Радиотранслационна уредба ТУУ-1
Вече и ТУУ-1 е на линия в Сандъците – Sandacite!
Продължаваме със серията статии, посветени на българските радиотранслационни уредби. Днес на ред е ТУУ-1, произвеждана в завод Електроакустика Монтана вероятно след 1965 г. Единственото, за което се извиняваме, е, че поне за момента не можем да ви покажем нейни снимки, понеже не разполагаме с такива. Но пък, в случай че си я имате, можете да прочетете подробното й техническо описание, та да знаете какво да бъзикате по Вашата, ако сметнете, че не пее добре. :)
- ОБЩО ОПИСАНИЕ И БЛОКОВА СХЕМА
Уредбата има следните качествени показатели :
- номинална изходна мощност 1200 W при номинално изходно напрежение 240 V;
- чувствителност на входа от 0,775 до 1,5 V;
- честотен обхват от 40 до 12000 Hz при неравномерност ± 2 dB;
- коефициент на нелинейни изкривявания под 2,5%;
- ниво на собствените шумове, с -60 dB по-ниско от номиналното изходно напрежение;
- промишлен к. п. д. 35-40%.
Тази уредба превъзхожда разгледаните уредбите ТУУ-100 и ТУУ-600 както по отношение на качествените показатели, така и по отношение на експлоатационните възможности.
ТУУ-1 е в станочно оформление с две врати, заключващи се със секретна брава. В станока има шарнирно закрепена отваряща се рамка, на която са монтирани отделните стъпала. Шаситата на стъпалата са оформени на шини за вертикален монтаж. Електрическите връзки между отделните шасита се осъществяват посредством ножови съединители. На задната вертикална стена на станока върху две площадки са монтирани изходният трансформатор, кондензаторите от филтърнита група на изправителя за високо напрежение и кондензаторите от ферорезонансния стабилизатор. На задната стена на станока са закрепени още електромагнитните контактори и отоплителните трансформатори за крайните лампи. В долната част на станока върху шейни са монтирани ферорезонансният стабилизатор (вляво), изправителят за високото напрежение (в средата) и филтърната група на изправителя за високо напрежение (вдясно).
В горната част на станока е монтирано командно-измервателното табло. Лицевата плоча с измервателните уреди е шарнирно закрепена и се отваря.
На крака на станока са монтирани клемите за всички външни връзки на уредбата.
Отварянето на която и да е от двете врати задейства блокировка, която изключва уредбата от мрежовото напрежение.
Новата уредба не съдържа радиоприемник, грамофон, предусилвател-смесител, и т.н.. Предвижда се тя да се комплектува със специален смесителен пулт, който съдържа всички тези апарати и чието производство е предстоящо. Междувременно уредбата може да се комплектува с командния станок, познат от уредбата ТУУ-600.
За осигуряване на редовна работа при нестабилно напрежение на електрическата мрежа в уредбата има вграден ферорезонансен стабилизатор, който захранва отоплението на всички лампи и изправителя за преднапрежението на крайните лампи.
Сигналът от командния пулт, станок или линия постъпва в амплитуден ограничител, който ограничава евентуалните свръхнапрежения, превъзбуждащи входа, като същевременно не допуска нарастване на нелинейните изкривявания, които са неизбежни при премодулиране на входа. След това следва тристъпален предусилвател, чиято задача е да осигури необходимата амплитуда за задействане на крайното стъпало. Това стъпало работи в режим В2. Цялата усилвателна уредба е обхваната от отрицателна обратна връзка с дълбочина 20 dB, която осигурява стабилност на изходното напрежение при вариации на товарното съпротивление от номиналната стойност до безкрайност.
Включването на уредбата става с една команда, след която в продължение на няколко минути при едновременно действуващ визуален контрол от лампички се задействуват всички части в правилна последователност, която се осигурява от специална вътрешна автоматика. Независимо от това съществува възможност за ръчно включване на високото напрежение. Ако обаче поради някаква причина на крайните лампи не се подаде необходимото преднапрежение, включването на високото напрежение се блокира. Въпреки всички тези мерки крайното стъпало има още една защита посредством максималнотоково реле и диференциално реле, изключоащи автоматично цялата уредба при сериозни нарушения в нейния режим, които са с продължителност над 2 s.
Цялата усилвателна уредба е с двутактна схема със симетричен вход и изход. Симетрията между рамената на двутактната схема се осъществява посредством едновременно действаща положителна и отрицателна обратна връзка. Освен това съществува възможност за ръчно статично и динамично симетриране на рамената на крайното стъпало, което обстоятелство позволява използването на двойка крайни лампи със значителни отклонения на параметрите им. Динамичното симетриране от своя страна осигурява стабилна работа при пълна мощност при честоти под 50 Hz.
В усилвателната уредба има вградена измервателна система, с помощта на която може да се извършва контрол на всички стъпала и през време на работа на уредбата. Това става с помощта на един комутатор и един измервателен уред с цветен маркировъчен знак. По този начин може бързо да се открие повреденото стъпало. Освен това съществува възможност за измерване на анодния ток на крайното стъпало поотделно във всяко рамо или общо. Има възможност и за регулиране на преднапрежението на всяко рамо на крайното стъпало при едновременно отчитане на анодните токове, както и за регулирането на всички анодни напрежения едновременно.
Блоковата схема на уредбата ТУУ-1 е показана на горната фиг. 1. От схемата се вижда, че всички звена на уредбата могат да се групират в четири основни групи: усилвателна част, силова част, измервателен блок е командно поле и автоматика.
2. УСИЛВАТЕЛНА ЧАСТ
Усилвателната част се състои от амплитуден ограничител, предусилвател токозахранване на предусилвателя, крайно стъпало и защита на крайното стъпало.
АМПЛИТУДЕН ОГРАНИЧИТЕЛ
Амплитудният ограничител е защитно устройство, ограничаващо увеличението на нелинейните изкривявания при превъзбуждане на входа на усилвателната уредба. По такъв начин се предпазва, от една страна, самата уредба от свръхнапрежения, а от друга страна, се предотвратяват авариите в изхода на уредбата вследствие на претоварването му.
Амплитудният ограничител работи като автоматичен регулатор, задействащ се от променливо напрежение, взето от изхода на драйверното стъпало. Той се състои от управляваща част и регулиращо стъпало (фиг. 2). При повишение на променливото напрежение на изхода на драйверното стъпало към основното преднапрежение на управляващото стъпало се подава допълнително преднапрежение. По такъв начин коефициентът на усилване на управляващото стъпало намалява и напрежението на изхода остава постоянно независимо от превъзбуждането на входа.
Входът на амплитудния ограничител е симетричен и има чувствителност от 0,775 до 1,5 V. Регулирането на чувствителността се извършва с потенциометър 1500 ома, чиято ос е с шлиц. Преводното отношение на входния трансформатор е 13:1.
Управляващата част е двустъпална. В първото стъпало са използувани две лампи ЕСН81, имащи експоненциална характеристика, допускаща изменение на стръмността на лампата в големи граници чрез изменение на преднапрежението на управляващата решетка. Основното си преднапрежение стъпалото получава автоматично чрез общото катодно съпротивление 100 ома. (На схемата е означено още едно последователно свързано съпротивление Rизм, което не оказва влияние на преднапрежението, тъй като има стойност под 1 ом и служи за измерване на тока на стъпалото.) Допълнителното преднапрежение за регулиране на коефициента на усилване се подава последователно на основното посредством RС-групата 1 МΩ— 0,47 µF. Тази RС-група същевременно филтрира изправеното напрежение, което постъпва от регулиращото стъпало и определя времето на възстановяване на ограничителя, което е приблизително равно на 1,5 s.
Когато ограничителят се задейства и преднапрежението на лампата ЕСН81 се увеличи, токът на екранната й решетка се намалява. Това от своя страна предизвиква нарастване на напрежението на самата екранна решетка и тенденция да не се намалява коефициентът на усилване на стъпалото. По такъв начин степента на ограничение се намалява значително. За избягване на този недостатък напрежението на екранните решетки на двете лампи е стабилизирано чрез стабилизаторната лампа StR 85/10 и баластното съпротивление 10 kΩ.
Отоплението на лампите от първото стъпало е постояннотоково, което се постига с помощта на германиевите диоди ДГЦ-22 и филтриращите кондензатори по 1000 µF. Постояннотоковото отопление се налага с оглед намаляването на нивото на бръмчене на лампите ЕСН81, което е доста високо, тъй като изолационното им съпротивление между отоплителната жичка и катода е малко (тези лампи са високочестотни). Пак за ограничаване на бръмченето входният трансформатор е екраниран магнитно.
От анодната верига на първото стъпало сигналът постъпва във второто стъпало, което е катоден повторител с лампи ECC81. Това стъпало има за задача да трансформира високоомното вътрешно съпротивление на предното стъпало. Напрежението на изходните клеми се подава чрез контактите на закъснителното реле А и оттук на първичната намотка на входния трансформатор на предусилвателя. Катодният повторител получава своето преднапрежение автоматично чрез двете съпротивления по 100 ома в катода на всяко рамо плюс активното съпротивление на съответните половини на първичната намотка на входния трансформатор, чиято среда е заземена. Когато релето А не е задействувано още, за да бъде запазен режимът на катодния повторител, активното съпротивление на половините на първичната наметка на входния трансформатор е заменено с две съпротивления по 100 ома, които същевременно служат като товар на катодния повторител.
Релето А се задейства след включване на високото напрежение на крайните лампи. По такъв начин се избягват силните токови удари в анодната верига на крайното стъпало, които биха се получили при включване на високото напрежение, ако същевременно на крайното стъпало е подаден сигнал. Времеконстантата на закъснение на релето А се обуславя от RС-групата 390 ома — 1000 µF.
Пак с цел да бъдат избягнати токови удари в крайното стъпало, които биха се получили при включване на високото напрежение чрез веригата на отрицателната обратна връзка, релето А включва със закъснение чрез контакта си и анодното напрежение на първото стъпало на предусилвателя. Съпротивлението 33 kΩ е изкуствен товар за токозахранването, еквивалентен на натоварването, което създава първото стъпало на предусилвателя. Този изкуствен товар не позволява изменения на захранващите напрежения преди и след задействането на релето А.
На входа на амплитудния ограничител чрез комутатора на първичната намотка на входния трансформатор може да се подаде мрежово напрежение (50 Hz) от порядъка на 1 V, необходимо при настройване на прага на задействане на ограничителя.
Регулиращото стъпало доставя регулиращото допълнително преднапрежение на управляващото стъпало. Регулиращото стъпало представлява двупътен изправител с двоен триод ЕСС81, свързан като диод. Напрежението за изправяне се взема от изхода на драйверното стъпало. Изправеното напрежение се получава в съпротивлението 1 MΩ и се филтрира от кондензатора 0,47 µF. Комутаторът К2 дава възможност да се изключи регулиращото напрежение.
Нормално изправителната лампа е запушена с напрежение, което се взема от анода на стабилизаторната лампа и се дозира с потенциометъра Р3. Докато амплитудата на сигнала, подаван на катодите на лампата — двупътен изправител, не е надхвърлила стойността на запушващото напрежение, в съпротивлението 1 МΩ не се получава напрежение. Когато обаче амплитудата на този сигнал надхвърли стойността на запушващото напрежение, изправителната лампа се отпушва, през нея протича ток и в съпротивлението 1 MΩ се получава напрежение.
Амплитудният ограничител пропуска честотна лента от 30 до 18 000 Hz при неравномерност, по-малка от 1 dB. Напрежението на собствените му шумове е 0,15 mV (—80 dB). При нормална работа (без да работи като ограничител) коефициентът на усилване е 1,2. Намалението на коефициента на усилване е до 7 -8 пъти.
ПРЕДУСИЛВАТЕЛ (фиг. 3).
Предусилвателят е тристъпален и има предназначение да усили сигнала, подаден от амплитудния ограничител до степен, достатъчна за задействане на крайното стъпало. Общият коефициент на усилване на предусилвателя е 66 dB (2000).
Входният трансформатор е навит върху магнитопровод от пермалой, за да има малки размери, тъй като се намира в силното разсеяно поле на ферорезонансния стабилизатор. Двете половини на неговата вторична намотка са свързани последователно със съпротивленията по 22 kΩ, на които се подава напрежението на отрицателната обратна връзка. Паралелно на тези половини са включени съпротивлението 10 kΩ и кондензаторът 510 pF, които служат за корекция на фазовата и честотната характеристика на предусилвателя.
Първото стъпало е двутактен RC-усилвател с лампа ЕСС81. В неговия катод е включен дросел, който силно задълбочава отрицателната обратна връзка по ток за четните хармонични.
Между първото и второто стъпало са включени ограничители на ниските и на високите чеcтоти.
Второто стъпало е с две лампи EL34 с индуктивен товар в анода. Тук анодният дросел е поставен с цел да се получи по-голяма амплитуда на сигнала, която е необходима за задействане на следващото стъпало драйвера). Дроселът е шунтиран от съпротивленията по 47 kΩ за подобряване на фазовата характеристика.
Третото стъпало е катоден повторител с индуктивен товар с лампи EL 34. За компенсиране на променливото напрежение на екранните решетки на лампите на двете рамена постоянното напрежение за тези решетки се подава през специални намотки на катодния трансформатор. Индуктивността на разсейване между намотките на трансформатора се шунтира от кондензатор 0,1 µF. Съпротивленията в анодите на лампите служат за получаване на контролни напрежения за измервателния блок, контролиращ режима на всяко рамо.
КРАЙНО СТЪПАЛО (фиг. 4)
Това стъпало е с две лампи VRS-331, които имат директно отопляван катод от ториран волфрам. То работи в режим В2. В анодната верига на всяко рамо е включено тампонно съпротивление от няколко ома с цел да се предпази стъпалото от възникване на УКВ генерация, към каквато са склонни крайните лампи поради голямата си стръмност (14mA/V)
Отоплителната верига на всяка лампа се захранва от отделен трансформатор, монтиран до самата лампа и захранван от своя страна от ферорезонансния стабилизатор.
Напрежението за отрицателната обратна връзка се взима от делители, включени в анодите на всяка лампа и компенсирани честотно с кондензатори. Делителят е със стойности 1 kΩ и 550 kΩ, а компенсиращите кондензатори— съответно с капацитет 0,05 µF и 75 pF. Самият делител е за голяма мощност, съставен от последователна и паралелна комбинация на няколко елемента. Това се налага поради високото напрежение, което се получава в тази точка — 2400 V постоянно напрежение и 2100V променливо напрежение.
В катода на крайните лампи е включено последователно по едно съпротивление със стойност 10 Ω, а след него още едно със същата стойност. Напрежението, получено в тези съпротивления от анодния ток на лампите, захранва максималнотоковата и диференциалната релейна защита на крайното стъпало. Освен това тези напрежения служат като контролни за измервателния блок, като с тяхна помощ се измерват общият аноден ток на стъпалото и токът във всяко рамо поотделно.
Режимът на работа на крайното стъпало се определя със следните данни:
- постоянно анодно напрежение — статично 2500 V, динамично 2400 V;
- амплитуда на променливата съставяща 2100 V;
- преднапрежение от —235 до —245 V;
- аноден ток без сигнал 2 x 100 mA;
- аноден ток при сигнал 2 по 450 mА;
- максимална анодна загубна мощност на рамо в номинален режим 480 W;
- к. п. д. на анодната верига 58 %
Прави впечатление, че загубната анодна мощност в номинален режим превишава максимално допустимата мощност, която е 450 W. Това превишение се отнася за условия в импулсен режим. За кратките интервали, през които трае претоварването, анодът е инертен и в него се установява една средна температура, отговаряща на по-малка разсеяна мощност. Това зависи, разбира се, и от околната температура и охлаждането на лампите.
Номиналното напрежение на изхода на трансформатора е 240 V Номиналният товар е 48 Ω, а номиналният ток —5 А.
ЗАЩИТА НА КРАЙНОТО СТЪПАЛО (фиг. 4)
Защитата на крайното стъпало има предназначението да предпази неговите лампи от претоварване и разрушение. Тя се състои от две релета, монтирани в стъпалото „Релейна защита и автоматика“, и захранване с напрежение, което се получава в съпротивленията по 10 Q, включени последователно в катодната верига на лампите. Релетата са шунтирани от електролитни кондензатори със стойност по 1000 pF за пропускане на променливотоковата съставяща. Релето ДД’ извършва диференциалната защита. Неговите две еднакви намотки са навити противопосочно и при еднакви катодни токове релето не се задействува. При асиметрия на двата тока релето се задейства и по този начин предпазва от претоварване едната лампа, която е поела напълно или отчасти товара на другата поради нарушен режим, повреден елемент или друга причина. Котвата на релето има настройващ винт, който позволява регулирането на прага на задействане в зависимост от допусканата асиметрия. Нормално релето е настроено да реагира при асиметрия 50 %.
Релето С извършва максималнотоковата защита. То е включено в общата катодна верига на двете лампи. При нарастване на общия ток над определена стойност то се задейства. Неговата котва също има регулиращ винт. Нормално релето се задейства при ток от 1,5 до 1,6 А.
След задействането си релетата затварят със своите контакти токовата верига на аварийното реле (І), което от своя страна поема защитните функции. Аварийното реле се задейства от импулси с продължителност от 1,5 до 2 s, т. е. закъснително. Закъснителното действие не позволява изключването на уредбата от случайни кратки импулси. При по-кратки импулси, следващи един след друг, системата действа интегриращо и ако първоизточникът за появата на импулсите не изчезне, уредбата се изключва.
ТОКОЗАХРАНВАЩА ГРУПА ЗА ПРЕДУСИЛВАТЕЛЯ (фиг. 5).
Токозахранващата група за предусилвателя съдържа изправител за преднапрежението на крайното стъпало и изправител за захранване на анодните вериги на предусилвателя и амплитудния ограничител.
Изправителят, доставящ преднапрежението на крайното стъпало, е с кенотрона GZ 34 и трансформатор, който от своя страна се захранва от ферорезонансния стабилизатор. С това се постига стабилност на преднапрежението на крайното стъпало. Изправителят е натоварен капацитивно с електролитен кондензатор 32 pF през съпротивление 50 Ω. Следва LС-филтър и товарен делител, направен от съпротивление 2650 Ω и два паралелни потенциометъра по 1500 Ω. Делителят обуславя протичането на значителен ток, тъй като с оглед на стабилизацията на преднапрежението трябва да се запази нискоомността на решетъчната верига на крайните лампи. Преднапреженията за двете рамена се вземат от два потенциометъра с цел да се осигури възможност за отделното им регулиране. Кондензаторите по 16 µF, включени между плъзгачите на тези потенциометри и катодите на крайните лампи, имат за задача да свържат променливотоково тези катоди с катодите на драйверните лампи.
Пускането на изправителя в действие се сигнализира от глимлампа, монтирана на командно-измервателното табло.
Вторият изправител е двоен и е също с кенотрони GZ 34. Едната от тези лампи доставя изправено напрежение, което, сумирано с напрежението на изправителя за преднапрежение на крайните лампи, захранва анодната верига на драйверното стъпало. Това сумиране на напреженията от двата изправителя е резултат на галваничната връзка между изхода на драйверното и входа на крайното стъпало. Изправителят е натоварен капацитивно, след което следва ТС-филтърна група. Другата изправителна лампа осигурява постоянно напрежение за анодните вериги на лампите на амплитудния ограничител и предусилвателя. Това напрежение е значително по-високо. Този изправител има за товар Г-образен ТС-филтър с индуктивен вход. Следват още два LC и два RC Г-образни филтъра. От отделните филтри се вземат необходимите изправени и филтрирани напрежения.
Първичната намотка на трансформатора е с повече изводи и позволява ръчното регулиране на напрежението в зависимост от напрежението на електрическата мрежа. Комутаторът е разположен на лицевата плоча на командно-измервателния блок и е свързан с комутатора, регулиращ напрежението в първичната намотка на трансформатора за високото напрежение на крайните лампи. Специален волтметър служи за контрола на напрежението.
Отоплителните напрежения за всички лампи от амплитудния ограничител, предусилвателя и двата кенотрона GZ 34 се доставят от трансформатор, захранван от ферорезонансния стабилизатор. Включването на този трансформатор към мрежовото напрежение се сигнализира от лампичка, разположена на командно-измервателния блок.
3. СИЛОВА ЧАСТ
Силовата част се състои от: главен предпазител, блокировка, пусково устройство, ферорезонансен стабилизатор, електронно релейно устройство, изправител за високото напрежение.
ГЛАВЕН ПРЕДПАЗИТЕЛ
Той има за задача да изключи уредбата от мрежата при продължително претоварване. Предпазителят предста
влява двоен комбиниран електромагнитен и термичен предпазител. Термичното изключване настъпва при ток 25 А.
Главният предпазител е монтиран в командно-измервателния блок.
БЛОКИРОВКА
Блокировката обезопасява уредбата съгласно из- искванията за охраната на труда. Тя се cъстои от две малки ключета, свързани последователно във веригата на бобината на главния магнитен контактор. Към всяка врата на уредбата е монтиран по един превключвател и при отваряне на коя да е от вратите се прекъсва веригата на бобината на главния магнитен контактор и цялата уредба се изключва.
Когато се налага работа при отворени врати (ремонт или измерване), блокировката може да бъде изключена чрез шунтиране на превключвателите. Гнездата, в които се поставя шунтът, са монтирани под командно-измервателния блок. Към шунта е прикрепена голяма предупредителна плоча с надпис. Вратите може да се затварят само при изключена деблокировка (извадена предупредителна плоча).
ПУСКОВО УСТРОЙСТВО
Пусковото устройство се състои от главен магнитен контактор, бутон „Вкл. отопление“ и бутон „Изкл.“. С включването на главния магнитен контактор от мрежата се подава напрежение на ферорезонансния стабилизатор, на електронното реле за закъсни- телно включване на високото напрежение, на изправителя за анодните вериги на амплитудния ограничител и предусилвателя и на допълнителния магнитен контактор за включване на изправителя за високото напрежение. ‘
Изключването на уредбата става чрез натискане на бутона „Изкл.“.
ФЕРОРЕЗОНАНСЕН СТАБИЛИЗАТОР
Ферорезонансният стабилизатор служи за захранване със стабилно напрежение на всички отоплителни трансформатори. Той се състои от автотрансформатор Дрх и паралелно включена кондензаторна група, образуваща с автотрансформатора резонансен кръг. Към този автотрансформатор се подава само част от входното напрежение поради падението на напрежение, което се получава в намотката ws на дросела Др1. Това падение се компенсира с помощта на автотрансформаторното изпълнение. Автютрансформаторът Др1 работи в наситен режим, а дроселът Др2 има немагнитен процеп и работи в ненаситен режим. Дроселът Др2 е компенсиращ елемент. Той се състои от две намотки — основна (w8) и компенсационна с няколко извода. Действието на стабилизатора е следното. На входа се подава мрежово напрежение. Една част от това напрежение се пада на основната намотка на Др2, а останалата част — на намотката w9 на Др1. Протеклият ток създава в Др1 наситен магнитен поток. Чрез компенсационната намотка на Др2 напрежението се подава на изхода на консуматорите. При повишение на напрежението на мрежата се увеличава токът през w8 на Др2 и w9 на Др1. Увеличението на магнитния поток, създадено от намотката w9 на Др1 не може да се затвори през магнитопровода поради неговата наситеност и се затваря през въздуха. По този начин напрежението в автотрансформаторните изводи се изменя незначително. Независимо от това незначителното нарастване на напрежението се компенсира в компенсационната намотка на Др2, която има противоположна фаза. Малкият прираст на изходното напрежение, който все пак се получава, увеличава тока в компенсационната намотка на Др2 и тъй като тя е в противофаза с основната намотка, в резултат се получава още едно компенсиращо действие чрез w8. Подобно е положението и при понижение на напрежението на мрежата. Магнитният поток в Др1 намалява, но състоянието на наситеност се поддържа от резонансния кръг, настроен на честотата на мрежата.
Изходното напрежение може да се регулира чрез автотрансформаторните изводи на Др1. Чрез изводите на компенсационната намотка на Др2 се регулира степента на стабилизацията.
Мощността на стабилизатора е около 700 VA.
ЕЛЕКТРОННО РЕЛЕЙНО УСТРОЙСТВО (фиг. 7)
Електронно релейно устройство (фиг. 7). Електронното релейно устройство служи за автоматично включване на високото напрежение на крайните лампи със закъснение, което е необходимо за загряването на газотронните лампи. То е конструирано на принципа на зареждането на кондензатор през съпротивление, като тази RC-група има определена времеконстанта. При подаване на напрежение на първичната страна на трансформатора последователно свързаните съпротивления от по 3 kΩ и релето Е на вторичната страна се получава изправено от диода D напрежение. Релето Е се задейства и затваря двойния си контакт, чиято предпазна роля ще бъде разгледана допълнително. Напрежението върху релето Е и едно от съпротивленията 3 kΩ се подава през паралелно свързаните съпротивления по 68 kΩ на кондензатора с капацитет 2 µF, който се зарежда. Решетката на втората половина на двойния триод ЕСС82 получава отрицателен потенциал спрямо катода и лампата се запушва. Анодното си напрежение този триод получава от изправителя за преднапрежение на крайното стъпало. Тъй като напрежението е отрицателно, то се подава на катода на триода, а анодът е заземен. Междувременно първата половина на лампата, свързана като диод, зарежда кондензатора с капацитет 10 µF през съпротивлението със стойност 10 МΩ. Напреженията върху двата кондензатора 2 µF и 10µF са в противофаза и в момента, когато се изравнят, триодът се отпушва и от протеклия ток се задейства релето Е. Неговият контакт затваря веригата на изпълнителното реле Н, което получава напрежение + 24 V от специален изправител, намиращ се в стъпалото за релейна защита и автоматика. Релето Н има няколко контакта. С един от тях то се самозадържа. С втори контакт се затваря веригата на мрежовото напрежение към трансформатора за високото напрежение, а трети (спокоен) контакт изключва от мрежата първичната намотка на трансформатора на електронното релейно устройство.
Зареждането на кондензатора 10 µF е бавно, тъй като се извършва в течение на единия полупериод на мрежовото напрежение през едно- пътния изправител с лампа 1/2 ЕСС82. През другия полупериод този кондензатор се разрежда частично през двете съпротивления по 10 MΩ. По такъв начин се получава голяма времеконстанта на RС-групата, състояща се от елементи, които нямат големи стойности.
Зареждането на кондензатора 2 µF е също забавено от паралелно свързаните съпротивления 2 x 68 kΩ. Това е направено с цел напрежението върху кондензатора да бъде пропорционално на ефективната стойност на напрежението на мрежата, а не на амплитудната му стойност. По такъв начин се осигурява нормална работа на електронното релейно устройство при захранването му с несинусоидално напрежение, каквото може да се получи при претоварен трафопост или при захранване от ферорезонансен стабилизатор.
При включване на мрежовото напрежение релето F не се задейства, тъй като в първия момент то е шунтирано от спокойния контакт на релето G. Релето G се захранва от изправителя за преднапрежение на крайните лампи. При евентуална повреда на този изправител и липса на преднапрежение, при което положение не трябва да се подава високо напрежение на крайните лампи, релето G не се задейства и със своя двоен контакт не включва веригата, подаваща мрежово напрежение на бобината на контактора; следователно контакторът не включва трансформатора за високото напрежение. Също така са взети мерки да не се допусне включване на високото напрежение при повреда в електронното релейно устройство. За тази цел служи релето Е, което при повреда в диода Д или в някое от съпротивленията на вторичната страна на трансформатора чрез предпазния си двоен контакт осуетява включването на изпълнителното реле Н.
За осигуряване на едно и също време на включване кондензаторите 2 µF и 10 µF са херметично затворени. Времето за задействане на електронното релейно устройство е 1,5 мин ± 30 сек. Съществува възможност това време да бъде увеличено до няколко минути чрез преместване на делителния отвод, свързан с кондензатора 2 µF, в друга точка на делителя от съпротивленията по 3 kΩ на вторичната страна на трансформатора.
ИЗПРАВИТЕЛ ЗА ВИСОКОТО НАПРЕЖЕНИЕ (фиг. 8)
Изправителят за високото напрежение захранва анодната верига на мощното крайно стъпало. Изправянето е двупътно. Първичната намотка на трансформатора за високото напрежение е изпълнена автотрансформаторно, което позволява регулирането на напрежението в значителни граници с помощта на комутатора, монтиран на лицевата плоча на измервателното табло. На същата плоча е монтиран волтметър за контролиране на напрежението. Магнитопроводът, както и размерите и материалите на трансформатора са еднакви с тези на изходния трансформатор. Отделна намотка на трансформатора захранва лампичка с означение „ВН“, монтирана на измервателното табло, като по този начин се сигнализира, че високото напрежение е включено.
Като вентили са използвани газотроните G 10/4 d, чиито отоплителни вериги се захранват от отделен, специално предвиден отоплителен трансформатор. Този трансформатор се захранва със стабилно напрежение от ферорезонансния стабилизатор. Освен това отоплителното напрежение може да се регулира чрез първичната намотка на отоплителния трансформатор. Това позволява допълнително използване на газотроните с още 500-600 часа чрез отопляването им с повишено напрежение.
Филтърната група е с индуктивен вход, въпреки че индуктивността е включена в точка в нисък постоянен потенциал. Изходът на изправителя е шунтиран от разрядна съпротивителна верига, образувана от 10 съпротивления в паралелно-серийна комбинация с резултантно съпротивление 550 kΩ.
Високоволтовият изправител осигурява номинален ток 0,9 А при напрежение 2500 V, вариращо при разтоварване със 100 V. Той е поместен долу в станока върху плъзгаща се рамка-шейна. Вдясно, също върху рамка-шейна са поместени двата дросела на филтърната група, а кондензаторите са монтирани на площадката зад въртящата се рамка. Разрядната съпротивителна верига е монтирана върху задната страна на станока зад въртящата се рамка.
4. ИЗМЕРВАТЕЛЕН БЛОК С КОМАНДНО ПОЛЕ
ИЗМЕРВАТЕЛЕН БЛОК
Измервателният блок служи за контролиране на режима на всички усилвателни стъпала, както и на всички токоизточнипи, подаващи различни напрежения. Към него спадат комутаторът за контрол на режима, поместен в средата на лицевата плоча, измервателната система и комутаторът, който се използва при измерване на анодния ток на крайното стъпало.
С помощта на комутатора с надпис „Контрол на режима“ се включва измервателният уред в различните точки, подлежащи на контрол. При положения от 1 до 6 на комутатора контролът се провежда посредством измерване на токовете на съответните вериги. Уредът е амперметър с шунтове, монтирани на съответните места. Комутаторът превключва амперметъра към съответните шунтове. Шун- товете са оразмерени така, че да се получава едно и също отклонение на стрелката на амперметъра независимо от стойността на измервания ток. Това отклонение е маркирано с жълто поле, в чиито граници се допуска вариране на съответното показание. По този начин се осигурява бързото локализиране на повреди в усилвателния тракт или токозахранването на уредбата. Измерванията могат да се провеждат и през време на редовната работа на уредбата. Положенията на комутатора от 7 до 12 позволяват измерване на напрежението в различни контролни точки, като към системата се превключват различни предсъпротивле- ния. Тук отклоненията са различни и Са маркирани с различни цветни знаци.
За предпазване на лагерите на измервателния уред от разбиване, особено при използуването му за индикация на изходното напрежение, времеконстантата на подвижната система е увеличена изкуствено чрез шунтиране с кондензатор.
Различните измервания, които могат да се извършат с превключването на комутатора, са следните:
Положение 1. Измерва се катодният ток на първото стъпало на амплитудния ограничител. Маркировката е жълто поле.
Положение 2. Измерва се катодният ток на второто стъпало на амплитудния ограничител. Маркировката е жълто поле.
Положение 3. Измерва се катодният ток на първото стъпало на предусилвателя. Маркировката е жълто поле.
Положение 4. Измерва се катодният ток на второто стъпало на предусилвателя. Маркировката е жълто поле.
Положение 5. Измерва се катодният ток на едното рамо на драй- верното стъпало. Маркировката е жълто поле.
Положение 6. Измерва се катодният ток на другото рамо на драй- верното стъпало. Маркировката е жълто поле.
Положение 7. Измерва се напрежението, получавано от изправителя за преднапрежение.
Положение 8. Измерва се напрежението, получавано от изправителя за анодно напрежение на драйвера.
Положение 9. Измерва се напрежението, получавано от изправителя за анодно напрежение на предусилвателя.
Положение 10. Измерва се напрежението, получавано от ферорезонансния стабилизатор.
Положение 11. Измерва се изходното напрежение.
Положение 12. Измерва се режимът на крайното стъпало. При това са възможни повече отчитания, понеже се осъществяват измервания при липса на сигнал и със сигнал. За целта се използва и допълнителният комутатор с надпис „Аноден ток на мощно стъпало“. Този комутатор има три положения. При липса на сигнал и положение I на този комутатор се измерва анодният ток на покой на едното рамо на крайното стъпало. Маркировката е червен триъгълен знак, съответстващ на ток на покой 90 mА. При липса на сигнал и приложение II на комутатора се измерва анодният ток на покой на другото рамо на крайното стъпало. Маркировката е същата. При сигнал и положение I на комутатора се измерва анодният ток на едното рамо на крайното стъпало. Маркировката е бяла точка, съответстваща на 500 mА. При сигнал и положение II на комутатора се измерва анодният ток на другото рамо на крайното стъпало. Маркировката е същата. При положение I + II на комутатора се измерва общият ток на двете рамена. Маркировката е със зелен цвят.
Всички тези данни за измервания са дадени в таблица, поместена на вътрешната страна на лявата врата на уредбата.
КОМАНДНО ПОЛЕ
Това поле съдържа всички командни съоръжения и контролни сигнали, поместени на лицевата плоча на измервателния блок, както следва:
Главен автоматичен предпазител с термично и електромагнитно действие.
Бутон за ръчно включване на високото напрежение.
Комутатор, означен с надписа „Мрежа — изправител ВН“, който служи за поддържане на високото напрежение при мрежово напрежение, вариращо в границите от 190 до 240 V.
Измервателна система с волтметър за контролиране на високото напрежение по косвен начин. Волтметърът е включен на първичната страна на високоволтовия трансформатор. Номиналната стойност на напрежението е маркирана на скалата с червен знак.
Бял светлинен сигнал, означен с надписа „Отопление“, който сигнализира при включено отопление на всички лампи.
Бял светлинен сигнал, означен с надписа „Авт. вкл. ВН“, който сигнализира за предстоящо автоматично включване на високото напрежение. При несветещ сигнал високото напрежение се включва ръчно, което трябва да стане със закъснение от 2-3 мин посредством бутона, означен с надписа „Ръчно вкл. ВН“. Автоматичното или ръчното включгане на високото напрежение се определя предварително посредством ключ, монтиран в стъпалото за релейна зашита и автоматика.
Червен светлинен сигнал, означен с надписа „ВН“, сигнализиращ влючването на високото напрежение.
Бял светлинен сигнал, означен с надписа „Изход“, сигнализиращ включването на изходните линии към изхода на уредбата.
Червен светлинен сигнал, означен с надписа „Авария“, сигнализиращ в случай на авария.
Светлинен сигнал от глимлампа, означен с надписа „Преднапрежение“, сигнализираш наличието на преднапрежение на крайните лампи.
Бутон с бял светлинен сигнал, означен с надписа „Вкл. отопление“, служещ за включване на уредбата.
Бутон с бял светлинен сигнал, означен с надпис „Изкл.“, служещ за изключване на уредбата. До включването на уредбата нейното състояние на готовност за работа се сигнализира от този светлинен сигнал, който изгасва след включването.
4. АВТОМАТИКА
Автоматиката е предназначена да изключи цялата уредба при авария в крайното стъпало или в част от захранването и при желание да включи автоматично втори резервен усилвател от същия тип. Освен това с нейна помощ уредбата може да се командва дистанционно с постояннотокови импулси.
Автоматиката е монтирана в стъпалото, в което е поместена и защитата на крайното стъпало. Тя се състои от аварийно реле, изключващо уредбата, респ. включващо резервната уредба.;
Ето и едно по-обзорно историческо четиво по темата за българските НЧ усилватели:
Литература:
Bълчeв, Ивaн Й.. Hиcĸoчecтoтни ycилвaтeли : Учeбниĸ зa ІІ, ІІІ и ІV ĸypc нa тexниĸyмитe пo cлaбoтoĸoвa eлeĸтpoтexниĸa, cпeциaлнocт Hиcĸoчecтoтнa тexниĸa / Coфия : Texниĸa, 1966. 500 c., 1 л. чepт. :
Гaнчeв, Ивaн Πoпoв. Hиcĸoчecтoтни ycилвaтeли : Зa cтyдeнтитe oт Maшиннo-eлeĸтpoтexничecĸи инcтитyт / 3. пpepaб. и дoп. изд. Coфия : Texниĸa, 1965. 443 c. :
Koвaчeв, Гeopги Ивaнoв. Hиcĸoчecтoтни ycилвaтeли / Coфия : Texниĸa, 1961. 128 c., 4 л. чepт. :
Comment (1)
Как да се свържа с вас, моля?