Автор: Антон Оруш

Концертино – ІV клас четирилампов настолен суперхетеродинен радиоапарат. Производство на ЗМР В. Търново.

Лампи – Е серия – ECH81, EBF89, EM84, ECL82

Всичко за него можете да намерите в приложеното техническо описание от книгата на  Спиро Пецулев и Баньо Петков, а ето и няколко негови снимки.

Малка кутия, като за четвъртокласен апарат, направена от истинско дърво:

Характерна е малката пластмасова част, която стои пред индикаторната лампа.

Клавишно превключване на трите вълнови обхвата:

,,Консумирана мощност 35 вата 50 цх“… може би искат да кажат все пак ,,хц“:

 

 

Вътре кутията е чиста и подредена и говорителят е облечен с плат:

 

Схема на радиоприемника Концертино – 

Обещаното техническо описание – радиоапарат-концертино-описание

Настoлен радиоприемник ІІ клас, производство от 1958 г. в СЗ Кл. Ворошилов София.

Лампи: Е серия – ECH81, EF89, EABC80, EM80, ECC83, EL84, ECC85, EZ81

Честотни обхвати:

УKB—64,5 – 73 MHz КВ2—11,5-18 MHz КВ1—5,8-11,5 MHz СВ—520-1620 kHz ДВ—145-350 kHz

Чувствителност при отношение сигнал/шум 20 dB за AM и 26 dB за ЧМ: УКВ-4 КВ2— 60 KB 1—70 CB— 50 ДВ— 80 Чувствителност при използуване на феритна антена: СВ—0,3 mV/m ДВ—2 mV/m

Избирателност по съседен канал: AM—38 dB ЧМ—30 dB

Избирателност по огледален канал: УКВ—28 dB КВ2—12 dB КВ1—17 dB CB—33 dB ДВ—42 dB

Междинна честота: AM—468 kHz ЧМ—10,7 MHz

Радиоапаратът е оформен в красива чисто дървена кутия и за мен е в топ 3 на най-красивите български радиоприемници:

Емблемата е синтез между герба на Пеячевичите и място, в което да се помести индикаторът ЕМ 80:

На задния капак – нищо по-различно от чокваното според схемата:

Кутията е широка и просторна. Ясно се вижда въртящата се феритна антена и въобще цялото радио има изключителна притегателна сила. Това е радиото, на което съм наблюдавал как се върти феритната антена от потенциометъра на скалата:

Схема – 

Това е един от най-разпространените бакелитови радиоапарати, произвеждан и в батериен, и в мрежов вариант.

,,Обикновеният“ мрежов Комсомолец се води ІV клас:

Цялата кутия е напълно бакелитена дори в най-малките подробности.

Лампи: UCH81, UBF89, UCL82, UY85.

Батерийният – ІІІ клас:

Снимките на последния са на колегата PDM.

Схема – 

Поначало и тук важи правилото за цвета на капаците на ранните български телевизори и радиоапарати –  тъмните на цвят капаци указват по-ранна година на производство, а по-светлите – по-късна.

 

Обърнете внимание на текста. Така ми се иска да видя и днес такава българска реклама, която да кипи от подобно осъзнато достойнство и самоуважение!

,,РАДИОАПАРАТИ МАРКА ,,ТЕЛЕВИЗИЯ“

Собствено местно производство, цени народни!

Българи, предпочитайте мѣстното производство, с което намалѣвате безработицата у насъ и давате хлѣбъ на сънародницитѣ си!

Резултатътъ от нашитѣ апарати е сѫщия, само липсва суетниятъ разкошъ въ сравнение с европейскитѣ такива, а ценитѣ са наполовина!

Не купувайте апаратъ, докато не чуете и нашитѣ. Тѣ хващатъ всички европейски станции!

Апаратитѣ се правятъ за всички волтажи въ България“

Демонстрация: от 12 до 13 ч. и от 7 до 9.

Техническо бюро ,,Телевизия“

инж. П. Великовъ и с-ие

София, бул. Македония № 30 (трам. спирка Руски паметникъ)“

,,Следнитѣ събирачни машини са подходящи за нуждитѣ на банки, кооперации, канцеларии, бирници, отчетници, търговски и индустриални предприятия и намират голѣмо приложение у насъ“. Езикът е чудесен!

Производство са на няколко германски фирми – Мерцедес, Адди, Маузер и Триумфатор. Кликнете върху всяка от снимките, за да я видите по-голяма, и още веднъж за пълна големина.

,,ТРИУМФАТОРЪ: оригинални калкулационни смѣтачни машини за 4-тѣхъ действия“:

,,Най-усъвършенствуванитѣ събирачни машини МАУЗЕРЪ съ съкратена 10-клавишна клавиатура“:

Забележете – от оръжейна стомана!

АДДИ – най-практичната събирачна машина за събиране и директно изваждане:

,,Канцеларски машини МЕРЦЕДЕСЪ за всѣкакви счетоводни работи по предварително изработенъ смѣтководенъ планъ“. Това са най-компактните машини. В карето на всяка от тях са отбелязани най-привлекателните им характеристики:

 

 

През 30-те и 40-те г. луксозната пишеща машина е вещ, която е задължителна за всеки интелигентен човек. На възхваляване на функционалността на устройствата се посвещават десетки и десетки реклами, които с ръчно изрисувани графики и дълги текстове (които хората са имали търпението да четат!) убеждават в качеството на предлаганите пишещи машини. измежду най-качествените механични ,,писачи“ са германските – Райнметал, Олимпия, Адлер, Телефункен…

Кликнете върху всяка от снимките, за да я видите по-голяма, и още веднъж за пълна големина.

Да започнем с АДЛЕРЪ – царицата на пишущите машини!

Логотипът с характерния германски орел е последван от бостоен коментар на качествата на великолепното произведение:

 

Другаде ударението е поставено върху функционалната клавиатурна подредба, щадяща пръстите:

  

,,Пишущата машина с палечно обслужване е откритие на германския технически гений“:

Рекламата на Олимпия дори ни просвещава как да си служжм по-ефикасно с пишУщата машина:

 

 

 

Камертон е настолен суперхетеродинен радиоприемник (малък супер) ІV клас с три честотни обхвата — къси, средни и дълги вълни. Има бутонно превключване на обхватите

Приемникът е малък, лек и оформен в продълговата кутия с матирана повърхност. Стените са дебели около 0,5-0,6 мм:

Производство на ЗТР В. Търново от началото на 70-те.

Честотни обхвати: KB—5,84-12,5 MHz СВ—520-М600 kHz ДВ—150^350 kHz Чувствителност при отношение сигнал/шум 20 dB: KB—150 |iV СВ—130 цУ ДВ—140 ц,У Избирателност по съседен канал: 28 dB Избирателност по огледален канал: KB (при 8 MHz)—10 dB СВ (при 1 MHz)—35 dB ДВ (при 250 kHz)—50 dB Изходна мощност: 1,5 W Междинна честота: 468 kHz Точки за настройка: KB—6 и 11,8 MHz СВ—600 и 1540 kHz ДВ—160 и 330 kHz

Техническо описание – старо-радио-камертон-описание

Схема – радиоприемник-камертон-схема