ЙЕЕ! В Sandacite.BG намерихме интересен български хигрометър. Вижте само…

Преди няколко дни се сдобихме с този български хигрометър на Развойно предприятие за оптико-механични прибори София (след това се нарича Оптико-механичен завод). Началото на 60-те години! Не знаехме, че България е произвеждала и такъв уред. Страхотно…

В Sandacite.BG намерихме български дълбокомер – вижте го сега!

Дълбокомерът е уред, разновидност на манометъра (уред за определяне на налягане), предназначен за определяне на дълбочината на гмуркане, потапяне. Определя дълбочината, на която се намира уредът, прикачен към човека, който го носи. Обикновено се изработва във вид на устройство, което може да се носи на ръка като часовник, или във вид на уред, който е един от няколкото такива, монтирани на конзола – група прибори, съвместяващи се на една конструкция. Има дълбокомери за лодка и за водолази. От точността на показанията на дълбокомера зависят здравето и животът на аквалангиста, на водолаза.

Така се случи, че намерихме български дълбокомер, произведен в ТПК ,,Хемус“ София, предназначен за носене на ръка, в перфектно неупотребявано състояние! :) Ето повече за него.

Това е механичен гумен дълбокомер. Произведен е през 80-те години. Слага се на китката. Устройството му е много просто, но функционално. Около циферблата, който показва колко дълбоко се гмуркате, има гумена тръбичка, която е блокирана в единия край, и колкото по-дълбоко се гмуркате, толкова повече вода навлиза в нея в резултат на налягането. Водата притиска тръбичката и изтласква затворения в нея газ към манометъра, разграфен като дълбокомер. 10 метра воден стълб са 1 атмосфера. Така се показва дълбочината, на която се намирате!

Напоследък проявяваме интерес и към български измервателни прибори. Ще Ви държим в течение, ако намерим други такива. Поздрави!

В Sandacite.BG намерихме мобилен павилион на Балканкар! Вижте…

60-те години са интересен период в българското автомобилостроене. Тогава у нас се разработват най-разнообразни превозни средства, които изпълняват всякакви различни функции. Някои са по-познати на широката общественост, други съвсем не. Едно от забравените достижения на българското машиностроене през периода е и т.н. от нас електрическа лавка.

Става дума за това, което виждате на тези снимки. Това е истински електромобил бюфет! Днес ще се запознаем именно с него.

Машината представлява мобилен павилион за напитки, закуски, цигари и други подобни стоки. Павилионът е изграден на основата на конвенционален електрокар, в производството на които към средата на 60-те г.  Балканкар има достатъчно опит. Индустриалният мотокар с щанд за продажби е снабден със специално изработено шаси и удобно оборудване за обслужване на клиенти на открито. Благодарение на своята мобилност той е подходящ за търговия и задоволяване на нуждите на паркове, гари, курорти, строителни площадки и по-големи предприятия. Подвижността е много удобна характеристика – продавачът може да насочи волана на мобилния павилион там, където види, че към момента има по-голям човекопоток и така да увеличи продажбите си.

Мобилният павилион разполага с шкафове за съхранение на продаваните стоки и охладителна система за запазване на освежаващите напитки студени. Тези две системи позволяват използването на електрическата лавка на голямо разстояние от базата за снабдяване. Павилионът е снабден и със здрав и модерен покрив, който да предпазва купувачите и продавача от жаркото слънце. Разполага и с фарове, и с осветление на търговската площ чрез лампи ,,луни“.

Електрическата лавка се произвежда в машиностроителния завод ,,Руен“, вероятно в Сандански. Ето и техническите ѝ характеристики. Товароносимостта на конструкцията е 2000 кг, а собственото тегло на павилиона е 1920 кг. Натоварването на предната ос е 980 кг, а на задната – 940. Електропавилионът има една въртяща се витрина с капацитет 650 литра, въртящо се долно отделение за бутилки 1200 л и задно отделение за съхранение 300 л. Охлаждането на бутилките става чрез поставяне на парчета лед в отсека. Натоварен, електрокарът има максимална скорост 14 км/ч, а без товар – 16. Електрозахранването става чрез две акумулаторни батерии с напрежение 40 волта, капацитет 160 амперчаса. Размерите на електрическата лавка са 3200 мм дължина, 1750 мм широчина, и 2600 мм височина. Корпусът е метален.

Електрическият павилион е бил изнасян от държавното външнотърговско дружество Балканкарекспорт за няколко страни в света, включително и Западна Германия.

Ако намерите още интересни производства на Балканкар, пишете ни! Ще се радваме да публикуваме за тях. Поздрави!

В Sandacite.BG намерихме български автомат за билети в градския транспорт – вижте го как работи! :)

През 60-те години в градския транспорт в България продажбата на билети се извършва ръчно, от кондуктор. Все още не са въведени добре познатите ни перфоратори за безкондукторно таксуване. Това излиза доста скъпо, защото трябва да се плащат заплати на множество служители, които да таксуват пътниците.

Затова в началото на 60-те в Развойно предприятие за организационна техника – Силистра е конструирана машина, която продава билети за градския транспорт. Предвидено е било да се монтира в колите на градския транспорт или по различни обществени места с голям човекопоток, където пътниците да си купуват от нея билети.

Машината виждате на снимката. Представлява масивна стоманена кутия с лаково покритие. Заключва се със секретна касова брава. Продава билети с унифицирана тарифа. Работи с монети от 1, 2, 5 и 10 стотинки. Машината е много умна – даже връща ресто, ако сте ѝ дали по-голяма сума! Можете да настроите до 3 различни тарифи на билетите. Броят на комбинациите с билети пък е 4 – 4 х 1 ст., 2 х 2 ст., 5 ст. и 10 ст. Когато пуснем монетите в определените за това улеи, трябва просто да завъртим ръчката отдясно и хоп! – билетчето излиза от отсека отдолу.

Билетопродавачната машина може да ,,обслужи“ до 300 пътника на час, а можете да я заредите с до 3000 билета наведнъж. Производителите са пресметнали, че един човек може да обслужва до 10 автомата, които после да продават билетите – доста по-производително от системата с кондуктор.

Размерите на машината са: височина 1300 мм, ширина 320 и дълбочина 200. Тежи 22 кг без стойката си.

Автоматът е снабден с вътрешен брояч, който отчита броя на продадените билети, за да може по този начин да се осъществява контрол на средствата, отчитани от обслужващия персонал. Този брояч се пломбира от касовата служба на предприятието транспортен оператор в града. Самите билети се оформят от печатащ и отрязващ механизъм, като контролът на пътниците се осъществява чрез специални контролни номера, които се отпечатватг от печатащия механизъм.

Що се отнася до механизма за връщане на ресто, трябва да го заредите така, че осигури дванадесетчасова непрекъсната работа на машината. Също така, билетопродавачката е снабдена с изчистващ механизъм за връщане на нестандартни монети, които са извън обращение в страната.

Автоматът за продажба на билети от 60-те години е предизвикал интерес навремето си, можел е да се види и демонстрира във фирмения магазин на Оргтехника в София на ул. Васил Коларов 9 – сегашната ул. Солунска.