Българските акумулатори Балканкaр – основни данни
Малко за българските акумулатори Балканкар в Сандъците – Sandacite.
В литературата този вид устройства обикновено фигурират като стартерни оловни акумулаторни батерии отговарят на изискванията на БДС 3969-69, БДС 3970-64 и БД’С 3971-64. Произвеждани са в Акумулаторния завод Методи Шаторов в Пазарджик. Върху всяка акумулаторна батерия са нанесени следните означения:
- заводска марка «Балканкар»
- номинален капацитет в амперчасове
- номинално напрежение във волтове
- гъстота на електролита
- месец и година на производство
- пореден фабричен номер маркировка на ОТКК
ОПИСАНИЕ
Кутията на една такава акумулаторна батерия е разделена на 3 самостоятелни клетки при батерии с напрежение 6 V или на 6 — при 12 V. Във всяка клетка е поместен елемент, състоящ се от положителни и отрицателни плочи, изолирани помежду си с микропорести сепаратори. Всяка клетка е затворена с капачка, в двата края на която има отвори за полюсните изводи, а в средата — отвор за наливане и наблюдаване на електролита. В средния отвор се завинтва вентил, който има вентилационни отвори за отделяне на образуващите се в клетката газове. Елементите са свързани последователно посредством съединители. Полюсните изводи носят вдлъбнати знаци «+» и «—» и служат за свързване с кабелните клеми.
ТРАНСПОРТ И СЪХРАНЕНИЕ
Акумулаторите се продават в сухо (без електролит) незаредено състояние. Те трябва да се складират в сухи помещения с постоянна температура от —25°С до +45°С.
За предпазване от овлажняване под вентилите са поставени уплътнители или върху вентилационните им отвори са залепени лепенки.
Акумулаторите трябва да се транспортират в закрити превозни средства, като се пазят от механични повреди.
В складовете се нареждат с полюсните изводи нагоре и само в един ред.
ПЪРВО ЗАРЕЖДАНЕ
Дълготрайната и добра работа на акумулатора зависи до голяма степен от първото зареждане. Ето защо спазвайте точно следните наставления:
- Снемете уплътнителите, поставени под вентилите. Ако вентилационните отвори са залепени, махнете лепенките. Налейте във всички елементи електролит (киселина сярна акумулаторна — БДС 1844-67) с гъстота 1,26 ± 0,10 (за тропически климат 1,22 ± 0,10), докато нивото му достигне 15 мм над горния ръб на плочите. Температурата на електролита не трябва да превишава 25°С.
- Оставете акумулатора в покой в продължение на 3 до 5 часа за пропиване на плочите с електролит. Вследствие на това електролитът се разрежда и нивото му спада. Долейте във всеки елемент електролит, с гъстота съгласно точка 1, до достигане на първоначалното ниво, което се счита за нормално и трябва да се поддържа постоянно.
- Включете акумулаторната батерия към токоизправителя, като внимавате положителният полюс на батерията да се свърже с положителния полюс на токоизправителя, а отрицателният — с отрицателния.
Погрешното включване ще направи акумулатора негоден за по-нататъшна употреба.
- Заредете батерията с ток, съгласно таблица 2, в продължение на около 50 часа, докато гъстотата на електролита достигне 1,28 (за страни с тропически климат — 1,23), а напрежението — 2,6 V до 2,7 V на елемент. Тези стойности не трябва да се изменят и след продължаване на зареждането още 2—3 часа.
- Ако по време на зареждането температурата на електролита се повиши над + 40оС (за батериите, пригодени за страни с тропически климат — над +50°С), изключете токоизправителя, докато електролитът се охлади до +25 С.
- В процеса на първото зареждане гъстотата на електролита постоянно нараства, а в края на зареждането престава да расте и приема постоянна стойност. Ако крайната гъстота е по-голяма от 1,28, коригирайте я с дестилирана вода, като запазите нормалното ниво. След като долеете дестилирана вода, заредете батерията още 1—2 часа с ток съгласно таблица 2. Отделящият се при зареждането газ спомага за размесването и уеднаквяването на електролита.
- Заредения акумулатор избършете добре и закрепете здраво към превозното средство.
ОБСЛУЖВАНЕ НА АКУМУЛАТОРА
- Поддържайте го сух и чист. Полюсните изводи (особено положителния) измивайте с топла вода и четка и намазвайте с технически вазелин или гъсто масло. Замърсените контактни повърхности ограничават преминаването на ток и водят към повреди.
- През лятото проверявайте нивото на електролита през две, а през зимата — през четири седмици и го поддържайте на ниво 15 мм над горния ръб на плочките, като доливате само дестилирана вода. Когато констатирате изтичане на електролит, долейте електролит с гъстота еднаква с тази на останалия в елемента.
- Проверявайте редовно заредеността на акумулаторната батерия чрез измерване гъстотата на електролита. При необходимост заредете батерията направо на транспортно средство или при по-го- лямо разреждане — извън него.
- Извън транспортното средство акумулаторната батерия се зарежда с нормален зареждащ ток, съгласно таблица 2, в продължение на около 13 часа. Зареждащото напрежение трябва да бъде регулируемо от 2,1 дб 2,8 V на елемент (от 6,3 до 8,4 V за 6 V батерия и от 12,6 до 16,8 V за 12 V батерия). Акумулаторната батерия е заредена напълно, когато:
а) гъстотата на електролита във всички елементи достигне 1,28 и при зареждане в продължение на още 2—3 часа не се изменя;
б) напрежението на елемента, измерено при включен зареждащ източник, достигне 2,6 до 2,7 V и при ново зареждане от 2—3 часа не се изменя;
в) във всички елементи се отделя буйно газ както на положителните, така и на отрицателните плочи.
- Акумулатор, който за известно време няма да се използва, трябва да бъде напълно заредена, съгласно точка 4, преди да се остави на съхранение.
Плочите на разредена или изтощен акумулатор, оставена продължително време извън експлоатация, сулфатизират и стават негодни за по-нататъшна употреба. За да се предотврати това, всеки месец акумулаторната батерия трябва да се дозарежда около 2—3 часа с нормален ток на зареждане, а всеки трети месец трябва да се разрежда с нормален ток на разреждане до 1,75 V на елемент (5,25 V за 6 V батерии; 10,5 V за 12 V батерии). След това тя трябва отново да се зареди съгласно точка 4.
Разредените акумулатори замръзват при няколко градуса под нулата.
Веднъж зареден, акумулаторът не трябва никога да остава без електролит.
- Проверявайте състоянието на зареждащите устройства на транспортните средства. Зареждащото напрежение на същите не бива да превишава 2,4 до 2,6 V на елемент (от 7,2 до 7,8 V за 6 V батерии; от 14,4 до 15,6 V за 12 V батерии).
ЗАПОМНЕТЕ!
Не се приближавайте с открит огън към акумулатори по време на зареждане поради опасност от взрив.
Не поставяйте върху батериите метални предмети и инструменти. Те могат да предизвикат късо съединение.
При почистване на полюсните изводи употребявайте четки с твърд косъм, но не телени.
Съдовете, които използвате за съхранение и наливане на електролит и дестилирана вода, измивайте добре преди и след употреба. Те не бива да бъдат метални или емайлирани.
НЕИЗПРАВНОСТИ
При неправилна експлоатация на акумулаторите се явяват малки неизправности, дължащи се на лесно отстраними причини. Ето някои от тях:
- Пръскане на електролит от вентилите
Дължи се на липсващи или недобре завити вентили, на високо ниво на електролита или на силен зареждащ ток.
- Загряване и бързо оксидиране на полюсните изводи, влошаване на контактите
Дължи се на разлят електролит, непочистени контактни повърхности и недобре затегнати клеми.
- Бързо намаляване на капацитета и напрежението на батерията
Дължи се на сулфатизирани или изкривени плочи вследствие продължително претоварване на акумулаторната батерия.
- Бързо намаляване на напрежението след нормално зареждане
Дължи се на късо съединение в инсталацията, на разлят електролит или на овлажнена отвън кутия на акумулатора.
- Отделяне на голямо количество газове при нормално разреждане
Дължи се на чужди примеси в електролита.
![[1939] Ръководство по радио манипулации и слухарство](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2015/12/1939-Ръководство-по-радио-манипулации-и-слухарство.jpg)
Вашият коментар