1936 г. – как да телефонираме на пътуващ влак и други фокуси
Вижте в Sandacite.BG тези архивни замисли за жична радиофикация отпреди 80+ години!
Разглеждайки прашните архиви, се зачетохме един брой на интригуващото списание ,,Наука и живот“. Той е от 1936 г., а статията, която привлече вниманието ни, е от българския радиоинженер С. Дойчинов. Той е автор и на втората книга за телевизия у нас – ,,Телевизията“ от 1936 г. В тази статия Дойчинов търси отговор на въпроса как да се осигури възможно най-качествено и без смущения радиоприемане, но също така и как телефонната техника да се използва по-съвършено – напр. да се провежда телефонен разговор с пътуващ влак! Авторът е прехвърлил много информация, осмислил я е и намира отговора в жичното предаване на радиосигнали. Предлагаме Ви заедно да видим какви по-точно са неговите предложения!
,,Многобройнитe наблюдения, правени при безжичното разпространяване на електрическа енергия, показват, че излъчените от един изпращач електромагнитни вълни не се разпространяват във всички посоки еднакво, а че се разпространяват преимуществено по посока на реки, канали, ж. п. релси и проводници.
Така, един предавател, който се намира на брега на някоя река, например „Радио Виена“, се слуша много по-ясно от приемник, намиращ се близо до Дунава, отколкото от приемник, който е далеко от него.
Причината електромагнитните вълни да се разпространяват по-силно по посока на един проводник, особено по метална жица, отколкото в друга посока, е, че проводниците задържат енергията около себе си, и то до такава степен, че е възможно насочването на високофреквентна енергия и насочването на електромагнитни вълни, чрез проводници.
Този процес не бива да си го представляваме като при правия ток. Там токът тече по проводника в една и съща посока и с еднаква или променлива сила, а тук енергията тече по дължината на проводника.
Тук ние искаме да запознаем читателите с главните практически приложения на насочените чрез жици електромагнитни вълни.
ВЛАКОВА ТЕЛЕФОНИЯ
Тази телефония позволява да се влезе в телефонна връзка с пътуващ влак.
Всека една от двете станции — в влака и на гарата — представлява комбинирана приемо-предавателна уредба с ми- кротелефонна гарнитура (слушалка).
Станцията в влака се съединява от една страна със земята чрез колелата на вагоните, а от друга — с разположената върху покрива на вагона антена.
Успоредно на ж. п. линия се прокарва метален проводник. Може да се използва и кой да е телеграфен или телефонен проводник, стига той да не е отдалечен на повече от 10 метра от ж. п. линията. Този проводник води до приемо-предавателната станция на гарата; той свършва с контакта „антена“ на споменатата станция, чийто контакт „земя“ се заземлява.
Излъчените от изпращача в гарата електромагнитни вълни се насочват чрез споменатия проводник и достигат разположената върху покрива на вагона антена.
Първата влакова телефонна уредба е тази по линията Берлин — Хамбург, построена през 1926 год.; тя обслужва пътниците, пътуващи по тази линия.
ЦЕНТРАЛНА ТЕЛЕФОНИЯ
Това е клон на упътената чрез проводник радиотелефония, който позволява да се използват високоволтовите проводници (далекопроводите), свързващи някоя силова електропроизводителна централаq с подстанциите й (трансформаторни и разпределителни станции) и така по тях да могат да се провеждат и телефонни разговори.
ЖИЧНО РАДИОПРЕДАВАНЕ
Известно е, че радиолюбителите биват често измъчвани от смущения и паразити.
Един от начините за отстраняване поне на част от смущенията е и използването на градската осветлителна мрежа за радиопредаване от радиостанцията. За такова предаване трябва антената на радиопредавателя да се съедини чрез проводник с градската мрежа.
По този начин концертът, предаван от студиото, може да се приеме и чрез осветлителната мрежа. Това приемане става, като контактът „антена“ на приемника се съедини последователно с един подходящ кондензатор, с градската мрежа. По този начин от всеки контакт, в който може да се включи ютия или лампа за маса, може да се вземе не само топлина и светлина, но също звук и говор.
Това радиопредаване, сравнено с безжичното, има това предимство, че изразходва по-малко енергия, че е по икономично, но затова пък кръгът на слушателитe е ограничен.“
Със сигурност можем да кажем, че инж. Дойчинов е написал пророческа статия – жичната радиофикация започва да се използва в България през 1947 г., когато с уредби, изпратени като дарение от СССР, са радиофицирани Бяла Слатина и Кнежа. По-нататък следват още много, много жично радиофицирани селища – напр. в началото на 1982 г. готови са 53,6 % от тях. Радиослушането чрез радиоточки в къщите на хората, в стаите на обществени сгради, заводи и т.н. се превръща в мощен начин за политическа пропаганда.
Интересно е обаче дали в България е правен опит са се изгради телефонна връзка така, че да можем да говорим с пътуващ влак. :) Или пък да използва далекопроводните кабели за телефонизиране на различни селища?
Още подобни публикации можете да откриете в нашата Фейсбук страница – https://www.facebook.com/sandacite
Вашият коментар