Когато се строеше Телевизионната кула
Когато се строеше Телевизионната кула
,,През периода 1958—1962 — ще бъде изграден Софийският телевизионен център.
Строителната площадка, на която се изгражда станцията, се намира в Борисовата градина, на кръстовището алея „Яворов“ и Дървенишкото шосе.
Височината над морското равнище на това място е около 600 метра и то доминира както над града София, така и над голяма част от Софийското поле.
Сградата, която ще бъде завършена през първата половина на 1959 г., представлява 13-етажна кула с квадратно сечение 12 x 12 метра и ще изглежда така, както е показано на снимката. За изкачване по етажите на това многоетажно здание освен стълба е предвиден и асансьор. Във всеки етаж на кулата е оформена по една зала с размери 10,90 х 7,75 метра за техническите съоръжения. Скелетът на сградата ще бъде железобетонен, а зидарията ще се извърши със специални печени червени тухли без никаква мазилка. Върхът на сградата ще бъде във форма на три тераси. На тези тераси ще бъдат монтирани рефлекторните параболични антени на радиорелейните телеграфо-телефонни, радиофонични и телевизионни апаратури, с които ще се осъществяват многоканални радиорелейни телеграфо-телефонни връзки с всички окръжни градове и ще бъдат изпращани радио и телевизионни програми до всички .радиоразпръсквателни и телевизионни предавателни станция на страната. Височината на сградата заедно с терасите ще бъде около 75 метра. Над терасите ще бъде издигната 35-метрова железнорешетъчна мачтова конструкция, на която ще бъдат монтирани телевизионната и УКВ-антена на предавателя на честотна модулация, който също ще бъде монтиран в сградата. При това разрешение телевизионната антена ще бъде на една височина около 700 метра над морското равнище и с това ще се осигуря добра видимост и до най-отдалечените точки на Софийското: поле.
При съгласуваното международно разпределение на каналите за телевизия в I телевизионен обхват (48,5-— 100 мгхц) и III телевизионен обхват (174—230 мгхц) за София са определени два телевизионни канала – 1 (от I обхват) и 7 (от III обхват). При I обхват поради по-дългата вълна самите предаватели, а така също и предавателните и приемните антени в сравнение с тези за III обхват са с много по-големи размери. Освен това смущенията при I обхват са много по-силно изразени, отколкото при III обхват.
По тези причини за постигане едно добро технико-икономическо разрешение е взето решение телевизионната предавателна станция „София“ да излъчва на 7 канал (от 182 до 190 мгхц) от III обхват с носеща честота за образа 183.25 мгхц и носеща честота за звука 189.25 мгхц.
На фиг. 2 е показана територията, която ще се обслужва от телевизионната предавателна станция „София“. Тя представлява около 2% от цялата територия на страната, а върху нея живее население около 11% . При това тази предавателна станция ще обслужва нашата столица, където нивото на смущенията е значително високо. Мощността на предавателя и усилването на неговата антена са така изчислени, че да гарантират сигурно и качествено приемане на телевизионната програма в чертите на града със стайна антена, а в селищата на Софийското доле с най-прост тип телевизионна антена.
Телевизионната предавателна станция „София“ ще започне редовни предавания в крал на 1959 г.
За да бъде възможно предаването на филми, малки сценични постановки и външни предавания посредством репортажна телевизионна кола в пър- . вия етап на внедряване на телевизията в сградата на телевизионната предавателна станция ще бъдат инсталирани телекино-прожекционна с телекино-апаратна малко телевизионно студио и такова за обявяване, а така също и телевизионна приемна апаратна.
Телевизионният студиен комплекс в София ще бъде изграден на два етапа. Проектът за неговото изграждане ще бъде изработен през 1959 ,г., а строителството ще започне през I960 г. Първият етап ще завърши през 1961 година.
Предстои да бъде определено мястото за изграждане на студийния комплекс от специалисти. Това място няма да бъде много отдалечено от телевизионната предавателна станция.
В телевизионния студиен комплекс ще бъде изграден необходимият брой студиа, от които ще могат да се предават големи сценични постановки, студиа за камерни постановки, дикторски студиа, телевизионна апаратна, телекино-прожекционна , и телекино-апаратна, помещения за ръководния, технически и изпълнителен персонал, гримьорни, помещения за костюми и декори, техническа и филмова лаборатория и гаражи за репортажните коли.
За обслужване на централната част от територията на страната с телевизионна програма се предвижда през I960-—1961 г. да се построи високопланинската телевизионна предавателна станция „Ботев връх“ на една височина около 2370 метра над морското равнище.
При построяването и експлоатацията на тази телевизионна предавателна станция трябва да намерят конкретно разрешение редица важни проблеми, които произлизат от неблагоприятните географски и метеорологически условия. Няма съмнение, че проектантите ще се справят и с тази тежка и отговорна задача, още повече като се има предвид, че рядко би се намерила в света телевизионна станция, която да обслужва такава голяма територия (приблизително 48.000 кв. км), което представлява около 44% от цялата територия на страната, върху която живее едно население от около 39% (фиг. 2).
Телевизионната предавателна станция „Ботев връх“ ще излъчва на 3 канал (76—84 мгхц) в I обхват с носеща честота за образа 77,25 мгхц и носеща честота на звука 83.75 мгхц.
За обслужване на гр. Варна, който през последните години израсна в първокласен международен курорт, и част от Варненския окръг с телевизионна програма, през 1962 г. ще бъде построена телевизионната предавателна станция „Варна“, Територията,която ще бъде обслужвана от нея, възлиза на около 4% от общата територия на страната, а върху нея живее също около 4% от населението.
Телевизионната предавателна станция „Варна“ ще излъчва на 12 канал (222—230 мгхц) в III обхват с носеща честота за образа 223,25 мгхц и носеща честота за звука 229,75 мгхц.
Следователно в края на петилетката в нашата страна ще има три телевизионни предавателни станции, които ще обслужват територия около 50% от територията на страната и едно население от около 54% от цялото население.
На фиг. 2 са показани и основните направления, в които ще бъдат осъществени през третата петилетка и радиорелейните линиии за пренасяне на телевизионна програма. С плътна линия са показани вътрешните радиорелейни линии, по които ще се пренася телевизионната програма от София до телевизионните предавателни станции „Ботев връх“ и „Варна“, а с прекъсната линия са показани радиорелейните линии за пренасяне се обменят телевизионни програми с други страни. За тази цел тези радиорелейни линии ще бъдат двупосочни. Първата международна радиорелейна линия ще бъде осъществена през 1960 г. и ще дава възможност да се обменя програма между телевизионния център „София“ и телевизионните центрове „Букурещ“, „Москва“, „Ленинград“, „Киев“,. „Будапеща“, „Прага“, „Варшава“, „Берлин“ и др. В края на петилетката ще бъде създадена и радиорелейната линия София— Белград, която ще даде възможност за обмен на телевизионни програми между телевизионния център „София“ и телевизионните центрове „Белград“, „Любляна“, „Загреб“ и др. С това телезрителите в нашата страна ще имат възможност да наблюдават на екрана на своя телевизор най-разнообразни телевизионни предавания, устройвани в редица социалистически страни.
Внедряването на телевизията не се свежда само до осъществяване на редовното предаване на телевизионна програма. Тази програма трябва да бъде приемана от колкото се може повече телезрители. Това предполага масово задоволяване на населението с качествени и достъпни по отношение на цената телевизори.
Практиката, особено в социалистическите страни, където материалното положение на трудещите се подобрява с всеки изминат ден, показва, че радиопромишлеността не е в състояние да задоволи пазара с телевизори, тъй като търсенето им е голямо.
Това обстоятелство поставя сериозни задачи пред нашата родна радио- промишленост. Инженерно-техническяят колектив при Слаботоковия завод „Кл. Ворошилов“ вече работи за тяхното разрешение. Още от началото на 1956 г. специалистите от лаборатория „Телевизия“ при завода поеха инициативата за разработка на отечествен телевизионен приемник. През лятото на 1957 год. бе завършен моделът на първия наш телевизор „Опера“, с диагонал на екрана 33 см. През настоящата година бе разработен в два варианта — с трансформаторно и безтрансформаторно захранване подобрен модел телевизор „Опера—2“. ‘ Последният е 20-лампов суперхетеродинен приемник, който има възможност да приема 9 различни канали от I и III обхват според OIR телевизионен стандарт, а така също и УКВ—ЧМ програми в обхвата 64—73 мгхц. Този телевизор има екран с диагонал 43 см. При него е приложено автоматично регулиране на контраста и яркостта. Чувствителността му по отношение сигналите за образа и звуковия съпровод е под 100 мкв. Със своите качества телевизорът „Опера—2“ е равностоен на произвежданите от този тип телевизори в другите напреднали по отношение на телевизията страни и ще задоволи напълно нарасналите изисквания на трудещите се каято по отношение големината на екрана, така и по отношение качеството на предавания образ.
През втората половина на 1959 г. в Слаботоковия завод ще започне редовното серийно производство на телевизори от този тип.
Внедряването на телевизията в нашата страна през третата петилетка ще бъде още една голяма придобивка за нашия народ.
Само след няколко години трудещите се в нашата страна ще притежават телевизори, на чийто екран ще имат възможност да наблюдават разнообразна, висококачествена и съдържателна телевизионна програма.“
Източник: сп. Наука и техника за младежта 7-1958
Вашият коментар