Днес в Сандъците – Sandacite обясняваме как работи една обикновена (механична) шевна машина.

За изясняване на принципа на работа на шевната машина, е необ­ходимо да се разгледа начинът на получаване на обикновения бод,

Двуконечният обикновен тегел е разпространен и в същото време опростен за съшиване на материалите. Такъв тегел изпълняват повечето от шевните машини, които са предназначени за шиене на тъкани и кожа. Той се получава от два конеца — горен А и долен Б, които трябва да се преплитат в средата на съшиваните материали.

Характерно качество на обикновения тегел е еднаквостта както на горната, така и на долната страна. Горният конец А се нарича «иглен», защото преминава през ухото на иглата и винаги минава през материала. Долният конец Б се нарича грайферен, защото идва от ка- лерчето, което се намира в грайферното устройство.

Принципът на преплитането на конците, който е залегнал в осно­вата на работата на обикновената шевна машина, е съвсем прост. Въз­можността за създаване на шевна машина за механично шиене на различни тъкани, кожи, гума, хартия и т. н. се основава на факта, че до ухото на иглата е вдянат конец. След като иглата прободе мате­риала и прокара през него горния конец, започва да се издига нагоре от крайно долно положение. При това движение на иглата винаги се образува неголяма бримка.

Задачата на шевната машина е да извърши преплитане на горния и дол­ния конец, като използува тази бримка. След като през бримката са успели да прекарат долния конец, задачата за създаване на шевната машина е била вече решена.

През периода на историческото развитие на шевната машина са били намерени два начина за получаване на обикновения бод.

Първият начин е на принципа на работата на тъкачния стан. Обикновената тъкан се образува от основна и вътъчна нишка с помощта на основния работен орган — совалката, която носи калер- чето с навитата вътъчна нишка. Совалката, като прелита между редо­вете от основни нишки, които образуват уста, прокарва между тях вътъчната нишка, с помощта на която става прекръстосването.

Принципът на работата на совалката, която носи калерчето за прокарване на долния конец в иглената бримка, е залегнал в основата на първия начин на получаване на обикновения бод.

Характерните моменти за образуване на бода са показани на фиг. 2а, б и в.

Фиг.  2. Образуване на бода в шевна машина с продълговата совалка

Горният конец А от макарата 1 се прокарва между шайбите 2 на регулатора за опъване на конеца, през ухото на лоста на конецоопъвача 3 (работата им е описана по-нататък) и през ухото на иглата 4. Долният конец Б е намотан на калерчето 5, което е сложено в совал­ката 6, която има формата на лодка, както на совалката на тъкач­ния стан.

• (фиг. 2а). Иглата, като прободе материала, прокарва през него горния конец. При повдигането си от долно положение тя образува до ухото си бримка от горния конец. Грайферът, като извърши работния си ход, се приближава към иглата и с острото си рогче влиза в бримката.
• (фиг. 2б). Иглата отново се спуска в долно положение и спира за момент. Грайферът с цялото си тяло влиза в бримката, разширява я и прокарва през нея долния конец. Ако иглата продължава да се повдига, бримката може да се притисне между повърхността на плъз­гане на грайфера и платформата на машината и за горния конец да има опасност от повреда или скъсване.
• (фиг. 2в). Иглата, като се движи сега нагоре, излиза от мате­риала. Грайферът след свършване на работния си ход започва да се движи обратно към изходно положение. Свободно висящата бримка сега се затяга от лоста на конецоопъвача.

В съответствие с принципа на образуването на бода грайферът в тази машина може да извършва или възвратно-постъпателно, или близко до него люлеещо движение ту на една, ту на друга страна. За да успее да прескочи през бримката с цялото си дълго тяло и да прокара през нея долния конец, грайферът трябва да се движи с го­ляма скорост. Обаче люлеещото и възвратно-постъпателно движение с големи неравномерни скорости и изменение в посоката на движе­нието са твърде неблагоприятни за динамиката, тъй като при всяконеравномерно движение, а още повече при промяна на хода възникват неизбежно сили на инерцията, които предизвикват удари, чукания, вибрации, неспокоен ход на машината и износване на механизмите. Затова този начин на образуване на бода в промишлените шевни ма­шини не се използува. Понастоящем с люлеещ се грайфер не се произ­веждат даже домакински шевни машини.

Характерните моменти на образуването на бода по втория начин са показани на фиг. 3 а, б, в, г и д.

Горният конец А (фиг. 3 б) от макарата 1 се прокарва между шай­бите на регулатора за опъване на конеца 2, след това през ухото на ко- нецоопъвача 3 и през ухото на иглата 4. Долният конец Б е намотан на калерчето, което е поставено в грайфера 5.

• (фиг. 3 а). Този момент е, както моментът, показан на фиг. 1а,
• (фиг. 3 б). Иглата се премества нагоре (без престой). Грайферът, след като поеме бримката на горния конец, започва да я разширява.

Ухото на конецоопъвача 3 се премества надолу и освобождава гор­ния конец.

• По-нататък бримката от горния конец се разширява и пре­карва около калерчето с долния конец (фиг. 3 в).

1. Конецоопъвачът се премества в горно положение, снема бримката от грайфера и стяга бода (фиг. 3 г и д), след това материалът се придвижва за образуване на следващия бод.

Фиг. 3. Начин на получаване на обикновен бод чрез прекарване на_бримката около калерчето

На такъв принцип работят всички шевни машини с възвратно-въртеливи и въртящи се грайфери.

Като се сравнят двата описани начина на получаване на бода, установява се, че вторият начин по същество е като развитие на първия.

При първия начин движещото се калерче с долния конец, поста­вено в грайфера, непосредствено само се прокарва през неподвижната разширена бримка от горния конец.

При втория начин подвижната разширяваща се бримка от горния конец се прекарва около относително неподвижното калерче.

Крайният резултат е един и същ — еднакво преплитане на кон­ците и еднакъв обикновен тегел.

След разглеждане на принципа на образуването на бода може да се направят следните изводи.

Ако основна функция на обикновената шевна машина е образува­нето на обикновен бод (за машините, които изпълняват верижни тегели, се описва по-нататък), за изпълняването на тази функция всяка обикновена шевна машина трябва да има следните основни ме­ханизми:

• механизъм на иглата, на който работно звено е машинната игла, която трябва да пробожда материала, да прокарва през него горния конец и да създава до ухото си бримка;
• механизъм на грайфера, на който основен орган е грайферът, който трябва да поеме бримката от ухото на иглата, да я прекара около калерчето и по този начин да извърши преплитане на конците;
• механизъм на конецоопъвача, който трябва да изпълнява две функции:

а) да подава горния конец по време на пробождането на материала и при прекарването на бримката около калерчето;

б)  да затяга бода;

• механизъм за придвижване на материала (подаване) — за пре­местване на материала за образуване на следващия бод.

Следователно специалните шевни машини, предназначени за из­пълняване на по-сложни операции от обикновения двуконечен тегел, имат по-сложно устройство (различни допълнителни механизми и приспособления). Обаче основна функция на всяка шевна машина при всички условия е образуването на тегел, поради това механизмите, които създават тегела, са главни.

Основните механизми на машината (механизмите на иглата и грайфера, на конецоопъвача и за подаването на материала) работят от общ главен вал. Това осигурява строго съгласуване на работата на всичките отделни механизми. За един оборот на главния вал се из­вършва целият цикъл за образуване на бода.

Запознаването с общите принципни устройства на шевните машини може да стане чрез машината 4-тн кл. ПМЗ, схемата на която е пока­зана на фиг. 4.

• Шевната машина е предназначена да изпълнява обикновени тегели на различни памучни, копринени, вълнени и други тъкани.

В предната част на ръкава са монтирани механизмите на иглата и конецоопъвача, които се задвижват от общото звено 4, закрепено в коляното 2.

Иглата 1 е закрепена в долния край на игловодача 2, който по­лучава възвратно-постъпателно движение чрез мотовилката 3. Ухото 6 на конецоопъвача 5 се движи по сложна затворена крива.

Грайферът 19 (в чугуненото тяло на хода на грайфера, закрепен към платформата 21) получава възвратно-въртеливо движение от ма­ховика 13, коляното 12, от главния вал 8 чрез мотовилката 14, От ку­лисата 16 и вала 17 с кобилица.

Рейката 20 при преместването със зъбите си се забива в материала и получава движение от двата ексцентрика 10 и 11, закрепени на глав­ния вал, и от групата детайли 15, 18, 22, 23, 24 и 25.

Регулаторът 26 за опъване на горния конец е закрепен за странич­ната част на ръкава на машината.