Устройство на мотоциклета преди 60 години
Ето какво е било устройството на мотоциклета преди повече от половин век.
На верните читатели на Сандъците – Sandacite e ясно, че както съвременният, така и мотоциклетът от средата на 50-те години е сложна машина, представляваща съвкупност от отделни части, механизми и системи. Конструкцията и взаимното им разположение при различните мотоциклети може да бъде различно с оглед подобряване на експлоатационните им качества. По своето принципно устройство обаче мотоциклетите не се различават. На същия принцип е направен и българският мотоциклет „Витоша“ 250 см3 (фиг. 3).
В зависимост от предназначението на мотоциклета, различаваме следните основни системи и механизми:
- Двигател.
- Предавателни органи (трансмисия).
- Ходова част.
- Механизми (органи) за управление.
- Електрическа уредба
Фиг. 2. Устройство (схема) на типичен мотоциклет от 50-те години. 1 — двигател; 2 — съединител; 3 — скоростна кутия; 4 — верига; 5 — двигателно колело; 6 — рама; 7 — предна вилка; 8 — кормило; 9 и 10 — оси; 11 — предно колело; 12 и 13 — гуми; 14 — фар; 15 — фарче за номера
Двигателят 1 има назначение да даде необходимата енергия за движение на мотоциклета. Той се състои от коляно-мотовилков механизъм, разпределителен механизъм и хранителна, смазочна, запалителна и охладителна система.
Енергията от двигателя се предава на предавателните органи.
Предавателните органи (трансмисията) се състоят от: съединител 2, скоростна кутия 3 и верига 4 с верижно зъбно колело. Съединителят 2 (амбреажът) позволява да се разединява скоростната кутия от коляновия вал на двигателя при включване на скорост и след това отново плавно да ги съединява. Скоростната кутия приема въртеливото движение от коляновия вал на двигателя посредством съединителя и с помощта на двойки зъбни колела предава вото движение на веригата 4 и оттам на двигателното колело 5.
Ходовата част се състои от рама 6, предна вилка 7, задна вилка 16, оси 9 и 10, колела 5 и 11 и гуми 12 и 13. Рамата 6 е основата на мотоциклета и към нея се прикрепват всички негови части. Към предната вилка 7 се прикрепва предното колело 11; тя е съединена и с кормилото 8, с помощта на което заедно с колелото може да се извива вдясно и вляво и по този начин се осъществява завой в една или друга посока. Осите 9 и 10 са свързани за вилките и около тях се въртят колелата. Чрез колелата 5 и 11 мотоциклетът се движи. Гумите 12 и 13 поемат част от ударите при движение по неравен път.
Фиг. 3. Вероятно първият масово произвеждан български мотоциклет Витоша 250. Изделие на завод Балкан Ловеч от 1956 г.
Механизмите (органите) за управление се състоят от: кормило, ръчна и крачна спирачка. Кормилото 8 заедно с предната вилка 7 служи да направляваме мотоциклета в желаната посока.
Спирачките служат за намаляване скоростта на мотоциклета и за спирането му.
Електрическата уредба на мотоциклета се състои от източници за електрически ток (динамо и акумулатор) и прибори за запалване, осветление и сигнализация.
Осветлението обхваща предния фар 14 и задното фарче 15.
Предният фар в устройството на мотоциклета е предвиден за осветяване на пътя нощно време.
Задното фарче служи да осветява нощем контролния милиционерски номер, а също така да обозначава задната част на мотоциклета.
Сигнализацията се извършва с клаксон.
Литература:
Марков, Йордан. Мотоциклет. Устройство, експлоатация и обслужване. София, ДВИ при МНО, 1956.
Тимчев, Григор, С. Гайдаров. Управление и обслужване на мотоциклет. София, ДОСО, 1955.
Вашият коментар