Вижте в Sandacite.BG Керикон – българската машина за транспортни контейнери!

Големите транспортни контейнери, които можем да видим да се товарят и разтоварват от превозните кораби на всяко морко пристанище, са обемни, тежки, а в същото време компаниите, които се интересуват от транспорта на затворените в тях свои товари, искат това да става максимално бързо и евтино. Днес ще Ви разкажем как българската инженерна мисъл е предложила да се решат тези въпроси! :)

През 1973 г. вниманието на посетители­те на Пловдивския мострен панаир е привлечено от една грандиозна ма­шина, показана на изложбените площи на Балканкар. Тя е висока над 7,5 метра, има дължина над 12 метра и широчина около 5. Машината може да подрежда добре познатите ни транспортни контейнери в три реда по височина. Тя притежава товароподемност 30 480 кг, скорост на повдигане (с товар) 14 см/сек и скорост на движение (с товар или без) — 24 км/час. Не бихме се спирали толко­ва подробно на тези данни, но те най-красноречиво говорят за отличните експлоатационни възможности на новото устройство! Но какво е всъщност то? Ами чисто и просто първата българска контейнерообработваща машина. Нещо повече: през точно тази 1973 година се поставя началото на българската контейнерообработваща система!

Естествено, тази система трябва да включва и останалите машини за рабо­та с контейнери (или вътре в тях). И та­кива има — например ЕВ 654.27 — това е специализирана машина за работа вътре в тежките контейнери. Какво зна­чи това? Преди всичко — голям свобо­ден ход на повдигателната уредба, т. е. вилиците имат възможност да се вдиг­нат до 1400 мм от пода без подвижната мачта да излиза над неподвижната. Тоест, вътре в контейнера палетите или пакетите могат да се вземат от по­да или да се опират в тавана. Да доба­вим страничното преместване на вили­ците, триопорната схема, пневматичните гуми, импулсното управление — и виждаме как пред нас е една модерна специализирана ма­шина за работа в тежки контейнери, съоб­разена със специфичните условия, при които е предвидена да работи, и с изискванията на тогава действащите меж­дународни норми.

По-нататък в българските контейнерни пунктове ще се появят и криковете — през 1973 в НИПКИЕМ вече се работи над техните прототипи. Ето как става работата: контейнеровозът пристига, криковете повдигат контейнера, влека­чът изтегля освободената платформа, а след това контейнерът плавно се спуска долу. Естествено, целесъобразно е криковете да бъдат използвани, когато се нала­га да бъдат обработвани малко на брой контейнери, докато при големи транспортни потоци вече ефикасно могат да се изпол­зват контейнерообработващите машини (напр. такива типа на описания в началото Балканкар–Керикон). Други машини, подходящи за такава работа, са специализирани за ра­бота с контейнери тежки мотокари ви­сокоповдигачи със странично изнасяне на товара).

Това горе е система от крикове за обработка на тежки контейнери. Тогава тя е използвана при работа в контейнерни пунктове с по-малки транспортни потоци.

Още веднъж да обърнем внимание, че

ЕВ 654.27 е български специализиран Електрокар-високоповдигач за ра­бота в контейнери!

Триопорната схема и импул­сното управление го правят особено маневрен и удобен при експлоатация. По това време България е една от водещите страни в българското каростроене и не може и да си помисли да изостава от световните тенденции в такава важна област, каквато е бързата обработка на транспортни контейнери.

Ето и един мотокар високоповдигач:

Тъй като по това време българската траспортноконтейнерна система се из­гражда в най-тясна връзка с Единната контейнерна транспортна система на стра­ните-членки на СИВ, съвсем разбираемо в българските конструкторски институти, колективи и т.н. са направени стъпки към приобщаването. Плани­рано е било през 1975 г. контейнерните пунктове в ГДР да достигнат до 45, в Пол­ша — II, в Румъния — 28, в Чехослова­кия — 5 и в България — 12. Морските контей­нерни пристанища на тези страни — Рощок, Гдиня, Варна — редовно обслужват редовни линии, по които специализирани кора­би работят с твърди разписания.