Автор: Антон Оруш

Добре известната тема с историята на пералните Перла и тяхното производството е допълнена с автентични снимки на най-старата българска автоматична пералня Перла`73 – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=4336

Оригинално ръководство за употреба можете да изтеглите оттук – http://www.eserviceinfo.com/download.php?fileid=66427

Добавени са нови модели към досегашната добре известна тема с история на печките Мечта – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=2593

Един от любимите ми български телевизори.

Лампов, производство от 1967 г, кинескоп 59ЛК1Б.

ПТК-то е разположено отстрани:

Още снимки на Шипка и други подобни български телевизори можете да разгледате тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=19&t=1653

Един български телевизор с нестандартно оформление, но с шаси на основата на Пирин

Производството започва през 1968 г.

Шасито се отваря типично за тази изделийна линия. Кинескоп 59ЛК2Б:

Още снимки на Люлин и други подобни български телевизори можете да разгледате тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=19&t=1653

Радиоапарат Бралт – това е български радиоапарат отпреди Вторатасветовва.

Бралт е поредният гранд в българската радиопромишленост преди 1945 г. Фирмата е основана от Сава Алтимирски в Русе през 1936 г.

Повече за историята можете да научите от  текст на нашия колега PDM, публикував в темата му с връзка към нея по-долу.

Историята на фирма „Бралт” и нейния основател Сава Алтимирски е разказана от неговия син Емил Алтимирски пред Гергана Семерджиева и публикувана в Интернет. Сава Алтимирски е вторият син на семейство със седем деца. Излагам я тук с незначителни съкращения. Роден е през 1907 г. в Русе. За да преживее, фамилията се мести в Бяла. Първите години там са изключително трудни. Баща му умира след Балканската война от болести и рани, придобити на фронта. Майката на Сава постепенно продава всичко, за да нахрани децата си. Преди войната съпругът и е бил представител на “Сингер”. Останали са няколко шевни машини на склад, които вдовицата продава. Когато собствениците установяват липсата, дават ги на съд. На делото адвокатът на майката представя пред съда седемте гладни деца. Тогава “Сингер” оттеглят иска си и опрощават дължимата сума. Нещо повече, отпускат и еднократна помощ, за да си стъпи на краката. Междувременно Сава и по-големият му брат Петър започват работа в една тухларна още като деца. Собственикът е доста богат. Негов приятел вижда потенциала у двамата братя и им прави необикновено предложение – да им купи едно шаси от “Форд”. Те се съгласяват и с него започват да извозват хора от гарата до Бяла. След една година вече са се издължили напълно и имат не едно, а четири рейсчета за превозване на хора. Поддържат автобусен транспорт до Русе и Свищов. Същевременно Сава Алтимиров усвоява и фотография. Доста хора по това време заминават за Америка, за което са им необходими експресни снимки. Той усеща пазарната ниша и се специализира в тази насока. Автобусните линии също вървят добре. Братята събират достатъчно капитал, за да закупят в Русе една хубава сграда, която правят хотел. Сградата се намира до старата поща на Русе. В края на 1934 г., без да предупреди никого от семейството си, Сава Алтимирски заминава за Америка. Отива в Чикаго и се записва в професионалното училище “Коен”. Учи радио и телевизионна техника. Работи извънредно, за да се издържа. Завършва през 1937 г. със златен медал като абсолютен първенец на випуск от 1800 души. Веднага му предлагат работа от най-голямата тогава фирма за радиотехника RCA. Сава Алтимирски приема предложението с уговорката, че няма намерение да остава завинаги в Щатите, а ще работи само докато събере необходимите средства, за да се върне в родината си. И наистина, след десет месеца той се връща в родния Русе, вече дипломиран специалист. Отваря дюкян в центъра на града и започва да разработва собствени модели радиоапарати.
Сава Алтимирски си поставя амбициозната цел да развие цяла индустрия. Първоначално започва да произвежда различни модели, както сам ги нарича “за бедни и за богати”. Големият му удар са радиоапарати специално за селата. По това време почти всички села в страната са без електричество. Той разработва батерийни апарати. Новото, което прави е, че замества сложната дотогава батерия с опростен модел, който има само едно напрежение от 120 волта. Това е много удобно, защото хората от селата не са затруднени при ползването на радиоапаратите си. “Селското” радио на Сава Алтимирски става номер едно по продажби в страната за периода 1938-1939 г. Той практически остава без конкуренция. Радиоапаратите се казват “Бралт” /съкращение от братя Алтимирски/. Сава Алтимирски разработва още модели и развива производство от 5000 апарата годишно /струва ми се доста преувеличена цифра/, което е невиждано дотогава за България. Наема голяма къща и започва серийно производство на такава техника в България. Тъй като са по-евтини, “Бралт” са предпочитани. Като кумира си Форд, който иска да постави света на четири колела, амбицията на Сава е: „Аз искам да поставя радиоапарат в дома на всеки българин.” Синовете му още пазят грижливо изработен надпис, който е стоял на видно място в дюкяна на Сава. “Страна без собствена индустрия е колония”, гласи той. Показателен е фактът, че Сава Алтимирски е бил в първата десетка на най-надеждните хора, на които Народната банка в Русе е била готова по всяко време да отпусне неограничен кредит. В есента на 1939 г. директорът на русенския клон на Народна банка кани радиоспециалиста на среща и му предлага да му отпусне кредит, за да се подготвите за трудностите на започващата война. Сава приема предложението и прави огромна доставка на резервни части и материали за радиотехника от Германия и Италия. Директорът на банката предоставя на Сава Алтимирски безвъзмездно последния етаж от своята сграда, където да се съхранява доставката. Благодарение на тази прозорливост, през цялото време на Втората световна война Сава Алтимирски не престава да развива своята индустрия.
Радиоапаратите “Бралт” остават една от най-добрата техника на пазара по време на цялата война. Сава Алтимирски най-после намира време да се ожени. Жена му Елена му ражда двама синове – Веселин и Емил. Към края на войната семейството е със стабилно финансово състояние и нещата изглеждат добре. Но идва Девети септември и обръща живота наопаки. Новата власт национализират всичко, което Сава е успял да съгради. Семейството му се мести в Търново и започва всичко от нулата. Тъй като Сава не желае да влезе в държавния сектор, единственото, което му позволяват да прави, са радиопоправки. Работи за жълти стотинки. Принуждава се да обикаля селата вечер, за да ремонтира своите модели. За семейството му настават тежки дни. Местят се от град на град, докато най-сетне се установяват в София. И досега по-старите софиянци помнят работилницата на Савата, защото, особено след 1980 г., тя е била единствената, където са се ремонтирали лампови радиоапарати. Въпреки всичко, той продължава да работи до последно. Не спира да изучава новите неща в радио-телевизионната техника. Синът му Емил разказва, че и на 70 години той е научил всичко за транзисторите и УКВ апаратите, на 80 години е изучил цветната телевизия. До последно е разработвал най-различни устройства за поправка. На 93 години Сава най-после решава да спре активна работа и година и половина по-късно, през февруари 2002 г. майсторът умира.

От  http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=249

А що се отнася до снимки на техни експонати – заповядайте Бралт с 4 потенциометъра:

Снимки на други модели на Бралт можете да разгледате в специалната ни тема във форума – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=3421&start=10

Бекоп (Eлектрическа кооперация Бекоп – Белопитов, Ковачев и Прахов София, основана 1938 г.) е друг много известен производител на радиоапарати в предвоенна България.

,,Фирмата е учредена на 6. септември 1938 г. като дружество с ограничена отговорност с предмет на дейност: Производство и продажба на радиоприемници, всички видове слаботокови и силнотокови апаратии съоръжения, представителство на чуждестранни фирми и обществени предприятия и доставки. Дружеството създава техническа работилница и открива магазин за складиране и продажба на произведените изделия. Кантората на Бекоп ООД и на площад Славейков № 9″ (източник: Софийски държавен архив, фонд 3-К, оп. 6).

Тук сме Ви подготвили качествени снимки на един от най-впечатляващите им модели (по мое мнение):

Тъй като този вид радиоапарати рядок имат отбелязан моделен показател, аз съм го наименувал Бекоп с око в средата. То най-често се състои от лампата ЕМ84.

Отвътре състоянието е безупречно:

Повече снимки на български радиоапарати преди 1945-7 г. можете да разгледате в тази тема във форума – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=3421&start=10

Що се отнася до историята на фирмата Бекоп, тук  препечатвам текст на нашия колега PDM, публикував в темата му с връзка към нея по-долу.

,,Разказаната тук история на фирма „Бекоп” и нейния създател Никола Белопитов е основана на книгата „Никола Белопитов и приятели” с автори Панчо Дундаров и Георги Гемиджиев, издание СОФИЯ, 2005г.
Никола Белопитов e роден на 15 август 1901г. в гр. Панагюрище. Бащата – Райко Николов Белопитов е роден в началото на 1876г. преди избухването на Априлското въстание, умира на 17 декември 1939г. Белопитови са били голямо семейство. Имали са четири деца. С упоритият си труд и пословична спестовност, въпреки недоимъка и беднотията, родителите са успели да изгледат и изучат децата си, да ги възпитат в традиционните български добродетели, родолюбие и здрав патриотичен дух. Най-големият е Никола. Юношеството и ранните младежки години на Никола Белопитов минават под знака на Балканската и Първата световна война. Баща му заминава на фронта и Кольо, макар и 14-годишен, но много буден и предприемчив и като най-голям, работи в семейната книжарница и издържа цялото семейство. Никола Белопитов развива активна обществена дейност, която не остава скрита за властите. Приятели посъветвали баща му час по-скоро да го изпрати в чужбина, защото има реална опасност да бъде арестуван и затворен. С оскъдните средства, спестени от баща му и зашити в хастара на палтото от майка му, през 1921г. Никола Белопитов заминава да следва електроинженерство във Виена. След завръщането си през 1929г. в България като дипломиран електроинженер Никола Белопитов трудно намира работа, защото е известен вече с демократичните си идеи. Започва работа в електроцентрала “Въча”, Кричим. По това време става член на Българското инженерно и архитектурно дружество (БИАД). През целия си живот инж. Белопитов е участвал активно в дейността на научно-техническите съюзи и ревностно се е грижил за стимулиране и пропагандиране на научните постижения и за повишаване престижа на българската научно-техническа мисъл.
През 1938г. със своите колеги и приятели Георги Ковачев и Тодор Прахов, инж. Белопитов основава фирма БЕКОП (Белопитов, Ковачев, Прахов). Фирмата е учредена на 6 септември 1938г. като дружество с ограничена отговорност с предмет на дейност производство и продажба на радиоприемници, всички видове слаботокови и силнотокови апарати и съоръжения, представителство на чуждестранни фирми и обществени предприятия и доставки. Дружеството създава техническа работилница и разкрива магазин за складиране и продажба на произведените изделия. Кантората на “БЕКОП” ООД е с адрес пл. “Славейков” №9. Тук инж. Белопитов създава собствена конструкция на металотърсач за войската. Специалистите се изказват много положително за неговото действие. Потвърждение за това е документът, който му издават военните власти. В него е написано: „Той е конструирал първите български минотърсачни апарати и с тяхна помощ минотърсачните команди, назначени от полка, разчистиха минните полета по сръбско-българската и гръцко-българската граница. Това показва, че Белопитов е инженер от висока класа.” Пак в „БЕКОП” Белопитов разработва устройство за възпламеняване на мини чрез радиосигнал, което с генерал Вл. Заимов предлагат на министерството на войната, но там се отнасят високомерно към това устройство. След спечелен търг фирмата е поела изработването на полилеите на новостроящата се съдебна палата в София, а така също и в сградата на Централна поща.
След обявяването на Втората световна война и военната експанзия на хитлеристка Германия в Европа той се включва и активно работи в конспиративната група на ген. Заимов. През 1941г. ген. Заимов получава от Съветското посолство един радиопредавател, по който е уговорен шифър да вика станция “ДОК” и да предава сведения под псевдонима “Азорски”. След получаването генералът, заедно с Евгени Чимширов отиват при електроинженера Никола Белопитов, и искат от него да им посочи един добър радиотелеграфист, който да разбира от манипулациите и да има “леви” убеждения. Белопитов им посочил като подходящ Тодор Лулчев Прахов. Фирмата “БЕКОП” осигурява и прикрива радиста и се грижи за поддръжката и изправността на радиопредавателите и намиране на подходящи места за предавания при осъществяване на конспиративната дейност. Антените се поставят в комините. Радио сеансите се извършват през нощта. Осигурява се охрана и всички необходими мерки за запазване на тайната. Куфарите с предавателите се укриват грижливо. Групата провежда активна разузнавателна работа, като събира сведения за движението на хитлеристките войски в Източна Европа и ги предава на съветското разузнаване. Едно от първите сведения, предадени на Съветския съюз е, че се готви нападение на фашистка Германия над СССР.
Владимир Заимов е арестуван в средата на март 1942г. Два дни след това бях арестуван и Белопитов. Започва процес. На първи юни 1942г. в 9 часа сутринта председателят на съда полковник Николов прочита присъдата. За генерал Заимов тя е смърт чрез разстрел още същата вечер. Белопитов и другите двама подсъдими са оправдани поради недоказаност.
Поради активното си участие в антифашистката борба, след 9.ІХ.1944г. инж. Белопитов не последва горчивата участ на другите, а играе важна роля в създаването на българската радиопромишленост.“

От http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=249