Днес в Сандъците – Sandacite разнищваме какво е било заплащането на шофьорите през 50-те години.

Идеята е да се получи стегната и фактологична публикация, която да осветлява въпроса точно такъв, какъвто е бил преди повече от половин век.

А. Основни положения в заплащането на труда на шофьора

За шофьорите на всички видове автомобили независимо от ведомството, в което служат, с изключение на тези към Министерството на народната отбрана и Министерството на вътрешните работи, е била установена единна система за заплащане на труда им. Тази система включва два основни начина за определяне възнаграждението на шофьора — заплащане за повременна работа (тарифна заплата) и заплащане за работа на норми (разчетна заплата).

Размерите на тарифните и разчетните заплати са били опреде­лени с Министерско постановление поотделно за товарните, ле­ките автомобили, влекачите и автобусите с оглед на тяхната товароспособност или вместимост и категорията на предприя­тието (ведомството), на което се числят.

Размерът на месечната заплата за всеки отделен случай не­зависимо от начина на заплащането й се определя в зависи­мост от вида на обслужвания автомобил, от полезния товар (за товарните автомобили) или от вместимостта (за леките автомобили и автобуси), както и от това, към коя група спада предприятието — собственик на автомобила.

Разпределението на предприятията на групи се извършва в зависимост от големината им, стопанското значение на прево­зите и теренните и битови условия за работа.

Разчетните заплати са по-големи от тарифните, тъй като при тях напрежението в работата на шофьорите, които работят по норми и установени графици, е по-голямо.

Заплащане труда на шофьора по тарифни­те заплати се разрешава за случаите, в които нормирането и отчитането на извършената работа е крайно затруднено или когато обемът й не зависи от шофьора (при вътрешнозаводски превози, при обслужване на автобуси за служебно ползване и др.).

По определените тарифни заплати се изчисляват и извър­шват и следните заплащания на шофьорите: за повременна ра­бота, т. е. за работа без норми, за работа с пробно одобрени вътрешнозаводски норми, за определен престой, за извънреден или нощен труд, за редовна работа, за служебни командировки, за нулево време, за предизвестия, както и за допълнителни възнаграждения и премии, за които е указано, че се заплащат в проценти от тарифната заплата.

Шофьорите на автомобили за бърза медицинска помощ и на погребални автомобили се приравняват към шофьорите, ра­ботещи на леки автомобили с вместимост над 5 места.

Шофьорите на другите специални автомобили се приравня­ват към шофьорите на някоя от категориите товарни автомоби­ли в зависимост от товароспособността на шасито, на което са монтирани.

Заплащането за работа на норми е основният начин за заплащане труда на шофьорите.

Разчетните заплати се използуват само за изчисляване на разценките при работа по единните норми за изработка или постоянно одобрените вътрешно-ведомствени норми, а така също и при работа на автобусите по автолинии с одобрени раз­писания.

Работното време на шофьорите, подлежащо за заплащане по норми, се състои от време за подготовка и прибиране на авто­мобила, съответно преди започване и след свършване на работ­ната смяна, време за движение и време за престои на автомо­била при товаро-разтоварните операции.

Сделните разценки за шофьорите на товарни автомобили се установяват за километър-пробег, за тон-превоз товар, а при извършване на превози при постоянни експлоатационни пока­затели могат да се въвеждат и разценки за тон-километри.

Въведени са и разценки за заплащане вложения труд от шофьора за подготовка и прибиране на автомобила и за то­варенето и разтоварването му, когато към него е прикрепена товаро-разтоварна бригада, която работи също по норми.

Сделните разценки за шофьорите на таксиметровите авто­мобили се установяват за платен километър-пробег и за под­готовка на автомобила за работа и за прибирането му.

При определяне на разценките освен от размера на съответ­ната разчетна заплата се изхожда и от установените норми за изработка.

В случаите, когато шофьорите участват в ремонта на по­верените им автомобили, им се заплаща като на авто­ремонтни работници. За целта на всеки шофьор след полагане на изпит пред комисия се определя съответен на подготовката му разред.

Б. Допълнителни и премийни възнаграждения.

За да се поощрят шофьорите да подобряват постоянно трудовата дисциплина, качеството на вложения труд, квали­фикацията си, а така също да постигнат икономия на ГСМ и гуми, както и да пазят поверените им автомобили, освен редов­ното месечно възнаграждение те получават и допълнителни и премийни възнаграждения.

Допълнителни възнаграждения се запла­щат, както следва:

1. За работа със специални автомобили и автомобили с ре­маркета. Размерът на възнаграждението се определя в процен­ти към заработената сума по разценки (при работа по норми) или към заработена сума по време (при работа по време). Го­лемината на процента зависи от вида и предназначението на автомобила.
2. За редовна работа. Възнаграждение в размер на 3 % от тарифната заплата за всеки 5 прослужени години редовна работа без прекъсване в едно и също министерство или някое от поделенията му. Максималният размер на възнагражде­нието е 15 %.
3. За клас-квалификация (само на онези шофьори, които притежават свидетелство за правоуправление I или II клас, не­зависимо от вида на автомобила, с който работят).

Размерът на възнаграждението за шофьорите I и II клас е съответно 15 % и 10 % от общата сума на тримесечната им тарифна заплата. Изплаша се всяко календарно тримесечие, ако през него шофьорът е спазил определени условия.

4. За работа при ненормиран работен ден (на шофьорите на леки автомобили и автобуси, които са с ненормиран работен ден, и трудът им се заплаща по тарифните заплати:)

а) когато работят с автомобил, който е с документ (НМ) за праводвижение в един или няколко окръга, размерът на това увеличение е 10 — 20 % от основната тарифна заплата на шофьора;

б) когато документът за праводвижение (НМ) на автомоби­ла е за цялата страна, размерът на увеличението е от 10 до 40 %.

Премийни възнаграждения се заплащат, както следва:

1. На шофьорите на всички видове автомобили и тролей­буси за отлична и безаварийна работа — премия в размер на 120 лева на календарно тримесечие.

Отлична и безаварийна се е смятала работата на шофьора, ко­гато през отчетното календарно тримесечие е положил такива грижи за поверения му автомобил, които са осигурили изправ­ността на частите, безотказното действие на агрегатите и меха­низмите, липсата на счупвания, подбивания и изкривявания, а така също когато няма нарушения на трудовата дисциплина и на правилата за експлоатация на автомобила.

Наред със спазването на горните условия шофьорът трябва да е работил през 65 % от календарните работни дни на отчет­ното тримесечие.

2. За реализирана икономия от наднормен междуремонтен пробег на автомобила на шофьорите се заплаща премия в раз­мер от 20 до 23 % от общата сума на реализираните икономии от всички видове технически обслужвания и ремонт на авто­мобила. при положение че са изпълнени определените за слу­чая изисквания.

3. За реализирани икономии от течни горива на шофьорите се заплаша ежемесечно дремия в размер на 50 % от стойността на реализираната икономия, при условие че са спазени опре­делени дравила за осигуряване най-точна и редовна отчет­ност за рабзтата и разхода на гориво от автомобилите им.
4. За реализирани икономии от наднормен пробег на авто­мобилните гуми всяко календарно тримесечие на шофьорите се заплаща премия в размер на 30 % от стойността на реализи­раната икономия, при условие, че е достигнат норменият про­бег на целия комплект автомобилни гуми.

Когато автомобилът не е с монтирал комплект гуми, след­ва да се достигне норменият пробег от всяка гума поотделно.

5. За преизпълнение на месечния план по приходите на шофьорите на автобуси и тролейбуси се задлаща премил в размер на 2% от месечната им тарифна заплата за всеки про­цент преизпълнение на плана.

За шофьорите на таксиметровите автомобили размерът на премията е 1 %.

6. За преизпълнение на месечния план по превозите в тон­километри за шофьорите, които работят на особено важни сто­пански обекти, е можело да се въведе и премия в размер 4 лева за всеки 100 тонкилометпа свръх месечния план. Обаче за да се заплаща горната премия, необходимо е всеки шофьор да има месечен превозен длан в тон-километри.
7. За използване празните пробези на автомобилите на шофьорите, превозили попътни товари, се заплаща пре­мия за всеки извършен попътен тонкилометър по 0,08 лв. за вътрешноградски попътен превоз в градовете София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе.

За вътрешноградски превоз в останалите градове — по 0,07 лв. и за извънградски попътен превоз по 0,04 лв. за всеки извършен попътен тон-километър.