[1983] Български електронни системи за автоматизация
[1983] Български електронни системи за автоматизация
Биографията на българското приборостроене започна в началото на 60-те години. Първият правителствен документ, който регламентира приборостроителната промишленост у пас, датира от 1961 г., като четири години по-късно, през април 1965 г., е образувано и Държавно стопанско обединение Приборостроене.
В стратегията на развитието на българското приборостроене още в първите години от неговото създаване са положени две основни концепции — задоволяване на част от вътрешните потребности на страната и максимално включване в международната социалистическа интеграция и специализация с цел реализиране на износ на българска приборостроителна продукция.
Втората концепция е особено важна, тъй като ограниченият вътрешен пазар не създава възможности за количествено и качествено развитие на приборостроенето у нас. Само като активен партньор в международната търговия страната ни би могла да получи необходимите предпоставки за прогресивно производство, техническо и икономическо развитие на приборостроителната техника.
На основата на възприетите концепции постепенно започва да се п шражда номенклатурната политика, инвестиционната стратегия и кадровата осигуреност на българското приборостроене.
Особено сложни са номенклатурните проблеми. Световното приборостроене се отличава с изключително номенклатурно рмзнообразие. То достига до хиляди групи уреди. Само страни като СССР и САЩ могат да реализират пълната гама от приборостроене. Малка дьржава като България трябва да провежда ограничителна и селективна номенклатурна политика, затова постепенно, съобразявайки се с прогресивните тенденции на модерното приборостроене, с възможностите на страната и нуждите на международния пазар, започва формирането на производствената номенклатура. Естествено започва се от елементарното и от него се преминава към по-сложното. Развиват се главно измервателната техника и техническите средства за автоматизация, и то не по цялата световна номенклатура, а в отделни, подбрани нейни групи от уреди.
Една от основните задачи е да се усвои и внедри електронната техника, както и постепенно да се преминава от производството на отделни уреди към гама от уреди и от самостоятелни устройства към цялостни системи.
Друг не по-малко важен проблем е материалният. Практически материално-техническата база на българското прибо юстро- ене започва тепърва да се изгражда. Кадровият въпрос също се поставя остро. Приборостроителното производство има своя специфика, която може да се усвои с обучение и да се затвърди със създаване на приборостроителни традиции.
Понастоящем в българското приборостроеие работят един комбинат и общо 20 завода и монтажни организации. В сравнение с начал- ната 1965 г. почти всички приборостроителни заводи са новопострое- ени. Това са модерни и просторни сгради, отговарящи на изискванията на съвременната промишлена архитектура.
Заводите на ДСО Приборостроеие и автоматизация са предназначени за производството на изделия при висока степен на концентрация и специализация. Тя се осъществява на базата на технологичното сходство на продукцията и възможността за повишаване серийността на произвежданите детайли, възли и крайни изделия.
Номенклатурната гама на произвежданата продукция за последните две петилетки е увеличена многократно. Скокът обаче е не само количествен, а и качествен, тъй като в производството са вперени редица сложни приборостроителни изделия.
С разпореждане на Министерският съвет от април 1971 г. са утвърдени основните положения за изграждане на национална Единна система от уреди и средства за контролиране, регулиране и управление на производството (ЕСПА) в НРБ. Създаването на системата е голямо постижение на нашето приборостроеие. Чрез нея се постига:
- унифициране на сигналите, което се налага от увеличаването на видовете уреди;
- обединяване на различните елементи във функционални единици и уреди от по-висок ред;
- въвеждане на широка схемна и конструктивна унификация на възлите и блоковете, използуване на агрегатно-блочен и блочно-моду- лен принцип;
- нормализиране и стандартизиране на основните технически и експлоатационни изисквания и методи на изпитания.
В изграждането на ЕСПА участвуват следните подсистеми: електронна аналогова, електронна дискретна, пневматична аналогова, пневматична дискретна и система с неунифициран сигнал. Създаването на ЕСПА представлява качествен скок в развитието напроек- рането и производството на уреди у нас. Тя става методологическа основа за преминаване от използуването на отделни уреди към изграждането на цялостни системи.
По-важните приборостроителни изделия, усвоени през 70-те години, са следните;
- устройства за цифрово програмно управление на металорежещи машини със стъпкови двигатели по лиценз на японската фирма „Фуджицу Фанук“;
- гама от четири основни типа електромагнитни вентили с около 80 модификации по лиценз на фирмата „Херион“ от ФРГ;
- измервателни системи с измерватели на преместване с точност 1 рш;
- пневматична дискретна система, съдържаща най-разнообразни уреди, които се изграждат от 230 модула;
- унифицирана система електрически изпълнителни механизми с регулиращи органи;
- фамилия стабилизиращи източници на захранване и др.
Основен момент при формирането на техническата политика в областта на приборостроенето е макси- мално използуване на възможностите за интеграция и специализация в рамките на СИВ и преди всичко със СССР. Типичен пример в това отношение е производството на електрически изпълнителни механизми у нас. Производството на тези изделия започва с незначителни количества през 1971 г., а през 1977 г. нараства на над 100 хил. броя. Разработени по задание на СССР и предназначени изключително за износ, те осигуряват една значителна специализация на завод Ф. Козовски в Кнежа и на завод Беласица в Петрич. Аналогично е положението и с редица други изделия — електромеханични броячи, технически везни, стабилизирани токоизправители, електромагнитни вентили и др., които се изнасят основно в СССР.
Развоят и производството на средства за автоматизация на селскостопански машини и процеси се осъществява в системата на ДСО Респром. В сътрудничество със съветски институти са разработени и усвоени в редовно производство редица електронни устройства, изпълнени с полупроводникови прибори и отговарящи на строгите изи- исквания за експлоатация на селскостопанските машини (вибрации, прах, влага, температурни вариации).
Универсалната система за автоматичен контрол тип УСАК В има следните параметри: обхват за контрол (по време) 20—2000 ms, цифрова индикация на регистрирани отклонения, възможност за самопроверка, звуков сигнал при авария, 13 независими канала за контрол.
Универсалните системи за автоматичен контрол УСАК Б, УСАК К, УСАК Г-13 и УСАК Г-24 са разновидности на основното (базовото) изделие. Те са предназначени за контрол на работните органи на различни конкретни типове селскостопански машини.
Подходящата конструкция на устройствата от фамилията УСАК и успешната им адаптация към съветските селскостопански машини позволяват да се развие серийното им производство в гр. Добрич в специализиран завод — ЗЕНА. От внедряването на устройствата УСАК в редовно производство през 1973/1974 г. до днес са произведени над 60 000 броя.
Разработени и внедрени в редовно производство са и редица изделия, като КЕДЪР, СЕАЦ-1, CAB 1 и САВ 2.
Устройството КЕДЪР служи за контрол на работата на редосеялки с осем регулирани канала и среден диаметър на зрънцата 2 mm.
Изделието СЕАЦ 1 е система за автоматично цвеклопрореждане със следните параметри: брой на обработваните редове 6, скорост на работа 5,4 km/h, време за сигнализация при авария 5 до 10 ms, захранващо напрежение 12 V, консумиран ток 20 А.
Изделието САВ 1 е система за автоматично водене на селскостопанските машини (комбайни) с време на включване на електромагнитите 40 ms, максимална амплитуда на тока при включване на системата 7 А, а в режим на задържане 4 А. Изделието САВ 2 е усъвършенствуван вариант на системата за автоматично водене с максимален консумиран ток 0,5 А и работен температурен обхват от —10 до + 55 °С.
–
От Електрониката в България – минало, настояще, бъдеще. София, ДИ Техника, 1983 г.
Вашият коментар