Стар еднофазен електромер от Царство България в Sandacite.BG!

Днес сме ви подготвили за показване едно древно устройство, което, макар да не е българско производство, има доста общо с електротехниката в България. Горният еднофазен електромер е изключително интересен! Произведен е от реномираната шведската компания LM Ericsson през средата на 30-те г. и е бил монтиран в жилищна кооперация в центъра на София, от времето на Царство България. (Видимо са внасяли най-доброто!) Не знаем за вас, ама на нас каквото и да ни дадете от царския период, ни се разтреперват ръчичките. :)

Разгледайте внимателно сниманата горе табелка. Първоначално, разбира се, електромерът е работел на 150 волта, и след 1961 – 2 г. е преправян – ясно се забелязват пренабитите цифри. Отбелязана е и честотата на променливия ток – 50 Hz в секунда. Един киловатчас ще бъде ,,навъртян“, когато дискът на електромера се завърти 1540 пъти. :) А силата на тока е означена като 10 ампера – нищо чудно, в годините на поставяне на този електромер главните електропотребители в едно жилище са били осветлението и радиоапаратът.

Когато веднъж се разхождахме в Центъра, забелязахме един клошар, който тикаше колекция, а вътре беше този електромер. Веднага оценихме колко е ценен той и след кратък пазарлък го купихме. Забележете по-горе коя институция е отговаряла за електроснабдяването – Дирекция на трамваитѣ и осветлението София!

Тук работата е малко по-издалечна. Поначало, от самото начало на развитие на София като столица двете основни неща,  за които се използва електрическата енергия в града, са улично осветление и задвижване на електрически трамваи (от 1901 г.). В дадения на горния ред линк към друга наша статия може да прочетете история на софийското улично осветлени до 1901 г.

Към средата на второто десетилетие на ХХ век столицата вече има около 103 км осветени улици. Първоначално контролът върху уличното осветление е бил извършван от т.н. Електрическо бюро към Техническия отдел на Столичната община. Един от първите ръководители на бюрото са електроинженерите Борис Кинтишев (с когото се срещнахме задочно ТУК) и Ю. Илков. Главна задача на този регулатор е да контролира дейността на белгийското дружество концесионер Societe Anonyme des Tramways Electrics de Sofia.

През 1904 г. Електрическото бюро се преобразува в Електрически отдел с ръководители електроинженерите Н. Тотев, Д. Йонков, Тодор Цанев и Ц. Бояджиев. (Инж. Т. Ценов е първият автор на издадените у нас правилници за изграждане на електрически инсталации и осветителни уредби.)

През  1916 г. пък вече си ,,идваме на темата“ – Столична община основава въпросната Дирекция на трамваите и осветлението. Първоначално тя има един директор и един началник за осветлението. След началото на Първата световна война управлението на уличното осветление и трамваите на София се поема от Столичната община от 1916 до 1923 г. През 1936 г. пък са произведени и първите български трамвайни мотриси, които носят именно нейната марка – ДТО. През описваните години най-вероятно институцията, която е отговаряла за монтажа на електромери, за поддръжка на електроразпределителната мрежа в София и за пласирането на електроенергията на територията на Столичната община, е същата тази Дирекция, щом като вносният електромер е маркиран с нейни символи.

Ето го електромера и откъм задната страна – е, не е особено героичен:

Бихте ли си използвали такъв сега? :)