Категория: Sandacite

Какви са видовете електрокари и мотокари? Вижте в Сандъците – Sandacite!

Немалко е изписано за историята на българските електрокари и по-малко за мотокарите. Разполагаме дори с описания и снимки на модели, които не е ясно дали не са останали само на хартия, ето като ТЕЗИ например. Независимо от това, бели петна в тази област съществуват и ние ще продължим и занапред да пишем статии на тази тема, в които да публикуваме неотразените досега модели в Интернет пространството.

Но закъде сме без една статия, която впрочем отдавна трябваше да се появи – своего родна уводна – която да описва различните видове електрокари и мотокари и начинът, по който се образуват индексите  на българските модели? Комбинациите от букви и цифри имат определени значения, които носят сведения за характеристиките на съответния кар.

И така, да започнем отначало. Електрокарите и мотокарите са безрелсови подемно-транспортни или транспортни средства. Електрокарите се задвижват от един или повече електродвигатели, захранвани от акумулаторна батерия, а мотокарите — от двигател с вътрешно горене (ДВГ). В техническата литература обикновено се използва съкратеният термин кари.

В зависимост от целите на класификацията карите могат да се разделят по следните характерни белези:

1. По начина на задвижване (вида на двигателя) — на електрокари и мо­токари.
2. По експлоатационното предназначение — на влекачи, платформи, нис- коповдигачи и високоповдигачи.
3. По разположението на товара — с товар между опорите и извън опорите.
4. По броя на опорите — на триопорни и четириопорни (броят на опори­те не е равен на броя на колелата — сдвоените колела се приемат за една опора).
5. По начина на поемане на товара от повдигателната уредба на:

а)  със или без наклон на повдигателната уредба:

б) с изнасяне на товара от повдигателната уредба в надлъжно направ­ление;

в) с изнасяне на товара в напречно направление спрямо посоката на дви­жение на кара;

г)  със завъртане на товара спрямо повдигателната уредба.

6. По вида на уредбата за управление на:

а)  с кормилно управление;

б) с лостово управление чрез непосредствено въздействие върху управ­ляемата колона (ръчноводими кари) или чрез предавателен лостов механизъм (със стоящ водач).

7. По положението на водача на кара — със седящ, стоящ и придружа­ващ (ръчноводими електрокари) водач или с издигане на водача заедно с товара (асансьорни високоповдигачи или високоповдигачи магазинери).

На тази таблица е показана схематично класификацията на карите, конструи­рани и произвеждани в България до 1990 г.

Съществуват и други принципи на класификация, които се променят с усъвършенстването на конструкциите. В БДС 8886-—71 е дадена класифи­кация на електрокарите, съответстваща на класификациите на Международ­ната организация по стандартизация (ISO) и Европейската федерация по по­демен транспорт (FEM).

Всеки електрокар и мотокар има съкратено означение. Означението на българските кари се изгражда по следния начин:

1. Всяко означение е съставено от две букви и до три групи цифри, раз­делени с точка.
2. Първата буква означава вида на задвижване: Е—електрокар, Д—мото­кар с дизелов двигател или Б—мотокар с бензинов двигател.
3. Втората буква означава експлоатационното предназначение: В — високо­повдигач, Н — нископовдигач, П — платформен, Т — влекач и С — самосвал.
4. Цифрите от 001 до 999 са разделени на групи, които характеризират вида, товароподемността и конструктивните особености на карите, а именно: от 001—платформени електрокари; от 101 — нископовдигачи; от 201 — висо­коповдигачи с двигателна и управляема колона; от 301 -— самосвали; от 351 — универсални ръчноводими високоповдигачи; от 371 — високоповдигачи с из­дигане на водача заедно с товара; от 401 — високоповдигачи с надлъжно изнасяне на товара; от 451 — високоповдигачи с напречно изнасяне на това­ра; от 501 — влекачи; от 551 — ремаркета; от 601 — универсални трио­порни високоповдигачи; от 676 — универсални четириопорни високоповдига­чи; над 800 — специални изпълнения.
5. Втората група цифри означава височината на повдигане в дециметри.
6. Третата група цифри означава някакво вариантно или модификатно изпълнение на основната конструкция.
7. Пред числата от първа група се прибавя цифрата 1 — за мотокар с ди­зелов двигател, и 2 — за мотокар с бензинов двигател.

Карите се характеризират с няколко десетки показатели, определени в международни и национални нормативи.

В долните таблици са дадени основните технико-експлоатационни показатели на електрокари и мотокари, произвеждани в България до 1990 г.

А ето и завода, в които са се раждали:

Когато се строеше Електрокарният завод

See more

---

Литература:

Оракалиев, Димитър Б.. Електрокари : [Устройство, експлоатация, ремонт] / София : Техника, 1969. 188 с., 2 л. сх. :

Михайлов, Емил Димитров. Експлоатация, обслужване и ремонт на електрокари и мотокари : [Ръководство] / 3. осн. прераб. изд. София : Техника, 1985 348 с. :

Димитров, Йордан Николов. Теория на автомобила, трактора и кара : [Учебник за студентите от ТУ – София] / София : [ВЕГ], 1991. 240 с. :

Наръчникът  на Сандъците – Sandacite за умно пазаруване от Битака! 

Ако сте запалени по някакъв вид колекционерство – на каквото и да е – то най-вероятно поне сте чували за Битака. Какво представлява той?

Битакът е нещо много повече от обикновена утилитарна ,,дестинация за бюджетно пазаруване“. Такава е, например, Женският пазар. А Битакът (или просто Бùта) е място, на което всеки ценител на стари предмети може да открие всякакви стари неща – от книги до авточасти. На Битака може да намерят истински съкровища (напр. картини на известни български художници, книги от ХІХ век или такива с автографи на известни лица от културата). Посетителите са различен род хора, но за мен ценното е, че там се събират много колекционери на всевъзможни вещи. Всеки търси каквото го интересува; в моя случай – българска техника и българска техническа литература.

Много хора обичат да пазаруват от Битака вещи с цел употреба, но това понякога крие рискове от разочарования. Тъй като стоките там са много и различни, тук няма да даваме съвети какво е добре и какво не да се купува от Битака, защото със сигурност ще изпуснем повече неща, отколкото ще отбележим. Затова предлагам да се съсредоточим върху колекционерите.

Те обхождат поставените върху платнени чергилници стоки на продавачите, разглеждат предложенията и винаги обогатяват сбирките си с придобивки. Множеството колекционерски посещения са причина Битакът да се е превърнал и в място за социални контакти. Подобна е и била функцията на форума в Древния Рим – гражданите са се срещали там не само за да сключват сделки, а и за да се видят и научат новините. На Битака човек понякога може да срещне и известни личности-колекционери, а самото посещение е своеобразен седмичен ритуал – всяка събота рано сутрин. Пазарът отваря около 6-7 ч. според сезона и никой не знае защо това е така. Eдна теория гласи, че всеки идва колкото се може по-рано, за да не го преварят други продавачи и да му вземат мястото. Аз не знам дали това е вярно, но ранният начален час на Битака със сигурност прави цялото му посещение по-интересно. J

Към днешна дата Битакът може да бъде открит всяка събота в споменатото време в кв. Орландовци. Транспортът е лесен. Ако не сте с кола, взимате автобус 86, слизате на спирка Кауфланд Хаджи Димитър и тръгвате, накъдето тръгват всички. Ако ли пък сте избрали да пътувате с автомобил, намирате на GPS-а или картата ул. Липов цвят и карате до края й (пак накъдето се движат множеството хора в редица). Към края на улицата ще попаднете на  наклон. Изкачете го и ще се озовете на голям площад. Продължете стотина метра напред и вече сте на паркинга пред Битака.

Заключихте ли? Да започнем пазаруването!

Поначало стоките на Бита нямат и никога не са имали фиксирани цени. Главна специфика на това икономическо пространство е, че продавачът и купувачът се договарят за сделката и накрая цената действително се оказва компромис в най-чист вид. Това има много голямо значение. Познавам хора, които посещаваха Битака само за да изпитат преговорните си умения. Обикновено търговците знаят, че стоката струва много по-малко от цената, която ще обявят, но в нея е включена ,,специалната отстъпка“, която правят ,,само за тебе“, защото ,,ти си свестно момче“ и ,,одеве те помня, като купи онова“.

Важно е да се отбележи също така, че в биташката култура ценовите преговорите са своеобразен белег за коректност – ако не се пазариш, не си сериозен. Доколкото знам, това е правило и в задгранични битаци, като напр. неаполския. А също така не знаеш каква цена ще ти ,,треснат“ следващия път! Тоест, човек трябва да поставя границата. Познавам хора, които изпадаха в емоционален възторг при вида на неща, което отдавна търсеха, и това им струваше все по-високи и по-високи начални цени всеки следващ път.

Според мен, тук направо можем да изведем следната клиентска мъдрост, която същевременно е практическо правило за пазаруване от Битака:

Ако сте на Битака и се дълбоко се колебаете дали нещото пред Вас Ви е нужно или не, то най-вероятно то не Ви е нужно.

В такива случаи у Вас се води борба между двете вечни противостоящи си начала: емоцията и рациото (разумът). Емоцията задейства у Вас хормона на щастието, предизвикано от перспективата за сдобиване с прекрасен нов експонат – познато чувство у колекционерите. Разумът обаче Ви говори с други аргументи – за ненужните финансови разходи (които, колкото да са евтини нещата, но се трупат), за увеличаването на тежестта на товара, за заемането на поредните оскъдни кубични сантиметри пространство в жилището… Според мен в такъв случай е добре да обърнете гръб  на изкушението, да продължите из другите сергии, да насочите мислите си в друга посока и ако след час-час и половина установите, че не сте мислили за потенциалната придобивка, то явно наистина нямате нужда от нея.

Ако ли пък мисълта за находката не Ви напусне и решите, че денят Ви не е успешен, ако още в началото му не се поздравите с нейното притежание, то нека тогава се върнем в пещерата на Аладин. Завъртете се, приклекнете, направете се, че разглеждате вещта. Предложете цена. Ако тя не удовлетворява търговеца, оставете предмета и си тръгнете. Може продавачът да Ви подвикне да се върнете и да заяви, че е съгласен на сделка; може и да не го стори. В първия случай печелите, във втория – не сега. Тогава направете още няколко кръгчета, занимайте се с други неща. След още няколко време се върнете пак, кажете пак същата цена, но задължително същата. Почти сигурно този път търговецът ще се съгласи на нея, тъй като ще сте доказали, че сте сериозен купувач – постоянствал сте в преследването на сделката.

В такива случаи е важно да говорите сериозно. Например, ако предложите цена, сигурен сте, че няма да я увеличавате повече и тя е крайна, но пък тя не удовлетвори продавача, оставете вещта и с безразличен тон кажете нещо от типа на ,,Добре“, ,,Ясно“, ,,Окей, бате“ или ,,Твоя воля“. Иначе се разбира, че блъфирате.

Когато искате да постигнете намаление на цената на стока и желаете това да стане аргументирано, също е важно как ще подходите. Добре е да се позовете на фактори, които търговецът няма как да знае. Например, ако става дума за техника, можете с недоволен глас да изнегодувате срещу липсата (истинска или мнима) на определени части или детайли. Да заявите, че така устройството не може да работи, а такава част вече никъде не може да се намери и то е безвъзвратно унищожено. Да кажете, че към това нещо има още една част, която… (измислете си някакви функции, които извършва, но не се увличайте в подробности, защото отсреща може и да заподозрат нещо). Също така, подбирайте хората, на които пробутвате този номер – понякога и на Битака се намират запознати с устройството на даден вид техника и тогава контрата ще остане у Вас.

В психологията на продажбите е доказано, че при вида на ниските цени на някакви предложени стоки психологическата граница у купувача твърде бързо пада и той е склонен да се ,,обзаведе“ с предмети, които иначе не би купил, дори ако те бяха само около два пъти по-скъпи. В нашия биташки контекст това важи дори с още по-голяма сила, защото човек е склонен да си казва ,,така и така съм станал рано и дошъл далече, нека поне да си тръгна с нещо“. Пагубно мислене! Някои мои познати купуваха всевъзможни джунджурии само защото им ги даваха евтино и после се чудеха какво да ги правят. Опитайте да пазарувате така няколко пъти и ще видите как пространството в жилището Ви ще започне да намалява все по-скорострелно, а портфейлът Ви ще започне да се цупи все повече.

Смята се, че да си тръгнеш празен от Битака е чиста проба аматьорство, но пък според мен професионализмът в биташкото пазаруване не се изразява в това да се натовариш с една камара ненужни щуротии, от които после да се чудиш как да се отървеш.

И в края, още нещо: когато сте се запътили към Битака, не обличайте скъпи дрехи и не носете скъпи атрибути по себе си. Повечето продавачи имат навика да преценяват платежоспособността Ви по външния Ви вид – колкото по-спретнато и официално облечени отивате, толкова по-висока ще е началната поискана Ви цена. Предпочитайте всекидневното, семпло и дори малко протрито/вехтооблекло.

Пазете си джобовете! Ако носите връхна дреха, нека неща като портфейл, мобилни джаджи, ключове и т.н. да са в джобовете не панталоните под нея, а през топлите месеци избирайте панталони с по-дълбоки джобове.

Ако спазвате тези лесни правила, Битакът ще бъде за Вас не пиявица, смучеща седмична доза от Вашия портфейл и жилищно пространство, а в приятно място, до което да си направите ранната разходка в свежо съботно утро, да намерите неща, на които истински ще се радвате… а и не само това. Далеч по-важни понякога се оказват хората със сходни интереси, които могат да станат Вашите нови приятели.

А ето и една от нашите най-любопитни придобивки от Битака:

ИЗОТ 1042С – българският електронен шах

See more

 

Драги фенове на Сандъците, имамe новина за Вас!

Тя не е събитие от днес, но дали сте се замисляли досега, че…

… че нашият сайт, технически погледнато, е блог?

Ми да! Думичката ,,портал“ я използваме, защото така ясно описваме неговите добавъчни функции – я колко е голям, че и форум си има! Но Сандъците си остават блог… явно тази жива и истинска форма на уебсайт, предполагаща постоянно обновление на информацията от автор(и), задълбочили се в една сфера поради обичта си към нея, ни приляга най-добре.

Даам… а всеки блог е добре да се събира със себеподобни. :) Например – да участва в различни блогърски събития. Ако сред Вас има блогъри, те знаят колко нужна, полезна и одухотворяваща е взаимната комуникация между онлайн автори, изявяващи своите идеи в Мрежата.

В последните години у нас се организират доста срещи на блогъри, но моите наблюдения показват, че това са преди всичко тематични срещи на автори, пишещи в някаква област. Това, за което ще Ви разкажа сега, беше събитие, събрало онлайн автори от различни сфери, обединени както от блогърството, така и от още нещо.

Един от интересните видове блог, напоследък развивани в България – това са т.н. корпоративни блогове. За какво служат те?

Нека първо да отговорим на следния въпрос. Когато искате да си поръчате услуга от дадена компания, какво ще направите?

–              ще седнете да четете ,,статийки от нета“ в сайт, който пише за всичко, пълнейки се със статии от поща-автори

–              ще прочетете теоретична статия за услугата от специализиран сайт, но все пак – теоретична. В нея не става дума за параметрите и характеристиките на конкретното търсено от Вас нещо

–              ще влезете в обект на компанията и ще питате какво и що… ама по едно време ще Ви звънне телефонът и ще изслушате обясненията на служителя на тъгъдък, защото трябва да се връщате на работа

–              ще влезете в сайта на компанията и прочетете статия за това, което Ви интересува, написана от служители на самата тази същата компания – често същите, разработвали това, което ще искате да ползвате. Ако имате въпрос, можете да го зададете в писмена форма, а отговора ще получите от същите тези хора. Преди да се зачетете, ще сте седнали спокойно пред чаша чай, бисквитки или каквото там хапвате.

А когато става дума за нещо доста сериозно… банкови услуги?

През декември 2009 г., само на 1 година, корпоративният блог на Fibank печели първа награда за най-добър корпоративен блог в България

Например, измежду многото алтернативни, малко познати и интригуващи канали за  комуникация със своите клиенти специалистите от Първа инвестиционна банка (Fibank)  активно използват и своя блог (http://blog.fibank.bg/). Целта на този вид общуване с клиентите е да се обясняват банкови операции, процедури и термини на достъпен език, да се публикуват новини, които хората да могат да коментират в една по-свободна (блогърска) атмосфера, да се повишава финансовата култура на клиентите… Когато всичко това е поднесено по популярен начин, читателят вижда, че и банкерите са ,,хора като нас“, това слага отпечатък на неговото възприятие и той гледа с по-различен поглед, когато мине покрай обект на банката в града. Има смисъл от човешкото отношение!

Блогърството означава свобода, помнете това. Блогърът пише за нещо, ако иска; ако не иска – не пише, и пише, както иска. Никой не може да го накара да напише нещо, ако не му е по волята, защото по ред причини в България най-често блогърът не се издържа с блог или поне не само. Изключение правят много малко хора, но и те сами са решили какви ангажименти да поемат.

Защо го казвам? Ами защото има доста голяма полза и нужда от това да се пише по блогърски начин за банково дело. Друго си е клиент да запита в свободен текст нещо, което го интересува, или факт, който го е развълнувал. Често пъти точно такива подробности са страхотно важни. Понякога хората не споделят много във формална обстановка… а обстоятелство, направило впечатление на някого, може да е причина за подобряване на услуга, която ползват хиляди хора.

Но да се върнем към разказа in concreto. Блогът на ПИБ е един от първите корпоративни блогове в България. Месец май 2008-а. Досега са 9 години, почти юбилей.

Така стигаме до момента, когато на 28 юни в София беше отбелязан деветият рожден ден на блога на Fibank. Традиционно това събитие се превръща в празник за блогърската общественост в България. На тази среща човек може да се срещне с други блогъри, да говори с тях за каквото желае, да се види и запознае със служители на Банката, чиито статии е чел, да обменят различни мисли и да разбере, че уж познати неща могат да бъдат различни и дори много интересни, ако се представят по нестандартен начин. Повечето от запознанствата си с най-големите технологични блогъри в България съм направил на рождените дни на блога на Fibank.

Обикновено тези срещи се организират в някой уютен бар. Така стана и днес, като мястото беше Kick`s Вar на ул. Цар Шишман 22. Тазгодишната среща обаче беше още по-специална за нашия сандъчен сайт. :)

След проведен предварителен разговор с чудесните специалисти от отдел Корпоративни комуникации на Банката те предложиха барът да бъде украсен с няколко експоната от личната ми колекция от стара българска техника, придружи с информативни плакати, които да разказват за апаратите и техните интересни качества. Изборът падна върху следните неща, които читателите на Сандъците познавате добре:

–              вторият български компютър ИМКО 2

–              български електронен шах ИЗОТ 1042С

–              дисков пакет ИЗОТ СМ0006, използван като сменна памет на първите български хард дискови устройства

–              няколко компютърни игри за 8-битови компютри Правец – Пулсар, Рефлекс, Лунен патрул

Тъй като по-голямата част от очакваните гости бяха технологични блогъри, някак естествено изборът падна на този вид техника.  Смятам, че всяко нещо трябва да си ходи на мястото и според мен поводът за изложбата беше чудесно уцелен. :) Моята банка защити името си на  компания, която подкрепя българските неща. Изложбата заинтересува доста хора, които ми задаваха въпроси, а това означава, че сме успели да извадим българската техника от забравата. Още преди около година, когато започна моето участие като гост-автор в корпоративния вестник Fibank NEWS, си дадох сметка, че Банката е станала първата институция (не медия), проявила интерес към публикации в тази област. А ето сега, че бяхме и наживо! :)

След подреждането на експонатите и плакатите из бара лека-полека гостите започнаха да пристигат и разговорите започнаха. Блогърството като вид авторство отдавна вече е влязло в университетите. В работата си съм имал доста възможност да извършвам библиографска обработка на книги от известни имена, но какво е усещането, когато видиш едно от тях срещу себе си! Проф. Иванка Мавродиева,  преподавател в по реторика, бизнес комуникация, връзки с обществеността и академично писане в моя Софийски университет, е човек, който поддържа цели два блога – академичен и личен. С нея говорихме за различни въпроси около онлайн писането и онлайн авторството, за това, че времето на ,,масовата журналистика“ – блогърството – не само че не отминава, ами тепърва ще навлизаме в него все повече и повече, и за още такива интересни неща. Нещо повече – магистърската програма Управление на електронно съдържание, в която проф. Мавродиева преподава, може би ще е следващата ми академична дестинация.

Отляво надясно: Ивайло Александров, Директор Корпоративни комуникации; Силвия Тодорова, „От игла до конец“; проф. Иванка Мавродиева; Десислава Богданова, Главен специалист ,,Корпоративни комуникации“ и автор в блога.

Имало е много случаи, в които съм усещал, че Fibank има защо да бъде моята банка. Не говоря само за чудесните и изгодни решения и услуги, които предлагат. Имам предвид съвпадения, хора…

След като мина официалната част, на която аз като автор на изложбата и на някои статии във Fibank NEWS оповестих на обществеността ,,кой съм и за какво се боря“, продължиха ценната обмяна на мнения. Имах честта мой събеседник да бъде достолепният г-н Николай Генов, инженер по електронноизчислителни машини и устройства и работил в Дирекция „Маркетинг и реклама” на Банката. Ако имате желание някой да Ви разкаже подробно и ясно за анатомията и функционирането на българските изчислителни системи ИЗОТ от 70-те и 80-те години, заемали цели стаи, то това е той. Знаете ли, че в началото на 1980-те години делегация с негово участие е изпратена в Китай да води обучения на инженери? И че когато в един китайски ЕИМ завод бил разяснен принципът на българските ,,твърди“ запаметяващи устройства със сменяема памет, първото нещо, което някои технолози започнали да правят, било да се опитат да заснемат геометрията на четящо-пишещата глава на лекционния образец? Тогава България е била доста по-напред от Китай в научно-развойната дейност в тази сфера. А сега, ако отидете в магазина и Ви потрябва хард диск, ще си вземете… произведен в Китай, разбира се. Но пък  на него можете да свалите няколко статии за нашите ИЗОТ-и. :)

Десислава Богданова и Ивелина Атанасова, Основател на Фондация DigitalKidZ и собственик на NewTrend Agency

С други хора водихме и други разговори. Там беше и друг важен човек, г-н Боян Думанов – човекът, който преди около година ми даде идеята да издиря и публикувам евентуално запазена информация за митичния първи български банкомат. Тогава аз започнах мащабно изследване, но банкомат не намерих. От това усилие се роди обаче статията за българската банкова техника, която можете да си припомните ето тук :)

==> https://www.sandacite.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B0-%D0%B8/

В разговорите ни стана дума и за ,,новите тенденции“ в ограничаването на публикации от  страна на прословутата социална мрежа Facebook и начините, по които евентуално можем да надмогнем това…  не че се получава много. :)

Събитията на Fibank винаги са били стилни и с вкус. И сега всички поканени получихме красив пакет бонбони с емблемата на Банката, които освен това се оказаха и мнооого вкусни… точно от тях си хапвам, докато пиша този репортаж. :)

Надявам се с този непринуден текст да съм Ви потопил във времето и пространството на едно отлично проведено блогърско събитие. Вниманието към отделния човек, към личността, към изявата прави разликата между отличните компании и останалите. От това имаме полза всички.

Първа инвестиционна си остава винаги първа.

 

Усилвателна уредба УВО-50 в Сандъците – Sandacite!

Усилвателната уредба за външни озвучавания УВО-50 е българско производство от 1964-5 г. Тя служи за усилване на говор и музика от микрофон, грамофон и линия. Тя е предназначена за озвучаване на митинги, тържества и други. Качест­вените показатели на уредбите са следните:

1. Номинална изходна мощност 50 W при номинално изходно на­прежение 120 или 240 V.
2. Входове:

• четири входа за микрофон с чувствителност 1 mV при входен импеданс 600 Ω; входовете са симетрични;
• един грамофонен вход с възможност за превключване на две чувствителности — 50 mV и 20 mV, и входни импеданси съответно 70 kΩ и 150 kΩ;
• един вход за линия също с възможност за преключване на две чувствителности — 50 mV и 775 mV и входни импеданси съот­ветно 70 kΩ и 520 kΩ.

3. Честотен обхват от 40 до 10 000 Hz при неравномерност на честотната характеристика ± 2
4. Коефициент на нелинейни изкривявания при честотите от 40 до 100 Hz и от 3000 до 10 000 Hz, по-малък от 5 %, а при често­тите от 100 до 3000 Hz — по-малък от 2,5%.
5. Ниво на собствения шум :

• за микрофонните входове — 42 dB;
• за останалите входове 50 dB.

6. Възможности за тонкорекция:

• при 40 Hz ± 10 dB;
• при 10 kHz ± 10 dB.

Уредбата е оформена в два сандъка. Единият обхваща мощностния блок, а другият — предусилвателя.

МОЩНОСТЕН БЛОК (фиг. 1)

Този блок съдържа крайното стъпало и две други стъпала. Крайното стъпало е с четири лампи EL 34 в двутактна схема (свързани две по две паралелно). В решетъчната верига на лампите е свързано съпро­тивление 2 kΩ, което служи за предотвратяване на нелинейните изкривявания при протичането на евентуален решетъчен ток. Стъпалото работи в режим AB₁. Преднапрежението е смесено: автоматично с две катодни съпротивления по 16 Ω и постоянно с възможност за регу­лиране поотделно във всяко рамо чрез два потенциометра по 50 kΩ за симетриране на анодните токове на рамената.

Крайното стъпало получава анодното си напрежение от токоизправителна група с две лампи 5ЦЗ. Напрежението на екраниращите решетки се взима от същата токоизправителна група, но след допъл­нителна филтрация, осъществена от ZC-филтър. Освен това напреже­нието е стабилизирано с помощта на лампа EL 84.

Изходният трансформатор е навит грижливо с цел да бъде нама­лена до минимум индуктивността на разсейване. В трансформатора има специална намотка за отрицателна обратна връзка, която обхваща освен самия трансформатор още и крайното стъпало, драйверното стъпало и преддрайверното стъпало. Напрежението на отрицателната обратна връзка се подава на катода на преддрайверното стъпало чрез съпротивление 450 Ω.

В първичната страна на изходния трансформатор са свързани па­ралелно ограничители на високите честоти, състоящи се от конден­затор с капацитет 5000 pF и съпротивление 1000 Ω.

Предкрайното стъпало е RС-стъпало с лампа ЕСС82. То е с раз­пределен товар в анода и катода поради необходимостта от дефазирани сигнали за задействуване на крайното двутактно стъпало. Преднапрежението на предкрайното стъпало се получава автоматично с помощта на съпротивление със стойност 1,2 kΩ.

Другото стъпало е също ДС-стъпало с втората половина на лам­пата ЕСС82. Напрежението на управляващата решетка се получава от потенциометър със стойност 50 kΩ, свързан на вторичната страна на входния трансформатор.

Входът на мощното стъпало е симетричен благодарение на вход­ния трансформатор. Входното съпротивление е 2 kΩ. Вторичната страна на трансформатора е шунтирана освен от потенциометъра, по­даващ напрежението на управляващата решетка, още и от съпротив­лението със стойност 2 kΩ.

ПРЕДУСИЛВАТЕЛ (фиг. 2)

Предусилвателят съдържа пет стъпала. Първото стъпало е с лампа ЕСС82 с общо свързване на анодите. Лампата се задейства от напрежения, получени от четирите микрофонни входа. Входовете са с трансформатори с феритни черупкови магнитопроводи. Тези магнитопроводи представляват същевременно магнитен екран за транс­форматорните намотки. Входният сигнал се регулира с помощта на четири потенциометъра по 50 kΩ. За да се избегне шунтирането на микрофоните при поставяне на плъзгача на потенциометрите в поло­жение на минимално усилване, последователно във веригата на плъзгача са включени съпротивления по 20 kΩ. За подобряване на честот­ната характеристика на входните трансформатори вторичните страни на трансформаторите са шунтирани със съпротивления по 100 kΩ.

Микрофонната лампа получава преднапрежението си автоматично от съпротивление 1,2 kΩ, шунтирано с електролитен кондензатор с капацитет 30 µF. Сигналът се прехвърля на второто стъпало с по­мощта на кондензатор с капацитет 10000 pF. Тук се намира втори потенциометър, който има стойност 50 kΩ и служи за общо регули­ране на усилването на сигнала от микрофонните входове.

Първото стъпало е също RС-стъпало с автоматично преднапрежение, което се получава с помощта на съпротивление със стойност 1,2 Ω, шунтирано от електролитен кондензатор с капацитет 30 µF. И на това стъпало анодите са свързани заедно, а вторият триод служи за усилване на сигналите, получени от грамофонния вход и входа от линия Усилването на тези сигнали се регулира с два потенциометъра по 5 kΩ. С тези схеми се осъществява смесването на сигналите от различните входове. По-нататък сигналът.се прехвърля на трето стъ­пало също с лампа ЕСС82. Първият триод на тази лампа се изпол­зува за тонкорекция. За целта в неговия катод са свързани два по­тенциометъра по 50 kΩ, единият от които е в серия с кондензатор с капацитет 10000 pF, а другият — в серия с дросел и кондензатор 4 µF. Чрез дълбоката отрицателна обратна връзка по ток се изменя усилването при най-ниските и при най-високите честоти. Загубата на усилване, която се получава вследствие на тонкорекцията в това стъ­пало, се компенсира от следващото стъпало с другия триод на лам­пата ЕСС82. То е обикновено RC-стъпало с автоматично преднапрежение. В неговата решетка се намира потенциометърът R₃₅ със стой­ност 50 kΩ, който служи за общо регулиране на усилването.

Крайното стъпало на предусилвателя е също с лампа ЕСС82 и двутактна схема. Второто рамо се задействува с помощта на дели­теля на напрежение, образуван от потенциометъра R₄₂ и съпротивле­нието R₄₁. Преднапрежението си крайното стъпало получава автома­тично с помощта на катодното съпротивление 500 Ω.

Всички триоди от предусилвателя получават анодното си напре­жение от обща токоизправителна група с германиевите диоди Д7Ж по схема с удвояване на напрежението. Филтрацията се извършва от филтърна група, съставена от два електролитни кондезатора по 50 µF и дросел.

Изходният трансформатор на крайното стъпало на предусилва­теля е навит също грижливо за намаление на индуктивността на раз­сейване. На вторичната му страна е свързана радиолампата — опти­чески индикатор ЕМ80. Това се налага в случаите, когато не може да се извършва непосредствен акустически контрол ра предаваната програма поради опасност от микрофония вследствие на близостта на микрофоните.

Връзката между предусилвателя и мощното стъпало се осъщест­вява с помощта на мек многожилен кабел и съединители. За намале­ние на собствените шумове на усилвателната уредба се препоръчва разстоянието между предусилвателя и мощното стъпало да бъде по- голямо, тъй като силното магнитно поле, създавано от мрежовия трансформатор на мощното стъпало, влияе на чувсителните микрофонни входове, а също така и на останалите стъпала на предусилва­теля, особено на стъпалото, осъществяващо тонкорекцията.

Усилвателната уредба УВО-50 е лека и удобна за пренасяне.

Радиотранслационна уредба ТУУ-1

See more

Айде в Сандъците – Sandacite за уредбата У-25Т и схемата й!

Транзисторната усилвателна уредба У-25Т е производство на завод Електроакустика Монтана от първата половина на 1960-те години.

Тя служи за усилване на говор и музика от грамофон, микрофон, магнитофон и радиоприемник Уредбата е използвана за озвучаване на ресторанти, дансинги, кул­турни домове, както и за домашни нужди.

Качествените показатели на уредбата У-25Т са следните:

1. Номинална изходна мощност 25 W при асиметричен изход и номинални изходни импеданси 4 Ω и 16 Ω.
2. Чувствителност на входовете:

микрофон — 1 mV при входен импеданс 2 kΩ;

грамофон — 100 mV при входен импеданс 200 kΩ;

магнитофон — 250 mV при входен импеданс 500 kΩ; радиоприемник — 25 mV при входен импеданс 200 kΩ.

3. Честотен обхват от 40 до 12 000 Hz при неравномерност на че­стотната характеристика ± 2 dB
4. Коефициент на нелинейни изкривявания при честоти от 40 до 100 Hz и до 3000 до 12 000 Hz, по-малки от 6 %, а при честоти от 100 до 3000 Hz, по-малки от 3 %
5. Ниво на собствения шум:

за микрофонния вход — 50 dB;

за останалите входове — 55 dB.

6. Възможности за тонкорекция:

при 40 Hz +15 dB;

при 12 kHz ± 15 dB.

7. Захранване от мрежа 220 V или от акумулаторна батерия 12 V.

Транзисторната уредба може да работи в температурни граници 263 —308° К (от —10 до +35° С) при относителна влажност до 65%. Тя има малки размери и тегло и е снабдена с подходящ калъф за удобно пренасяне.

Усилвателят е с 10 транзистора, българско производство от Комбината в Ботевград. Всички стъпала в усилвателя работят по схема със заземен емитер. Приложени са отрицателни обратни връзки, които имат локален характер, вслед­ствие на което опасността от самовъзбуждане вследствие на лоши фазови характеристики на стъпалата е намалена до минимум.

КРАЙНО СТЪПАЛО

Това стъпало е с транзистори SFT-214. То е двутактно и работи в дълбок режим АВ. Благодарение на малката стойност на тока на покой стъпалото има голям к. п. д. — 70 %.

За да се получи номиналната зададена мощност 25 W, на транзи­сторите SFT-214 трябва да бъде приложено колекторно напрежение U_K = 35 V. При обикновена двутактна схема това е недопустимо, тъй като общото напрежение, което се получава за един транзистор, е 2U_к = 70V, а за транзистора SFT-214 U_{к доп} = 40 V. Поради тази причина е използвана схемата с разпределен товар в емитерната и колектор­ната верига (фиг. 1).

При тази схема при режим на покой напрежението в прехода ко­лектор-емитер е равно на колекторното напрежение поради незначи­телното падение на постояннотоковата съставяща в половината на пър­вичната намотка на изходния трансформатор. При сигнал емитерът е повдигнат по отношение на земята на такъв потенциал, че напрежението в прехода колектор — емитер остава постоянно и равно на напреже­нието при покой (36 V).

За да се получи най-малка индуктивност на разсейване в из­ходния трансформатор, той е навит с четири проводника паралелно. Трансформаторът играе същевременно ролята и на автотрансформатор, тъй като товарната права има наклон, който осигурява из­ходен товар на стъпалото, равен на 16 Ω. При използване на висо­коговорител с импеданс 4 Ω е предвидена специална намотка.

Крайното стъпало работи с ток I_{к макс} = 2,2 А, при което се полу­чава консумация на постоянен ток само от него I_{к ср} = 1,4 А.

При схемата с разпределен товар в емитерната и колекторната верига се получава дълбока отрицателна обратна връзка, която из­мества ниската гранична честота на крайния транзистор SFT-214 при схема със заземен емитер от 1300 Hz на 22 kHz. Освен това отрица­телната обратна връзка е локална, поради което се намалява опас­ността от самовъзбуждане вследствие на лошата фазова характери­стика на изходния трансформатор. Отрицателната обратна връзка също така дава възможзност за замяна на крайните транзистори без специален подбор.

Температурната стабилизация на крайното стъпало е осъществена едновременно от товара в емитерната верига и делителя, съставен от съпротивленията със стойност 300 Ω и 1 Ω, с които се увеличава екви­валентното стабилизиращо съпротивление в границите от 263 до 318°К (от —10 до 45° С).

ДРАЙВЕРНО СТЪПАЛО

Необходимата входна мощност на крайното стъпало е 400 mW. Драйверният трансформатор е със сравнително малък к. п. д. (0,6) с оглед да бъдат намалени неговите размери. Това от своя страна из­исква от драйверното стъпало по-голяма мощност, а именно 730 mW.

Драйверното стъпало е с транзистор SFT-132. То работи в режим A. За да не се превишат допустимите колекторни загуби, тран­зисторът е поставен на радиатор с охлаждана площ 50 mV което уве­личава разсеяната мощност до 1 W при температура на околната среда до 318° К (45° С).

Коефициентът на трансформация на драйверния трансформатор е единица. За по-добро прехвърляне при ниските честоти при сравни­телно малките размери на трансформатора в него е предвидена ком­пенсационна намотка, която компенсира 50% от постояннотоковото подмагнитване на първичната намотка.

Драйверното стъпало работи също в схема с разпределен товар в емитерната и колекторната верига, като по този начин се получава възможност да се работи с колекторно напрежение, по-високо от ½ U_{к доп.}

Тъй като входът на драйверното стъпало е нискоомен (300 Ω), свързването с предусилвателя трябва да бъде чрез емитерен повторител. Емитерният повторител е с галванична връзка. Стабилизацията на работната точка на драйверното стъпало и на емитерния повто­рител (преддрайверното стъпало) става посредством съпротивле­нието 560 kΩ.

Мощностният възел, съставен от крайното стъпало, драйвера и емитерния повторител, представлява функционален блок и се задейст­ва с променливо напрежение 6,5 V.

ПРЕДУСИЛВАТЕЛ

Предусилвателното стъпало с транзистор Т₆ осигурява усилване на напрежение 26 dB, което се постига благодарение на високоомния вход на емитерния повторител Т₇. Този предусилвател работи с ко­лекторно напрежение 32 V. Стабилизацията е осигурена от делителя на напрежение, съставен от съпротивленията 100 kΩ и 10 kΩ.

Предусилвателното стъпало с транзистор Т₅ осигурява усилване на напрежение 20 dB. Входното съпротивление на този предусилвател е съобразено с изходното съпротивление на тонкоректорната група преди него.

Тонкоректорната група има честотна характеристика с ветрило­образен вид. Тя дава общо затихване 20 dB, което се компенсира от стъпалото с транзистор Т_ъ. За правилното действие на тонкоректора е необходимо стъпалотo, свързано на входа на тонкоректора, да бъде с нискоомен изход. Това е реализирано чрез стъпалото с транзистор T₄, свързан в схема на емитерен повторител.

Стъпалото с транзистор Т₃ работи с колекторно напрежение 12,5 V и дава усилване 32 dB, тъй като работи без емитерно съпро­тивление. Стабилизацията на работната точка се осъществява чрез от­рицателна обратна връзка, реализирана със съпротивление 56 kΩ.

Смесването в уредбата се осъществява посредством два потен­циометъра по 10 kΩ и логаритмично действие. Влиянието между два потенциометъра е намалено чрез съпротивленията по 1,5 kΩ.

Микрофонният вход има чувствителност 1 mV и входно съпро­тивление 2 kΩ. Микрофонното стъпало е с транзистор ОС603. За да се намалят шумовете, това стъпало работи с намалени колекторно на­прежение и колекторен ток. Тъй като в случая сигналът е много слаб и няма опасност от нелинейни изкривявания, отрицателната обратна връзка по ток е премахната, което спомага при сравнително ниското колекторно напрежение 9 V да се получи усилване на напреже­ние 20 dB.

Високоомните входове за грамофон, магнитофон и радио са свър­зани с отделно стъпало с транзистор T₂, работещо като емитерен повторител.

В изхода на стъпалото Т₃ е включен делителят 330 kΩ — 60 kΩ от който се взема необходимото напрежение за магнитен запис.

Всички входове са изведени направо на съединители. Смесването се извършва при включени източници на входовете с помощта на по­тенциометрите по 10 kΩ, като комутация на отделните входове няма.

ТОКОЗАХРАНВАНЕ (фиг. 2)

Захранването на транзисторната уредба се осъществява от токозахранваща група, състояща се от токоизправител и електронен ста­билизатор. Токоизправителят е конструиран по схемата на Грец с гер­маниевите диоди SFR-106. Максимално допустимият изправен ток е 1,2 А.

Електронният стабилизатор е съставен от три транзистора SFT-214, SFT-131 и SFT-353, от които първият е регулиращ и с до­пустима мощност на разсейване 40 W. Стабилизаторът е изчислен за максимален изправен ток 1,5 А, като поддържа стабилизирано напре­жение 36 V.

За да може крайното стъпало да отдаде номиналната, си изходна мощност, необходимо е захранващото напрежение да не се изменя с повече от +1 %. С помощта на електронния стабилизатор захранва­щото напрежение се изменя много малко, а именно от 36 V при режим на покой то става 37,7 V при максимален сигнал и изходна мощност 30 W.

Изглаждането на пулсациите на изхода на изправителя, който е същевременно вход на електронния стабилизатор, се извършва от електролитен кондензатор с капацитет 1000 µF. Освен това за същата цел на изхода на електронния стабилизатор е включен кондензатор с ка­пацитет 500 рF. В схемата на електронния стабилизатор е включен ценеров диод Д811, осигуряващ опорно напрежение 11 V. В изхода на стабилизатора е предвиден делител на напрежение, състоящ се от две съпротивления и един потенциометър, с помощта на който се устано­вява режимът на маломощния транзистор SFT-353. Това е необходимо, тъй като ценеровите диоди Д811 имат опорно напрежение, изменящо се в границите от 10 до 12 V за различните екземпляри.

Конструктивното оформление на транзисторната усилвателна уредба У-25Т е такова, че с него се осигурява значително топлоотдаване чрез естествена вентилация. За целта транзисторните радиатори имат голяма повърхност и са отдалечени един от друг на достатъчно раз­стояние. Охлаждащите повърхности са монтирани във вертикално по­ложение и са оцветени в черно, за да се намали коефициентът на из­лъчване на лъчистата енергия по посока радиатор — околна среда. Тези участъци от радиаторите обаче, които са. подложени на непо­средствено инфрачервено облъчване от трансформатора, са неоцветени и полирани.

Основен конструктивен елемент на уредбата е рамка, върху която са монтирани трансформаторите, охлаждащите плоскости и печатните платки. Платките са три, като цялостната електрическа схема е разде­лена на три главни функционални блока: предусилване, мощностен блок и токозахранващо устройство. Рамката заедно с всички монти­рани върху нея елементи се поставя в метална перфорирана кутия, снабдена със стойка, която осигурява свободното преминаване на въздуха през усилвателя.        .

Лицевата част на усилвателя е пластмасова рамка. Съединителите за различните източници на сигнал са на задната страна на усилва­теля. На същата страна е изведен и превключвателят за мрежовите напрежения.

Отворите на перфорираната кутия са кръгли с диаметър около 2 mm с цел да се предотврати попадането на проводящи тела във вътрешността на уредбата.

Работното напрежение е 36 V. Напрежение, по-високо от работ­ното, съществува само във веригата на мрежовото захранване, съ­стояща се от първичната намотка на мрежовия трансформатор, пре­късвача и волтажния разпределител.

А ето и друга една уредбичка, пак монтанска… :)

Радиотранслационна уредба ТУУ-1

See more

И уредбата ТУУ-5 е на предна линия в Сандъците – Sandacite!

Днес на ред за изследване е българската уредба ТУУ-5, произвеждана в завод Електроакустика Монтана от средата на 1960-те години.

През този период за нуждите на развиващата се жичната радиофикация на България са произведени няколко десетки радиотранслационни уредби с мощност 5 kW.

Радиотранслационната уредба ТУУ-5 има следните качествени показатели:

• номинална изходна мощност 5000 W при номинално изходно напрежение 240 V;
• чувствителност на входа 5 V;
• честотен обхват от 40 до 12 000 Hz при неравномерност + 2 dВ;
• коефициент на нелинейни изкривявания под 5 %;
• ниво на собствените шумове, с —60 dB по-ниско от номиналното изходно напрежение:
• промишлен к. п. д. над 45 %;
• коефициент на разтоварване (повишаване на изходното напре­жение при изключване на товара) под 2

Уредбата е оформена в два станока — единият на крайното стъпало и другият на драйвера. Всяка уредба се комплектува с две крайни стъпала, от които едното е действащо, а другото — резервно.

В станока на крайното стъпало е монтиран изправителят за пред- напрежение на крайното стъпало, изправителят за високото напрежение на крайните лампи й самото крайно стъпало.

В станока на драйвера са монтирани предусилвателят, драйверното стъпало и захранващото устройство на тези стъпала.

Както всички уредби за жична радиофикация, и уредбата ТУУ-5 е обхваната във всичките си стъпала от дълбока отрицателна обратна връзка по напрежение, която осигурява високите качествени пока­затели.

Като команден станок на уредбата се използва командният станок, познат ни от уредбата ТУУ-100.

Уредбата се захранва с електрическа енергия посредством захран­ващо табло, което има главни предпазители и прекъсвач. Усилвателният комплект е приспособен да работи при температури от 283 до 303° К (от 10 до 30° С). Охлаждането става посредством естествена вентилация, като за целта станоците трябва да бъдат най-малко на 1 m от стената, а между страничните стени на уредбата разстоянието трябва да бъде 20 cm. При превишаване на посочените температури се налага използуването на вентилационна система.

Уредбата е осигурена с блокировки съгласно действащия тогава Правилник за охрана на труда, които изключват високото напрежение при отваряне на вра­тите на станока на крайното стъпало.

Включването и изключването на уредбата става с помощта на бутон, който задействува контакторите на отоплението и високото на­прежение. Самото включване и изключване може да стане от място или дистанционно.

Крайното стъпало има автоматика, която осигурява:

1. Изключване на анодното напрежение в случай на асиметрия в рамената на крайното стъпало.

2. Изключване на високото напрежение при прекъсване на пред- напрежението на крайното стъпало.
3. Изключване на анодното напрежение в случай на претоварване по каквато и да било причина на високоволтовия изправител.

Специална измервателна система дава възможност за контрол на статичния и на динамичния режим на крайното стъпало.

Схемите на драйвера (фиг. 1), на крайното стъпало (фиг. 2) и на пусковата автоматика (фиг. 3) на радиотранслационната уредба ТУУ-5 са дадени поотделно.

Фиг. 1

ПРЕДУСИЛВАТЕЛ

Предусилвателят съдържа две стъпала за предусилване и драйверно стъпало (фиг. 1). Първото стъпало е усилвател на напрежение с активен товар в анодите на двете лампи 6ПЗ, свързани в двутактна схема. За товар служат две съпротивления по 5 kΩ. Екранната решетка на лампите е заземена високочестотно с два кондензатора по 1 µF. В общата катодна верига на стъпалото последователно на катодното съпротивление е свързан дросел, чиято задача е да потисне евентуално появилите се четни хармонични. На решетките на първото стъпало чрез две съпротивления по 24 kΩ се подава напрежението на отрица­телната обратна връзка. Това напрежение се взема от делители на напрежение, свързани в анодите на крайните лампи. Входът на стъпа­лото е симетричен с трансформатор. На вторичната страна на транс­форматора са включени паралелно два кондензатора по 375 pF и две съпротивления по 20 kΩ, които имат за задача да коригират честотната характеристика. Първото стъпало получава анодното си напрежение, както и напрежението на екранните си решетки от отделна токоизправителна група с един кенотрон 5ЦЗ и филтър, съставен от два електро­литни кондензатора и дросел. Напрежението за екранните решетки се подава през развързваща група от съпротивление със стойност 40 kΩ и два кондензатора по 1 µF. Напрежението на изправителната група може да си измерва с волтметър.

Второто стъпало е с две лампи ГМ70, свързани в двутактна схема. Напрежението на сигнала се подава от първото стъпало на второто през два кондензатора със стойност 4 µF. Пред решетките на лампите са поставени ограничители на ниските честоти, които представляват комбинация от съпротивление със стойност 100 kΩ и кондензатор с капацитет 0,1 µF. Групата на ограничителите е свързана последователно.

Стъпалото получава преднапрежението си от специална изправи­телна група, която от своя страна захранва делител — жично съпро­тивление, от което с помощта на плъзгач се взема преднапрежението. Преднапрежението може да се измерва с волтметър. Стъпалото полу­чава анодното си напрежение от газотронна изправителна група с лампите RG-250/3000. Стъпалото е с дроселен товар в анодната верига, тъй като е необходимо да се получи по-голяма амплитуда на усиления сигнал с оглед да се осигури задействуването на следващото стъпало, което е катоден повторител. Двете половинки на анодния дросел са шунтирани със съпротивления със стойност по 10 kΩ, което е напра­вено за коригиране на честотната и фазовата характеристика.

Сигналът се подава на драйверното стъпало посредством два свързващи кондензатора по 2 µF. Драйверното стъпало е също с дву­тактна схема като катоден повторител. Използуването на катоден пов­торител в случая се налага, за да се осигури малко изходно съпро­тивление на стъпалото, тъй като крайните лампи работят в режим с решетъчен ток. Товарът в катода е дроселен. Преднапрежението на лампите се взема от същия токоизправител, който дава преднапрежение на преддрайверното стъпало. В решетките на драйверните лампи са включени ограничители на високите честоти, образувани от съпротив­ление 5,1 kΩ и кондензатор с капацитет 1950 pF, свързани последова­телно. Цялата група е свързана паралелно на утечното съпротивление в решетъчната верига на драйверните лампи. Драйверното стъпало получава анодното си напреженае 1200 V от същата токоизправителна група, която дава анодно напрежение на преддрайверното стъпало.

КРАЙНО СТЪПАЛО

Крайното стъпало (фиг. 2) е с четири лампи ГМ100, свързани две по две паралелно в двутактна схема. Крайното стъпало получава преднапрежението си от специална изправителна група с делително жично съпротивление. Преднапрежението се измерва с волтметър.

Фиг. 2

Филтърна група, съставена от два електролитни кондензатора и дросел, осигурява изглаждането на преднапрежението на крайните лампи. Дели­телят за преднапрежението захранва осигурително реле, което с помощта на контактите си позволява включването на високото напре­жение само тогава, когато има преднапрежение.

Анодната верига на крайното стъпало е защитена посредством предпазители. Паралелно на първичната намотка на изходния транс­форматор са включени ограничители на високите честоти. Изходният трансформатор е със специална схема, при която се получава минимална индуктивност на разсейване с цел да бъдат избягнати преходните процеси при работата на стъпалото в дълбок режим. Трансформаторът е защитен от свръхнапрежения посредством рогови разрядници. Въз­душната междина между върховете на разрядниците трябва да бъдат от 4 до 6 mm.

В анодите на крайните лампи е включен делител на напрежение, съставен от високомощностни съпротивления, тъй като постояннотоко- вата съставяща на анодното напрежение е 5000 V.

Решетъчният ток в крайното стъпало може да се измери с ампер­метър, включен последователно във веригата, подаваща преднапре­жението. Токът във всяко рамо на крайното стъпало също може да се контролира с амперметър.

Високото напрежение на крайното стъпало се получава от три­фазен изправител по схемата на Ларионов с шест лампи ВГ-236.

Фиг. 3

Изходният трансформатор е с електростатичен екран между пър­вичната и вторичната намотка, за да се предотврати евентуалното прехвърляне на високото напрежение към абонатните линии при про­бив в трансформатора. Включването на линиите към изходния транс­форматор става с помощта на електромагнитен контактор.

Станоците на предусилвателя и на крайното стъпало се включват и изключват поотделно. За целта се натискат бутони, означени с над­писи „Пуск.“ и „Стоп“ — „Отопление“ и „Пуск“ и „Стоп“ — „Анодно напрежение“. Включването и изключването на анодното напрежение е блокирано така, че ако не е включено отоплителното напрежение, високото напрежение не може да се включи. Освен това изключването трябва да става по обратен път — първо се изключва анодното напре­жение и след това — отоплителното. Общо изключване на уредбата, т. е. едновременно изключване на анодното и отоплителното напре­жение, може да стане чрез изключване на мрежовото напрежение от общото захранващо табло.

Защитната автоматика на крайното стъпало съдържа три релета. Първото реле А е диференциално (фиг. 2). Неговите навивки са бифилярни и са включени последователно в катодите на крайните лампи. Релето А има предназначението да изключи високото анодно напрежение, когато се появи асиметрия в крайното стъпало. Второто реле, наречено В, е предназначено да изключи анодното напрежение, когато поради някаква причина крайните лампи останат без преднапреже­ние. Това реле се захранва от същия делител на напрежение при изпра­вителната група, осигуряваща преднапрежението на крайните лампи.

Третото реле, наречено С, прекъсва високото напрежение, когато високоволтовият изправител се претовари. То е включено последова­телно във веригата на високото напрежение след дросела на филтъра.

В драйверния станок има вградени още две осигурителни релета. Релето Е (фиг. 1) прекъсва анодното напрежение на драйверното и преддрайверното стъпало, когато те останат без преднапрежение поради каквато и да било причина. Релето Д изключва високото напрежение на драйвера и преддрайвера при претоварване на последния, при което протича силен аноден ток.

Радиотранслационна уредба ТУУ-600

See more

---

Литepaтypa:

Вълчев, Иван Й.. Нискочестотни усилватели : Учебник за II, III и IV курс на техникумите по слаботокова електротехника, специалност Нискочестотна техника / София : Техника, 1966. 500 с., 1 л. черт. :

Ганчев, Иван Попов. Нискочестотни усилватели : За студентите от Машинно-електротехнически институт / 3. прераб. и доп. изд. София : Техника, 1965. 443 с. :

Ковачев, Георги Иванов. Нискочестотни усилватели / София : Техника, 1961. 128 с., 4 л. черт. :

Вече и ТУУ-1 е на линия в Сандъците – Sandacite!

Продължаваме със серията статии, посветени на българските радиотранслационни уредби. Днес на ред е ТУУ-1, произвеждана в завод Електроакустика Монтана вероятно след 1965 г. Единственото, за което се извиняваме, е, че поне за момента не можем да ви покажем нейни снимки, понеже не разполагаме с такива. Но пък, в случай че си я имате, можете да прочетете подробното й техническо описание, та да знаете какво да бъзикате по Вашата, ако сметнете, че не пее добре. :)

1. ОБЩО ОПИСАНИЕ И БЛОКОВА СХЕМА

Уредбата има следните качествени по­казатели :

• номинална изходна мощност 1200 W при номинално изходно напрежение 240 V;
• чувствителност на входа от 0,775 до 1,5 V;
• честотен обхват от 40 до 12000 Hz при неравномерност ± 2 dB;
• коефициент на нелинейни изкривявания под 2,5%;
• ниво на собствените шумове, с -60 dB по-ниско от номинал­ното изходно напрежение;
• промишлен к. п. д. 35-40%.

Тази уредба превъзхожда разгледаните уредбите ТУУ-100 и ТУУ-600 както по отношение на качествените показатели, така и по отношение на експлоатацион­ните възможности.

ТУУ-1 е в станочно оформление с две врати, заключващи се със секретна брава. В станока има шарнирно закре­пена отваряща се рамка, на която са монтирани отделните стъпала. Шаситата на стъпалата са оформени на шини за вертикален монтаж. Електрическите връзки между отделните шасита се осъществяват по­средством ножови съединители. На задната вертикална стена на станока върху две площадки са монтирани изходният трансформатор, кондензаторите от филтърнита група на изправителя за високо напре­жение и кондензаторите от ферорезонансния стабилизатор. На задната стена на станока са закрепени още електромагнитните контактори и отоплителните трансформатори за крайните лампи. В долната част на станока върху шейни са монтирани ферорезонансният стабилизатор (вляво), изправителят за високото напрежение (в средата) и филтър­ната група на изправителя за високо напрежение (вдясно).

В горната част на станока е монтирано командно-измервателното табло. Лицевата плоча с измервателните уреди е шарнирно закрепена и се отваря.

На крака на станока са монтирани клемите за всички външни връзки на уредбата.

Отварянето на която и да е от двете врати задейства блоки­ровка, която изключва уредбата от мрежовото напрежение.

Новата уредба не съдържа радиоприемник, грамофон, предусилвател-смесител, и т.н.. Предвижда се тя да се комплектува със спе­циален смесителен пулт, който съдържа всички тези апарати и чието производство е предстоящо. Междувременно уредбата може да се комплектува с командния станок, познат от уредбата ТУУ-600.

За осигуряване на редовна работа при нестабилно напрежение на електрическата мрежа в уредбата има вграден ферорезонансен стаби­лизатор, който захранва отоплението на всички лампи и изправителя за преднапрежението на крайните лампи.

Сигналът от командния пулт, станок или линия постъпва в ампли­туден ограничител, който ограничава евентуалните свръхнапрежения, превъзбуждащи входа, като същевременно не допуска нарастване на нелинейните изкривявания, които са неизбежни при премодулиране на входа. След това следва тристъпален предусилвател, чиято задача е да осигури необходимата амплитуда за задействане на крайното стъ­пало. Това стъпало работи в режим В₂. Цялата усилвателна уредба е обхваната от отрицателна обратна връзка с дълбочина 20 dB, която осигурява стабилност на изходното напрежение при вариации на товар­ното съпротивление от номиналната стойност до безкрайност.

Включването на уредбата става с една команда, след която в про­дължение на няколко минути при едновременно действуващ визуален контрол от лампички се задействуват всички части в правилна после­дователност, която се осигурява от специална вътрешна автоматика. Независимо от това съществува възможност за ръчно включване на ви­сокото напрежение. Ако обаче поради някаква причина на крайните лампи не се подаде необходимото преднапрежение, включването на високото напрежение се блокира. Въпреки всички тези мерки крайното стъпало има още една защита посредством максималнотоково реле и диференциално реле, изключоащи автоматично цялата уредба при се­риозни нарушения в нейния режим, които са с продължителност над 2 s.

Цялата усилвателна уредба е с двутактна схема със симетричен вход и изход. Симетрията между рамената на двутактната схема се осъществява посредством едновременно действаща положителна и отрицателна обратна връзка. Освен това съществува възможност за ръчно статично и динамично симетриране на рамената на крайното стъ­пало, което обстоятелство позволява използването на двойка крайни лампи със значителни отклонения на параметрите им. Динамичното симетриране от своя страна осигурява стабилна работа при пълна мощ­ност при честоти под 50 Hz.

В усилвателната уредба има вградена измервателна система, с по­мощта на която може да се извършва контрол на всички стъпала и през време на работа на уредбата. Това става с помощта на един кому­татор и един измервателен уред с цветен маркировъчен знак. По този начин може бързо да се открие повреденото стъпало. Освен това съще­ствува възможност за измерване на анодния ток на крайното стъпало поотделно във всяко рамо или общо. Има възможност и за регулиране на преднапрежението на всяко рамо на крайното стъпало при едновре­менно отчитане на анодните токове, както и за регулирането на всички анодни напрежения едновременно.

Блоковата схема на уредбата ТУУ-1 е показана на горната фиг. 1. От схемата се вижда, че всички звена на уредбата могат да се групи­рат в четири основни групи: усилвателна част, силова част, измерва­телен блок е командно поле и автоматика.

2. УСИЛВАТЕЛНА ЧАСТ

Усилвателната част се състои от амплитуден ограничител, предусилвател токозахранване на предусилвателя, крайно стъпало и защита на крайното стъпало.

АМПЛИТУДЕН ОГРАНИЧИТЕЛ

Амплитудният ограничител е за­щитно устройство, ограничаващо увеличението на нелинейните изкри­вявания при превъзбуждане на входа на усилвателната уредба. По такъв начин се предпазва, от една страна, самата уредба от свръхна­прежения, а от друга страна, се предотвратяват авариите в изхода на уредбата вследствие на претоварването му.

Амплитудният ограничител работи като автоматичен регулатор, задействащ се от променливо напрежение, взето от изхода на драйверното стъпало. Той се състои от управляваща част и регулиращо стъпало (фиг. 2). При повишение на променливото напрежение на изхода на драйверното стъпало към основното преднапрежение на упра­вляващото стъпало се подава допълнително преднапрежение. По такъв начин коефициентът на усилване на управляващото стъпало намалява и напрежението на изхода остава постоянно независимо от превъзбуждането на входа.

Входът на амплитудния ограничител е симетричен и има чувстви­телност от 0,775 до 1,5 V. Регулирането на чувствителността се из­вършва с потенциометър 1500 ома, чиято ос е с шлиц. Преводното от­ношение на входния трансформатор е 13:1.

Управляващата част е двустъпална. В първото стъпало са използу­вани две лампи ЕСН81, имащи експоненциална характеристика, до­пускаща изменение на стръмността на лампата в големи граници чрез изменение на преднапрежението на управляващата решетка. Основното си преднапрежение стъпалото получава автоматично чрез общото катодно съпротивление 100 ома. (На схемата е означено още едно последователно свързано съпротивление R_изм, което не оказва влияние на преднапреже­нието, тъй като има стойност под 1 ом и служи за измерване на тока на стъпалото.) Допълнителното преднапрежение за регулиране на кое­фициента на усилване се подава последователно на основното посред­ством RС-групата 1 МΩ— 0,47 µF. Тази RС-група същевременно фил­трира изправеното напрежение, което постъпва от регулиращото стъ­пало и определя времето на възстановяване на ограничителя, което е приблизително равно на 1,5 s.

Когато ограничителят се задейства и преднапрежението на лам­пата ЕСН81 се увеличи, токът на екранната й решетка се намалява. Това от своя страна предизвиква нарастване на напрежението на самата екранна решетка и тенденция да не се намалява коефициентът на усилване на стъпалото. По такъв начин степента на ограничение се на­малява значително. За избягване на този недостатък напрежението на екранните решетки на двете лампи е стабилизирано чрез стабилизаторната лампа StR 85/10 и баластното съпротивление 10 kΩ.

Отоплението на лампите от първото стъпало е постояннотоково, което се постига с помощта на германиевите диоди ДГЦ-22 и филтри­ращите кондензатори по 1000 µF. Постояннотоковото отопление се на­лага с оглед намаляването на нивото на бръмчене на лампите ЕСН81, което е доста високо, тъй като изолационното им съпротивление между отоплителната жичка и катода е малко (тези лампи са високочестотни). Пак за ограничаване на бръмченето входният трансформатор е екра­ниран магнитно.

От анодната верига на първото стъпало сигналът постъпва във второто стъпало, което е катоден повторител с лампи ECC81. Това стъпало има за задача да трансформира високоомното вътрешно съпро­тивление на предното стъпало. Напрежението на изходните клеми се подава чрез контактите на закъснителното реле А и оттук на първич­ната намотка на входния трансформатор на предусилвателя. Катодният повторител получава своето преднапрежение автоматично чрез двете съпротивления по 100 ома в катода на всяко рамо плюс активното съ­противление на съответните половини на първичната намотка на вход­ния трансформатор, чиято среда е заземена. Когато релето А не е за­действувано още, за да бъде запазен режимът на катодния повторител, активното съпротивление на половините на първичната наметка на входния трансформатор е заменено с две съпротивления по 100 ома, които същевременно служат като товар на катодния повторител.

Релето А се задейства след включване на високото напрежение на крайните лампи. По такъв начин се избягват силните токови удари в анодната верига на крайното стъпало, които биха се получили при включване на високото напрежение, ако същевременно на крайното стъпало е подаден сигнал. Времеконстантата на закъснение на релето А се обуславя от RС-групата 390 ома — 1000 µF.

Пак с цел да бъдат избягнати токови удари в крайното стъпало, които биха се получили при включване на високото напрежение чрез веригата на отрицателната обратна връзка, релето А включва със за­къснение чрез контакта си и анодното напрежение на първото стъпало на предусилвателя. Съпротивлението 33 kΩ е изкуствен товар за токозахранването, еквивалентен на натоварването, което създава първото стъпало на предусилвателя. Този изкуствен товар не позволява изменения на захранващите напрежения преди и след задействането на релето А.

На входа на амплитудния ограничител чрез комутатора на пър­вичната намотка на входния трансформатор може да се подаде мре­жово напрежение (50 Hz) от порядъка на 1 V, необходимо при настрой­ване на прага на задействане на ограничителя.

Регулиращото стъпало доставя регулиращото допълнително преднапрежение на управляващото стъпало. Регулиращото стъпало пред­ставлява двупътен изправител с двоен триод ЕСС81, свързан като диод. Напрежението за изправяне се взема от изхода на драйверното стъпало. Изправеното напрежение се получава в съпротивлението 1 MΩ и се филтрира от кондензатора 0,47 µF. Комутаторът К₂ дава възможност да се изключи регулиращото напрежение.

Нормално изправителната лампа е запушена с напрежение, което се взема от анода на стабилизаторната лампа и се дозира с потенциометъра Р₃. Докато амплитудата на сигнала, подаван на катодите на лампата — двупътен изправител, не е надхвърлила стойността на запушващото напрежение, в съпротивлението 1 МΩ не се получава напрежение. Когато обаче амплитудата на този сигнал надхвърли стой­ността на запушващото напрежение, изправителната лампа се отпушва, през нея протича ток и в съпротивлението 1 MΩ се получава напре­жение.

Амплитудният ограничител пропуска честотна лента от 30 до 18 000 Hz при неравномерност, по-малка от 1 dB. Напрежението на собствените му шумове е 0,15 mV (—80 dB). При нормална работа (без да работи като ограничител) коефициентът на усилване е 1,2. Намалението на коефициента на усилване е до 7 -8 пъти.

ПРЕДУСИЛВАТЕЛ (фиг. 3).

Предусилвателят е тристъпален и има предназначение да усили сигнала, подаден от амплитудния ограничител до степен, достатъчна за задействане на крайното стъпало. Общият коефициент на усилване на предусилвателя е 66 dB (2000).

Входният трансформатор е навит върху магнитопровод от пермалой, за да има малки размери, тъй като се намира в силното разсеяно поле на ферорезонансния стабилизатор. Двете половини на неговата вторична намотка са свързани последователно със съпротивленията по 22 kΩ, на които се подава напрежението на отрицателната обратна връзка. Пара­лелно на тези половини са включени съпротивлението 10 kΩ и конден­заторът 510 pF, които служат за корекция на фазовата и честотната характеристика на пред­усилвателя.

Първото стъпало е двутактен RC-усилвател с лампа ЕСС81. В неговия катод е включен дросел, който силно задълбочава от­рицателната обратна връзка по ток за четните хармо­нични.

Между първото и второто стъпало са включени ограничители на ниските и на високите чеcтоти.

Второто стъпало е с две лампи EL34 с индук­тивен товар в анода. Тук анодният дросел е поставен с цел да се получи по-голяма амплитуда на сигнала, която е необходима за за­действане на следващото стъпало драйвера). Дросе­лът е шунтиран от съпро­тивленията по 47 kΩ за подобряване на фазовата характеристика.

Третото стъпало е катоден повторител с индуктивен товар с лампи EL 34. За компенсиране на променливото напрежение на екранните ре­шетки на лампите на двете рамена постоянното напрежение за тези решетки се подава през специални намотки на катодния трансформатор. Индуктивността на разсейване между намотките на трансформатора се шунтира от кондензатор 0,1 µF. Съпротивленията в анодите на лампите служат за получаване на контролни напрежения за измервателния блок, контролиращ режима на всяко рамо.

КРАЙНО СТЪПАЛО (фиг. 4)

Това стъпало е с две лампи VRS-331, които имат директно отопляван катод от ториран волфрам. То работи в режим В₂. В анодната верига на всяко рамо е включено тампонно съпротивление от няколко ома с цел да се предпази стъпалото от въз­никване на УКВ генерация, към каквато са склонни крайните лампи поради голямата си стръмност (14mA/V)

Отоплителната верига на всяка лампа се захранва от отделен трансформатор, монтиран до самата лампа и захранван от своя страна от ферорезонансния стабилизатор.

Напрежението за отрицателната обратна връзка се взима от де­лители, включени в анодите на всяка лампа и компенсирани честотно с кондензатори. Делителят е със стойности 1 kΩ и 550 kΩ, а компен­сиращите кондензатори— съответно с капацитет 0,05 µF и 75 pF. Самият делител е за голяма мощност, съставен от последователна и паралелна комбинация на няколко елемента. Това се налага поради високото на­прежение, което се получава в тази точка — 2400 V постоянно напре­жение и 2100V променливо напрежение.

В катода на крайните лампи е включено последователно по едно съпротивление със стойност 10 Ω, а след него още едно със същата стойност. Напрежението, получено в тези съпротивления от анодния ток на лампите, захранва максималнотоковата и диференциалната релейна защита на крайното стъпало. Освен това тези напрежения служат като контролни за измервателния блок, като с тяхна помощ се измерват общият аноден ток на стъпалото и токът във всяко рамо поотделно.

Режимът на работа на крайното стъпало се определя със след­ните данни:

• постоянно анодно напрежение — статично 2500 V, динамично 2400 V;
• амплитуда на променливата съставяща 2100 V;
• преднапрежение от —235 до —245 V;
• аноден ток без сигнал 2 x 100 mA;
• аноден ток при сигнал 2 по 450 mА;
• максимална анодна загубна мощност на рамо в номинален режим 480 W;
• к. п. д. на анодната верига 58 %

Прави впечатление, че загубната анодна мощност в номинален режим превишава максимално допустимата мощност, която е 450 W. Това превишение се отнася за условия в импулсен режим. За кратките интервали, през които трае претоварването, анодът е инертен и в него се установява една средна температура, отговаряща на по-малка раз­сеяна мощност. Това зависи, разбира се, и от околната температура и охлаждането на лампите.

Номиналното напрежение на изхода на трансформатора е 240 V Номиналният товар е 48 Ω, а номиналният ток —5 А.

ЗАЩИТА НА КРАЙНОТО СТЪПАЛО (фиг. 4)

Защитата на край­ното стъпало има предназначението да предпази неговите лампи от претоварване и разрушение. Тя се състои от две релета, монтирани в стъпалото „Релейна защита и автоматика“, и захранване с напрежение, което се получава в съпротивленията по 10 Q, включени последователно в катодната верига на лампите. Релетата са шунтирани от електролитни кондензатори със стойност по 1000 pF за пропускане на променливо­токовата съставяща. Релето ДД’ извършва диференциалната защита. Неговите две еднакви намотки са навити противопосочно и при еднакви катодни токове релето не се задействува. При асиметрия на двата тока релето се задейства и по този начин предпазва от претоварване едната лампа, която е поела напълно или отчасти товара на другата поради нарушен режим, повреден елемент или друга причина. Котвата на релето има настройващ винт, който позволява регулирането на прага на задействане в зависимост от допусканата асиметрия. Нор­мално релето е настроено да реагира при асиметрия 50 %.

Релето С извършва максималнотоковата защита. То е включено в общата катодна верига на двете лампи. При нарастване на общия ток над определена стойност то се задейства. Неговата котва също има регулиращ винт. Нормално релето се задейства при ток от 1,5 до 1,6 А.

След задействането си релетата затварят със своите контакти токовата верига на аварийното реле (І), което от своя страна поема защитните функции. Аварийното реле се задейства от импулси с продължителност от 1,5 до 2 s, т. е. закъснително. Закъснителното дей­ствие не позволява изключването на уредбата от случайни кратки им­пулси. При по-кратки импулси, следващи един след друг, системата действа интегриращо и ако първоизточникът за появата на импул­сите не изчезне, уредбата се изключва.

ТОКОЗАХРАНВАЩА ГРУПА ЗА ПРЕДУСИЛВАТЕЛЯ (фиг. 5).

Токозахранващата група за предусилвателя съдържа изправител за преднапрежението на крайното стъпало и изправител за захранване на анодните вериги на предусилвателя и амплитудния ограничител.

Изправителят, доставящ преднапрежението на крайното стъпало, е с кенотрона GZ 34 и трансформатор, който от своя страна се захранва от ферорезонансния стабилизатор. С това се постига стабилност на преднапрежението на крайното стъпало. Изправителят е натоварен капацитивно с електролитен кондензатор 32 pF през съпротивление 50 Ω. Следва LС-филтър и товарен делител, направен от съпротивление 2650 Ω и два паралелни потенциометъра по 1500 Ω. Делителят обуславя про­тичането на значителен ток, тъй като с оглед на стабилизацията на преднапрежението трябва да се запази нискоомността на решетъчната верига на крайните лампи. Преднапреженията за двете рамена се вземат от два потенциометъра с цел да се осигури възможност за отделното им регулиране. Кондензаторите по 16 µF, включени между плъзгачите на тези потенциометри и катодите на крайните лампи, имат за задача да свържат променливотоково тези катоди с катодите на драйверните лампи.

Пускането на изправителя в действие се сигнализира от глимлампа, монтирана на командно-измервателното табло.

Вторият изправител е двоен и е също с кенотрони GZ 34. Едната от тези лампи доставя изправено напрежение, което, сумирано с на­прежението на изправителя за преднапрежение на крайните лампи, за­хранва анодната верига на драйверното стъпало. Това сумиране на на­преженията от двата изправителя е резултат на галваничната връзка между изхода на драйверното и входа на крайното стъпало. Изправи­телят е натоварен капацитивно, след което следва ТС-филтърна група. Другата изправителна лампа осигурява постоянно напрежение за анодните вериги на лампите на амплитудния ограничител и предусилвателя. Това напрежение е значително по-високо. Този изправител има за товар Г-образен ТС-филтър с индуктивен вход. Следват още два LC и два RC Г-образни филтъра. От отделните филтри се вземат необходимите из­правени и филтрирани напрежения.

Първичната намотка на трансформатора е с повече изводи и по­зволява ръчното регулиране на напрежението в зависимост от напре­жението на електрическата мрежа. Комутаторът е разположен на лице­вата плоча на командно-измервателния блок и е свързан с комутатора, регулиращ напрежението в първичната намотка на трансформатора за високото напрежение на крайните лампи. Специален волтметър служи за контрола на напрежението.

Отоплителните напрежения за всички лампи от амплитудния огра­ничител, предусилвателя и двата кенотрона GZ 34 се доставят от транс­форматор, захранван от ферорезонансния стабилизатор. Включването на този трансформатор към мрежовото напрежение се сигнализира от лампичка, разположена на командно-измервателния блок.

3. СИЛОВА ЧАСТ

Силовата част се състои от: главен предпазител, блокировка, пусково устройство, ферорезонансен стабилизатор, електронно релейно устройство, изправител за високото напрежение.

ГЛАВЕН ПРЕДПАЗИТЕЛ

Той има за задача да изключи уредбата от мрежата при продължително претоварване. Предпазителят предста­
влява двоен комбиниран електромагнитен и термичен предпазител. Тер­мичното изключване настъпва при ток 25 А.

Главният предпазител е монтиран в командно-измервателния блок.

БЛОКИРОВКА

Блокировката обезопасява уредбата съгласно из- искванията за охраната на труда. Тя се cъстои от две малки ключета, свързани последователно във веригата на бобината на главния магни­тен контактор. Към всяка врата на уредбата е монтиран по един пре­включвател и при отваряне на коя да е от вратите се прекъсва веригата на бобината на главния магнитен контактор и цялата уредба се изключва.

Когато се налага работа при отворени врати (ремонт или измерване), блокиров­ката може да бъде изключена чрез шунтиране на превключвателите. Гнездата, в които се поставя шунтът, са монтирани под ко­мандно-измервателния блок. Към шунта е прикрепена голяма предупредителна плоча с надпис. Вратите може да се затварят само при изключена деблокировка (изва­дена предупредителна плоча).

ПУСКОВО УСТРОЙСТВО

Пусково­то устройство се състои от главен магни­тен контактор, бутон „Вкл. отопление“ и бутон „Изкл.“. С включването на главния магнитен контактор от мрежата се подава напрежение на ферорезонансния стабили­затор, на електронното реле за закъсни- телно включване на високото напрежение, на изправителя за анодните вериги на амплитудния ограничител и предусилвателя и на допълнителния магнитен контактор за включване на изправителя за високото напрежение.                        ‘

Изключването на уредбата става чрез натискане на бутона „Изкл.“.

ФЕРОРЕЗОНАНСЕН СТАБИЛИЗАТОР

Ферорезонансният стабилизатор служи за захранване със стабилно напрежение на всички отоплителни трансформатори. Той се състои от автотрансформатор Др_х и паралелно включена кондензаторна група, образуваща с автотрансформатора резонансен кръг. Към този автотрансформатор се подава само част от входното напрежение поради падението на напре­жение, което се получава в намотката w_s на дросела Др₁. Това паде­ние се компенсира с помощта на автотрансформаторното изпълнение. Автютрансформаторът Др₁ работи в наситен режим, а дроселът Др₂ има немагнитен процеп и работи в ненаситен режим. Дро­селът Др₂ е компенсиращ елемент. Той се състои от две намотки — основна (w₈) и компенсационна с няколко извода. Действието на стабилизатора е следното. На входа се подава мрежово напреже­ние. Една част от това напрежение се пада на основната намотка на Др₂, а останалата част — на намотката w₉ на Др₁. Протеклият ток създава в Др₁ наситен магнитен поток. Чрез компенсационната намотка на Др₂ напрежението се подава на изхода на консумато­рите. При повишение на напрежението на мрежата се увеличава то­кът през w₈ на Др₂ и w₉ на Др₁. Увеличението на магнитния поток, създадено от намотката w₉ на Др₁ не може да се затвори през магнитопровода поради неговата наситеност и се затваря през въздуха. По този начин напрежението в автотрансформаторните изводи се изменя незначително. Независимо от това незначителното нарастване на напре­жението се компенсира в компенсационната намотка на Др₂, която има противоположна фаза. Малкият прираст на изходното напрежение, който все пак се получава, увеличава тока в компенсационната намотка на Др₂ и тъй като тя е в противофаза с основната намотка, в резултат се получава още едно компенсиращо действие чрез w₈. Подобно е положението и при понижение на напрежението на мрежата. Магнит­ният поток в Др₁ намалява, но състоянието на наситеност се поддържа от резонансния кръг, настроен на честотата на мрежата.

Изходното напрежение може да се регулира чрез автотрансфор­маторните изводи на Др₁. Чрез изводите на компенсационната намотка на Др₂ се регулира степента на стабилизацията.

Мощността на стабилизатора е около 700 VA.

ЕЛЕКТРОННО РЕЛЕЙНО УСТРОЙСТВО (фиг. 7)

Електронно релейно устройство (фиг. 7). Електрон­ното релейно устройство служи за автоматично включване на високото напрежение на крайните лампи със закъснение, което е необходимо за загряването на газотронните лампи. То е конструирано на принципа на зареждането на кондензатор през съпротивление, като тази RC-група има определена времеконстанта. При подаване на напрежение на първич­ната страна на трансформатора последователно свързаните съпроти­вления от по 3  kΩ и релето Е на вторичната страна се получава из­правено от диода D напрежение. Релето Е се задейства и затваря двойния си контакт, чиято предпазна роля ще бъде разгледана допъл­нително. Напрежението върху релето Е и едно от съпротивленията 3 kΩ се подава през паралелно свързаните съпротивления по 68 kΩ на кондензатора с капацитет 2 µF, който се зарежда. Решетката на вто­рата половина на двойния триод ЕСС82 получава отрицателен потен­циал спрямо катода и лампата се запушва. Анодното си напрежение този триод получава от изправителя за преднапрежение на крайното стъпало. Тъй като напрежението е отрицателно, то се подава на катода на триода, а анодът е заземен. Междувременно първата половина на лампата, свързана като диод, зарежда кондензатора с капацитет 10 µF през съпротивлението със стойност 10 МΩ. Напреженията върху двата кондензатора 2 µF и 10µF са в противофаза и в момента, когато се изравнят, триодът се отпушва и от протеклия ток се задейства ре­лето Е. Неговият контакт затваря веригата на изпълнителното реле Н, което получава напрежение + 24 V от специален изправител, намиращ се в стъпалото за релейна защита и автоматика. Релето Н има няколко контакта. С един от тях то се самозадържа. С втори контакт се за­тваря веригата на мрежовото напрежение към трансформатора за висо­кото напрежение, а трети (спокоен) контакт изключва от мрежата първичната намотка на трансформатора на електронното релейно устройство.

Зареждането на кондензатора 10 µF е бавно, тъй като се извършва в течение на единия полупериод на мрежовото напрежение през едно- пътния изправител с лампа ¹/₂ ЕСС82. През другия полупериод този кондензатор се разрежда частично през двете съпротивления по 10 MΩ. По такъв начин се получава голяма времеконстанта на RС-групата, състояща се от елементи, които нямат големи стойности.

Зареждането на кондензатора 2 µF е също забавено от паралелно свързаните съпротивления 2 x 68 kΩ. Това е направено с цел напре­жението върху кондензатора да бъде пропорционално на ефективната стойност на напрежението на мрежата, а не на амплитудната му стой­ност. По такъв начин се осигурява нормална работа на електронното релейно устройство при захранването му с несинусоидално напрежение, каквото може да се получи при претоварен трафопост или при захран­ване от ферорезонансен стабилизатор.

При включване на мрежовото напрежение релето F не се задей­ства, тъй като в първия момент то е шунтирано от спокойния кон­такт на релето G. Релето G се захранва от изправителя за преднапре­жение на крайните лампи. При евентуална повреда на този изправител и липса на преднапрежение, при което положение не трябва да се по­дава високо напрежение на крайните лампи, релето G не се задейства и със своя двоен контакт не включва веригата, подаваща мрежово напрежение на бобината на контактора; следователно контакторът не включва трансформатора за високото напрежение. Също така са взети мерки да не се допусне включване на високото напрежение при повреда в електронното релейно устройство. За тази цел служи релето Е, което при повреда в диода Д или в някое от съпротивленията на вторичната страна на трансформатора чрез предпазния си двоен контакт осуетява включването на изпълнителното реле Н.

За осигуряване на едно и също време на включване конденза­торите 2 µF и 10 µF са херметично затворени. Времето за задействане на електронното релейно устройство е 1,5 мин ± 30 сек. Съществува въз­можност това време да бъде увеличено до няколко минути чрез пре­местване на делителния отвод, свързан с кондензатора 2 µF, в друга точка на делителя от съпротивленията по 3 kΩ на вторичната страна на трансформатора.

ИЗПРАВИТЕЛ ЗА ВИСОКОТО НАПРЕЖЕНИЕ (фиг. 8)

Изпра­вителят за високото напрежение захранва анодната верига на мощното крайно стъпало. Изправянето е двупътно. Първичната намотка на транс­форматора за високото напрежение е изпълнена автотрансформаторно, което позволява регулирането на напрежението в значителни граници с помощта на комутатора, монтиран на лицевата плоча на измервател­ното табло. На същата плоча е монтиран волтметър за контролиране на напрежението. Магнитопроводът, както и размерите и материалите на трансформатора са еднакви с тези на изходния трансформатор. Отделна намотка на трансформатора захранва лампичка с означение „ВН“, монти­рана на измервателното табло, като по този начин се сигнализира, че високото напрежение е включено.

Като вентили са използвани газотроните G 10/4 d, чиито отопли­телни вериги се захранват от отделен, специално предвиден отопли­телен трансформатор. Този трансформатор се захранва със стабилно напрежение от ферорезонансния стабилизатор. Освен това отоплител­ното напрежение може да се регулира чрез първичната намотка на отоплителния трансформатор. Това позволява допълнително използване на газотроните с още 500-600 часа чрез отопляването им с пови­шено напрежение.

Филтърната група е с индуктивен вход, въпреки че индуктивно­стта е включена в точка в нисък постоянен потенциал. Изходът на изправителя е шунтиран от разрядна съпротивителна верига, образувана от 10 съпротивления в паралелно-серийна комбинация с резултантно съпротивление 550 kΩ.

Високоволтовият изправител осигурява номинален ток 0,9 А при напрежение 2500 V, вариращо при разтоварване със 100 V. Той е по­местен долу в станока върху плъзгаща се рамка-шейна. Вдясно, също върху рамка-шейна са поместени двата дросела на филтър­ната група, а кондензаторите са монтирани на площадката зад въртя­щата се рамка. Разрядната съпротивителна верига е монтирана върху задната страна на станока зад въртящата се рамка.

4. ИЗМЕРВАТЕЛЕН БЛОК С КОМАНДНО ПОЛЕ

ИЗМЕРВАТЕЛЕН БЛОК

Измервателният блок служи за контро­лиране на режима на всички усилвателни стъпала, както и на всички токоизточнипи, подаващи различни напрежения. Към него спадат кому­таторът за контрол на режима, поместен в средата на лицевата плоча, измервателната система и комутаторът, който се използва при измер­ване на анодния ток на крайното стъпало.

С помощта на комутатора с надпис „Контрол на режима“ се включва измервателният уред в различните точки, подлежащи на контрол. При положения от 1 до 6 на комутатора контролът се провежда посредством измерване на токовете на съответните вериги. Уредът е амперметър с шунтове, монтирани на съответните места. Комутаторът превключва амперметъра към съответните шунтове. Шун- товете са оразмерени така, че да се получава едно и също отклонение на стрелката на амперметъра независимо от стойността на измервания ток. Това отклонение е маркирано с жълто поле, в чиито граници се до­пуска вариране на съответното показание. По този начин се осигурява бързото локализиране на повреди в усилвателния тракт или токозахранването на уредбата. Измерванията могат да се провеждат и през време на редовната работа на уредбата. Положенията на комутатора от 7 до 12 позволяват измерване на напрежението в различни контролни точки, като към системата се превключват различни предсъпротивле- ния. Тук отклоненията са различни и Са маркирани с различни цветни знаци.

За предпазване на лагерите на измервателния уред от разбиване, особено при използуването му за индикация на изходното напрежение, времеконстантата на подвижната система е увеличена изкуствено чрез шунтиране с кондензатор.

Различните измервания, които могат да се извършат с превключ­ването на комутатора, са следните:

Положение 1. Измерва се катодният ток на първото стъпало на амплитудния ограничител. Маркировката е жълто поле.

Положение 2. Измерва се катодният ток на второто стъпало на амплитудния ограничител. Маркировката е жълто поле.

Положение 3. Измерва се катодният ток на първото стъпало на предусилвателя. Маркировката е жълто поле.

Положение 4. Измерва се катодният ток на второто стъпало на предусилвателя. Маркировката е жълто поле.

Положение 5. Измерва се катодният ток на едното рамо на драй- верното стъпало. Маркировката е жълто поле.

Положение 6. Измерва се катодният ток на другото рамо на драй- верното стъпало. Маркировката е жълто поле.

Положение 7. Измерва се напрежението, получавано от изправителя за преднапрежение.

Положение 8. Измерва се напрежението, получавано от изправи­теля за анодно напрежение на драйвера.

Положение 9. Измерва се напрежението, получавано от изправителя за анодно напрежение на предусилвателя.

Положение 10. Измерва се напрежението, получавано от ферорезонансния стабилизатор.

Положение 11. Измерва се изходното напрежение.

Положение 12. Измерва се режимът на крайното стъпало. При това са възможни повече отчитания, понеже се осъществяват измер­вания при липса на сигнал и със сигнал. За целта се използва и до­пълнителният комутатор с надпис „Аноден ток на мощно стъпало“. Този комутатор има три положения. При липса на сигнал и поло­жение I на този комутатор се измерва анодният ток на покой на едното рамо на крайното стъпало. Маркировката е червен триъгълен знак, съответстващ на ток на покой 90 mА. При липса на сигнал и приложение II на комутатора се измерва анодният ток на покой на другото рамо на крайното стъпало. Маркировката е същата. При сигнал и поло­жение I на комутатора се измерва анодният ток на едното рамо на крайното стъпало. Маркировката е бяла точка, съответстваща на 500 mА. При сигнал и положение II на комутатора се измерва анодният ток на другото рамо на крайното стъпало. Маркировката е същата. При положение I + II на комутатора се измерва общият ток на двете рамена. Маркировката е със зелен цвят.

Всички тези данни за измервания са дадени в таблица, поместена на вътрешната страна на лявата врата на уредбата.

КОМАНДНО ПОЛЕ

Това поле съдържа всички командни съоръже­ния и контролни сигнали, поместени на лицевата плоча на измерва­телния блок, както следва:

Главен автоматичен предпазител с термично и електромагнитно действие.

Бутон за ръчно включване на високото напрежение.

Комутатор, означен с надписа „Мрежа — изправител ВН“, който служи за поддържане на високото напрежение при мрежово напреже­ние, вариращо в границите от 190 до 240 V.

Измервателна система с волтметър за контролиране на високото напрежение по косвен начин. Волтметърът е включен на първичната страна на високоволтовия трансформатор. Номиналната стойност на на­прежението е маркирана на скалата с червен знак.

Бял светлинен сигнал, означен с надписа „Отопление“, който сигна­лизира при включено отопление на всички лампи.

Бял светлинен сигнал, означен с надписа „Авт. вкл. ВН“, който сигнализира за предстоящо автоматично включване на високото на­прежение. При несветещ сигнал високото напрежение се включва ръчно, което трябва да стане със закъснение от 2-3 мин посредством бутона, означен с надписа „Ръчно вкл. ВН“. Автоматичното или ръчното включгане на високото напрежение се определя предварително посред­ством ключ, монтиран в стъпалото за релейна зашита и автоматика.

Червен светлинен сигнал, означен с надписа „ВН“, сигнализиращ влючването на високото напрежение.

Бял светлинен сигнал, означен с надписа „Изход“, сигнализиращ включването на изходните линии към изхода на уредбата.

Червен светлинен сигнал, означен с надписа „Авария“, сигнализи­ращ в случай на авария.

Светлинен сигнал от глимлампа, означен с надписа „Преднапрежение“, сигнализираш наличието на преднапрежение на крайните лампи.

Бутон с бял светлинен сигнал, означен с надписа „Вкл. отопление“, служещ за включване на уредбата.

Бутон с бял светлинен сигнал, означен с надпис „Изкл.“, служещ за изключване на уредбата. До включването на уредбата нейното състояние на готовност за работа се сигнализира от този светлинен сигнал, който изгасва след включването.

4. АВТОМАТИКА

Автоматиката е предназначена да изключи цялата уредба при ава­рия в крайното стъпало или в част от захранването и при желание да включи автоматично втори резервен усилвател от същия тип. Освен това с нейна помощ уредбата може да се командва дистанционно с постояннотокови импулси.

Автоматиката е монтирана в стъпалото, в което е поместена и защитата на крайното стъпало. Тя се състои от аварийно реле, изключ­ващо уредбата, респ. включващо резервната уредба.;

Ето и едно по-обзорно историческо четиво по темата за българските НЧ усилватели:

Български нискочестотни усилватели до 1983 г.

See more

---

Литература:

Bълчeв, Ивaн Й.. Hиcĸoчecтoтни ycилвaтeли : Учeбниĸ зa ІІ, ІІІ и ІV ĸypc нa тexниĸyмитe пo cлaбoтoĸoвa eлeĸтpoтexниĸa, cпeциaлнocт Hиcĸoчecтoтнa тexниĸa / Coфия : Texниĸa, 1966. 500 c., 1 л. чepт. :

Гaнчeв, Ивaн Πoпoв. Hиcĸoчecтoтни ycилвaтeли : Зa cтyдeнтитe oт Maшиннo-eлeĸтpoтexничecĸи инcтитyт / 3. пpepaб. и дoп. изд. Coфия : Texниĸa, 1965. 443 c. :

Koвaчeв, Гeopги Ивaнoв. Hиcĸoчecтoтни ycилвaтeли / Coфия : Texниĸa, 1961. 128 c., 4 л. чepт. :

Българската уредба ТУУ-600 в Сандъците – Sandacite.

Уредбата е произвеждана вероятно след 1961 г. в Слаботоковия завод Климент Ворошилов в София. Тя е следващият модел след ТУУ-100.

Тази уредба притежава високи качествени показатели за времето си и големи експлоата­ционни удобства съобразно епохата си. Усилваният честотен обхват е от 50 до 10 000 Hz при честотни изкривявания под 2 dB. Коефициентът на хармоничните е по-малък от 2,5 %, а при честотите под 100 Hz — до 4 %,_. Нивото на собствения шум на уредбата е — 55 dB. Нарастването на изходното напрежение при пълно изключване на товара е под 2,5 dB. Промишле­ният к. п. д. на уредбата е по-голям от 30 %. Уредбата ТУУ-600 е всъщност само усилвател на мощност, който се комплектува с команден станок, представляващ уредба ТУУ 100 без двата усилвателя по 50 W. Уредбата е монтирана в станок на панели по същия начин, както ТУУ-100. Отделните панели съдържат следните групи: крайно стъпало с изходен трансформатор и изправителна група за преднапрежението, драйверно стъпало заедно с преддрайверното стъпало и усилвателя на напрежение, захранващи групи и автотрансформаторна група. Из­правителната група за високото напрежение е монтирана най-отдолу върху винкелова стоманена конструкция, прикрепена подвижно към станока.

Схемата на уредбата е дадена на долната фигура. Стъпалото за предусилване е със съпротивително капацитивна връзка с лампата 6Н8 (двоен триод), работеща в режим А. Преддрайверното стъ­пало е с лампи 6ПЗ, работещи в режим AB₁ с дросел в анода. Драйверното стъпало е катоден повторител, за да може да пропусне значителния решетъчен ток на крайното стъпало. Изпол­зуваните лампи са Р27/500 в режим АВ₁ с автоматично преднапрежение. Крайното стъпало е с четири лампи ГМ7 свързани две по две в противотактна схема и работещи в режим АВ₂. От из­хода на крайното стъпало се взема чрез делители напрежение за от­рицателната обратна връзка, което се подава на решетките на лам­пите от първото стъпало.

Захранването на драйверното, преддрайверното и предусилвателното стъпало става от две токозахранващи групи, едната от които е с две лампи 5Ц4 — за анодните вериги на лампите Р27/500 и 6ПЗ, а другата с една лампа 5Ц4 — за веригите на екранните решетки на лампите 6ПЗ и анодните вериги на 6Н8. Двата изправителя получават напрежение от общ мрежов трансформатор, от който се получава и отоплителното напрежение на лампите. Характерно е, че отрицателният край на източника на напрежение на драйвера е с потенциал — 220 V спрямо шасито на уредбата. Това се получава поради обстоятелството, че същата точка е свързана с решетките на крайните лампи, получа­ващи преднапрежение — 220 V по отношение на катода, който е свър­зан с шасито.

Крайното стъпало се захранва посредством отделен изправител с газотронни лампи ВГ236. Трансформаторът за високото напрежение е навит специално, за да има малка индуктивност на разсейване и малко активно съпротивление. Това е направено с цел да бъде намалено вът­решното му съпротивление и по този начин да се избягнат вариациите на високото напрежение. Филтърът на изправителната група е с индуктивен вход и резонансна група за честота 100 Hz. Преднапре- жението за лампите се получава от отделен токоизправител с лампа 5Ц4. За да се стабилизира това преднапрежение, изправителят е на­товарен с нискоомно съпротивление. Мрежовият трансформатор на този изправител се използува за получаване на отоплително напреже­ние за крайните лампи. За регулиране на тези напрежения в първич­ната страна на трансформатора е включено изменяемо предсъпротивление. Такова изменяемо предсъпротивление има и в трансформатора за отоплително напрежение на газотронните изправителни лампи ВГ236.

Уредбата има автотрансформатор за регулиране на мрежовото напрежение в граници от 180 до 230 V с превключ­ване през 10 V. При повишаване на мрежовото напрежение над 230 V електронно реле от същия вид, както при уредбата ТУУ-100, изключва токозахранването.

Пускането на уредбата в действие става с помощта на бутони, които задействуват релето. Наличието на захранващо напрежение за първите три стъпала се сигнализира чрез светване на контролна лампа. Във веригата на преднапрежението за крайните лампи е включена глимлампа като индикатор.

През 1963-5 г. уредбата ТУУ-600 е преработена с цел да се повиши мощността й. Крайните лампи ГМ70 са заменени с други, по-мощни — вместо четири лампи ГМ70 са поставени две лампи VRS331. Тъй като отоплителното напрежение на лампите VRS331 е 12,6 V, заменена е и бобината на трансформатора за отопление и преднапрежение на крайните лампи. Сменени са и двете бобини на трансформатора за високо напрежение, като новите бобини осигуряват високо напрежение 2000 V вместо 1500 V. При тези изме­нения и при отрицателно преднапрежение на крайните лампи — 225 V изходната мощност на уредбата е 1000 W.

В началото на 70-те години е разработен и транзисторен вариант на ТУУ-600, наречен ТУУ-600Т.  Той вече е произвеждан в завод Електроакустика Михайловград. Неговите характеристики, особености и предимства можете да разгледате тук:

Сандъците – Sandacite Ви повеждат на разходка из старите жилищни кооперации.

(Cтaтиятa e пyблиĸyвaнa oт aвтopa зa пъpви път във в-ĸ Fіbаnk Nеwѕ, издaниe нa Πъpвa инвecтициoннa бaнĸa (Fіbаnk) – бp. 116, 19 май 2017 ==> httрѕ://www.fіbаnk.bg/uрlоаdѕ/_FіbаnkNЕWЅ/dосѕ/FіbаnkNЕWЅ_2017-110.рdf.)

Тук предлагаме разходка из добрите „стари кооперации“, които ни радват от близо век в центровете на най-големите градове в България.

Началото на многоетажното жилищно строителство у нас е около 1924 г. Групи хора, желаещи да живеят в центъра на града, осъзнават, че поради скъпата земя най-изгодно ще бъде да се обединят и да сключат договор с предприемач за строеж на т.н. съпритежателски дом. Огромна роля изиграва все по-силното навлизане на стоманобетона като строителен материал след 1920 г., а и въвеждането в сградите на такъв скелет след изводите от Чирпанското земетресение (1928). Дотогава сградите са 3-4 етажни, с малки, но много на брой изящни релефни елементи по фасадата. Стоманобетоновият скелет позволява разцвет на високи здания с едри форми – големи балкони и еркери, които раздвижват фасадата и увеличават жилищната площ. През 1937 обаче Столичната община решава, че еркерите представляват „заграбване на обществено улично пространство“ и ги забранява.

При  ранните масивни стоманобетонови сгради на почит все още са стиловете късен сецесион и германски модерн. Прозорците са тесни, високи, двукрили и с дебели рамки 40-45 мм, а всяко крило се състои от малка и голяма част една над друга. Продължава изящната релефна украса по фасадата (примерно над Fibank офис Народен театър). До 1929 големи прозорци няма – тази архитектура обича малки отвори, а при безскелетните сгради стените трябва да са плътни, за да носят етажа отгоре. Прозорците в старите български къщи също са тесни и високи.

Стоманобетонът позволява по-широки отвори и през 30-те прозорците стават многокрили (4, 6, 10) и понякога изпъкнали пред фасадата – да има зимна градина. Стига се и до лентовидни и ъглови прозорци за максимално осветяване, както е напр. в кооперацията на бул. Витоша 59 (1937 г.) или в тази над Fibank офис Народно събрание ІІ (1936). През 1931-4 г. лентите се подчертават и от лентовидна релефна мазилка отвън между прозорците на помещенията – ако е кафява, прилича на шоколадена глазура. Тънкото 2-2,5 мм стъкло изисква укрепващи напречни летви (шпроси). Те изчезват едва след удебеляването му 1934, а и заради намалената до 2,90 м таванска височина, която прави прозореца по-нисък. След „еркерното вето“, за да не стане фасадата скучна, се въвеждат френските прозорци – обикновено на хола. Облицовката е разнообразна – с гладка или грапава мазилка (1931-5) или плочи от врачански камък (по-късно).

Ако парцелът е бил тесен и късата му страна гледа към улицата, то и кооперацията ще е тясна отпред, а навътре дълбока, с калкани по 12-16 метра. Стремежът е поне един от прозорците на жилището да гледа към улицата (поне холът), но понякога просто няма място и си имаме гледка към дворчето.

Разпределението сменя различни концепции. Ако собствениците имат домашна прислуга, към жилището може да има отделно помещение за нея и два входа – официален и сервизен. Най-често антре води към неосветен вестибюл. От едната страна има врата към стая, а от другата – широк портал от тъмно дърво към осветения хол. Порталът има 2, 3 или 4 крила, които се отварят и така се печелят пространство и представителност… а дори и полуотворен е достатъчно аристократичен. Ако има още стаи (най-много 7), към тях се стига през коридор. Баните са малки – рядко над 1,5 м², но кухните са големи, понякога също с място за прислуга.

Отначало етажите са максимум 4, за да не се затъмняват тесните улици от прекалено високи сгради. Партерът и мансардата (ако я има) обаче не се броят за етажи! След навлизането на асансьора етажите стигат 6… но реално може да са 8 и да гледаме София от високо. Асансьор (горната илюстрация) се монтира само при над 5 етажа и то невинаги. Обикновено е швейцарски, Шиндлеръ, с хармоника и дървен салон. Ако той заседне, от бутона на снимката може да „повикате прислугата“ да помогне.

Някъде след 1938 г. предприемачите вече строят почти еднакви готови апартаменти с цел продажба или даване под наем. Изчезват нестандартните решения. Прозорците са 3- или 4-крилни, неутрално разположени; мазилката е варовикова, гладка, тъмносива. Кооперациите стават все по-масови, симетрични, с еднообразен, но евтин строеж. Обаче това не ги прави по-малко магнетични.

Неслучайно около старите кооперации се намират толкова много места за градски събития, изкуство и идеи. В тези домове са живели блестящи личности от българската култура, наука и история. Уличките се уютни, а високите помещения дават въздух, широта и простор.

Старите кооперации излъчват мъдро спокойствие и сигурност (когато не се кандилкат). Ако са поддържани или умело обновени, човек се усеща различен само защото е там.

А не след дълго идва ред и на една друга епоха…

Пакетно повдигани плочи – що е то

See more