Категория: Sandacite

Фарове за мотоциклети Балкан в Сандъците – Sandacite

Напоследък пуснахме няколко статии, в които разглеждахме различни модели Балканчета, но все като цели превозни средства, или най-много като двигател. Затова днес е време да се занимаем с едни фарове за тях, произвеждани от завод Светлина Ст. Загора. Пуснати са в производство през втората половина на 50-те г.

Да започнем с модела 23903, който е предназначен да бъде централно, предно осветително тяло (горната снимка). Корпусът му е изработен от стоманена ламарина. Предпазното стъкло има диаметър 160 мм и е рифеловано, за да разсейва светлината.

Посредством гривната, която е от стоманена ламарина, никелирана и хромирана, и стъклото става затваряне на корпуса отпред. В горната си част корпусът има отвор за кръгъл километраж. Фарът е снабден с крушка с мощност 25 и 35/35 вата, напрежение 6 и 12 волта, диаметър на балона 35.5 мм и дължина на крушката 70 мм, цокъл ВА-20d. Рефлекторът е алуминизиран.

За паркираща светлина се употребява крушка с цокъл BA-9s с напрежение 6 и 12 волта и мощност 2 вата, диаметър на балона 8.5 мм и дължина на крушката 23 мм. Комплектува се с централен разпределителен ключ.

Обобщени технически данни:

Мдаа… Фарът за мотопед мод. 23924 пък е замислен за монтиране не само на Балкан, но и на други видове мотопеди – български и вносни, ако се наложи да се сменя счупен.

Корпусът му е от стоманена ламарина, като вътрешно и външно е боядисан с бял бронз. Отпред фарът се затваря с рифеловано стъкло и гривна от стоманена ламарина, има елипсовидна форма и е вътрешно алуминизиран за насочване на светлинния лъч.

Фарът е снабден с фасунга за електрическа крушка с цокъл BA-15d (1—15) 15 вата, 6 волта. Крушката има размери : дължина 54.5 мм и диаметър на стъкленото балонче 28.5 мм.

Закрепването на фара към Вашето мощно превозното средство става чрез две планки и два винта.

Табличката:

А велосипед Балкан карали ли сте? :) Ако колелото Ви разполага с динамо, можете да си го монтирате велосипедния фар 23905.

Корпусът, гривната и конзолата му са от стоманена ламарина. Първите два елемента са никелирани и хромирани, а конзолата е боядисана с черен алкидемайллак. Отпред фарът е затворен с кръгло плоско стъкло, уплътнено към гривната посредством гумен уплътнител.

Фарът е предназначен за крушка с цокъл Е —10/13 и мощност до 2.5 вата. Диаметърът на крушката е 15.5 мм и дължина 28 мм.

И неговите технически характеристики са удобно обособени в табличка:

Ами… това беше засега! Ако Ви се остава на ,,балканска“ тема, ето Ви малко тематично четиво:

Мотоциклет Балкан 75

See more

 

Дали новото зверче от Сандъците – Sandacitе не е първата българска компютърна мишка?

Днес сме Ви подготвили нещо забележително. Като го видяхме, очите ни станаха на палачинки! Устройството на горната снимка е българска мишка за РС, модел МАН`88. Производството й започва през 1988 г. в Завод за пултове и клавиатури Габрово, звено в системата на Научнопроизводствения комбинат Мехатроника Габрово, за който сме Ви разказвали.

Това действително е истинска мишка! Но като казваме това, Вие не си представяйте нещо, което непременно да прилича на съвременните. Да разгледаме подробно машинката.

Както виждате, тя има три бутона на реда на сегашните два, но няма скрол. По това време прескачането между по-горна и по-долна точка на документа на екрана се извършва чрез стрелковите бутони на клавиатурата. Курсорът представлява мигащо квадратче, най-често в зелен цвят. Нововъведението, което прави инструментът ,,мишка“, е, че Ви позволява да местите курсора, местейка самата мишка, а не чрез стрелковите бутони.

Самите бутони имат съвсем различни функции в сравнение със сега. Те се определят от програмния код на софтуера, който се изпълнява на компютъра и който поддържа мишката. В програмата са предвидени определени действия, които да се извършват при натискане на някой от бутоните. Действията могат да са най-различни и варират според вида на програмата. Така например, при текстообработваща програма може да се отвори някое от менютата в ред най-горе, при CAD системите се рисуват определени видове линии. Всъщност, най-полезни тези мишоци са били именно при последния вид софтуер.

Именно заради корелацията между функциите на програмата и тези на бутоните върху кутията на тази българска мишка е отбелязано кои програми поддържа. Виждаме имената на доста добре известни както български, така и чуждестранни програми.

Трябва да отбележим, че повечето програми от 80-те години ползват доста по-малко средния бутон в сравнение с другите два, което е и причината той с времето да изчезне. По времето на тези мишки почти всичко на екрана на компютъра е в текстов режим. Даже джойстиците за игра са атракция. Мишките въобще са нямали особен смисъл преди навлизането на Windows 3.1 и след това.

Разглежданото от нас устройство се свързва с компютъра посредством традиционния за епохата RS232 интерфейс, а захранване взима от също толкова традиционния DIN конектор. На снимката ясно се вижда как кабелът от DIN-a влиза във конектора за RS232. Що се отнася до изпъкналата част, както и при съвременните мишки, това е направено за удобство на ръката при работа. На кутията от първата снимка можете да видите и останалите технически характеристики на джаджата.

Мишката МАН`88 е била включвана в комплекта на няколко заводски конфигурирани специализирани работни станции, като напр. тази система за автоматизирано проектиране ==> https://www.sandacite.bg/%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0/

И така,  това ли е първата българска мишка? Засега го твърдим с почти 100 % сигурност, но все пак оставяме вратичката отворена. Защото, както не сме намерили по-стар мишок от този, така и предполагаме, че може все пак и да е имало, защото напр. джойстици България произвежда от около 1982 – 3 г. Би следвало да направят и мишка – все пак тя се ползва за ,,сериозна“ работа, докато предназначението на джойстиците от самото им начало е било да се употребяват при игри.

Ето и една от програмите, които можете удобно да ползвате с първата българска компютърна мишка:

МУЛТИПАК – българският офис пакет

See more

Ето че дойде време за ново изследване на Сандъците – Sandacite.

Материал по темата е публикуван от автора за първи път във в-к FibankNEWS, бр. 98, 1 юли 2016 г. ==> https://www.fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_2016-98.pdf.

Предложеният тук вариант е с около 10 пъти увеличен обем и няколко десетки пъти повече илюстративен материал, поради много по-големия възможен обем за текста.

Също тъй, нека тбележим, че именно с тази статия се представихме на Юбилейната научна конференция ,,Техническо и индустриално наследство в българските музеи“, провела се в Националния политехнически музей 1-2 юни 2017 г. Приятно четене! :)

Малко известен факт е, че преди познатия ни „Балкантон“ в България също е имало широко производство на грамофонни плочи с музика. За тях се говори рядко и още по-рядко се пише. Целта на тази публикация е именно да разсеем, доколкото е възможно, мъглата на времето и да обединим в едно текст и образ, за да се получи поне частичен разказ за този клон от нашата промишленост. Към текстовия материал е приложен и илюстративен. Той е съставен от експонати от личната ми колекция, в която са представени всички български грамофонни производители до 1945-7 година.

От данните и частичните податки, които намираме в различни източници, можем да разберем кои са били грамофонните фирми до осъществената през 1947-8 г. национализация, по какво са се различавали, какъв е бил графичният облик на обложките на рървите български плочи, какъв вид звук са записвали и издавали… но по-малко сведения има за историята на самите предприятия и какво се е случило с някои от тях след одържавяването.

Тези фирми са работeли в условията на ожесточена конкуренция и относително ограничен пазар. Плочите са изготвени от шеллак – твърд и много чуплив материал, наподобяващ бакелит. Имат диаметър 25 см, въртят се със 78 оборота в минута. Плочите на българските производители обикновено се изработват у нас.

А на какво са прослушвани тези грамофонни плочи? В Царска България са произвеждани както механични, така и електрически грамофони – „Орфей“  и „Клингзор Екстра“. Механичният грамофон представлява най-често преносима вещ, оформена като малък куфар, който се задейства чрез навиване на разположена отдясно манивела, нагнетяваща пружина. Звукът се извлича от плочата с помощта на остра стоманена игла, ориентирана строго вертикално. В магазини като „Радио Електрик“ в София (притежател на грамофоните ,,Клингзор“) са се предлагали всякакви части за тях – мембрани, игли „отъ шведска стомана по десетъ въ кутия“, електромоторчета, пружини (важен консуматив при механичните грамофони) и какво ли още не. Маркетингът е бил доста добър – фирмата редовно издава каталог с най-новите си предложения, указано е как клиентът да сглоби или настрои радио или грамофон, а девизът е „Купете отъ насъ и пестете разликата!“… спрямо цените на конкуренцията, разбира се.

Нека започнем с уточнението, че е погрешно схващането, че всички плочи, отпечатан с правописа, използван до февруари 1945 година (с характерното Ъ след твърда съгласна), са български. Заблудата идва от кирилската азбука, а плочите с кирилски етикет в България не са били само от български фирми. Можем да разделим грамофонните фирми, действували на нашия пазар тогава, на две основни групи:

1. Чисто български фирми, записвали българска и друга музика (оперети, шлагери и т. н.) за обращение на нашия пазар.
2. Чуждестранни фирми, записвали българска музика под ръководството на български музиковеди и артисти и издавали тази музика под български етикет, като понякога името на фирмата е изписано само на кирилица, по-рядко – на латиница, а в най-редките случаи – и на двете азбуки. Плочите са подготвени за българския пазар. Тези фирми получават капиталите и суровините си от чужбина и плочите не е особено коректно да бъдат наричани ,,български”.

Имаме информация за следните фирми, създадени по различно време и работили на нашия пазар до 1945-47 година:

 

БЪЛГАРСКИ

1. Орфей, търговска марка на ,,Симонавия акц. д-во”.
2. Патриа, търговска марка на ,,Симонавия акц. д-во”.

3. Арфа
4. Балкан (предишно название ,,Лифа рèкорд”)
5. Микрофон
6. Лондон рекорд
7. Глория
8. Диктатор
9. Карузо рекорд
10. Кооп. ,,Георги Кирков” – съществува вероятно от 1946-7 и обединява други фирми, впоследствие влиза в състава на ,,Радиопром“
11. Кристал
12. Медея
13. Радиопром – съществува от 1950 г. и обединява национализираните ,,Орфей“, ,,Балкан“, ,,Арфа“ и ,,Микрофон“. От 1952 – ,,Балкантон“.

ЧУЖДЕСТРАННИ (изписани са с азбуката, с която фигурират на етикетите)

1. Виктор
2. Грамофон концерт
3. Грамола
4. Zenith
5. Zonophone
6. Columbia
7. Odeon
8. Ориент
9. Парлофон
10. Pathe
11. Полидор
12. Фаворит
13. His masters`s voice
14. Хомокорн електро
15. Enregistrement Electrique

 

Тук е мястото да направим едно уточнение, за което ще се позовем на вече публикувани материали. Четири от предприятията – ,,Балкан”, ,,Арфа” , ,,Микрофон” и ,,Орфей” (търговска марка на ,,Симонавия акц. д-во”) – през 1947 г. са одържавени (Енциклопедия 1967: 78) и ,,на тяхна основа е създадено Държавно индустриално предпирятие ,,България”, което продължава да използва етикета „Орфей“, като лансира и новите „Балкан“ и „Мелодия“ (Гаджев 2008). Това е причината да се намират и плочи с етикет ,,Орфей” без характерния голем ер (Ъ) след твърда съгласна. Записите вече се правят в първото специализирано грамофонно студио в България, създадено през 1945 г. от инж. Димитър Кулев.

През 1950 г. към новосъздаденото Управление на радиото и радиоинформацията се основава предприятието за грамофонни плочи „Радиопром“. Тези плочи също са на 78 оборота и от шеллак. Тогава записите вече се правят в студиата на Радио София, а производството е пренесено в току-що построения Слаботоков завод Климент Ворошилов. ,,През 1952 г. цялата звукозаписна индустрия се обединява в комбината „Балкантон“, който е с напълно затворен цикъл на работа: запис, галванизация, матрица, преса, отпечатване на плик и т. н.”, отбелязват два от малкото източници, занимавали се с тематиката (Гаджев 2008; Хофман, Рупчев 1988: 16). Ние ще добавим, че първите балкантонски плочи също са на 78 оборота, а от средата на 50-те се преминава към производство на винилови плочи и с това шеллаковата ера на българската грамофонна промишленост приключва.

Повечето от българските грамофонни фирми са създадени в началото на 1930-те г. от  предприемчиви музиканти. Жанровете музика, записвани от първите български грамофонни фирми, са главно необработен фолклор, валсове, танга, както български и западни шлагери и оперетни откъси. Това е така, защото с подобна широко популярна музика е можело да се оцелее и пробие на пазара в условията на конкуренция, а класическите произведения и без това са били отдавна монопол на чужди компании (примерно чехословашката Supraphon и германската Telefunken).

Сега ще се опитаме да предоставим информация за отделните фирми, като обаче нека отчетем факта, че по отношение на количеството сведения за конкретна фирма данните са изключително неравномерно разпространени из различните източници.

Орфей – най-голямата грамофонна фирма на Царска България. Нейни са и най-често намираните български шеллакови плочи. ,,Орфей” е търговска марка на акционерно дружество ,,Симонавия”, основано през 1924 г. от о. з. майор Симеон Петров (1888-1950). Симеон Петров е първият български летец, осъществил полет извън територията на България на 13. август 2012 г. Наричали са го Симеон Авиатора, оттам и името ,,Симонавия”. ,,Симонавия“ е ,,акционерно дружество за търговия и индустрия“ и притежава първата фабрика със затворен цикъл за запис и производство на грамофонни плочи. Записите се извършват в киносалоните „Роял“ и „Модерен театър“, производствената база се намира на бул. „Христо Ботев“ № 129, а плочите носят етикета „Орфей“. Допълнителен щрих внася Искра Ценкова: ,,Симеон Петров […] по-късно изкупува акциите на другите (по-дребни акционери – б. м., А. О.) и става едноличен собственик на фабриката. В началото “Симонавия” внася плочи, а той на няколко пъти организира записи на наши изпълнители – певци и оркестри, във Франция (това се потвърждава и от експонат в личната ми колекция – на сниманата плоча с етикет Pathe се забелязва най-отдолу на етикета надписът Simonavia, който свидетелствува за началната вносителска дейност на Симеон Петров – б. м, А. О.). След това решава, че е време да си имаме и родно производство на грамофонни плочи. Първата негова плоча е записана през 1934 г. с вносни материали” (Ценкова 2012). Става дума за закупената от германската фирма ,,Георг Нойман” електрическа грамозаписна апаратура, която е комплектована с усилватели ,,Pathé” от Франция. Най-напред изпълненията се записват върху восъчен диск, след това той се обработва и от него се правят матрици за плочите. Изпълнявани са били също така специални опръчки на Министерството на народното просвещение, като, когато това е така, е отбелязано на плочите (може да се види на една от приложените снимки). Първият запис на българска народна песен в ,,Симонавия“ е на Мишо Тодоров по текст на Димчо Дебелянов – „Спи градът“. ,,В репертоара влиза изключително танцова музика и отчасти народна” (Енциклопедия 1967: 141). Годишният тираж на фабриката е около 150-200 000 броя плочи. Издават се фолклорни и шлагерни песни – общо над 5000 заглавия. През 1947 г. дружеството и гореспоменатите четири фирми влизат в състава на ДИП ,,България”, а самият Петров постъпва на работа като бобиньор в Силнотоковия завод ,,Васил Коларов” в София. През 1950 г. умира.

Патриа – от плочата в илюстративния материал е видно извънредно голямо сходство в оформлението с плочите на ,,Симонавия“. От този факт може да се направи изводът, че тази търговска марка също е принадлежала на Симеон Петров, Освен заглавията на няколко народни песни, дадени в статия на проф. Венцислав Димов (Димов 2005: 168), не знаем друго за звукозаписния репертоар.
Продукцията на тези грамофонни фирми осигурява част от музикания репертоар на БНР през 1930-те и 1940- те г.

Арфа – не знаем кога е създадена тази фирма, но знаем годинана на одържавяването (1947). Цинтралата се е намирала на ул. Леге № 14 в София, а по-късно – на бул. Мария Луиза № 43. Издава главно народни песни. За тази фирма знаем, както между другото споменава отново Димов (2009: 41), че е публикувала български шлагери на някога известния Георги Шаранков. В ,,Арфа” (а и в ,,Симонавия”) записва около 90 песни и народната певица Вълкана Стоянова, отбелязва Ваня Божилова (Божилова 2012).
Нека да обърнем внимание и на графичното оформление на плочите на ,,Арфа“, като приведем това подробно описание от едно сериозно студентско изследване: ,,Графичната визия на хартиената опаковка на грамофонни плочи на фирма “Арфа” е решена в три тоналности. Бялото и черното описват кръг около кръглия отвор в средата на опаковката, създава се впечетлението за нарисувана плоча. От ляво и дясно, от двете страни около кръга, на равнището на очите са очертани кръгли червени плоскости, всъщност червени грамофонни плочи. Върху едната, която е мегдан на село (на заден план се виждат къщи) се вие хоро. Върху другата, на срещуположната страна, двойки танцуват валс. Може би целта на този тип фирмени изображения е да подскажат, че музикалната продукцията на “Арфа” е и за тези които предпочитат фолклорната музика, но и за тези, които се увличат по модерните западни танци” (Добрева, Ранчич 2012). Както се вижда от снимките в приложения илюстративен материал, обложката е с различен цвят на буквите и леко променена корица.

Балкан – покрай нея да кажем две думи и за един друг важен производител – ,,Лифа рекорд”. ,,Лифа” е основана от незабравения и в момента популярен шлагерен певец Алберт Пинкас (Тенев 1997: 224) и тази фирма записва музика върху восъчна матрица в Берлин или Букурещ, а произвежда масови звуконосители в София с две ръчни преси, т.е. със стара манифактурна технология. В илюстративния материал е приложена тяхна плоча. Поради бавния и трудоемък производствен процес тиражът е малък и плочите „Лифа рекорд“ са редки.

Производството на фабриката на Пинкас обаче става много по-популярно под названието на фирмата, на която той продава своята. Това е ,,Балкан”, чийто адрес се е намирал, както свидетелствува поместената по-горе обложка, на бул. Константин Стоилов № 32 в София. И тук нямаме информация за други записи, освен на народна музика. Одържавена като ,,Балкан” през 1947 г.

Микрофон – адресът е бил на бул. Константин Стоилов № 16 А. Голяма фирма, издавала разнобразни танга, валсове и народни песни. Това се потвърждава от каталог на продукцията й, издане 1943 г., който присъства в личната ми колекция.

Нека приведем и описание на обложката, изпълнено в същия педантичен стил, както и при ,,Арфа: ,,Грамофонни плочи “Микрофон” използват подобен, но този път триполюсен мотив на графично изображение. В долния край на графично загатнатата плоча в правоъгълник е изобразен прецизно и детайлно на преден план акордеонист с калпак (може да забележим дори леката усмивка на устните му, както и цветето забодено зад ухото му). На заден план се люлее хоро, фигури на мъже и жени в народни носии са представени във вихъра на танца. От двете страни над правоъгълника са изрисувани съответно танцуваща двойка, облечени в модни одежди, и цигулар, облечен във фрак. Тук освен за популярна (танцова, шлагерна) и народна (фолклорна) музика, грамофонната фирма напомня и за художествената (салонна, класическа) музика, която също тиражира върху грамофонни плочи. Елемент от рисунката на плик „Микрофон” е буквално пренесен в рекламно каре на музикален магазин „Българска лира”, поместена във в. „Македония” (бр. 649/08.12.1928) (поместен в илюстративния материал към статията – б. м., А. О.). От двете страни на рекламния текст са симетрично разположени две рисунки: вляво войник свири на хармоника на фона на войнишко хоро, вдясно същият селянин с калпак и китка свири на хармоника на фона на селско смесено хоро.” (Добрева, Ранчич 2012).

През 1940-1942 г. известната народна певица Мита Стойчева записва песни в ,,Микрофон”. През 1947 г. фирмата е одържавена.

Лондон рекорд – интересна фирма. Любопитното е, че адресът, посочен на опаковките, е същият с този на ,,Балкан“ (бул. Константин Стоилов № 32). Според изследователя и колекционер на шеллакови плочи Йордан Симеонов това се дължи на факта, че през 1938 г. собственикът на ,,Балкан“ Алберт Пинкас продава фирмата си и на предприемача Марко Бенбасата, който основава Лондон рекорд, чийто пръв директор е патриархът на българската забавна песен – композиторът Йосиф Цанков. На ,,лондонските“ опаковки от задната страна се забелязва уточнението, че ,,главното представителство“ на фирмата се намира в магазина ,,Радио електрик“ на бул. Мария Луиза № 51. Това е мощна навремето си българска фирма за търговия с радиоелектроника.
Една от певиците, които е издавала тази фирма, е известната навремето българска шлагерна изпълнителка Иванка Георгиева (Добрева, Ранчич 2012а)

Глория – нямаме никаква информация за тази фирма, различна от тази, която може да ни даде приложеният тук етикет на тяхна плоча.

Диктатор – всъщност Диктатор е също етикет на Пинкасовата Лифа. Друга информация, която намираме за нея, е пак у споменатото изследване на проф. В. Димов (Димов 2005: 160). Там е упоменато, че фирмата е издала под № 10752 патриотичната песен ,,Настъплението при Драгоман и изгонването на сърбите” и баладата ,,Погребението на княза” на група Шоп.

Карузо рекорд – една малко известна фирма. Това всъщност не е фирма, а етикет на уважената по-горе Арфа. Единственото, с което я свързваме, е че споменатият вече Георги Шаранков е записвал в нея. Този производител записва и издава шлагерни песни.

Кооп. ,,Георги Кирков” – вероятно закратко съществувала фирма между 1945 и 1947 година. Под № 4174 е издала плоча с ръченица и народната песен ,,Арда е мътна дотекла”

Кристал – не намираме никаква информация за нея, освен сведението за нейното съществуване в сп. Новости на БАН (Новости 2010: 3). Прави впечатление изключително сериозната прилика между обложките на ,,Кристал” и ,,Зенит”, които можете да видите в илюстративната част.

Медея – това е търговски етикет на Симонавия АД. В. Димов (Димов 2005: 163) споменава за издадена плоча № 5021 на фирмата, която включва ,,изпълнение на физармоника” на Атанас Авджиев и Добруджанска ръченица.

Радиопром – съществува от 1950 г. и обединява национализираните ,,Орфей“, ,,Балкан“, ,,Арфа“ и ,,Микрофон“. ,,Радиопром“ продължава традициите на довоенните предприятия, но към записваните дотогава народни и шлагерни песни добавя нови серии, напр. поредицата ,,Песни за новото българско село“. Преименува се на ,,Балкантон“ през 1952 г. ,,Балкантон“ също има записани малък брой шеллакови плочи в периода 1952-1958 г. – напр. в поредицата ,,Песни и танци на народите“.

Флама – също етикет на вездесъщия Алберт Пинкас (Й. Симеонов).

Сега нека кажем няколко думи и за чуждестранните фирми, записвали и издавали грамофонни плочи в България. Трябва да отбележим, че първите грамофонни плочи с етикети на български са издадени от именно от чуждестранни, а не от наши фирми. записи на локална музика са инициатива на английската фирма The Gramophonе Company, която предпочита да задоволява пазарите в Ориента, Азия и на Балканите с изпълнения на местни оркестри и артисти. В периода 1903-1907 година такива записи са правени в София и Варна. Примерът на англичаните е последван от Deutsche Gramophon, Pathe, Favorite и др., които вече работят с български дистрибутори и музикални скаути, издирващи за запис популярни солисти и ансамбли. Тези плочи обаче са изнасяни от самата България и продавани извън границите й.

В началото на 30-те г. някои големи европейски фирми – френските Pathé и Enregistrement Electrique, германските Odeon и Parlophon, английската The Gramophone Company, американските RCA Victor, Columbia Records, Zenith и Zonophone International – започват да записват български фолклорни и шлагерни песни с етикет на български език и да ги предлагат на пазара. Някои от тези производители осъществяват тази дейност под повече от една търговска марка или марката за даден район от Европа е определена специално за него. Обикновено названията на известните западни фирми в етикетите за България са изписани на кирилица. Ще дадем кратко упътване, чрез което да можете да се ориентирате откъде произхожда дадена плоча от описания вид, ако я срещнете:

Виктор – вероятно става дума за RCA Victor.

Грамофон концерт – търговска марка за България, притежание на британската The Gramophone Company
Грамола – също
Zenith – известната американската компания Zenith е внасяла у нас също механични и електрически грамофони и консумативи за тях (игли, пружини). В илюстративния материал е показана реклама за техни игли. Иглите и пружините са били най-често сменяните части на механичните грамофони, а тези на Zenith са се славели с най-високо качество.
Интересното е, че българските плочи ,,Кристал” откровено копират логото й. Zenith са имали в София огромен магазин със звучното название ,,Океана на плочите“.

Zonophone – също американска компания.

Columbia – така на българските плочи е изписвано името на американската компания Columbia Records. Интересното е, че продукцията за България е с етикет, оформен в цветовете на националното знаме (което не е така при плочите на Columbia, предзназначени, да речем, за Гърция).

Odeon – германска фирма.

Ориент – търговска марка на ,,Електрекорд“. Седалището се е намирало на бул. Мария Луиза № 36 (по-късно означението е променено според новото име на булеварда – Георги Димитров № 36).

Parlophon – също германска фирма.

Pathé – френска фирма. Започва дейност в България през 1904 г.

Полидор – австрийска фирма
Фаворит, Enregistrement Electrique – също.
His master`s voice, Хомокорн електро – английски фирми

За биографията на тези западни производители съзнателно не даваме информация, тъй като те са достатъчно добре известни като пионери на грамофонната техника и всеки може самостоятелно да прочете далеч по-обхватните статии, писани на езицит е на съответната страна.
Далече сме от мисълта, че този кратък доклад е успял да обхване цялата история на българската грамофонна промишленост до 1945-47 г. Със сигурност още много факти ще бъдат изваждани от прахта и огрени от слънцето на познанието. Единственото, на което съм се надявал, е тази публикация да Ви подтикне да издирвате, четете и научавате повече. Ние трябва да правим това със съзнанието, че даваме своя принос в културното издигане на нашия народ.

 

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Божилова 2012: Божилова, Ваня. 90 години от рождението на Вълкана Стоянова. http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Music/Folklore/Pages/VulkanaStoianova.aspx (09.ІV.2017).
2. Божилова 2013: Божилова, Ваня. Първите народни изпълнители в програмата на БНР. http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Music/Folklore/Pages/Parvite_narodni_izpalniteli_v_programite_na_BNR_170113.aspx (09.ІV.2017).
3. Гаджев 2008: Гаджев, Владимир. ,,Балкантон” и юнаците от ,,Хайдушка поляна”. http://e-vestnik.bg/3790 (09.ІV.2017).
4. Димов 2005: Димов, Венцислав. Към изясняване на записаната музика в България от първата половина на ХХ век: архиви и колекции. В: Българско музикознание 1, 2005. София: Издателство на БАН, 2005.
5. Димов 2009: Димов, Венцислав. Славянски следи в записаната на грамофонни
   плочи музика от България. В: Slavica slovaca 1, 2009. Bratislava: Vydavatel`stvo maticeslovenskej, , 2009. http://www.slavu.sav.sk/casopisy/slavica/2009_01/2009_1.pdf (09.ІV.2017).
6. Добрева, Ранчич 2012: Добрева, Стефка; Йована Ранчич. Образи на фолклорното върху първите български обложки на грамофонни плочи. http://retrofonoteka.blogspot.com/2012/11/blog-post_7602.html (09.ІV.2017).
7. Добрева, Ранчич 2012а: Добрева, Стефка; Йована Ранчич. Иванка Георгиева. http://retrofonoteka.blogspot.com/2012_06_01_archive.html (09.ІV.2017).
8. Енциклопедия 1967: Енциклопедия на българската музикална култура. София: Издателство на БАН, 1967.
9. Новости 2010: Новости. Месечен информационен бюлетин за наука и технологии на БАН. Бр. 2, 2010. София: Издателство на БАН, 2010.
10. Тенев 1997: Тенев, Драган. Тристахилядна София и аз между двете войни. София:  Български писател, 1997.
11. Хофман, Рупчев 1988: Хофман П. Х., Йордан Рупчев. АБВ на попмузиката. София: ДИ „Музика“, 1988.
12. Ценкова 2012: Ценкова, Искра. Фабриката на Симеон Авиатора. http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=685&aid=15655 (09.ІV.2017).

 

Включете Правеца. Ще играем български компютърни игри! :)

(Статията е публикувана от автора за първи път във в-к Fibank News, издание на Първа инвестиционна банка (Fibank) – бр. 121, 25 август 2017 ==> https://www.fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_2017-121.pdf.)

Измежду многото спомени, които предизвикват думите „компютри Правец“, на едно от първите места е „А какви игри имаше!…“ Това е обяснимо, защото за много хора компютърните игри от 80-те са първите такива в живота им. Преди това в България са разпространени единствено електронни игри за включване към телевизор. Те също са интересни, но Правец си е друга работа.

Възможността да си пуснеш игричка е заложена още в първия Правец `82. От него, та чак до края на 80-те, системните изисквания на българските компютърни игри си остават следните: 8-битов Правец (без значение от модела – `82, 8М, 8Д и др.), поне 48 кб РАМ, касетофон или 5,25-инчово флопи и… това е. По-голямата част от игрите се управляват само чрез клавиатурата, а в началото на играта е указано кой клавиш какво прави. Така играчите се движат, стрелят, бомбардират и т.н. Макар в игри като Лунен патрул и Нашествие да има възможност за употреба на джойстикове, те никога не придобиват популярност. През 1984 г. излиза и новият 16-битов Правец 16, но игри за него или не са разработвани, или поне не са използвани широко.

Ето така изглежда една българска 8-битова игра неразопакована – това тук е горната част на пакета, под него е картоненият плик с дискетата:

Отначало игрите се записват на касети и се зареждат от включен към компютъра касетофон. 5,25-инчовите дискети стават популярни около средата на 80-те, а след излизането на проектирания като домашен игрови център Правец 8Д касетофонните игри са продавани основно за него. Самите касети и дискети са произвеждани в Завода за информационни носители в Пазарджик.

Повечето игри от този вид имат приключенски сюжети, в които се унищожават врагове, извършват се подвизи и се преодоляват препятствия, а обикновено главният герой е самият играч. Действието се развива в Космоса, под водата или в незнайни земи и светове. Известни заглавия са Лунен патрул, Морска битка, Пулсар, Рефлекс, Нашествие, Рали, Нептун и, разбира се, Каратека. Ще разгледаме накратко най-интересните от тях.

Да речем, пуснали сте си играта Нептун. Играта има няколко нива. Вие сте капитан на подводница, можете да стреляте и да хвърляте бомби. Нападат Ви скачащи морски животни, а Вие ги обстрелвате. Ако сте посвършили горивото, можете да уцелите някоя от плаващите гъби и тогава подводницата се зарежда. Други противници за обстрел са медузите, които приличат по-скоро на… вързопи. Накрая стигате до една пещера. Там има правилен и грешен път (отгоре или отдолу) и, ако сте изтребили достатъчно врагове, медузите Ви подсказват откъде да минете. Иначе шансът е 50:50.

В Лунен патрул (вероятно в нея присъстват и елементи от Moonpatrol на Irem от 1982) играчът се намира в луноход, който се движи по повърхността. Целта е той да не падне в лунен кратер, да не се удари в хълм или да не бъде смъртоносно бомбардиран от извънземни. С напредването на играта задачата става все по-трудна – дупките и хълмовете стават по-многобройни, а бомбите – все повече. Подобен е и сюжетът на играта Нашествие, като единствената разлика е, че там персонажът е паяк, който трябва да унищожава нападащи го насекоми. В Рефлекс пък потопявате противникови кораби.

В играта Пулсар Вие командвате космически кораб, застрашен от въртяща се неутронна звезда (пулсар). Тя трябва да бъде унищожена, а за особено умели изстрели получавате точки като премия.

А ето какво се случва и в може би най-известната от тези игри – Карате. Създадена е през 1985 г. на основата на легендарната Karateka, предназначена за персоналните компютри Apple ][. Та в Карате задачата е да спасите красива принцеса, отвлечена в замъка на зъл шогун. Напредвайки, Вие се биете с различни бойци, които той изпраща. Ако преодолеете този етап, влизате в замъка. С всеки следващ враг става все по-трудно. Последният Ви противник е едно зло пиле, пак изпратено от шогуна. То е много силно, но ако го победите, влизате при принцесата, а тя става, прегръща Ви и Ви целува. Оръжията на играча са неговите ръце и крака, които мятат карате удари и се управляват чрез определени клавиши. Наскоро Каратеката се сдоби и с версии за iOS и Android, които са с добавени автентични звуци от зареждане на флопи например.

През 80-те г. всички тези игри са се разпространявали във веригата магазини „Млад техник“ из цяла България, а ако сте пропуснали някоя по-стара, в специализираното списание „Компютър за Вас“ е имало страница с малки обяви. Там е можело да се купят, продадат или разменят дискети с игри и програми.

Напоследък много от тези игри се възраждат. Чрез различни емулатори могат да се играят и на днешните компютри, в случай, че си нямате още Правец. Така че емоцията не е изгубена! :)

Разбира се, по-късно български разработчици продължават да правят игри. Напр. през септември 1999 г. излиза заглавието ,,Цар: Тежестта на короната“, която има успех и извън нашата страна и е преведена на няколко западни езика. Но това вече ни отвежда в едно друго време и смятаме, че е добре бъде предмет на друга статия.

А ето нещо още по-старо, компютърно, българско…

Това са най-големите флопита и дискети в света!

See more