Sandacite - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

ИЗОТ 1025С от 1983 г. – български банков компютър

Sandacite.BG намерихме подробна информация за българския банков компютър ИЗОТ 1025С.

**ИЗОТ 1025С – български банков компютър**

Ако си спомняте, преди няколко години бяхме ви предложили една статия за история на българската банкова техника. В нея споменахме за появилия се през 1983 г. т.н. бюрокомпютър ИЗОТ 1025С, предназначен за цялостна автоматизация на дейностите в банки и счетоводни отдели на предприятия. Сега решихме, че е време да му посветим цяла отделна статия, защото той заслужава това.

Първо, какво е бюрокомпютър? Пълноценна компютърна система, изградена около истинско голямо бюро, която обаче съдържа процесор и разнообразни устройства за работа с данни. Това са 8-инчови флопита (понякога по 2 в блок – за правене на резервно копие на данните), вградена памет, възможност за отпечатване на резултата от работата, за включване на други външни запаметяващи джаджи (лентови устройства, хард дискове…). Oтстрани тези машини изглеждат като писалище с клавиатура и друг хардуер по него и нещо обичайно е да тежат над 200 кг!

Бюрокомпютрите най-често работят с програми, създадени за самите тях и профилирано за тясноспециализираните задачи, които компютърът трябва да изпълнява. Защото такива машини са произвеждани за различни области от т.н. седящ труд – напр. да помагат на инженерите в проектирането на сложни строежи. Има обаче и такива за управление на складове, на машини, работещи в завод, за пощи… а има и за банки – като днешния ни персонаж. :) Произвеждан е в ОЗЗПМБС (Обединени заводи за пишещи машини и бюросистеми) в Пловдив от 1983 г.

Основните работни възможности на ИЗОТ 1025С са обработване на всякаква икономическа информация, генериране и разпечатване на най-различни финансови документи и създаване на архив на данните върху 8-инчови дискети.

Банковият служител сяда пред чудовището и вижда пред себе си клавиатурата. Тя е има 2 групи клавиши – азбучно-цифрови и функционални, от които можете да задействате различните функции на ИЗОТ-а. Това е много важно, защото, както виждате, монитор той няма, а какво остава за мишка. Цялата информация, която компютърът Ви дава, също ще видите изпечатана на хартията.

Вграденият печатащ механизъм е с печатащо колело тип ,,маргаритка“ – същият като в популярния принтер ИЗОТ 0230.М1 и може да печата, освен на позабравената безконечна хартия, и на всякакви бланки, картички и малки парчета хартия. Печата със скорост 30 знака/сек, броят знаци в 1 ред е 158, има табулатор, а дискът може да се сменя според нуждата от различни азбуки, шрифтове или символи.

За четенето и записа на данни от дискети отговарят 2 броя флопидискови устройства ИЗОТ ЕС 5082 (модел 1982 г.), поставени вертикално и едно над друго – както обикновено при бюрокомпютрите, та да бъде по-широко на краката на човек. :)

ИЗОТ-ът е изграден около български процесор от серията СМ600. Оперативната му памет (RAM) е цели 16 килобайта, но за тогава това е напълно достатъчно. Освен това, разполага и с енергонезависима памет, за да може да запазва известен обем данни при случайно прекъсване на електрозахранването.

Работните програми на компютъра бюро – напр. за клиентско обслужване – са замислени специално за него, програмирани са на специализирания алгоритмичен език ФАЛ 2 и се разпращат по клоновете централно. Вграденият работен софтуер предоставя на служителя (оператора) следните възможности: редактиране на текстовите и цифровите документи, които се издават на клиентите, извършване на контролни тестове, редактиране на документи върху дискети, запис на данни върху дискети, правене на резервно копие… Чрез езика ФАЛ 2 и наличния транслатор на езика опитният програмист може удобно да редактира наличната работна програма или да създаде нова. Може и да редактира цифрови и текстови регистри. Максималната дължина на текстовия регистър е 32 символа, а на цифровия – 16.

Сега тази огромна машина ни изглежда много архаична, обаче при въвеждането си тя и наследниците ѝ изиграват голяма роля в ускоряването на клиентското обслужване и онагледяването на всекидневната работа. Рекламите от онова време показват голяма радост и еуфория. По думите на човек, преживял електронните нововъведения и автоматизирането на задачите, ,,да скочиш от картоните на монитора беше нещо чудесно – времето за изпълнение на основни операции се понижаваше в пъти, опашките намаляваха, беше страхотно!“.

Освен с обслужване на банкови клиенти, ИЗОТ 1025С се занимава с дейности във финансово-счетоводни отдели на предприятия, институции, АПК и т.н. – може да направи отчет на произведената продукция и реализацията ѝ, отчет на инвентарните основни средства и амортизационните отчисления, изчисляване на заплати, хонорари и т.н., диспечеризация на производството и други такива дейности.

ИЗОТ 1025С използва 700 вата мощност от мрежата и се захранва от стандартно 220 волта напрежение. Като размери е внушителен – 160 х 70 см – и тежи само някакви си там 160 кг.

Друг важен бюрокомпютър е споменатият по-горе ИЗОТ 1024С:

БГ текстообработваща машина ИЗОТ 1024С

ИЗОТ ЕС 9114 – нов начин за запис на данни върху дискета

За пръв път срещаме такова! Разучете в Sandacite.BG необичайното българско компютърно устройство ИЗОТ ЕС 9114 – за запис на данни от клавиатура на дискета…

**ИЗОТ ЕС 9114** – устройство за **запис на данни върху дискета**

Доста сме ви разказвали за българските 5,25- и 8-инчови флопита. Оказва се обаче, че съществува още една интересна джаджа, която се занимава със запис на данни върху магнитна лента. Ето какво е интересното при нея.

Всички обикновени флопита, които сме ви показвали досега, задължително трябва да се включат или към компютри, или към терминали. Освен това, на тези флопита могат да се записват само готови файлове – напр. написани текстови документи. В онази епоха това са най-често използваните файлове.

За голяма разлика от тях, ИЗОТ ЕС 9114 Ви предоставя възможността да записвате данните директно, без да създавате файл от тях! Така можете да записвате данни от отчети, от изчисления, от статистики… най-често такъв вид е цифровата информация тогава. Може обаче да се записва и програмен код – най-голям брой компютърни програми тогава се разпространяват и на дискети.

Това устройство датира от втората половина на 70-те години и е произвеждано в Завода за запаметяващи устройства в Пловдив. Както виждате, то се състои от буквено-цифрова клавиатура, монитор с 23 см диагонал на екрана и 1 брой 5,25-инчово флопи, монтирано вертикално. Последните две части са поставени в една кутия. Клавиатурата може да се изработи с две различни разположения на клавишите според желанието на купувача.

Как работи? Вие си тракате на клавиатурата букви, цифри и специални знаци, те се записват в паметта, докато достигнат обема на цял блок (между 80 и 128 символа) и след това този блок данни автоматично се записва на поставената във флопито дискета. Това е всичко! За да стане това, написаните от Вас символи устройството успешно е преобразувало в единици и нули, в какъвто вид те отиват на дискетата.

При въвеждането на данните процесът на запис се управлява от заводски записан в паметта на устройството служебен софтуер – две програми. Даже горе на снимката виждате по екрана набрани и светещи в зелено символи – такъв е цветът на текста при онези монитори.

Принципът на работа на ЕС 9114 не може да не ни напомни за устройствата за запис на данни на магнитна лента – и при тях не създавате напр. текстов документ, а буквено-цифровите данни се кодират и записват първо в паметта, а после на лентата. И при двата вида устройства е важно това, че не се нуждаете от истински компютър (бил той мейнфрейм или минимашина), за да си запишете данните – необходимо ви е единствено самото устройство, то работи самостоятелно. Затова такива джаджи използвани на места, където няма цяла машина или терминал.

Размерите на ЕС 9114 са сходни с тези на споменатите по-горе малки лентови устройства, затова то спокойно се побира на бюро. Дискетите са най-евтиният даннов носител в онази епоха, те могат и да се презаписват, а веднъж записани, данните върху тях могат да се разнасят лесно насам-натам. Една дискета от онези, с които този ИЗОТ работи, може да побере 1924 блока данни.

За да се гарантира достоверността на записаните данни, този ИЗОТ е снабден със софтуерен алгоритъм за проверка на записа. Това са двете функции ,,проверка“ и ,,корекция на грешки“:

когато задействате проверката, записаните на дискетата данни се проверяват чрез последователно четене на локовете и повторно набиране на всеки символ чрез клавиатурата. При тази процедура кодът на всеки символ автоматично се съпоставя с кода на знака, преминал в паметта на ЕС 9114;
ако в процеса на проверка на данните се открият грешки, те може да се редактират на самата дискета. За да стане това, трябва да се задействат (чрез клавиатурата) функциите ,,проверка на знака“ или ,,корекция на полето“, при което в паметта се редактират само грешно въведените знаци или поле, а пък на дискетата автоматично се записва поправеният блок данни на мястото на стария сгрешен.

Разбира се, когато имаме данни, трябва да можем и да търсим в тях. За тази цел ИЗОТ ЕС 9114 предлага функцията ,,търсене“, при която определен блок данни може да се търси по следните начини – по идентификатора му, по адреса или по края на данните.

Самият метод на запис е двойночестотен. Ефикасността на въвеждането на данни нараства, когато се използват амтоматичните функции ,,дублиране“, ,,пропуск“ и ,,побитово подреждане“. Устройството използва поблокова индикация.

ИЗОТ ЕС 9114 използва около 400 вата мощност от мрежата и тежи около 50 кг.

Ето и какво знаем за лентовите устройства ==>

Как работят устройствата за запис на данни с магнитна лента

Интерхром 1 – микропроцесорен интегратор за хроматографски данни

Sandacite.BG набара хроматографски уред – микропроцесорния интегратор Интерхром 1.

***Интерхром 1 – микропроцесорен интегратор за хроматография***

Наред с по-битовите неща, често пъти в колекцията ни попадат и високоспециализирани устройства, произвеждани от българската технологична промишленост. Те са използвани от различни специалисти в тяхната работа. Една такава област е хроматографията.

Хроматография е обща дума за лабораторни технологии, насочени към разделянето на различни смеси. За критерий се използват физико-химичните качества на компонентите, които съставят смесите.

Съществуват два вида хроматография – препаративна или аналитичнa. При първата се разделят компонентите за по-нататъшно използване (т.е. това е вид пречистване). Аналитичната най-често се извършва с по-малки количества материал чрез нея се определя относителният дял на компонентите в сместа, която се изследва.

Тези неща се правят с устройство, наречено хроматограф, а след това данните трябва да се съберат и анализират. Именно това прави апаратът, който ви представяме днес.

Както виждате, той е поместен в кутия от персонален компютър Правец 8С. Виждали сме и друг, монтиран в корпус от 8М. Независимо от това обаче, общото е само кутията – уредът Интерхром 1 не е персонален компютър, макар че съдържа микропроцесор в себе си. Устройството влиза в производство поначало след 1986 г., обаче тъй като тук имаме кутия от 8С, то е ясно, че нашият ще бъде от по-новите. И той наистина е произведен чак 1990 г. – в завод Аналитик Михайловград, дн. Монтана.

Съчетанието с правешката кутия е причината на виждаме и двете емблеми отгоре:

Разработен е именно в Базата за развитие и внедряване към завода и е спечелил златен медал, вероятно на Международния панаир в Пловдив.

Интерхром 1 има в себе си и печатащо устройство (както касовите апарати), за да разпечатва на хартиена лента резултата от извършените анализите, които е направил.

Интерхром 1 е еднокален специализиран уред за автоматизирана обработка на хроматографски данни. Интеграторът измерва и разделя площта на всички видове хроматографски пикове с висока точност, иденнифицира ги с пикове на градуирани анализи и определя концентрацията според начина на анализ, който е употребен.

Когато се работи с Интерхром 1, определянето на състава и концентрацията на различни вещества в него се извършват на практика без ръчен труд. Работещият може да управлява автоматичните дозатори по решен от него начин. Апаратът работи с всички тогавашни хроматографи. В края на публикацита сме дали и техническите характеристики на апарата. Операторът може да променя настройките на работа според свое решение, съставяйки така цяла програма. Може и да се разделят ненапълно разделени пикове по задание на оператора или автоматично.

Когато включите Интерхром 1, това екранче започва да отбровяа секунди – т.н. време на задържане (retention time). Това е свързано с хроматограмата – графичния запис на резултата от работата на хроматографското устройство. В една хроматограма присъстват, както в една координатна система, абсцисна и ординатна ос. На абцисата се отчита времето на задържане, а на ординатата – интензитета на сигнала от детектора.

От тези три бутона можете да укажете задействане (Run), възобновявяне (RST = Reset) или край (End) на изследването. Диодчетата обозначават какво произтича в момента:

,,Времето за интеграцията“ е времето за един работен цикъл на Интерхрома, като от тези бутони можете да изберете какво време искате:

Иначе отдясно клавиатурата е пълна с множсетво функционални бутони, между които разбираме напр. какво прави PRT – разпечатва отчет за свършената работа:

Да погледнем Интерхрома отзад. Има 3 конектора за свързване с външни устройства – най-вероятно използваните при хроматографския анализ:

Ето и техническите характеристики:

Входен сигнал	± (-0,01÷1) В
Динамичен диапазон	106
Нелинейност	0,1%
Чувствителност	1 Хц/мкВ
Входно съпротивление	> 10 МОм
Основна честота на прочитане	20 Хц
Брой анализирани пикове	до 250
Дължина на хроматограмата	до 55 минути
Брой канали	1
Брой калибровани пикове	до 100
Линеен и логаритмичен делител	коеф. на деление от 1 до 1024; 1 В входен сигнал остава в рамките на 2 МВ

Размерите на Интерхрома ка като на Правец 8С или 8М – 450 х 500 х 140 мм. Той тежи 10 кг, захранва се от 220 волта напрежение. По-нататък му правят и наследник – Интерхром 2 – който пак е поместен в такава кутия, но има разлики – напр. печата на по-широка хартия, тип безконечна.

А ето тук и един дооста по-стар научен уред, произведен обаче в БАН:

Електронното око на химика

БГ банково валутно табло от Периферна техника Пловдив

Sandacite.BG намери старо българско валутно табло за банки!

Традиционен е интересът на нашия сайт към старата българска банкова техника. Досега сме посветили две-три по-големи изследователски статии на този клон от хардуера и софтуера, а сега бързаме да ви зарадваме с едно ново наше откритие в областта.

Този път изнамерихме истинско банково информационно табло от средата на 90-те години, произвеждано в Периферна техника ЕАД Пловдив – това е предприятието наследник на добре известния Завод за запаметяващи устройства. На такъв тип табла, наречени валутни, се изписват и обявяват основните параметри на различните видове депозити и курсовете на основните валути, с които банката оперира. Таблото се обслужва от служителите, стои на видно място в банковия салон и лесно се забелязва от клиентите. Освен за лихви и курсове, в него има и полета с индикация за датата и часа.

Нашето пловдивско табло се управлява с помощта на PC XT/AТ-съвместим компютър (може да бъде и ,,Правец“), който е свързан с таблото чрез много използвания през миналите десетилетия сериен интерфейс RS 232. Чрез компютъра се въвеждат данните, които после се изобразяват на LED индикаторите в различните полета.

Височината на всяка цифричка в тях е 25 мм и могат да светят не само в обичайното червено, но и в зелено. Ще забележите, че полетата за валутните курсове са по-дълги и могат да изобразят число с до шест цифри, така че да се осведомим подробно за курсовете. Докато полетата за параметри на депозити (в тези полета се указва какъв е лихвеният процент за всеки депозит при различен срок и валута, колко е минималната вноска за откриване и т.н.) могат да изобразяват до четирицифрени числа.

В таблото са предвидени колони за до три вида валути, като етикетът над всяка колона може да се сменя. Тук валутите са щатски долар, германска марка и швейцарски франк. Евро, разбира се, още няма как да присъства.

Пловдивското табло разполага със собствена памет, но ако му се изключи електрозахранването, веднъж въведените стойности в нея могат да се запазят най-много 72 часа. Високо е 84 см, широко 74, дълбоко 10 и тежи 12 кг. Корпусът му е метален, таблото се захранва от обичайното 220 волта мрежово напрежение, потребява 60 вата мощност.

Нашето табло влиза в производство през 1992 или 1993 г. Вярно е, че едва през 1994-а СО Периферна техника е преобразувано в Периферна техника ЕАД, но няма пречка таблото да е било налично в производствената номенклатура на предприятието и преди тази промяна (както е и с други устройства). А производството му продължава най-късно до 1996 г.

Сега стигнахме и до невралгичния въпрос – дали това е първото българско банково валутно табло, или не? Не е! Първото наше такова устройство е произведено от фирма Мегатекс през 1990 г. През 1996 г. това предприятие става № 1 в света по тези изделия, като техни табла са продавани в над 60 страни в света, вкл. Индия и Южна Корея. Тази фирма работи много активно и досега, а техни табла се използват и в България – напр. Първа инвестиционна банка и досега употребява именно табла на Мегатекс и можете да ги видите във всяко представителство на тази банка, висят на стената зад касите.

Началото на 90-те години е време на активно развитие на българската банкова техника, защото тогава започват да действат много нови банки, а в техните обекти все пак трябва да работи нещо – както онзи детектор на фалшиви банкноти от предишната ни статия по темата, който датира още от 1992-ра. Затова трябва да подхождаме внимателно към датирането на банково оборудване от периода – не е коректно да провъзгласим безрезервно дадено устройство за първото българско такова само защото ни изглежда много старо! Пък и истинските и съвестни изследователи по правило не бързат да се изхвърлят толкова категорично.

По-горе споменахме и предишните ни статии на тема българско банково оборудване. Ето я първата:

Българската банкова техника – кратка история

CompAS – българска локална компютърна мрежа от 80-те г.

В Sandacite.BG ненадейно попаднахме на сведения за българската локална мрежа CompAS.

***Българска локална мрежа CompAS*** – контролери

През 80-те години в България се проектират и започват да се употребяват множество компютърни мрежи. Те имат различно приложение – работа (чрез терминали) с мощни компютри от разстояние, автоматизиране и ускоряване на документооборота в малко предприятие или институция и т.н. Една от тях е CompAS, което представлява съкращение от Computer Assign System.

Тази мрежа е NetBIOS-базирана и може да се използва от всички компютри с DOS от версия 3.1 нагоре или с Windows до версия 3.1. CompAS излиза през 1987/8 г. и е разработка на СО Програмни продукти и системи, за което сме ви говорили вече. Тази система е предназначена за ,,автоматизация на бюрокрацията“, ако може да се изразим така – инсталирана е напр. в разни общини и е свързвала техните компютри. Най-често това са различните модификации на Правец 16.

Пакетът данни в тази мрежа се предава по познатия ни Ethernet протокол. Мрежовите функции са задействат чрез командите NETUSE и NETSHARE на DOS. Всички компютри, свързани в CompAS, могат да са сървърни. Цялата дължина на шината е 100 м, а в нея са навързвани най-много 30 компютъра.

На снимките по-горе виждате една от двете типични карти за тази мрежа, с които се сдобихме. Това са разширителни карти контролери, подобни на днешните LAN карти. Те обаче работят не PCI или на PCI-E слот, а на ISA, който е за 8-битова ISA шина. ISA интерфейса все още помним – до не толкова отдавна го имаше, напр. по дъната за слот 1 преди двадесетина години. По картите има разнообразни чипове. Както виждаме, сред тях има и съветски – онези, чието означение започва с К155.

Картите са производство на предприятието Оргсист инженеринг, поделение на Оргтехника Силистра. Двете такива карти са съвместими помежду си и могат да приемат-предават данни, монтирани в различни персонални компютри. Скоростта, с която се предават пакетите, е 1 мегабит/сек. Всяка карта има отделни, свои драйвери.

Конекторът за връзка е DB9:

Тези карти получихме направо от ръката на автора на мрежата, който ни разказа и най-важните факти за нея. Благодарим му от сърце! Поздрави от нас, а по-долу сме ви подготвили още едно четиво на подобна тема:

Българската компютърна мрежа ОМИР от 1980-те

Разруши стената – българска 8-битова компютърна игра от 1982 г.

Sandacite.BG намерихме нещо забравено – българската 8-битова компютърна игра Разруши стената!

Тези дни попаднахме на една истинска непозната находка!

Както знаем, през 1982 – 3 г., когато 8-битовият Правец`82 e все още нов-новеничък компютър, се разразява голяма работа по обучение на хората за пълноценно действие с него – за усвояване на хардуера му, за работа с досовските команди и програми и т.н. Тези неща обаче са твърде изморителни и затова тогавашните български софтуерни инженери са предвидили и една игра, която е записана в дискета, иначе пълна с останалите тежки неща от по-горе. Дискетата върви към книга ръководство за работа с компютъра. Ако се съди по факта, че в едно ръководство за работа с Правец`82 играта е дадена след доста страници нови за усвояване команди, явно са смятали, че тя може да е нещо като награда за хората, които до този момент успешно са усвоили нелеката нова материя. Ето за какво става дума.

Играта Разруши стената може да се задейства от дискета или от касета, като се изпише командата RUN. Когато направим това, на екрана се изписват следните многозначителни думи:

ДСО ПРИБОРОСТРОЕНЕ И АВТОМАТИЗАЦИЯ

ИНСТИТУТ ПО ПРИБОРОСТРОЕНЕ

СЕКЦИЯ ПРОГРАМНИ ПРОДУКТИ

[КЛАВИШЪТ ESC ПРЕКРАТЯВА ИГРАТА]

ЗА ДА ЗАПОЧНЕТЕ, НАТИСНЕТЕ <ИНТЕРВАЛ>…

Ето и какъв е сюжетът на играта за отмора. Персонажът Ви хваща един ракета за тенис и разполагате с една топка. Задачата Ви е да съборите тухлена стена с тази топка, а тя отскача от ракетата. Помним, че за толкова време само Чък Норис беше успял да победи на тенис тухлена стена… все пак може и Вие да успеете. Ракетата управлявате с един игрови контролер от онези с потенциометър – тип paddle – които Ви показахме ТУК. Можете да удряте топката с движеща се ракета, като в такъв случай го правите с т.н. фалциране.

Преди да започнете да играете, компютърът ще Ви помоли да напишете името на персонажа си, защото не играе с непознати. Измислете някакво име, натипкайте го, като ако то е по-дълго от 12 символа, програмата автоматично ще го отреже до толкова. Сега натиснете клавиша RETURN и ще видите върху екрана полето за игра и надпис:

ЗА ЗАПОЧВАНЕ НА ИГРАТА НАТИСНЕТЕ БУТОНА НА УСТРОЙСТВОТО ЗА ИГРА.

Бутонът е малкото копченце отстрани на черния игрови контролер. В игрите с него иначе можете да стреляте по разни противникови космически кораби и т.н.

Тъй като двата контролера са свързани към общ кабел и така влизат в компютъра, той самият ще Ви съобщи на екрана, ако започнете не с това устройство, с което трябва.

(Между другото, понякога в бързината на игра се случва човек неволно да натисне RESET вместо RETURN и тогава екранът ще започне целият да свети. Тогава не трябва да се панирате, а просто напишете отново командата RUN.)

В долния край на екрана ще видите цифри – това са точките, които получавате, когато успеете с топката да нацелите и съборите тухла от някоя от тухлените колони на стената. И колкото повече навътре в стената отивате така, толкова повече точки получавате за една съборена тухла.

Починахте ли си? Айде тогава да учим още…

Какво е програмата Монитор в българските 8-битови компютри

Български системен терминал ИЗОТ СМ 6326 от 1983 г.

Sandacite.BG се сдоби с български компютърен терминал ИЗОТ СМ 6326 от 1983 г.

За този терминал досега не бяхме чували, но и на него му дойде времето.

ИЗОТ СМ 6326 е представител на т.н. системни терминали. За разлика от потребителските или служителските терминали, системният не се използва за отдалечена обработка на информацията и работа с компютър от разстояние, а е свързан направо към ,,системата“, т.е. самия компютър – електронноизчислителната машина. Тя може да бъде както от ЕС, така и от СМ-серията (както мейнфрейм, така и минимашина, ако използваме терминологията от тогавашното време). На такъв терминал също работи човек, когото наричаме оператор. Нещо подобно като конфигурация виждаме пред хубавицата тук:

Както виждате от първата снимка, най-горе, новият експонат в колекцията ни се състои от принтер и клавиатура. Малко по-надолу ще видим защо ни е толкова важен тук принтерът… А клавиатурата разполага с традиционните бутони, като отгоре има няколко светодиода, за да се следят параметри на работата. Такъв е напр. светодиодът OFF LINE, който най-вероятно е там, за да сигнализира, ако компютърът в момента е изключен от мрежа:

Принтерът е съвсем подобен на популярния ИЗОТ 0230.М1 (с печатащо устройство тип ,,маргаритка“). Тъй като тези терминали още нямат монитор, принтерът е там, за да го замени. На него се изпечатват командите, които операторът дава на големия компютър, и системните съобщения на машината. Може да изглежда странно за нас, но за тогава е нормално. Да, има огромен разход на хартия, затова именно после принтерните терминали са заменени с мониторни.

Принтерът може да се използва и за разпечатване на файлове с данни от компютъра, разбира се – напр. разни статистически или каквото там са обработвали. Доста често е това, особено в различните изчислителни центрове.

За разлика от 0230.М1, този принтер също има светодиоди, за да комуникира с нас. Напр. има сигнализация PAPER OUT, която ще светне най-вероятно ако хартията е поставена неправилно. Тя впрочем е двойно по-широка от А4, от т.н. безконечен тип.

Производител на принтера е предприятието Обединени заводи за пишещи машини и бюросистеми в Пловдив. Година на производство – 1985.

От тази снимка забелязваме три конектора RS232 С на гърбината му. Един е за връзка с машината, но другите не знаем за какво са…

Един по-различен вид терминали, от който обаче вече си имаме в колекцията. Да ни е честит!

А вие разгледайте примерно ето това – и тук има такъв терминал, вижда се вляво от служителските:

ИЗОТ ЕС9003 – ново компютърно устройство с магнитна лента!

ИЗОТ 0167Д – БГ електронна охранителна система с микрокомпютър

Sandacite.BG се ровихме с едно складче и намерихме охранителна система с микрокомпютър – ИЗОТ 0167Д!

**Българска електронна охранителна система ИЗОТ 0167Д**

Освен обикновените компютри, твърде много са българските технологични устройства, в които са използвани процесори и едночипови микрокомпютри – терминали, модеми, фонокартов телефон… А ето че сега се натъкваме и на още нещо!

През 1992 г. в Централния институт по изчислителна техника и технологии е проектирано и започва да се произвежда ето това интересно нещо. Това е голяма електронна охранителна система, предназначена за контрол на достъпа до важни помещения – служебни, складови, жилищни… Нарича се ИЗОТ 0167Д и днес е нейният ред да застане на нашата дисекционна маса.

Подобно на описаната преди години от нас електронна охранителна система на ЗММ Технотроника София, и ИЗОТ-ът работи с предварително въведен от ползвателя на помещението код. След неговото запаметяване то се заключва чрез електромеханична брава, кояото се монтира на касата на бравата. Оттогава насетне в охранявания обект може да се влезе само ако на клавиатурата се въведе същият код. Ако го въведем успешно, се изпраща сигнал до управляващото устройство да отключи електромагнитния насрещник на бравата, за да влезем. А ако три пъти наберем кода грешно, аларменото устройство започва да издава мощен алармен сигнал от ето това благоевградско говорителче:

Същото започва да прави и ако опитате да взломите вратата, прозорците и т.н.

Кодът може да бъде с различен брой цифри (дължина – от 3 до 10) според както желае потребителят. Ако искаме да сменим кода с друг, новия трябва да въведем за не по-малко от 15 секунди.

Сега да разгледаме ИЗОТ 0167Д. Електронната част на алармата се състои от два отделни главни модума, свързани с лентов кабел – управляващо устройство и клавиатура. Управляващото устройство (УУ) съдържа цялата електроника. Ето тук сме го отворили и вътре можете да видите кюстендилските кондензатори, едночиповия 8-битов микрокомпютър с EPROM СМ 656 (пуснат в производство 1991 г.) и други неща:

По-долу виждате, има и конектори (съединители). Те са, за да се включват сирена, датчик тип МУК и до 50 бр. вибрационни датчици за охрана на прозорците, по всеки един от двата входа за сигнални датчици, както и на обемни датчици с релеен изход.

Тук на снимката виждате различни неща, накои от които изглеждат странно. Това са комплектът на магнитноуправляемия датчик, сигналните датчици СД2, комплекта 9-щифтов съединител с ключалка и т.н.:

**Българска електронна аларма ИЗОТ 0167Д**

УУ се монтира вътре в охраняваното помещение, а клавиатурата – от външната страна на входа. Освен това има релеен изход за включване към сигнално-охранителна техника и за включване на устройство KASTA-01. Чрез него и с телефонен апарат с бутонен избирач (като белоградчишките ТА 620 или ТА 820) може да се свържем с желан телефонен номер. Затова и клавиатурата има стандартни телефонни знаци като диез напр.

Ето как изглежда цялата система на устройството монтирана:

Поначало ИЗОТ 0167Д работи на 220 волта напрежение…

Но ако то падне, може да се захранва от 12-волтов правотоков акумулатор. Управляващото устройство консумира около 8 вата мощност.

Ето я и бравата. Тя е от известния завод Метал Варна, този път произвел и брави с електрическо задвижване за към разглежданата от нас аарма:

Както споменахме, от клавиатурата излиза лентов кабел, който се свързва с УУ-то чрез присъединяване на кабела в конектор.

Към първия съединител Х1 свързваме електромеханичната брава, аларменото устройство, сирена, МУК-а, датчици за охрана (СД и обемни) и релеен изход СОТ (,,сигнално-охранителна техника“), както е показано тук:

Х1: 01 – датчик с магнитно управление
XI: 02 – насрещник на електромеханичната. брава
Х1: 03 – сирена
Х1: 04 – изход СОТ
Х1: 05 – изход СОТ
Х1: 06 – I, акумулатор
XI: 07 – +12 волта, акумулатор
XI: 08 – вход сигнален датчик
XI: 09 – вход сигнален датчик

На втория съединител Х2 се включва клавиатурата, а към третия съединител Х3 се свързват:

акумулатор при вградено зарядно устройство,
изделие KASTA-01 за свързване охранителната система към телефонен апарат,
12-волтов (през превключвател за захранване, наречен К1) и
обемни датчици.

Ето ги и в таблица:

Х3: 01 – свободен

Х3: 02 – 12 волта, през превключвател К1 (обемен датчик)

Х3: 03 – + към акумулатор при вградено зарядно устройство

Х3: 04 – I към акумулатор при вградено зарядно устройство

Х3: 05 – RESET към KASTA-01

Х3: 06 – сигнал аларма към KASTA- 01

Х3: 07 – + 12V – захранване към KASTA-01

Х3: 08 – I – захранване към KASTA-01

След монтаж на системата ИЗОТ 0167Д по този начин е необходимо да се въведе кодовата комбинация, които искате да осигури контрола на достъпа до охраняваното помещение. За целта трябва да извършите следното:

Включете системата към мрежово напрежение 220 волта/50 херца или 12 волта/1.0 ампера.
Натиснете бутон.
Последователно натискайте цифрите на желания код. При всяко натискане на бутон светва за кратко време индикаторът на клавиатурата.
След последната цифра (от третата до десетата) натиснете бутон [*]. Ако спазите правилната последователност, системата издава кратък потвьрдителен звуков сигнал.

По нататък, при всяко влизане в охраняваното помещение е необходимо да повторите т. 3 и т. 4. При правилно въведен индикаторът на клавиатурата пак така ще светне и електромеханичната брава се отваря за около 5 секунди, та да имаме време да натиснем дръжката и да влезем.

Може да стане нужда да изключим алармата за дълго време. Тогава е необходимо да повторим т. 3 и да потвърдите въведения код с бутон [#]. В този случай системата издава два кратки звукови сигнала и отново отваря електромеханичната брава, но вече не реагира на сработване на датчиците.

За да включите отново алармената функция, е необходимо да наберете само първите две цифри на кодовата комбинация и после бутон [#]. При това управляващото устройство включва за кратко време алармената сирена, за да се убедите, че работи.

Както споменахме в началото, при трикратно въвеждане на грешен код се включва алармената сирена. Тази функция може да се изключи чрез ключ S1 – 4.

Между другото, навремето гаранционният срок на ИЗОТ 0167Д е бил 6 месеца, но тя със сигурност може да работи и сега – напр. нашата. Тя впрочем не е била и никога използван – ето вижте, приемо-предавателният протокол и свидетелството за приемане са ѝ празни:

Докато използвате ИЗОТ-а, можете да се срещнете и с повреди – напр. прекъсната е веригата на сигналните датчици или МУК-а. В такъв случай проверете веригата и изправността на датчиците.

УУ-то тежи 2 кг и е с размери 80 х 80 х 280 мм.

А ето и споменатата от нас по-горе аларма на ЗММ Технотроника София:

Стара българска аларма на ЗММ Технотроника София

ПУМА – програма за работа с макроси с Микроплан 16

Запознайте се с ПУМА – българска програма за създаване на макроси, която Sandacite.BG изнамерихме вчера.

Ако си спомняте, преди време Ви бяхме занимали с българската 16-битова програма за електронни таблици (и не само) Микроплан 16. Една от най-силните страни на Микроплана е създаването и използването на макроси. На всеки напреднал потребител на Микроплан 16 са известни възможностите за автоматизиране на работата с нея чрез макроси, чрез организиране на диалог и проблемно-ориентирани менюта. Макар и трудни, макросите са неизбежни, защото чрез тях могат да бъдат реализирани всякакви приложения по удобен за крайния потребител начин. Но все пак работата с макросите си остава сложна.

Тук на помощ идва един помощен софтуер – ПУМА – чрез която Микроплан 16 става удобно и мощно средство, чрез което да разработвате други компютърни програми.

ПУМА осигурява преход към по-високо ниво на макротехнологията – разбираем макроезик. Тя не само запомня командите, а изгражда синтактично правилен макрос. Когато са необходими промени, може да редактирате макроса сами или да използвате за тази цел ПУМА. Без ПУМА потребителите на Микроплан 16 трябва да запазват макросите си в таблицата, с която работят. Но ПУМА позволява макросите да бъдат запазени и като независими файлове, достъпни от различни таблици. ПУМА предлага прост начин за изграждане на мощни и сложни макроси чрез IF THEN ELSE оператори, цикли, броячи, менюта. Може да се използва и редакторът на ПУМА (или друга програма текстов редактор) за създаване на кратки и ясни макроси на езика на ПУМА. Нейното название всъщност е съкращение, което това и означава – ,,програма, улесняваща макросите“.

ПУМА е от 1987 г. и е дело на СП ,,Микросистеми“ София – предприятие в състава на СО ,,Микропроцесорни системи“ Правец, което разработва и издава разнообразни програми за 16-битовите Правеци. Ето какви са нейните системни изисквания:

някой от 16-битовите Правеци;
поне 320 кб RAM (най-добре обаче е 384 кб);
като софтуер – ДОС 16 и, разбира се, инсталиран и работещ Микроплан 16.

Тя се зарежда за постоянно в паметта и става достъпна за работа винаги, когато работите с по-голямата програма. Чрез нея можете да правите нови приложни програми и да разширявате стари. Ето какво може да прави ПУМА:

да записва ниструкции към Микроплан 16 и да ги възпроизвежда. Инструкциите (въвеждане на данни, придвижване в електронната таблица или изпълнение на команди) могат да се изпълнят отново когато и колкото често е необходимо. ПУМА добавя собствено меню към Микроплан 16, чрез което изпълнението на тези инструкции е лесно дори за начинаещи в голямата програма;
автоматично създаване на макроси за Микроплан 16 от запомнени поредици от инструкции и записване на макросите в таблицата или в специална библиотека. Както всяка друга операция в Микроплан 16, създаването на макроси с ПУМА е подпомогнато от меню;
ПУМА предоставя мощен, структурно-ориентиран език за програмиране в Микроплан 16. Тя съкращава времето за кодиране със структури като DO WHILE и CASE, подпрограми, свързване на програми. Създава ясен код с коментарни редове. Предоставя средства за откриване и премахване на грешки. Езикът за програмиране на ПУМА се различава от макросите на Микроплан 16 така, както PASCAL или С от машинния език. ПУМА поддържа изцяло и стандартния език за макроси на Микроплан 16.

ПУМА има специална възможност да съкращава макросите, като замества команди като {Goto} и {Edit} с по един символ, а така ВИ спестява място в таблицата и ускорява изпълнението на макроси с много такива команди.

И така, виждаме, че тази програма значително облекчава работата: автоматично съставя макроси, предлага прост програмен език, разширени възможности за макропрограмиране и независимо от електронната таблица записване на макросите.

Как се инсталира ПУМА? Има два случая – според това дали искате тя да бъде инсталирана на харддиска на Правеца, или не.

Както повечето проограми от 16-битовата ера, ПУМА-та получавате инсталирана на дискета. Ако Правецът разполага с две флопита (в кутията е предвидена такава възможност), поставете дискетата на ПУМА в устройство А:, а инсталационната дискета на Микроплан 16 – в устойство В:. След това препишете програмните файлове на ПУМА при тези на Микроплан 16:

COPY A:*.DEF В:<—¹

COPY А:*.ЕХЕ В:<—¹

COPY A:*.LIB В:<—

Сега извадете системната дискета на Микроплан 16 от устройство В: и поставете дискетата, на която са записани таблиците на Микроплана. Копирайте файловете с данни на ПУМА – ето така:

Напишете COPY A:*.PGM В:<—¹

Напишете COPY A:*.WKS В:<—¹

Накрая извадете дискетата на ПУМА и я запазете на сигурно място.

Вероятно искате да научите повече за различните възможности на ПУМА и как се работи с нея. Затова се постарахме да ви намерим оригиналната документация на програмата и ви я скенирахме, за да си я четете и разучавате колкото искате. Можете да я дръпнете оттук ==> ПУМА – програма за макроси

Важно е да хвърляме поглед не само върху стария хардуер, но и върху софтуера, който работи на него. Друг интересен пример е Мултипак – българският офис пакет:

МУЛТИПАК – българският офис пакет

Антон Оруш представя ,,Голяма книга за българската техника“

Антон Оруш от Sandacite.BG утре ще представя на живо своята книга за българска техническа история. Заповядайте!

**Антон Оруш – Голяма книга да българската техника**

Както знаете, наскоро излезе ,,Голяма книга за българската техника“! Това е най-пълното издание по технологична история на България – тази важна и интересна, но незаслужено подминавана тема. Новият пъстър том иска да ви разкаже за стотици познати и непознати достижения на родната техника, някои от които прелюбопитни или пък истинска национална гордост.

Книгата започва разказа си от началото на ХХ век и стига до 90-те г., показвайки ни български цветен телевизор от 1901, противогази и жп вагони от 20-те г., мобилен телефон от 1964, снимки от Марс, цял-целеничък танк и компютър с размери на апартамент! Всичко това е онагледено в над 500 илюстрации и описано в четивен и забавен стил.

За първи път след толкова десетилетия България най-сетне има книгата, която отдавна трябваше да напишем. Елате заедно да отпразнуваме появата на книгата, която българската техника заслужава да има!

ЗА АВТОРА:
Антон Оруш е колекционер и изследовател на българската техника. Поддържа най-голямата колекция в тази област (над 400 апарата) и е създател на Sandacite.BG – Българският портал за стара техника – сайт за история на българската техника. Работи в Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“.

„Голяма книга за българската техника“ можете да намерите в книжарниците и онлайн на: https://bulgarianhistory.shop/catalog/goliama-kniga-za-bg-tehnika/.

САМО НА ТОВА СЪБИТИЕ обаче ще можете да си я вземете с автограф от Антон Оруш, да си поговорите с него и да разгледате на живо най-новите попълнения в голямата му колекция от българска техиика, които ще ви очакват бар ,,Абордаж“ в София, на ул. Веслец 22 – там ще бъде представянето.

Запазете своето място за първата сесия тук: https://www.eventbrite.com/e/-1830-2000-tickets-108097418288

Запазете своето място за втората сесия тук:
https://www.eventbrite.com/e/-2030-2200-tickets-108097849578