Представяме ламповата радиостанция У-104 в Sandacite.BG!

Крайно време е да обърнем внимание и на някои български радиостанции. :) Днес сме ви подбрали по-малко познатият лампов предавател У-104, производство на Слаботоковия завод Климент Ворошилов от края на 50-те г. Това е късовълнов предавател за телефония и телеграфия, който може да се използва в подвижни и стационарни обекти. Предназначен е за предаване на служебна кореспонденци от различни институции, включително и армията, защото са намирали такова в склад на Гражданска защита. Ето доказателство – Захари Миленков (шефът на Музея на радиото във ФЖМК към СУ ,,Св. Климент Охридски“) отслужва в казармата радист на У 104 през 1959 – 60 г.:

Тази шашкъния съдържа две съветски лампи ГУ 50 (с анодно напрежение 600 волта). Честотният обхват на У-то е от 1,5 до 12 MHz, разпределен в шест подобхвата. Стабилност на честотата – 2.10^-4 след 2 ч. загряване.

За повече технически характеристики можете да видите ето тук:

Що се отнася до захранването, У-104 може да яде както от ел. мрежата чрез захранващ блок (по-малкото устройство на снимката по-горе), така и от акумулатор с напрежение 24 волта (при мрежвото захранване, разбира се, работното напрежение е 220 волта).

Върнете се сега и разгледайте внимателно първата снимка. В най-долния блок, ако ви прави впечатление, има един циферблат със стрелка. Това е специален самолетен и корабен механичен водонепроницаем часовник (не електромеханичен, а чисто механичен), който операторът има грижата да обгрижва – навие, свери и т.н. Той се монтира на корпуса с четири винта, а самият той е с бакелитена кутия.

В един от блоковете на комплекта има и една голяма бобина с променлива индуктивност, а за различните честоти се е превключвал набор от постоянни кондензатори с въздушен диелектрик.

Целият сбор на устройството се състои от предавател и блока за мрежово захранване.. Размерите на предавателя са 750 х 500 х 450 мм, а на захранващия блок – 360 х 520 х 370. Теглото на единия туч е 70, а на другия – 40 кг.

Ламповата радиостанция У-104 е изнасяна за испаноговорящи страни – Куба, разните там латионоамерикански ,,братски страни“, а също така – може би Испания? Освен това, ако се съди по това, че е вклюена в англоезичен каталог на завода Ворошилов, вероятно е отивала и за Близкия Изток, защото изнасяните за там български изделия са били придружавани с документация на английски.

Ние ще продължим и занапред да ви запознаваме с някои интересни български радиостанции, а междувременно можете да разгледате и тези любопитни моменти от завода, в който са произвеждани част от тях:

Слаботоков завод Ворошилов София