Вижте в Sandacite.BG каква е тая странна пералня ,,Спътник“ и защо се нарича така!

(Cтaтиятa e пyблиĸyвaнa oт aвтopa зa пъpви път във в-ĸ Fіbаnk Nеwѕ – издaниe нa Πъpвa инвecтициoннa бaнĸa (Fіbаnk) – бpoй 144, 22 февруари 2019 ==> https://fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_2018-134.pdf)

Понякога старата техника може да бъде дотолкова необичайна и причудлива, че направо да се чудим какъв точно уред стои пред нас и за какво се е използвал. Ако за устройството не е запазена никаква документация, литература и т.н., единствено свидетелствата на очевидци могат да разрешат загадката. Точно такъв е и днешният случай.

Да започнем от началото. Първата българска пералня (не, не е тази на снимките :)) е произведена 1953 г. с цел да облекчи домакинския труд и да механизира с един замах домашното пране. Тя представлява вертикална четвъртита ламаринена кутия, в чиято горна част има казанче, а от една от стените му стърчи перка. В казанчето се слагат прането, водата с перилния препарат (в онези години най-често настърган сапун), а след това капакът на казанчето отгоре се затваря. Перката завихря водата, тя пък дрехите и така те се изпират. Под казанчето има и отворче с маркуч, за да изтича отработената вода.

Тази пералня обаче (както и наследниците ѝ от 1957, 1960 г…) не могат да се използват навсякъде, защото работят с електричество, а в края на 50-те г. електрификацията на България все още не е 100 % завършена. (Неслучайно до 1960 г. у нас съществува специално Министерство на електрификацията.) По-високата цена на новите електрически уреди също е била фактор и затова се появява нуждата от ръчни перални.

Една такава е била произвеждана в Силистра през началото на 60-те г. и я виждаме на тези снимки. Тя представлява метална сфера с диаметър около 50 см и малък капак отгоре, широк около 20 см. Сферата е окачена на метален станок по такъв начин, че да може лесно и свободно да се върти на 360 градуса около оста си. От едната страна е монтирана ръчка, за да може ръката на човека да завърта металното кълбо. Отгоре има клапан за изпускане на налягането преди отваряне на капака. От другата страна се намира малък метален лост, с който можем да застопорим сферата да не се превърти неочаквано, докато все още я пълним, защото така ще се изплиска и похаби сапунената вода.

Пералнята работи така: вдига се капакът, слагат се дрехите, водата и настърганият сапун, а после капакът се затваря. За да се изпере прането, ползвателят започва силно и бързо да върти ръчката, завъртайки сферата около оста ѝ. После ще трябва да спре, да смени водата, а после пак… В общи линии, мускулите му вършат работата на електродвигателя на днешна пералня + останалата ѝ работа по изпомпване на мръсната вода и доливане на нова чиста. :) В един момент се предполага, че прането трябва да е изпрано. Не трябва да се върти и прекалено бързо обаче, за да не залепне прането по стените заради центробежните сили!

Пералнята се нарича ,,Спътник“, защото дизайнът ѝ е вдъхновен от този на изстреляния малко по-рано (1957) космически спътник на СССР с име ,,Спутник 1“. Понякога, заради елементарното ѝ устройство, се смята, че именно ,,Спътникът“ е първата БГ пералня… но това е грешка, защото производителят ТПК ,,Метал“ (Силистра) съществува едва от 30.ХІІ.1961 г., а именно той я въвежда в производство.

Друга заблуда е, че това въобще не е пералня, а уред за извличане на масло от мляко, обаче истината е, че хората просто са ползвали пералнята и за това. За това свидетелства следният потребителски отзив: ,,Наливаш млякото, затваряш капака, въртиш като гламав половин час и като отвориш капака – маслото е полепнало по стените“. Говори се, че в ,,Спътника“ са приготвяни и промишлени количества мътенѝца (тур. айрян): ,,Изсипват се няколко тенджери кисело мляко и вода, след което се оставя в ръцете на децата да си поиграят малко с нея. Накрая имаш няколко литра айрян и скромно количество истинско масло“. Направо не пералня, ами наистина цял многофункционален космически спътник!

Най-вероятно през втората половина на 60-те производството на тази пералня е преустановено. Изброените необичайни допълнителни приложения ѝ осигуряват живот и след масовото навлизане на електричеството, но днес е доста трудна за намиране. Ако се съди по думите на различни хора, допреди няколко десетилетия по селата нерядко е можело да се види такава пералня. Тя е евтина, с елементарно устройство (почти няма какво да ѝ се повреди) и не работи с ток – незаменима за неелектрифицирани села. Да завършим с друг отзив: ,,Пере много добре, НО… иска здрави мускули и доста въртене!“.

А ето тук можете да се запознаете и с една друга българска пералня, вече от по-известния вид ,,казан“:

[1960] Интересна българска пералня-казан + упътване и схема