Българската сценична механизация
Замисляли ли сте се какво е сценична механизация? Разберeте в Sandacite.BG!
Когато зрителите влизат в театъра, мислят най-вече за актьорите и сцената, която ще видят. Очакват да се вдигне завесата и прожекторите да осветят мястото на действието. По време на представлението хората в салона са съсредоточени в играта на актьорите и сцената около тях. За да може всичко това да функционира обаче, са нужни машини – сценичната механизация.
В античния театър идващите от ,,небето“ богове, които разрешават на вид безизходен конфликт, се спускат от машина (кран), задвижвана от човешка тяга – оттам идва и изразът ,,бог от машина“. Ако персонажът се възкачва от земята в небесния свят, ще го качат със също такава машина. А днес театралните машини работят чрез електродвигатели.
Под ,,сценична механизация“ се разбира комплексът от устройства и механизми, които задвижват различни обекти в театъра. Примери за такива у-ва са: въртящи се сцени, падащи завеси, отварящи/затварящи се портали, декороподемници, движещи се мостове, натоварени с осветителни съоръжения и т.н. Без всички тези съоръжения професионалното театрално представление не би се различавало от обикновено ученическо упражнение.
Още през 1950 г. в София заработва предприятие за производство на осветителна техника, а по-късно и друго сценично оборудване. От 1987 г. то се превръща в известното СП ,,Сценична механизация и апаратура“. Продукцията му се обособява в 5 групи: всякаква осветителна техника, сценична механизация, пусково-управляващи у-ва за всички видове сценична техника и блокове за тях, изработка на сценични завеси и тапициране и отдел с по-широка дейност, произвеждащ дори градински люлки и големи подвижни стелажи с ръчно задвижване – компактоси.
Тук ще разгледаме някои по-интересни у-ва, разпространени из българските театри.
Когато сцената трябва да се завърти и да се покаже декор за друго място на действието, се използва т.н. сценичен диск. Той представлява кръгла метална конструкция с диаметър, вариращ според размерите на сцената. Обхваща средата ѝ и се намира на едно равнище с пода. Завъртат я реверсивен електродвигател и редуктор с верижно или фрикционно задвижване. Този механизъм се намира в специална шахта под сцената.
Понякога режисьорът може да поиска в дадена сцена актьорите и декорът бавно да ,,изплуват“ пред зрителите, все едно изкачвайки се с асансьор. Затова се използва т.н. изравнителен сценичен подиум – част от сцената, която се движи вертикално със скорост 0,025 м/сек. Задвижващият ѝ механизъм отново е отдолу – трансмисия с потъващи или стоящи винтове. Подиумът се води по твърди недеформируеми направляващи.
Т.н. противопожарна завеса опазва публиката от огъня, в случай че на сцената възникне пожар. Под ,,завеса“ се разбира метална преграда – рамкова метална конструкция с пълнеж от огнеустойчив материал (напр. азбест), външно облицована със стоманени ламарини. За да е ефикасна, тя е добре уплътнена към архитектурно-строителния портал на сцената, а в спуснато положение – и към пода. Тя се спуска и вдига по електромеханичен начин и може да се задейства аварийно. Спускането е с постоянна скорост, а спирачката е центробежна. Поставяна е в зали с над 900 зрителски места.
Когато представлението започва, трябва да се вдигне главната сценична завеса. Има 2 вида такива – единна, отвесно движеща се (спускаща се) и състояща се от 2 части, раздалечаващи се една от друга. Разполага се зад архитектурно-строителния портал на сцената. Задвижва се и ръчно и има скорост до 0,5 м/сек.
Друг вид ,,твърда“ завеса е противозвуковата. Понеже в един театър често има и други сцени освен главната и често на тях представления се играят по едно и също време, звукът не трябва да се смесва. Затова се използва противозвукова завеса, която затваря отворите между главната и страничните сцени. Представлява метална рамкова конструкция, запълнена със звукоизолиращи и огнеустойчиви пластове, а отвън облицована с ламарина. Движи се със скорост напр. 0,25 м/сек.
Осветителната техника за сцената (прожектори, рампи, вани, проследители…) се разполага на т.н. мостове. Те са стационарни (за малки сцени) и по-функционалните – подвижни (за зали и големи сцени). Размерите се определят от архитектурния отвор и осветителните изисквания. Такъв мост се разполага между двете кули с осветителна техника (портални кули) и се движи нагоре-надолу с до 0,2 м/сек с полуавтоматично управление. Както при асансьорите, собствената тежест на съоръжението се компенсира с противотежест.
Освен моста и кулите, осветителна техника се монтира и на ферми и по т.н. свободни мостове – и двете се движат вертикално. Така се движат и декороподемниците. Това е система от основна носеща щанга, стоманени въжета, макари и противотежест. Подемникът се движи и ръчно със скорост до 1 м/сек.
Над главната сцена се намират т.н. технически таван на 2 нива и обслужващите галерии. Там сценичните техници управляват механизмите на съоръженията (в долното ниво, т.н. шнурбоден) и са разположени макарите с въжета (на горното, т.н. ролбоден).
Всички тези съоръжения се задвижват от пускови механизми, отделно заводът произвежда и както стационарни, така и портативни регулатори за сценичното осветление (марка Нилукс), монтирани в удобни куфарчета, като онези за тестерите на флопита и хард дискове ИЗОТ. Ето някои примери.
Това е Нилукс П12/2. Състои се от силов Блок Нилукс Д62М и пулт за управление Нилукс МА212. Регулира сценично осветление с до 12 токови кръга. Използва се в малки сцени и студиа и от пътуващи театрални и естрадни състави.
Номиналното му захранващо нарежеиние е 220/380 волта, а максималното изходно – 217. Има 3 работни полета и 12 изходни канала. Пултът Нилукс МА212 е с размери 400 х 270 х 90 мм, а силовият блок Д62М – 450 х 330 х 270 мм. Пултът тежи 2,7, а блокът – 24 кг.
Горе виждате комутационен шкаф, коъто помага да се управляват преместваемите обекти, за които разказахме. Оттук се командва задвижването на правотокови електрически машини. Шкафът има вграден тиристорен преобразувател тип КЕМРОН. От шкафа може да се регулират оборотите на машините. Има още силов трансформатор, разделителен трансформатор, токоизправители, дросели, кондензатор, контактор, релета, входно-изходни клемореди и кабелни снопове. Конкретните му характеристики могат да бъдат променени според желанието на купувача.
Този пулт за управление е част от устройството на тиристорния електронен регулатор. Има метален корпус и панел, на който са разположени бутоните за пуск и стоп и лампи за предварителна и обратна сигнализация.
Този аналогов пулт подава управляващо напрежение от 0 до 10 волта към силовите клетки, чрез които се регулира интензитетът на светлинните източници. Активните загуби на токовия кръс +/- 10 мА. Брой на токовите кръгове – 12, 24, 48, 60, 72…
А ето и по-подробно за българските електрически машини, ако ви се чете ==>
Вашият коментар