А сега ека видим и едно малко известно лого на Балкантон – от първите им плочи. Тази плоча е отпреди въвеждането на традиционните сигнатури на Балкантон (ВхА + цифри), а пише само 0631. Значи – 631-ият запис на Балкантон. Това е част от комплект – няколко плочи от радиокурс по френски език. Те са със сигнатури около 600 и без букви.
Поканихме уважавания конструктор да сподели с нас историята на създаването на един от най-разпространените български телевизори – малката София 31!
Всичко започва през 1976 г., когато ръководството на ДСО Респром решава, че занапред СЗ Климент Ворошилов ще изработва само радиорелейна съобщителна техника, а не телевизори. Защото комуникационното оборудване се продава на по-високи цени от битовите апарати. По-това време най-съвременните телевизори, произвеждани в СЗ, са хибридните лампово-полупроводникови тип Осогово. Интегралните им схеми са от по-старо поколение, немонолитни.- Продукцията на завода получава оценка 2, което означава, че тя е под средното световно равнище и за бъдещите години ще трябва да плаща 25 % отчисления от печалбата в полза на държавата.
Именно тогава министър Йордан Младенов повиква инж. Апостолов. ,,Аз узнах, че е създаден телевизор с 5 интегрални схеми, произвеждани от италианската фирма Атес. Това беше голяма новост, дори в капиталистическите страни нямаше такъв телевизор .Мострите на тези ИС бяха с помедени ламаринки на изводите. Атес можеха да ни окажат логиснична и техническо помощ. Това означаваше да ни доставят определено количество такива ИС, за да произведем с тях свой телевизор под тяхното техническо ръководство“.
Поначало Атес е италианска фирма, ползувала е и разработки на други хора, сега е в рамките на Thompson.
Инж. Апостолов изразява съмнение, че за 3 месеца СЗ ще успее да направи това. Министърът обаче поръчва веднага 100 комплекта интегрални схеми от новия вид. Е, на третия месец заводът изготвя един макет с 5 схеми за черно-бели телевизори.- Телевизорът, разбира се, е също черно-бял. След още 3 месеца е изработен един производствен прототип.
Тук има нещо интересно. ,,София 31 беше първият български телевизор с изцяло пластмасова кутия. Изработката беше проблем – правехме я общо 8 месеца. И накрая първоначално излезе черна, а желаният цвят се получаваше с боядисване. А София 21 е първият български телевизор с пластмасова рамка“.
Тогава инж. Апостолов решава, че може с едно и също шаси да се направи телевизор и с много голям, и с много малък диагонал на екрана. Еднакви са дори ТХО-тата – поне в детайлите, но разликите с в бобините. Има разлика и в захранването. София 31 има възможност да се захранва с 12 волта от акумулатор.
,,София 31 има себестойност с близо 50 % по-ниска от тая на телевизори ни преди него – 180 лв. Министерството на електрониката и електротехниката обаче определи по-висока продажна цена. Това е така, защото имаше план за печалбата. В противен случай, за да го достигнем, трябваше да изработим повече бройки от телевизора, отколкото ни стигаха производствените възможности“
,,Друг проблем при производството бяха отклонителните блокове на кинескопите. При тези телевизори са с ниска индуктивност и голям ток за тая цел. Напрежението на транзистора е около 250 волта. Крайното стъпало трябва да работи с голям ток. Дотогава правехме отклонителни блокове с индуктивност 3 микрохенри, а сега трябва да е 16 милихенри. Блокът имаше много жици в паралел – до 7-8. Те се навиваха в седловинна форма“.
Вакуумът в използуваните кинескопи съветски 59ЛК1Б и 31ЛК3Б е 10 на минус десета степен.
София 21 и 31 нямат лампа за високо напрежение, а вместо това имат селенов изправител с 300 клетки. Той е резултат от сътрудничество със Сименс. ,,300 клтки трябваше да се съберат в една пръчка с дебелината на молив. При щанцоването тя щеше да окъси, затова трябваше щанцоването да се извърши с огромна скорост – все едно свръхбърз куршум пробива прозорец, без да го счупи, а само да остави дупка. За тази цел щанцът беше с двойно ускорение“.
След разработката на София 31, тя и 21 се произвеждат няколко години в София, докато впоследствие производството не е преместено в ЗРТА Велико Търново. Произвеждат се до средата на 80-те години, но това шаси продължава да живее дори в последните разработки на завоаа – транзисторните черно-бели телевизори от началото на 90-те години. ,,В соцлагера друга такава разработка нямаше“ – заключава инж. Апостолов.
Днес ще Ви представим две крайно интересни български разработки от втората половина на 80-те години, които използуват лазера като възможност за създаване на високотехнологично производствено гравьорско оборудване. Названията им са Искър 500 и Средец 50, а производител е Държавният завод за лазерно технологично оборудване Иглика.
Както ще се убедим, при тези две изделия е интересен не само апаратът като такъв, но и начинът, по който е оформена рекламната му документация.
Първо – малко по същество. Искър 500 представлява машина за ,,рязане на детайли от метал, дърво и пластмаса със сложна конфигурация“.
Впечатление прави подчертано пазарната насоченост на рекламния текст – изтъкната е ниската разходоемкост на производството, когато в него е внедрена тази технологична система, и нейната висока производителност.
Картинките също са забавни и преднамерено раздвижени. Забележете – макар да рекламират механична и отчасти компютъризирана система за облекчаване на трудова дейност, самите те са изцяло ръчно направени – с молив от художник.
Рекламният герой, вероятно ТНТМ-ски техничар, реже ли, реже някаква дебела плоскост по традиционния труден начин (с ръчен трион), а котаракът до него държи в лапа брошурата на чудодейното лазерно режещо устройство и се чуди защо стопанинът му не пита за съвет. По-късно, в своето съвремие, често виждаме изображение на домашните животни в ролята на златни помощници, тъй че и тук котаракът, който като котка има мек гръб и се вре навсякъде, отнякъде е изровил ценната брошура и се старае да заинтересува стопанина си с лазерногравьорската машина.
Какво става нататък. След като стопанинът е прочел и вероятно осмислил рекламния текст, цитиран по-горе, той си дава сметка колко по-леко би протичал работният процес. В главата му има нарисуван мозък – значи мисли!
И накрая, на последната страница на брошурата, се чуди ,,как не се е сетил по-рано“.
Цялото ръководство можете да изтеглите оттук и да се насладите на неговата прегледност: Искър 500
Сега да преминем към второто ,,лазерно чудо“ – Средец 50.
Според рекламата това е система за ,,точно гравиране, маркиране и надписване на повърхнина“. Това е подобна на предната производствена машина. но някои допълнителни възможности, които ни де опдсказват от рекламата с анимационния герой Фред Флинстоун. Той е улисан в тежката работа да дълбае надписи върху камък по традицонния начин – това вероятно трябва да указва на аудиторията, че Средец 50 ще се справи много по-успешно с лазерно гравиране дори и въпху най-трудните за работа повърхности:
И да, ето, накрая, след изчитане на ръководството, Фред вече е овладял написаното в него и е радостен и щастлив… за разлика от корицата на книжката, където е улисан в тежка работа:
Цялото ръководство можете да изтеглите оттук – Средец 50
