Карането на мотор през зимата е било трудно и преди 60 години. Вижте ретро съветите на Сандъците – Sandacite!

Преди тръгване на път при зимни условия необходимо е мотоциклетистът и мотоциклетът да бъдат подготвени за това.

Подготовката на мотоциклета се състои накратко в следното:

Ако мотоциклетът е четиритактов, сменява се лятното мас­ло в картера със зимно. Сменява се маслото в скоростната кутия и диференциала (ако има такъв) с по-рядко.

Повдига се иглата на шибъра на карбуратора по-нагоре, за да се получава по-богата горивна омес, необходима за пра­вилната работа на двигателя.

Проверяват се и се почистват резервоарът и утаителят на кранчето към карбуратора от попаднала в горивото вода, коя­то може да замръзне и да спре редовния приток на бензин.

За да се избегне боксуването и се запази теглителната спо­собност на задното колело въпреки хлъзгавия терен, препо­ръчва се върху задното колело да се монтират вериги или да се намотае обикновено въже (фиг. 2). Препоръчва се също така да се поставят (ако има възможност) нови гуми с по-големи грайфери и размери. Както веригата, така и въжето се поставят само ако има цялостна снежна покривка. Ако се из­ползват, когато шосето не е изцяло покрито със сняг, те не само повреждат гумата и късат спиците, но правят самото пътуване неприятно поради постоянното друсане и подскачане.

Фиг. 2. Начин за поставяне на вериги или въже върху задното колело против боксуване

Върху предното колело и колелото на коша не е необходи­мо да се поставят съоръжения против боксуване и пързаляне, но гумите им трябва да бъдат запазени и с дълбоки грайфери.

Демпферът на кормилото при пътуване на заснежен и за­леден терен трябва да бъде по-затегнат от обикновено.

Мотоциклетистът също така трябва да бъде съответно под­готвен — да бъде облечен с топло, подходящо за случая непро­мокаемо облекло (фиг. 3).

Мотоциклетисти, на които често пъти се налага да пътуват през зимата, най-добре е да си направят предпазителен щит от плексиглас на кормилната тръба.

Фиг. 3. Облекло на мотоциклетиста за зимата

Много практични са и ламаринените предпазители на кра­ката.

Освен ръкавиците сигурно средство против премръзване на ръцете са брезентовите предпазители, изработени от гумиран брезентов плат, монтирани в двата края на кормилната тръба (фиг. 4).

Движението (пътуването) с единичен мотоциклет при за­снежен или заледен терен става по начало с по-малка ско­рост, отколкото при обикновени условия. Скоростта се опре­деля от състоянието на пътя (дали снегът е пресен или замръз­нал, дали има коловози), от конструктивните особености на мотоциклета и най-вече от опитността на мотоциклетиста. Не­зависимо от всичко скоростта на движение не бива да надви­шава 30—35 км/час. При заснежен терен се потегля много по-плавно и внимателно, отколкото обикновено, като миюилшстистът се подпомага и с крака.

Фиг. 3. Предпазител за ръцете на мотоциклетиста

При пътуване по снежна покривка мотоциклетистът трябва да се стреми да поддържа равномерна скорост на движение :и особено равномерна газ. Недопустимо е в такива случаи рязкото даване на газ и рязкото й опиране, тъй като това е съпроводено с боксуване или занасяне на задното колело.

При пътуване по прясна, незамръзнала снежна покривка най-добре е да се използува средата на пътя, която е вече утъпкана и дава малко съпротивление. При пътуване по път с тежка и по-дебела снежна покривка, по която не са минали други превозни средства, има опасност от прегряване на дви­гателя вследствие голямото съпротивление и постоянното бок­суване. Затова трябва да се проверява от време на време тем­пературата на двигателя и при загряване да се остави да поизстине.

Кошове за мотоциклети

Движението по заснежен терен с мотоциклет с кош се от­личава от това при обикновени условия освен по слабото сцеп­ление, което имат колелата с терена, още и с постоянното „теглене“ към страната на коша вследствие съпротивлението, което оказва снежната покривка върху колелото на kоша. По­тегляне на мотоциклет с кош при снежен терен трябва да ста­не внимателно, а при дълбок сняг да се подпомага, като се бута от мотоциклетиста и пътника (ако има такъв).

При спиране е необходимо особено внимателно и плавно действие, като скоростта на движение се намалява със затва­ряне на газта, с плавното задействване на двете спирачки. При занасяне спирачките веднага да се отпуснат и след това отново да се започне спирането.

Лятото в града е малко по-лесно – можете да минете и така:

Каране на мотор в града през 1956

---

Литература:

Георгиев, Димитър Хр., Тимчев, Григор. Наръчник на мотоциклетиста /. 2. прераб. и доп. изд.. София :, Медицина и физкултура,, 1958., 292 с. :

Напетов, Витомир П., Тимчев, Григор К., Гайдаров, Симеон Н.. Учебник за мотоциклетиста /. 2. прераб. и доп. изд.. София :, Медицина и физкултура,, 1959., 344 с., 1 л. ил. :

Златарев, Пантелей,  Гайдаров, Симеон Василев. Наръчник на мотоциклетиста /. София :, Техника,, 1962