Димитър Сеизов – непознатият български изобретател
Димитър Сеизов – непознатият български изобретател
Димитър Сеизов е един от несправедливо забравените български изобретатели.
В Интернет за него не може да се открие нито ред, в библиотеките също е много трудно. А до 1961 г. той е създал няколко изобретения и редица рационализации с икономически ефект над 3 милиона тогавашни лева!
Още като ученик той често ходел при баща си — майстор в ЖП работилница София — и там се научил да работи на струг и други машини. В училището проявявал голямо влечение към физиката и изработил редица модели и прибори за физическия кабинет на гимназията, в която учел. За същия кабинет направил действащ макет на две крайни телеграфни станции, които демонстрирал пред своите съученици и други зрители. След завършване гимназия през 1923 г. по липса на средства не можал да продължи образованието си. Постъпил като телеграфен механик в Централната телеграфна станция — София и, благодарение на добрата си обща и техническа култура, бързо изучавал наличните телеграфни апарати и други уреди в станцията. Интересувал се живо от новостите в областта на свързочната техника и следи за постиженията на техниката в чужбина.
През 1926 г. Сеизов пръв у нас построява двулампов радиоприемник, който демонстрира в тогавашното кино „Хемус“ пред работници от железниците и пощите. След няколко години създава първото си изобретение – нов вид телеграфен апарат, с помощта на който може да се предават окръжни телеграми за цялата страна. По този повод вестник „Заря“ помества снимката на апарата и пише следното: „Досега в 12 часа по обяд Централната телеграфна станция в София даваше точно време на всяка една станция със съответния Морзов апарат. На механика от същата станция Димитър Г. Сеизов е дошла идеята да изнамери един уред, с който да бъде възможно да се дава точно време от едно централно място, едновременно на всички станции в България. Същият уред дава възможност да се изпращат едновременно из цяла България окръжни телеграми само чрез един морзов манипулатор.
Това прави чест както на българската техника, така и на българския работник.“
Оценявайки го като един от най-добрите специалисти в станцията, Дирекцията на пощите му издейства разрешение да бъде приет да следва във Висшето ПТТ училище в Париж. Поради липса на средства той не може да замине. През периода от 1940—41 г. той полага големи усилия за установяването на далекопишеща връзка в нашата страна.
Пострадал със здравето през време на бомбардировките над София, е принуден за дълго време да напусне работа. През 1950 г. е назначен за началник на ремонтната п. т. т. работилница. По това време се поставя пред нашите техници и инженери въпросът за производството на улични телефонни апарати. Работата се затяга. По собствена инициатива с тази задача се заема Димитър Сеизов. За целта разработва прототип на нов модел уличен монетен телефонен апарат на механичен принцип. При новия апарат, след като избраният номер-абонат се обади, за да се проведе разговорът, трябва да се пусне определена монета. Предложеният модел е бил приет и ремонтната ПТТ работилница се заема с производството на 200 броя апарати от този тип. Реализира се икономия от чужда валута два и половина милиона лева. По този начин част от нашите нужди от апарати биват задоволени.
Апарати като този на снимката са произвеждани (от ЗАТ София) и монтирани из България още от края на 50-те г., преди по-късно да се внесат известните съветски апарати, които много хора помнят от детството си.
През 1951—1952 г. Сеизов създава няколко рационализации: уред за отваряне на стар модел микрофонни капсули „Сименс“ и „Стандарт“, приет за техническо усъвършенстване, с годишен икономически ефект 560,000 тогавашни лв.; автоматична брава за затваряне касетките на монетните апарати, приета също за техническо усъвършенстване, с икономически ефект 380,000 тогавашни лв.; уред за отваряне и затваряне на нов модел микрофонни капсули „Сименс“ и „Ворошилов“, с икономически ефект тогавашни 180,000 лева…
С цел да се автоматизират напълно уличните телефони, през 1954 г. Сеизов изработва нов тип уличен монетен телефон. В него индукционната бобина е конструирана по такъв начин, че освен своята функция тя играе и ролята на касиращо и задържащо реле. В старите апарати те представляват отделни органи, а това усложнявало електрическата им схема и правело действието несигурно. Сеизов успява да постигне голямо опростяване на предлагания от него апарат. Токовите кръгове и контакти се намаляват до минимум, което повишава сигурността на действието на апарата. От друга страна, изхвърлянето на задържащото и касиращото релета като отделни органи и опростяването на схемата, довежда до значително опростяване на механичната конструкция на апарата и намаляване себестойността му. Характерното в механичната конструкция на апарата е и това, че монетният канал е направен на шарнир и при закачването на слушалката за момент каналът се разтваря на две части и от него изпадат както монетата при несъстоял се разговор, така и пуснатите предмети, чрез които се избягва задръстването на апарата. Освен това монетата се касира веднага след като се обади извиканият абонат.
Този апарат е признат за изобретение и на Сеизов се издава авторско свидетелство от тогавашния ИНРА (Инститт по изобретения и рационализации, сега Патентно ведомство). В статия от 1961 г. (сп. ,,Наука и техника за младежта“) се отбелязва, че с внедряването на това изобретение ще се реализират икономии над 3 милиона лева, в чужда валута.
Димитър Сеизов, заедно с още двама инженери, създават през 1958 г. печатащо устройство за регистриране прекъсванията на радиопредавателите. То е предвидено да се използва и за регистриране времетраенето на отделните операции, които се извършват на работните машини. По този начин може да се осъществи правилно техническо нормиране на труда. Предложението на колектива е признато на международен конкурс в Москва. През 1959 г. е представено в Института за рационализации и бива признато за изобретение, тъй като представлява новост от световен мащаб. Към края на същата година е признато за изобретение и друго едно предложение на Сеизов — „Реле за време, действащо на електромоторен принцип, с фрикционен куплунг“- както гласи официалното заглавие. На първо време идеята е била то да се използва като съставна част на автомат за прекъсване на осветлението на стълбища.
Плодотворната рационализаторска и изобретателска дейност на Димитър Сеизов е резултат на голямата му любознателност и любов към техниката, неговото голямо майсторство, сръчност и практическа подготовка. Постиженията и методът на работа на Сеизов тогава са давани за пример на младите рационализатори и изобретатели, а и днес също е интересно направеното от него.
Вашият коментар