Антон Оруш - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Българските КАЛОРИФЕРИ!

С голям труд успяхме да намерим този каталог на български калорифери от 1970 г., който сега Ви представяме – http://sandacite.bg/drugi/Katalog%20-%20kaloriferi%20spiralno%20naviti.pdf

Велосипед Балкан и мотоциклет Балкан

На Вашето внимание представяме техническо описание и ръководство за употреба на:

– велосипед Балкан тип ЛСВ – Балкан ЛСВ

– мотоциклет Балкан Мк50-3 – Балкан Мк50-3

Повече снимки на Балкан ЛСВ можете да разгледате тук – http://balkan-motors.ovo.bg/forum/19-901-1

Тук има клипове на Балкан МК50-3 – https://www.google.bg/search?q=%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD+%D0%BB%D1%81%D0%B2&espv=2&biw=1455&bih=726&source=lnms&sa=X&ei=cKmKVN07gtQ5sqiAyAM&ved=0CAcQ_AUoAA&dpr=1.1#q=%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD+%D0%BC%D0%BA50-3

Можете да коментирате по тези и други автопромски въпроси в този раздел на форума – http://www.sandacite.bg/forum/viewforum.php?f=88

[1960] Хапнете кебапчета – интересна електрическа скара

След като в този материал – http://www.sandacite.bg/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%80/ – Ви запознахме с първата българска електрическа скара, сега ще Ви покажем още една, произвеждана по същото време, но по-различна като конструкция. Представяме Ви СЕД-1100!

Поначало названията на уредите от този период са доста безинтересни. СЕД означава просто Скара Електрическа домашна, мощност 1100 вата:

Уредът се състои от тавичка, пластина за обиране на мазнината, реотан, същинска скара. Захранва се от 220 волта кабел с щекер, има си и бакелитена дръжка, с която да хванете тавето. :)

Поставяте месото на скарата и то се пече от реотана отдолу. :)

Интересна подробност е тази пластина за обиране на мазнините – те се оттичат в тавичката.

Самата скара е толкова запазена – и външно, и функционално – че никога няма да й дадете 50 и кусур години. По уреда няма нито табелка, нито други индикации. Но успяхме да намерим ето тези данни от книгата на Кунев и Асланов:

Ако желаете да коментирате, можете да го направите в темата в нашия форум – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=5114

[1960] Само тук вижте ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ БОЙЛЕР!

Завчера успяхме да спасим и запазив първия, доказано първия български бойлер. А сега ще Ви запознаем с него в подробен преглед.

Годината на пускане в производство на модела ЕБО-80 от завода Елпром Варна е 1960 г. ЕБО – Електрически Бойлер Обикновен. Тези ,,обикновени“ (което ще рече за налягане до 7 кг/кв. см) бойлери са произвеждани в България от 1960 до края на 1965 г., за разлика от по-късните ЕБП, които отговарят на БДС 5188-64 ,,Бойлери електрически домакински. Общи изисквания“. Забравихме да кажем, че обемът на моделната серия ЕБО варира от 10 (за монтаж над мивка) до 200 литра (за работа в ресторанти, хотели, общежития и въобще обществени места).

Най-популярният обем за употреба в жилищни сгради си остава 80-литровият. Е, запознайте се, това е той – самият ЕБО-80:

Толкова е огромен, че в склада ми нямам достатъчно място да се отдалеча на необходимото разстояние, за да го обхвана с един кадър :) Виждаме познатото лого, а горе и долу местата, където са съединявани отделните елементи на обшивката.

Отдолу е капачето:

Тук е ,,кабелният терминал“. Извършвате необходимите електрически връзки (винтът вдясно е за заземяване), а след това да не забравите да го свържете с водопровода чрез тръбовите изводи:

Е, нашият склад с тия книги не прилича на баня де, ама каквото – такова :)

Номинално напрежение 220 волта, максимална потребляема мощност 2000 вата, Максимална температура 85 градуса (за нейното отбелязване се грижи гтермометър с масивна живачна ампула), вместимост 80 л, ВТУ 26-55 (каквото и да значи това), фабричен № 16232, година на производство – 1963 г. Сиреч, нашият е произведен три години след пускането на модела в производство.

Когато го пуснете, от начално състояние до максималната температура 85 градуса времето за загряване е 2-3 часа.

Тежи около 50-55 кг – личен опит. За стената се закача с две масивни куки, всяка с места за по два винта:

И накрая две весели снимки от как беше докаран и в какво. Акостира пред Царовището в специално подготвен за целта… Трабант:

Ето, този път се удаде да намерим сведения за него в цели две книги.

А. Чучулов – Наръчник на електромонтажника, София, ДИ Техника, 1968 г.:

И. Асланов, Цв. Кунев – Електрически домакински уреди“, ІІ изд., София, ДИ ,,Техника“, 1968 г.:

Повече коментари за пъривя ъблгарски бойлер можете да отправяте в нашата тема тук: http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=5112

Представяне на книгата ,,Животът е вкусен“ от Ути Бъчваров

Сега ще Ви дадем малко акъл какво да сготвите на всичките тия печки Мечта :)

В събота, 12 часа на 29. ноември, в главното фоайе на Мол София се проведе премиера на книгата Ути Бъчваров ,,Животът е вкусен с Ути и Fibank”. За събитието разбрах от Фейсбук страницата на банката, реших да намаля работата през този ден и да посетя събитието.

Книгата е не просто сборник с рецепти, а същевременно и място, където Ути Бъчваров с много хумор и настроение разказва за ,,новодомските партита“, които той и екипът му организират на спечелилитe тази награда след успешното закупуване на жилище с ипотечен кредит на Fibank. Около двадесет подобни истории са събрани в луксозното издание и зад разказите личи уютната и някакси положително напрегната атмосфера, която е изпълвала новодомските партита. Дали всичко ще стане навреме, дали новият дом ще се подреди в срок…

,,Животът е вкусен…“ е изпълнена с доста много български рецепти, някои от които аз не знаех, но в случая се потвърди радостен за мен факт – че съм клиент на банка, която подкрепя българското.

Ястието, с което популярният готвач и автор избра да ни зарадва, се нарича пиле самба (пиле със зеленчуци) и беше сготвено в най-големия тиган в България, направен от фронтален елемент от старинен локомотив. Двама души – единият май е известен като Роската, и негов колега – бъркаха ястието с големи бъркалки, подобни на издялани клонове. Главната опасност беше да не загори оризът. За което Ути няколко пъти предупреждаваше особено настойчиво!

Премиерата беше посетена от различни хора. Съдейки по личните си впечатления, присъстваха далеч не само спечелилите новодомци, а и клиенти и приятели на Fibank. Както знаем, това е най-отворената и стояща близо до клиента банка, затова я и обичаме. J Разбира се, премиерата посетиха и няколко лица от Fibank.

Докато чакахме да стане прочутото пиле, посетителите можехме да пийнем вино, да си поговорим, а също така Ути подписваше книгата с лично пожелание към всекиго, ако се закупи в деня на промоцията. Тя се продаваше с 20 % отстъпка, хората си я взимаха, Ути засмяно питаше поредния човек за малкото му име и след това почетеният я отнасяше при приятелите си, където започваше обсъждането какво да се сготви за празниците. Определено моментът на промоцията беше изключително добре избран!

Когато пилето стана готово, се наредихме на възпитана опашка и чакахме самбата да затанцува в чиниите ни. Междувременно идваха още хора и ставаха разговори.

Ето и общата снимка с всички новодомци, спечелили новодомско парти с Ути и екипа му за ,,бързо кулинарно реагиране“:

Много съм доволен, страхотен ивент, както се казва сега…

[1940-те] Стар български лампов радиоапарат – неизвестна марка

Най-типичното за български радиоапарат, произведен преди 1945-7 г., е, че обикновено не можем да идентифицираме неговата марка/модел. С изключение на десетина по-известни производители, останалите радиоапарати са пускани от неизвестни или малко известни ,,самоделни“ работилници, които не маркират изделието си с търговски бранд, и в такъв смисъл разпознаването му се превръща в много трудно разрешима задача. Независимо от анонимността на приемника обаче, е нужно да опишем ламповия му състав.

За сметка на това някои от тези неизвестни стари радиоапарати от царско време са наистина много атрактивни, макар като схемотехника значително да отстъпват на западните аналози.

Наскоро попаднах на този български радиоприемник, който датирам от началото та 40-те г. Порази ме оформлението му с тази вкопана под 45 градуса скала, която мигновено ми напомни на Телефункен 175WK:

Тонрегулаторът е изведен отстрани вдясно.

Надписите на скалата са на правописа отпреди февруари 1945 г.:

Отгоре кутията е с красиво нелакирано дървено покритие:

Да погледнем и вътре:

Лампите са четири – две на Tungsram и две неизвестни. Унгарските са EBF 2 и ECH 4, а другите най-вероятно са EL3 и AZ4. Както виждаме, говорителят е доста масивен (със сигурност българсо производство), а кордовият механизъм е великолепно запазен.

Бих се радвал, ако някой помогне с идентификацията на този динозавър.

Това е първото българско радио опреди 1945 г. с подобно оформление, което срещам. Приятно съм изненадан и се надявам това усещане да продължи и при следващите експонати.

Експоната можете да коментирате и тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=40322#p40322

Сводна каталожна тема на българските радиоапарати преди 1945-7 г. можете да видите тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=3421&start=10

Какво ново от Антон Оруш – колекционер на стара техника

Добре познат и високоуважаван е колекционерът на ретро техника Антон Оруш. Напоследък той се стреми да разшири дейността си в тази област и да не е само колекционер на стари радиоапарати, телевизори, грамофони и т. н. След главоломния успех на онлайн архива на списание Космос, който Оруш пусна в своя сайт Сандъците.нет, напоследък виждаме все по-причудливи технически артефакти от мустакатия колекционер – какви ли не български електроуреди на 150 волта, което ще рече, малка колекция ретро техника от 1950-те години. На повечето от тях виси етикетът първото българско… Да не говорим за представителната извадка от печки Мечта, перални Перла и прочее познати ни кухненски приятели от близкото минало. Освен това, шушука се за нов цифров мегаархив на техническо списание, който слух Антон отрече. Но той направи това толкова двусмислено, че за всички стана ясно, че някаква нова изненада се готви.

То като че ли няма какво да прочетете и сега дори в раздел Литература на сайта – неколкостотин заглавия само старотехническа литература.

От заглавията на последните публикации ясно видима става патриотичната ориентация на съдържанието – всичко е, ако не първо българско, то поне българско. Това е в съзвучие с политиката на Българския портал за стара техника да запознава потребителите си с познати и непознати артефакти от от българското техническо наследство. И то по всякакви начини – с фотографии на цели апарати, с книги, схеми, данни, документация, периодика…

Явно бълваната в момента продукция е резултат от обявеното преди близо четири години намерение за създаване на единна и мащабна колекция, която чрез различни средства да даде представа – къде вкратце, къде по-всецяло – за развитието и историята на българската електроника и електротехника, преди всичко от битовия й сегмент.

На цялата тази колекция най й приляга все пак етикетът – колекция стара техника.

Какви ще бъдат следващите ходове на Мустакатия? За да сме наясно – нека да следим редовно Сандъците.нет.

Източник: ЦТПР=

Български телевизор София 21 + схема, упътване и реклама

София 21 е един от най-разпространените български черно-бели телевизори въобще.

Разработен през 1976 г. в СЗ Кл. Ворошилов София, производство – също там.

Приготвили сме Ви обилна документация за него от всякакъв род. :)

Сандъкът използува руски кинескоп 59ЛК2Б, има изцяло транзисторизирана схема, трансформаторно захранване.

Схема –

Тя е разработка на колектив с ръководител инж. Апостол Апостолов. В проекта са използувани най-съвременни за тогава ИС на фирма Атес.

Реклама на английски език:

Техническо описание и ръководство за употреба – София 21

Снимки – изключен и включен:

Командно табло – всеки канал има отделен потенциометър за настройка, памет за до 8 програми. За звук, яркост и контраст има плъзгащисе потенциометри:

Шасито отворено:

Изключително подробна информация за София 21 можете да намерите в следната книга – А. Апостолов – Български транзисторизирани телевизионни приемници, София, ДИ ,,Техника“, 1977 г. Формат: DjVu – http://www.sandacite.bg/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0-%D0%B0-%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B7%D0%B8%D1%81%D1%82/

Описание на блок звук за телевизор София 21 със собствено захранване – Блок-звук-за-телевизор-София-21-със-собствено-захранване

Ако имате някакви въпроси за София 21, можете да ги зададете тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewforum.php?f=18

Български телевизор Респром Т6103 + схема и ръководство

Респром Т6103 е изцяло транзисторизиран български черно-бял телевизор от 1988 г. с 61 см диагонал на екрана, кинескоп 61ЛК3Б, производство на Технологичния комбинат за радиотехническа апаратура във Велико Търново.

Схемата – за пръв път в българското Интернет пространство – можете да видите тук –

Приготвили сме Ви и още един документ – техническо описание и ръководство за използуване – Респром Т 6103

Общ изглед:

Командното табло е напълно еднакво с това на малкия брат Т 5003, с който Ви запознахме в това ревю – http://www.sandacite.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D1%80-%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC-%D1%825003-%D1%81%D1%85%D0%B5%D0%BC%D0%B0/

Което ще рече, че има памет за до 8 канала, но липсва вход за VHS, както е при следващия модел Т6104.

Табелката на производителя указва и цената – бил е около три пъти по-евтин от подобен цветен телевизор от същата епоха:

Обикновено Респром Т6103 е оформен в кутия с нематиран светъл фурнир. Тежи 25 кг.

Можете да си говорите за него тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewforum.php?f=19

Български телевизор Респром Т6104 + схема

През 1990 г., с разпада на ДСО Респром, серията телевизори под тази търговска марка престава да се наименува по стария начин и се запазва само индексът Т и цифрите след его – в случая Т6104. Така че ние само за удобство прикрепяме думата Респром към този телевизор, пуснат в производство през 1993 г.

Черно-бял, кинескоп 61Лк3Б, памет за 8 канала, доста евтин при появата си. Производител – СО Битова елетроника, Завод за телевизионна и радиоапаратура Велико Търново

Тук, освен схемата му, можем да Ви представим и някои негови снимки, а накрай и клип, за да се уверите, че е в отлично здраве.

Фронтално:

Заден капак:

Табелка:

За отбелязване е, че съм срещал Т6104 и с табелка на английски език.

Ето и обещаният клип:

https://www.sandacite.bg/wp-content/uploads/2014/11/Респром-Т6104.flv?_=1

Схема (за пръв път в българското интернет пространство):

Всякакви коментари за него можете да отправяте и тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewforum.php?f=19