Стара бг киномашина Плевен от 1970 + описание
Още една стара бг киномашина Плевен в Сандъците – Sandacite!
Наскоро поместихме статия, в която подробно Ви запознахме с устройството и работата на българската учебна киномашина Плевен 1, произвеждана през 80-те г. От тази линия обаче има и по-стар модел, наречен Плевен М или просто Плевен, който наскоро ни попадна и решихме да го направим герой на досегашния ни разказ. По-долу виждате самия него, даже на места можете да забележите оригиналния прах от училищния склад, откъдето е взет. :)
Както и предишната машина, тази също е произвеждана в завода ,,М. Ломоносов“ в Плевен, но още от 1970 г. Предназначена е за прожектиране на 16-милиметрови звукови филми в неголеми зали (до 200 зрители) максимална площ на екрана 4,5 м2. Устройството на първата ,,Плевенка“ обаче е такова, че тя има повече преносими части, а за да заработи машината, е необходимо те да се обединят и навключат една в друга – за разлика от Плевен 1, където всичко необходимо е поместено в едно тяло. Останалите части от комплекта са произведени в завод Електроакустика Монтана: нискочестотен усилвател КУП 12-2, захранващ автотрансформатор А-АТ-КУП (на долните снимки) и тонколона „Микро“.
Принципната електрическа схема на киномашината е показана тук:
Тук разположението на елементите е следното: Д — електродвигател; ПрЛ — прожекционна лампа; ТЛ — тонлампа; Кл — превключвател за електродвигателя и прожекционната лампа
Ако трябва да разгледаме Плевенката по-подробно, светлинно-оптичната й система се състои от прожекционна лампа К22 (30 V, 400 W), трилещов кондензор и просветлен обектив (50 mm, 1:1,3). При „стоп-кадър“ се използва топлинен филтър.
Схемата на лентодвижещия механизъм е дадена на долната фигура. Задвижването се осъществява от асинхронен електродвигател с кондензаторно включване (220 V, 40 W и 2700 об/мин). Връзката между вала на електродвигателя 4 и главния вал 10 е фрикционна, като електродвигателят е закрепен шарнирно. С натискането на лоста 8 надолу електродвигателят се измества и фрикционната връзка се прекъсва. Така може да се осъществи „стоп-кадър“ до 3 мин, като с лоста 8 се измества в оптичната ос и шарнирно окаченият топлинен филтър 7. Прекъсването на фрикционната връзка е лоста 8 е необходимо и при включването на електродвигателя.
1 — навиващо устройство; 2 — пружинен ремък; 3 — електродвигател; 4 — вал иа електродвигателя; 5 — обтуратор; 6 — грайферен механизъм; 7 — топлинен филтър; 8 — лост за „стоп-кадър“; 9 — зъбно колело на теглещия барабан; 10 — главен вал; 11 — зъбно колело на задържащия барабан
Скоростта на прожекцията е 24 кадъра/сек. Грайферният механизъм е рамково-ексцентриков с тризъбец гребен. Обтураторът има две лопатки.
Звуковият блок на киномашината включва светлинен адаптер и споменатите киноусилвател КУП 12-2 и тонколоната „Микро“. Ако клиентът специално е пожелаел, заводът е можел да монтира и магнитен адаптор. Оптичният адаптор се състои от тонлампа К29 (4 V, 3 W), микрообектив тип С200 и фотодиод тип 1РР75 на чехословашкия производител Tesla.
Между другото, нашата киномашина дори дойде с платнена торба за 16-мм филмчета, носеща емблемата на някогашното ДП Разпространение на филми:
Cигурно знаете – те се съхраняват в кръгли кутии, вътре навити на едни такива голееми метални ролки… Ама ни като това, това си е още само торбата! :D
Киноусилвателят КУП12-2 е показан на долните снимки. Той е лампов, със захранващо напрежение 220 V и полупроводников токоизправител 4 V за тонлампата К29. Номиналната му изходна мощност е 8 W при товарен импеданс 4 ома. Има четири входа — за светлинен адаптор, магнитен адаптор, микрофон и грамофон. Включването на нужния източник към усилвателя става с превключвател, разположен на задната страна.
Всички тези части от комплекта си имат отгоре ръкохватки и изглежда примамливо да ги хванете да си ги разнасяте насам-натам, но имайте предвид, че те са масивни и тежки – целият комплект тежи над 70 кг!
Тонколоната „Микро“ има номинална мощност 8 W, номинален импеданс 4 ома и честотна лента от 80 до 15 000 Hz.
Както споменахме, захранването на киномашината „Плевен М“ става с ръчно регулируемия автотрансформатор, чиято схема е показнаа по-долу.. Чрез стъпалния регулатор може да се получи захранващо напрежение 220 V (за електродвигателя и киноусилвателя) и 30 V (за прожекционната лампа) при напрежение в електрическата мрежа в границите 150 — 240 V.
Захранващите връзки между автотрансформатора, киномашината и усилвателя се осъществяват с четирижилни кабели и съответни четириполюсни щекери и контакти…
…а включването на електродвигателя и прожекционната лампа става с роторен превключвател с четири положения:
Ами, това е! Като че ли остана само да докараме някоя голяяма киномашина – като Балкан или Родина – и да Ви представим и нея наживо… кой знае, сигурно ще заеме половината ни баня! :D