение със звукова честота се подава на детек-тиране на медноокисенизправител, свързан в схема Грец. Средната стойност на изправеното напрежение се измерва от микроамперметъра (46) с чувствителност 800 микроампера.

Най-голяма трудност при нискочестотни лами носи волтметри пред­ставлява изпълнението на входящия високоомен делител (атеюатор). Употребените съпротивления трябва да отговарят на редица изисквания: голяма точност на стойността (±0,5), висока стабилност по отношение на времето, влагата и температурата, без индуктивност, безкапацитивност и т.н.

Независимо от всички взети мерки, мон­тажните капацитети в делителя не могат да се избегнат и се налага последният да се компенсира честот­но с помощта на допълнителни кон­дензатори, които да уравновесят влиянието на паразитните капаците­ти и да възстановят правилното от­ношение на деление при високите честоти от обхвата. Особено необхо­димо е това при чувствителните об­хвати, където съпротивленията на делителя са най-високоомни и шунти- ращото влияние на монтажните и другите паразитни капацитети е най- силно. С тази именно цел са поста­вени тримеркондензаторите 16, 17 и 18.

Делителят е конструиран по та­къв начин, че най-голямото ефек­тивно напрежение, подадено на ре­шетката на първата лампа, да бъ­де 10 mV за всички обхвати. Ако усилването на усилвателя е точно 1000, в анода на втората лампа ще се получи ефективно напрежение точно 10 волта. Предсъпротивленията 43 и 44 се подбират така, чо при подаденото от изхода ефективно на­прежение 10 волта стрелката на ммкроамперметъpalда се отклони до крайното деление на скалата. По то­зи начин променливотоковият режим на лампите остава винаги еднакъв за всички обхвати.

Измерванията върху вериги, в ко­ито освен променливото съществува и право напрежение, трябва да се провеждат през блоккондензатора, тъй като входът на ламповия волтметър е открит.

Калибриране на уреда

Ламповияг волтметър ЛВ2 е снаб­ден и с едно допълнително удобство. Той съдържа вградено устройст­во за калибриране, което дава въз­можност всеки момент да се прове­ри състоянието на усилвателя и при необходимост усилването му да се нагласи точно на 1000. За тази цел служи допълнителната намотка на мрежовия трансформатор, натова­рена със съпротивлението 51 и да­ваща напрежение от порядъка на 6 волта. При четвъртото положение на ключе за калибриране 3 това на­прежение се подава на измерителна­та система, която, както казахме по- горе, се отклонява до крайното де­ление при напрежение 10 волта. В случая тя ще се отклони до шестото деление. След това ключът за кали­бриране се връща в третото положе­ние, при което същото напрежение се подава в горния край на входния де­лител. Ключът за обхватите (4) тря­бва да се постави предварително на положение 10 волта. При това по­ложение на решетката на първата лампа ще се подаде напрежение 6 mV, което, усилено 1000 пъти, ще да­де в изхода на усилвателя (следова­телно и наизмерителната, система), както и по-рано, напрежение 6 V. Стрелката пак ще се отклони до ше­стото деление. С други думи провер­ката на усилвателя се свежда до то­ва, да се провери дали стрелката на уреда се отклонява до едно и cъщо деление при превключване на ключа за калибриране 3 на четвърто и на трето положение, означено на лицевата плоча е К1 и К₂, при усло­вие, че ключът на обхватите 4 е по­ставен на положение 10 V.

Ако при К2 отклонението е по-малко от това при K1, това означа­ва, че усилването е по-малко от 1000. В такъв случай трябва да се намали величината на отрицателна­та обратна връзка, което става лес­но – с помощта на потенциометъра 41, изведен под шлиц на лицевата плоча. С него показанието при К2 се довежда до стойността на пока­занието при К1. Аналогично се по­стъпва и когато имаме обратния слу­чай. С това уредът е калибриран и ще дава точни показания.

Обикновено калибрирането се на­лага, когадо е уреда не е работено дълго време или когато е заменена лампа или е сменено захранващото напрежение. За да не се въведе до­пълнителна грешка, желателно е преди калибрирането ламповият волтметър да е нормално затоплен. Обикновено това става след 10—20 минути от включването му към мре­жата.

Ламповият волтметър ЛВ2 е по­местен в метална, правоъгълна ку­тия, снабдена с подвижна дръжка и капак. Това го прави удобно и без­опасно преносим. В капака е пред­видено място за поставяне мрежовия шнур и специалния екраниран вхо­ден кабел, с който се комплектува всеки уред.

Входният кабел завършва с изо­лационен накрайник и жило в каче­ството на пробник, необходим за удобство при работа, както и за из­бягване влиянието на външни сму­щения поради голяма чувствител­ност на волтметъра.

Стрелковият уред е със скрито ос­ветление, което служи и за индика­тор при включване. Скалите са три. Едната скала за обхватите, кратни на 10, втора – за обхватите, кратни на 30 и трета — помощна скала за директно отчиташе в децибели. С нейна помощ може много бързо да се оценява относителното усилване или затихване в една система при измервания из областта на електроакуестката или свързочната техни­ка. Особено удобство» представлява скалата за директно отчитане в децибели при снемане честотната ха­рактеристика на даден нискочестотен канал. С помощта на скалата могат да се измерват и абсолютни­те нива на напреженията, отнесени към възприетото условно нулево ни­во 0,775 V, намиращо cе в обхват 3 волта. При това положение обхва­тът 3 волта се характеризира с ниво 0 dB , като нивата на всеки по-го­рен или по-долен обхват се получават чрез прибавяне или изваждане на кръгло 10 dB.

Стрелков1ата система притежава тънка оцветена ножовидна стрелка, която има оптимално затихване. То­ва допринася за бързото, сигурно и точно отчитане.