Това е много рядък български радиоприемник. Долната извадка е от Каталога на СЗ София`64 г.:
Радиоприемникът тип S11 St, предназначен за стерео и моно възпроизвеждане, има тази особеност, че в него не са вградени високоговорители. Той работи с изнесени системи високоговорители, например тип КЗ или тип ВК, при което стереоефектът при възпроизвеждането особено се подчертава.
9 лампи + 2 германиеви диоди + 1 селенов токоизправител; 9АМ/11ФМ кръга; дълги, средни, два обхвата къси и ултракъси вълни; лупа за разливане на обхвата КВ2; индикатор за настройка; вградена въртяща се феритна антена и дипол за УКВ; отделно плавно регулиране на ниски и високи тонове; клавишен тонрегистър с четири положения; възможност за включване на стерео или моно магнетофон, стерео или моно грамофон, две групи изнесени високоговорители, например тип КМ или тип ВК, и стереобаланс за далечно регулиране на двата канала. Размери — 72 х 26 х 26 см.
Кутия от орехов фурнир (натурален или полутъмен). Радиоприемникът се произвежда в два варианта по отношение на УКВ обхвата : тип S22 St—О с обхват 64.5-7-73 MHz (по OIRT) и тип S11 St—С с обхват 88-t-100 мгхц (по CCIR)
Уважаеми потребители, в следващите няколко публикации очаквайте нови и непознати досега (включително и за нас) разработки на Слаботоковия завод в София. С тях се надяваме да обогатим представите Ви за развитието на българската битова електроника и да ги разгледате със същото вълнение, което разтресе и нас, когато разгърнахме каталога!
Предлагаме на Вашето внимание този юбилеен албум, издаден по повод горната годишнина. От него ще можете да научите много за писторията на завода и въобще за каростроенето в България.
Платът е учудващо запазен и подозираме, че е сменян скоро. Предполагаме също така, че е имало летва с емблемата на производителя, която се е отлепила и е паднала.
На скалата няма нищо необичайно – всичко е типично за периода – от правописа до шрифта.
Лампите вътре са доста различни. ЕF11, 6B8, AZ1, EL3(N), неизв. И от различни типове – та метализирани, та Филипс Миниват, та Телефункен…
Говорителят е масивен, без обозначения по него и съм сигурен, че е български:
На надписите ГРАМОФОН и ГОВОРИТЕЛ са след 1945 г., което някак си снижава чара.
Днес Ви предлагаме няколко снимки от Електрокарния завод 6 септември в годините на неговия апогей, а утре-вдругиден ще имате възможност да се запознаете много по-обстойно с неговата дейност и с кое кое е на снимките.
Принц или Prince, както е изписан на емблемата, е български телевизор с цифрова обработка на сигналите, пуснат на пазара през 1993 г. и произвеждан от предприятието Инкомс Битова техника София.
Съществуват 2 варианта с 51 см диагонал на екрана, Филипсов кинескоп, с означение съответно 21D01 и 21D02.
21D01. Подчертано е Digital Line – като отлика на модела.
Отзад телевизорът ни все още е с лепенката от Еконт: