Как са запълнени панелните фуги е болна тема напоследък. Затова сега в Сандъците – Sandacite ще Ви покажем как това се е правело, когато блоковете са се строели.

Откъде започва проблемът? Добре е известно, че при свързване на отделните панели в местата на допирането им се образуват празнини, наречени фуги (горната снимка).

Тези фуги, запълнени с циментов разтвор или филцов бетон, имат важно и изключително значение и с оглед правилната експлоатация устойчивост и дълговечност на сградата трябва да отговарят на определени условия и изисквания:

• да поемат хоризонталните и вертикалните натоварвания, както и натоварванията, породени от температурни промени, съсъхване и пълзене на бетона, неравномерни слягания на основите и др., като поемат и по­несат без поддаване породените статически усилия, осигурявайки по този начин съвместната пространствена работа на свързаните панели и пълна монолитност на конструкцията;
• да бъдат изпълнени от материали и по начин, който да осигурява пълната хидро-, звуко- и термична изолация, намалявайки до минимум или отстранявайки напълно топлинните мостове;
• да имат просто и леко устройство и изпълнение, предпоставка за бързина и високо качество.

Един съществен въпрос, който се поставя при проектиране и изпъл­нение както на вертикалните, така и на хоризонталните фуги, е въпросът за тяхното уплътняване, за предпазване от действието и влиянието на дъждовете. Винаги е възможно появяване на пукнатини във фугите – било от неизбежни деформации при температурни промени или неравномерни слягания, било от недостатъчно сцепление между стария бетон на пане­лите и прясно излетия разтвор, било при употреба на силно водопрони­цаеми материали като леки бетони и т. н. При коси дъждове, придру­жени със силен вятър, дъждовната вода навлиза в образуваните пукна­тини, като започва и постепенно увеличава своята разрушителна работа, навлизайки навътре във фугите. През зимата последователните замръзвания и размръзвания увеличават размерите на фугите, с което се увеличава действието на атмосферните води. Това нарушава санитарно-хигиенните условия и. дълготрайността на сградите. За избягването му в най-общи линии се налага:

• от външна страна фугите да се оформят като водобран, т. е. с улей за безопасно оттичане на дъждовните води;
• фугите  да притежават известна минимална еластичност, която да позволява определени деформации вследствие температурни колебания, неравномерни слягания и други под. неизбежни натоварвания. За по­стигане на това фугите се запълват от външната страна херметически с еластичен материал, който да запазва качествата си, а от вътрешната страна — бетон, който може да поема определени деформации, без да се разрушава. Този начин на изпълнение се прилага, разбира се, само при носещи стенни панели.

Тези изисквания обаче далеч не решават въпроса с уплътняване на фугите. Нещо повече – по времето на масовия строеж на панелни блокове въпросът със запълването на фугитевсе още не е решен напълно както в чужбина, така и у нас.

Фиг. 1. Фуги: а — изглед ; б — напречен разрез; 1 — вертикални фуги; 2 — хоризонтални фуги; 3 — външни стенни панели; 4 — подов панел; 5 — изолация

Съгласно разработената още през 1963 г. българска номенклатура за едропанелно строителство Бс-2-63 хоризонталните съединения на всички стенни панели се извършват чрез т. нар. плоска фуга (фиг. 1 б), при която липсва сигурно противодъждовна преграда, а уплътняването се постига само с циметов разтвор. Със следващата номенклатура Бс-2-64 са въведени подобрения, които дават благоприятно отражение върху изпълнението и уплътняването на фугите. Съгласно тази номенкла­тура в местата, където няма балкони, има предпазен зъб с височина 5 cm (фиг. 2). Оформянето и изпълнението на вертикалната колонка между външните стенни панели и вътрешния панел се армира и замонолитва с керамзитобетон марка 100. Уплътняването се постига чрез уплътнително гумено въже или еластични китове, като гуменото въже се оказва по-пршодно и по-резултатно при хоризонталните съединения, а уплътнителните китове — при вертикалните фуги.

Фиг. 2. Уплътняване на фугите в жилищни сгради по номенклатура Бс-2-64:

а: 1 — външни стенни елементи със зъб; 2 — подов елемент;
б: 1 — външни стенни елементи; 2 — вътрешен стенен елемент; 3 — керамзитобетон М 100 за замонолитване; 4 — въже от пореста гума

Заедно с изискванията относно изпълнението на фугитесъществуват и изисквания за изпълнението на връзките на панелите:

•  да имат необходимата якост за поемане и пренасяне на макси­малните товари;
• да имат просто устройство и изпълнение;
• при минимален брой типове и подходящо разположение в пане­лите една връзка да съединява максимален брой елементи в рамките на допустимите отклонения и неточности;
• да бъдат предпазени от корозия.

С оглед посоката на фугите в сградата различаваме:

Хоризонтални фуги (фиг. 3). Образуват се между долния и гор­ния край на стенните панели, от една страна, и подовите панели, от друга, като свързването на стенните панели една над друга по вертикалата се извършва посредством прилежащите подови панели. Запълва­нето на фугата се извършва с циментов разтвор, който най-добре отго­варя на посочените по-горе изисквания. Марката на разтвора се приема обикновено по-висока от тези на носещите панели, като по този начин фугите, чиято дебелина достига до 3—4 cm, не понижава носещата спо­собност на свързаните панели. Оформяването на фугата се извършва по следния начин: след монтиране на долния стенен панел върху него се разстила циментов разтвор на тънък слой от 1—2 cm, като се изравнява с мастар. Поради големия натиск от монтирания горен панел една част от разтвора навлиза и изпълва грапавините между допрените повърхности .на горния й долния панел, а друга част от него се изтласква навън. По-добро уплътняване на разтвор във фугата се получава, като се по­ставят дървени летви, по-тънки с 4—5 mm от фугата, които не позво­ляват страничното изтичане на разтвора. След монтажа фугите се обработват с циментов разтвор, като по този начин се получава достатъчно водонепропускливост. Допълнително подобрение в тази посока се полу­чава при обработване на външната страна на фугата като водобран, За избягване на топлинните мостове и подобряване топлоизолацията се до­ставя въже от пореста гума с диаметър 2,5—3 cm.

Хоризонталните фуги при едропанелните сгради имат обикновено де­белина 1 cm за външните и 1,5 cm за вътрешните. С оглед естетиката на сградата външните хоризонтални фуги трябва да представля­ват прави непрекъснати и успоредни линии.

Фиг. 3. Хоризонтални фуги: а — фуга между външни напречни стенни панели ; б — фуга между подови панели
Вертикални фуги. Образуват се при съединяване на външните или вътрешните стенни панели. Изпълнението на тези фуги, по-специално на външните вертикални фуги, трябва да се извършва така, че осигурявайки пълна херметизация на сградата, фугата да бъде достатъчно еластична, за да може да следва в определени и допустими граници неизбежните деформации от температурни колебания, неравномерни слягания и др. От направените в Научноизследователския строителен институт (НИСИ) опити е установено, че носимостта на хоризонталните фуги зависи от сцеплението между циментовия разтвор по фугите и бетона на панелите, като появата на пукнатини по фугите съвпада с нарушението на сцеплението между циментовия разтвор и бетона. Подобрение в това отношение се постига, макар и не в същата степен, с повишение на марката на цимента, а така също и при из­ползуването на карамзитобетон вместо обикновения бетон за направа на панелите. Повишаване на съпротивителната способност на хори­зонталните фуги чрез подобряване на сцеплението между циментовия разтвор и бетона на панелите ще подобри общата устойчивост на едро­панелните сгради срещу земетръсните сили — обстоятелство, което до­бива смисъл и значение при високоетажните жилищни сгради. Допълни­телно повишение носимостта на хоризонталните фуги се получава, ако краищата на панелите около фугите предварително се почистят много добре от евентуални замърсявания и се поливат с вода при направа на са­мите фуги.

При свързване на външни стенни панели с вътрешния стенен панел фугата се образува от профилираните вертикални страници на външните панели, като вътрешната й част се изпълва с бетон, а външната — с циментов разтвор. Във вътрешната част се срещат на четири места по височината на фугата връзките на панелите, изпълнени от бетонна сто­мана с диаметър 10 mm във вид на примки, които по време на монтажа се заваряват и между тях се вмъква един вертикален прът от студено прищипната стомана, след което се извършва замонолитването на фугата чрез заливането й с бетон. Доброто трамбоване и уплътняване на изле­тия бетон, както и допълнителната обработка с циментов разтвор от външната страна осигуряват много добра водонепроницаемост на фугата. С това обаче въпросът с топлинната изолация остава открит и не на­пълно разрешен, тъй като както бетонът, така и разтворът представляват, силно топлопроводен материал.

От други опити, правени предимно в бившия СССР, е установено, че температурата по външната страна на ъглите между вън­шните и подовите панели и в ъглите между външните и вътрешните стенни панели е много по-висока, отколкото температурата по вътрешната повърхнина на самите стенни панели. Ето защо загубите на топлина в ъглите е сравнително по-голяма, поради което се създават и условия за кондензация и замразяване на водата с всичките им вредни последствия. Чувствително подобрение се постига в това отношение чрез допълни­телна изолация със стиропор при дебелина 2 cm, поставен след мон­тажа на панелите по време на довършителните работи, а така също и при частично навлизане на вътрешния стенен панел във вертикалните фуги. Това обстоятелство улеснява предаването на част от топлината на вът­решния панел в мястото на съединението.

Свързването на вътрешните стенни панели се извършва,, като в примкообразните връзки се вмъква вертикален стоманен прът, а образуваната колонка между панелите се запълва плътно с бетон, трамбован ръчно или чрез вибратори. Вертикалните фуги, изпълнени обикно­вено с дебелина до 2 cm, с оглед естетиката и външното оформление на сградатар трябва да представляват вертикални непрекъснати линии по цялата етажна височина.

---

Литература:

Вълев, Вълю. Технология на строителното производство. София, Техника, 1964.

Гочев, Александър. Технология на строителното производство. София, Техника, 1960.

Славков, Христо, Антон Николов. Индустриализирано строителство. София, Техника, 1966.