Още през 1979-а сме имали българска електронна пропускна система – ИЗОТ 1001С. Сега Sandacite.BG ще ви я покажем.

В днешно време на големите служебни сгради се разполагат пропускни устройства, на които служителите отчитат електронни карти и така се идентифицират, а и може да се следи работното им време. Подобно българско устройство е конструирано още преди 40 години – през 1979 г. – като то се нарича ИЗОТ 1001С и има най-разнообразни възможности. Използвано е в различни институти, предприятия и ведомства. Първо да го видим какво прави и после подробно от какво се състои.

КАКВО МОЖЕ СИСТЕМАТА

Електронната пропускна система ИЗОТ 1001С контролира и отчита влизането и излизането на личния състав на институтите, предприятията и ведомствата, които  използват. В оперативната памет на компютризирания ѝ главен блок се натрупва статистика за определен период, дължината на който се задава оправомощен човек – системния оператор. На базата на натрупаните данни и водената от компютъра статистика може да се определи какъв е балансът на отработеното време за всеки служител на организацията, в която е монтиран ИЗОТ 1001С. Това е много удобно, когато трябва да се подготви първоначалната информация за оформяне на заплати, хонорари и други парични възнаграждения. Може да се следи и за използваните през периода дни платен почивен отпуск, платен болничен отпуск, кога служителят е излизал от работната сграда по служба (напр. за среща), дали някой е закъснявал за работа и т.н. Електронната пропускна система може да обслужва до 3000 лица. Тя има и още полезни възможности, които ще разгледаме по-долу, а и освен това позволява да се задава плаващо работно време.

Отчитането на влизанията и излизанията на хората става чрез прокарване на лична магнитна карта през карточетящо устройство, разположено на всеки портал на сградата. Всички тези входно-изходни карточетци са свързани към главния изчислителен блок и информацият от тях се предава към него. ИЗОТ 1001С е първото устройство в историята на българската електроника, което използва магнитна идентификационна карта. Магнитните му карти са 1:1 като размер и начин на действие с фонокартите за Първия български фонокартов телефон ИЗОТ 0115 от 1983 г. Тези карти нямат чип, а само магнитна лента, на която в случая се записват личните му данни и данните на организацията, използваща ИЗОТ 1001С. Поначало на такава магнитна карта може да се запише всякаква информация (повече за тези пропускни карти можете да прочетете ТУК). Служителят не може да редактира записаната информация, защото достъп до магнитозаписващото устройство, което я кодира, има само операторът, който седи пред главния блок на ИЗОТ 1001С.

По-горе споменахме за опцията за плаващо работно време. Както ще видим подробно, системният оператор може да задава продължителността му индивидуално за всеки служител, а може и да определи плаваща обедна почивка. Чрез опциите на заводския софтуерната с ИЗОТ 1001С може да се определи най-гъвкав график, а отработеният баланс да се запише на дискета или да се разпечата на принтер, за да може ръководството да проследи кой колко е работил и какво заплащане трябва да му се определи.

КАКВО ИМА В НЕГО

На първата снимка в статията виждаме снимка на ИЗОТ 1001С, а отдолу – блоковата му схема.

Най-общо, системата представлява главен изчислителен блок и няколко отдалечени терминала, свързани към нея (входно-изходните), като те могат да са най-много на 2000 м. Главният блок, пред който сяда операторът, е с конструкцията на типичен бюрокомпютър, какъвто е напр. ИЗОТ 1003С, специализиран в счетоводството на складове. Тежестта, разбира се, пак е над 200 кг, а размерите – подобни на училищен чин или истинско бюро. На първата снимка в статията виждаме именно главния изчислителен блок на ИЗОТ 1001С. На него има две 8-инчови флопидискови устройства отляво, клавиатура, светодиодите за индикация и магниточетящото и магнитозаписващо устройство за картите – то е сложено върху флопитата. Зад клавиатурата се намира принтер с печатащо устройство тип ,,маргаритка“. Отделно по входовете на сградата има входно-изходни терминали.

Вътре изчислителния блок са поместени неща като микропроцесора СМ601, оперативната памет (RAM) 49 152 байта и постоянната (ROM) 16 кб, часовникът за реално време и няколко контролера: за флопитата, за принтера, за магниточетящото и магнитозаписващо устройство, за линията с входно-изходните терминали по входовете на сградата, на които служителите отчитат картите си, а също така – за клавиатурата и индикацията и за перфолентовия четец и инженерния пулт към него.

КАКВИ СА МОДЕЛИТЕ

на различните модули? Микропроцесорът на ИЗОТ 1001С е СМ601 от известната серия СМ600, произвеждана в Комбината по микроелектроника в Ботевград, а използваните периферни интерфейсни адаптери са СМ602. Постоянната памет на системата е изградена от платки ИЗОТ 2100Е. Принтерът на ИЗОТ 1001С се нарича ЕС 7187 и печата на безконечна хартия, перфорирана отстрани – той е същият като на терминала ИЗОТ ЕС 8501М, за който сме ви разказвали ТУК. Контролерът му е ИЗОТ 7502Е. Флопитата са добре познатите ни 8-инчови ЕС 5074, които обикновено се поставят по две в комплект – едното за зареждане на управляващата програма, другото за работа с дискети с данни или за запис на резервно копие. Клавиатурата, пред която сяда операторът на цялата пропускна система, е производство на завод ,,Електроника“ София, като контролерът за нея се именува ИЗОТ 1001С.0002. Магниточетящото и магнитозаписващото устройство горе вляво се нарича ИЗОТ 6500С, а контролерът му – ИЗОТ 1001С.0007. Индексът на часовника за реално време е ИЗОТ 1001.0004. Входно-изходните терминали по вратите на сградата са ИЗОТ 6600С и в тях има магнитен карточетец ИЗОТ 6501С, а контролерът за тях също е разположен на платката ИЗОТ 1001.0004. Споменахме и за перфолентов четец (той има и инженерен пулт – ще обясним защо е нужен) – той е модел FS 1501, а контролерът му е ИЗОТ 1001С.0005.

КОЙ КАКВО ПРАВИ

Ето и за какво отговаря всеки модул от ИЗОТ 1001С. Процесорът в главния блок направялва работата на цялото устройство. В оперативната памет системният оператор записва променлива информация като личните партиди на служителите, на които институтът, предприятието или ведомството е издало магнитна идентификационна карта. Информацията е променлива, защото параметите на работното време или даже личните данни на човека могат да се променят – напр. той да напусне. Та в RAM-a се пази информация като брой на служителите картодържатели, номер на организацията издател, категории на служителите/работниците и техните номера в звената на организацията и т.н. За всяка партида се използват 16 байта памет. 1 модул динамична RAM съдържа 8 кб, а в цоклите могат да се поставят най-много 6 платки оперативна памет. За обслужване на организации с около 3000 души е необходимо да са запълнени всички цокли.

Част от RAM-a е буферна памет – за да може в нея да се запише временна, буферна информация, получена от входно-изходните терминали, която не може са разпечата в момент, когато процесорът е зает с нещо друго.

Едното флопи служи за зареждане на първоначалната служебна управляваща програма на ИЗОТ1001С (т.н. програма за генериране на системата). С другото може да се запише информация от времето на работа на устройството, която ще е необходима в края на отчетния период – за съставяне на счетоводни баланси, отчети, таблици, които са нужни за изчисляване на трудовото заплащане. Освен това, когато някой служител отчете магнитната си карта долу на даден вход на сградата, тази информация се изпраща в оперативната памет, за да може да се запише и така да се документира кой какво прави. И ако желае, операторът може да настрои така ИЗОТ-а, че да записва на дискета през 1 час получените от входните устройства данни.

Подобна е ролята на принтера – на него също може да се разпечата инфото от входовете, а може и да се разпечата баланс за присъствие на личния състав в определен период. Този баланс се изготвя от служебната програма, а какъв да е периодът, се задава от оператора.

Да отбележим също така, че време на време дискетата може да служи и като буферна памет, за да се разтовари оперативната.

Клавиатурата е същата като на ИЗОТ ЕС 8501М напр. и разполага с две групи бутони – функционални и символни (с букви и цифри). Всеки от функционалните клавиши задейства определена функция на ИЗОТ 1001С. На долната фигура може да видим разположението на клавишите, а функциите им са следните: ВЗСТ – въстановяване, РЕЖ – режим, ПЧТ – печат, ИЗХ – изход, ТЕСТ – диагностичен тест при сервизиране, ЗКРТ – запис на карта, БАЛ – изготвяне на баланс, ОТП – включване на отпуск в баланса на даден служител, АБН – абониране (добавяне на нов служител в базата данни), ЗВРМ – задаване на време, ИВРМ – индикация на време, БОЛН – включване на болничет отпуск в даден личен баланс, ИЗТР – изтриване на служител от базата данни, ИЗАП – индикация на запис, ДИСК – извършва се дискова операция, СЛУЖ – включване в даден личен баланс на предварително обявено служебно излизане (напр. за среща), ВЪВ – въвеждане на данни, ОТЧТ – отчет, ИЗВТ – задаване на период извънреден труд в нечий баланс, № – номер на абонат, КТГР – категория, ВРМ – време.

Светлинната индикация се прави чрез 14 броя LED-цифрови полета на главния блок и показва на оператора какво правят флопито, принтерът, магнитното устройство и какво става на линията, към която са свързани входно-изходните устройства за картооотчитане.  Цифровата индикация може да покаже и различни данни от работата, които операторът да поиска чрез натискане на определени клавиши. Най-лявата LED-цифричка показва дали е налично 5-волтовото захранващо напрежение в главния блок. Ето как изглежда цифровата индикация:

В лявото поле първите 2 разреда цифри от ляво надясно са за категорията на служителя, като могат да се задават до 14 категории. На вторите 5 разреда пък се изписва номерът на служителя. В дясното поле разредите са разпределени така: ,,+“ или ,,–“ за задаване на плаващо работно време, 2 разреда за ден, 2 за час и 2 – за минута.

Сега да погледнем магниточетящото и магнитозаписващо устройство ИЗОТ 6500С. С него системният оператор записва на служителските магнитни карти личните данни на картодържателите и тези на организацията издател – институт, предприятие, ведомство… Размерите на картата му са 86,5 х 54 мм, а записът се извършва със скорост 25 мм/сек. След записа ИЗОТ 6500С правии контролно четене на новозаписаните данни, за да се увери, че всичко с тях е наред. Такива карти може да се запишат и още в завода производител, ако организацията купувач на ИЗОТ 1001С си поръча това.

Интересна е функцията на инженерния пулт и бързия четец за перфолента FS 1501. Освен от оператор пред клавиатурата, електронната пропускна система ИЗОТ 1001С може да се настрои и от компютър, затова е направен пулт и съответно контролер за връзка с изчислителната машина. Перфолентовият четец е там, защото е предвидено операторът да зададе на компютъра инструкции, записани на перфолента. Повече за този носители на информация сме казали ТУК.

Входно-изходните терминали ИЗОТ 6600С са онези части от ИЗОТ 1001С, с които личният състав на организацията има досег – когато отчита картите си. Ето го как изглежда:

В 6600С също има микропроцесорен чип СМ601 и е монтиран магнитен карточетец ИЗОТ 6501С. Скоростта на вкарване на картата в ,,устата“ се определя от възможностите на човешката ръка и може да се променя – от 10 до 80 мм/сек.  При всяко влизане или излизане служителят поставя в ,,устата“ картата с лентата надолу и от бутончетата до нея набира някои данни за преминаването си: дали в момента е в плаващо работно време, а ако е във фиксирано – дали излиза по служба, в обедна почивка или по лична работа, дали излиза след положен извънреден труд извън фиксираното или плаващото работно време. А ако това е последното излизане на служителя преди платен отпуск, натиска бутон ,,Платен отпуск“, за да сигнализира, че от утре няма да е на работа.

ИЗОТ 6600С мигновено анализира прочетената от магнитната карта информация и ако е достоверна, я препраща за обработка към главния изчислителен блок на 1100С. Ако и там не се намери грешка в идентификационните данни, компютърът анализира часа на преминаването, заявената причина, изчислява баланса на служителя и връща информация към входно-изходния терминал, през който е прокарана картата. Там на индикационното му поле се появява балансът на служителя. Ако има грешка, на цифровата LED-индикация ще се изпише номер на грешка 88.88. Тогава картата отново трябва да се постави в терминала.

Ако се постави карта на друга организация издател, след анализ ще се покаже номер на грешката 77.77. Ако ли пък информацията в картата е променена – не може да се прочете, изтрита или лентата е механично нарушена – терминалът отново ще даде грешка 88.88 и е необходимо картата да се презапише или подмени.

Важен е и часовникът за реално време ИЗОТ 1001С.0004, защото именно по времето, показвано от него, се засичат часовете и минутите на служителите.

КАК СЕ РАБОТИ С ИЗОТ 1001С

ИЗОТ 1001С има няколко режима на работа, с които операторът му е добре запознат. Те са определени от заводската (служебна) компютърна програма, която управлява устройството. Режимите са:

• генерация;
• експлоатация;
• поправки;
• запис на съдържанието от RAM върху дискета;
• диагностичен тест;
• възстановяване, ако захранващото напрежение е паднало за време не повече от 8 часа;
• същото, но ако това е станало за повече от 8 часа.

Генерация се нарича основният режим. След включването на ИЗОТ 1001С заводската дискета се поставя в едното 8-инчово флопи, оттам задействащата програма автоматично се въвежда в RAM-a и операторът в диалогов режим трябва да зададе всички променливи параметри, с които ще работи ИЗОТ-ът през тази сесия. (А за да се включи електрически цялата система – главен блок и входно-изходни терминали – е необходимо само да включите захранващите кабели в 220-волтовата мрежа, нищо друго.) Програмата за генериране се нарича резидентна, а дискета с нея – резидентна дискета, защото ,,резидира“ в RAM-a през цялото време на работа на пропускната система. През това време свети индикаторният светодиод ГЕН. През време на този режим ИЗОТ 1001С не може да регистрира натискането на клавиши от терминалите отдолу, не реагира на натискате на функционалните клавиши и, разбира се, не може да прави никакви баланси и приключвания.

Затова е необходимо възможно най-бързо да влезем в режим ,,Експлоатация“, което става, като натиснем клавиша РЕЖ за избор на режим. Светва индикаторът ЕКСПЛ. Сега входно-изходните терминали работят, а опеаторът може да активира добавяне на платен отпуск, болничен, да добави извънреден труд към партидата на някого, да му смени категорията, да му сметне и разпечата баланса и т.н. Може да зададе и през колко часа програмата да направи баланс на работното време на някого и през колко часа да записва някой личен баланс в оперативната памет и/или на дискета.

Ако искаме да запишем съдържание от RAM-a на дискета, трябва да натиснем клавиш ДИСК и до 5 секунди след това – ВЗСТ. Във второто флопи трябва да е поставена дискета. Когато индикаторът ЕКСПЛ изгасне и започне чегъртане отдолу, записът е започнал. При успешно завършване на безконечната хартия се отпечатва това съобщение:

ОПЕРАТИВНАТА ПАМЕТ ПРЕХВЪРЛЕНА НА ДИСК

и ИЗОТ 1001С се връща в режим ,,Експлоатация“.

(Да отбележим, че при този компютър словните съобщения се изписват на безконечна хартия, защото още не се използват монитори – чудно, нали? Освен това е и доста ресурсоемко.)

Ако захранващото напрежение падне, ИЗОТ 1001С започва да се захранва автоматично от акумулаторна батерия, защото върши важна работа и не може да се позволи да не работи, а трябва да е на линия поне докато последният от персонала си тръгне. Батерията захранва часовника и поддържа неизтрито съдържанието на енергозависимата RAM. След като ,,токът отново дойде“, системата автоматично се връща в режим ,,Експлоатация“.

Ако обаче ,,токът спре“ за повече от осем часа, батерията престава да поддържа живо съдържанието на оперативната памет и то, както и часът на часовника, се загубват. Затова, след като се възстанови напржението, операторът трябва отново да постави дискетата и да влезе в режим ,,Генерация“. След това, ако постави дискета с последните записани от RAM-a данни и часовниково време, може да възстанови донякъде пълноценността на работата на ИЗОТ-а. Но след това е нужно да влезе в режим ,,Експлоатация“, където да зададе актуалното точно астрономическо време на часовника. Може и да види кои са последно регистрираните в оперативната памет входно-изходни манипулации и операторски действия, които обаче не са записани на дискета – за това е нужно да им направи разпечатка на принтера.

Има и режим ,,Тест“, в които ИЗОТ 1001С се подготвя за сервизно обслужване. След някои манипулации по платките памет към контролера за инженерен пулт се включва четецът на перфолента FS 1501, чрез който в ИЗОТ 1001С се въвеждат тестови програми на перфолентни носители. Чрез тях се установява дали всички блокове на системата са работоспособни.

Плаващото работно време е нещо много удобно и в наши дни все повече се разстраства неговата употреба, дори съчетано с работа от жилището, а не на фиксирано работно място. Създателите на ИЗОТ 1001С още през 1979 г. са отчели това и са предвидили възможност операторът да го зададе за всички служители на организацията, която използва системата. Ето по каква схема става това:

А — начало на сутрешното плаващо работно време;

В — нормално начало на работния ден;

С — край на сутрешното плаващо работно време;

D — начало на обедна почивка;

Е — край на обедна почивка;

F — начало на вечерно плаващо работно време;

G — нормален край на работния ден;

Н — край на вечерно плаващо работно време.

Фиксираното работно време е времето, през което личният със¬тав на предприятието е длъжен да бъде по работните си места.

Около моментите на начало и край на работното време се създават зони на плаващо работно време. Служителите могат да идват на работа във всеки момент в зоната на сутрешното плаващо работно време и да излизат от сградата във всеки момент в зоната на вечерното плаващо работно време.

Определянето на лично плаващо работно време става, като за  включения в оперативната памет на ИЗОТ 1001С служител се създава партида (запис) за плаващо работно време, което съдържа необходимата информация за него. Тази информация включва: номера на служителя, категорията, баланса от плаващото работно време (часове и минути със знак плюс или минус), кода и времето на последното входно-изходно преминаване (ден, час и минута), отработеното време (часове и минути), служебното време (часове и минути), положения извънреден труд (часове) и използвания платен годишен отпуск и отпуска по болест (дни). Личният състав се разпределя на категории и за всяка категория се определят параметри на работното време.

За отработено се счита времето, през което служителят е присъствал в сградата. То се включва в нормалния работен ден. Ако излезе по служба, това се брои като служебно излизане и време, в което той е отработил извън предприятието – съответно то се включва в нормалното работно време. Извънреден е трудът, положен извън плаващото работно време или в празник. Балансът от плаващото работно време се изчислява като излишък или като недостиг на отработени часове и минути.

Периодът на плаващо работно време се задава от оператора и може да бъде напр. седмица или месец. В края на всеки отчетен период автоматично (софтуерно) се прави завършването му. Пак чрез програмата се отпечатва пълна информация за всеки служител. Тогава в оперативната памет се нулират личните полета на хората с плаващо работно време, като се запазват балансът, кодът и моментът на последната входно-изходна манипулация на служителя. В началото на следващия период пък системата отново започва да натрупва и обработва описаните параметри.

ИЗОТ 1001С от 1979 г. е първата електронна пропускна система, произвеждана в България.  Самата форма на бюрокомпютъра по това време е изключително използвана и с такава конструкция са конструирани най-разнообразни компютърни системи. Напр. тази:

ИЗОТ 1008С Бензин – нов проблемно-ориентиран комплекс!