10-те най-ценни български ордена
10-те най-ценни български ордена
ОРДЕН СВ. СВ. РАВНОАПОСТОЛИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ
Учреден е на 18/31 май 1909 г. по повод обявяването на независимостта па България с рескрипт до канцлера на българските ордени, а през февруари 1910 г. е утвърден със специален закон, гласуван от XIV Обикновено народно събрание.
В орденската система на българската държава до 1944 г. той е най-високото отличие. С него се награждават граждански, военни и духовни лица, носители на най-високите степени на българските ордени, чуждестранни владетели и князе християни,чуждестранни държавници със заслуги към България, българи и чужденци с общочовешки заслуги.
Съгласно статута на ордена броят на живите наградени с него не трябва да надхвърля 15. Вследствие на предвидените ограничения до 9 септември 1944 г. българските кавалери са само 9, като при това трима от тях са членове на царската фамилия – нещо съвсем естествено за монархическата държава. През този период с ордена са наградени екзарх Йосиф I, който е и първият носител на ордена, Иван Е. Гешов, д-р Васил Радославов, Иван Вазов, митрополит Симеон и генерал Данаил Николаев.* С ордена са наградени и 52 чужденци, повечето от които короновани особи – руският император Николай II, германският кайзер Вилхелм II, австроунгарският император Франц-Йосиф, английският крал Джордж VI, италианският крал Виктор Емануил III, югославският крал Александър I, президентът на Полша Игнаций Мойчицки и др.
Орденът има Голямо и Малко огърлие, които се носят на шия, и степента Велик кръст, която се носи на светлопортокалова лента през лявото рамо.
Голямото огърлие е привилегия на управляващия владетел, който е и Велик магистър на ордена, а Малкото се раздава на членовете на царското семейство и чуждестранни владетели. С Великия кръст се награждават висим граждански, военни и духовни лица.
Голямото огърлие се състои от стилизирани пламъци, покрити с червен емайл, върху които са изобразени редуващи се българският национален лъв, вензелът на учредителя и Бурбонската лилия. С помощта на верижка и Серафим (четирикрил ангел) огърлнето е свързано за знака на ордена небесносин летелино- образен кръст с дължина на раменете 75 мм, между конто са изобразени емайлирани в червено пламъци, а върху тях – сребърни
А в е р с: в медальон върху раменете на кръста, върху многоцветен фон, подобен на средновековна мозайка, са изобразени славанските първоучители – братята Кирил и Методий. Кирил държи разтворена книга, а Методий – гръцки кръст. Наоколо златен пръстен, в който на латински е изписан надписът EX ORIENTE LUX и са изобразени две петолъчки и стилизирали орнаменти.
Върху реверса в червено емайлиран медальон е изобразен вензелът на учредителя на ордена, а в пръстена наоколо – датата на учредяването му XVIII majus MDCCCCIX (18 май 1900 г.).
Малкото огърлие има дължина 50 см и се състои от 26 елипсовидни медальона, покрити с червен емайл, наподобаващ пламъци, върху които са изобразени последователно редуващи се български лъв и бурбонска лилия. Огърлието е привързано за знака на ордена.
Наградените с ордена получават и неговата звезда, която е изработена във вид на спебъпен малтийски кръст с топчета по ъглите и с релефни кантове, декориран с релефна плетеница или с точковидна украса. В средата е изобразен серафим с червени криле, а между раменете на кръста – червени пламъци и сребърни лилии. Звездата се носи “от лявата страна на гърдите.
Орденът е изработен по проекта на австриеца Хайер фон Розенфелд във Виена.
ОРДЕН ЗА ХРАБРОСТ
Орденът За храброст е не само най-старият, но и най- известният и популярен у нас и в чужбина български орден. В продължение на повече от 100 години с него са наградени хиляди храбри български синове и дъщери, които с оръжие в ръка се бият срещу чуждите завоеватели. Мнозина от тях загиват,оставяйки навеки записани в пантеона ни безсмъртните, паднали за свободата и независимостта на нашата родина.
Въпреки забраната за създаване на ордени у нас, наложена от Търновската конституция, съгласно нейния чл. 59 за проявени мъжество, храброст и героизъм във време на война „на княза се предоставя да отреди един знак за действително отличие“. Като използва прерогативите, конто този член му дава, на 1/13 януари 1880 г. със специален указ българският княз Ал. Батенберг учредява първия български орден, добил по-късно широка популярност под името „За храброст“. В указа за учредяването между другото се казва, че отличието е създадено, за да се възнаградят „заслугите на лицата, които са се отличили във войната“ (Руско-турската освободителна война 1677 – 1878 г.-б. а.) и за поощрение „за в бъдеще на онези, които ше извършат подвити на бойното поле“.
Тъй като ордените са непознати у нас до Освобождението и няма традиции в това отношение, орденът „За храброст“ копира характерни за ордените на другите европейски държави елементи .
Младият български княз Ал. Батенберг, без да има достатъчно познания по въпроса за отличията, решава военният орден, който се предвижда да бъде създаден, да има формата и лентата на съшествувашия в неговата родина – Хесенското княжество – орден ,,За военна заслуга“. Той използва и статута на широко известния у нас руски военен орден „Свети Георги“ (познат повече като Георгиевски кръст) и след като се консултира със запасния капитан от австроунгарската армия Хайер фон Розенфелд, специалист по отличията, учредява ордена.
Съгласно първоначалния му статут орденът „За храброст* има четири степени за офицери и един „особен знак за отличие, установен за награда на нижните военни чинове“ в тристепени. Но оше на 1/13 декември 1885 г. степените на войнишкия знак по подобие на знака на руския военен орден „Св. Георги“ са увеличени също на четири. През 1886 г. I степен , а в началото на Първата световна война – през 1915 г. – III и IV степен на офицерския орден „За храброст“ са разделени и на но два класа, с което степените и класовете иу нарастват общо на седем. Този брой на степените и класовете на ордена „За храброст“ и неговият войнишки знак остават непроменени до 1950 г., когато е създаден новият републикански орден „За храброст“.
С офицерския орден „За храброст“ се награждават офицери и генерали за извършени от тях подвизи за проявена храброст по време на война.
Великият кръст на ордена е привилегия на управляващия владетел, който е и Велик магистър на ордена. С I степен ІІ клас ни ордена се награждават български и чужди генерали, а също и чуждестранни владетели – императори, крале, князе и др. ІІ, ІІІ и IV степен на ордена се дават на генерали и офицери в зависимост от заеманата от тях длъжност. II степен се дава най-малко на командири на дивизии, III степен I клас – на командири на дивизии или бригади, III степен II клас – на старши офицери и само в изключителни случаи на младии офицери, a IV степен I и II клас – на старши и младши офицери.
Двата класа на IV степен на ордена се дават и без мечове, когато са предназначени за цивилни лица – лекари, санитари, свещеници, капелмайстори и др. – за извършен от тях подвиг на бойното поле.
IV степен на ордена има и миниатюр за ежедневно носене.
С четирите степени на войнишкия кръст се награждават войници и подофицери за храброст, показана против неприятеля. Знакът на Великия кръст на офицерския орден (I степен 1 клас) е отсечен във форма на осмоконечен l малтийски) кръст от бял емайл, със златни кантове и с дължина на раменете 61 мм. Аверс (лицева страна): в червен медальон, поставен между два пресечени с остриетата нагоре златни меча, е изобразен символът на мощта и храбростта на българския народ през вековете разгневен лъв, изправен върху задните си крака. Наоколо – в жълт пръстен – наименованието на ордена, изписано с черни славянски букви ЗА ХРАБРОСТЬ, под него – шестолъчна звезда, обградена с две стилизирани лилии и четири точки. В подобен медальон на реверса (обратната страна) е изобразен вензелът на учредителя Ал. Батенберг, а в пръстена наоколо – надпис КНЯЗ НА БЪЛГАРИЯ 1879 (на използвания тогава правопис) и две шестолъчни звезди.
Чрез златна княжеска хесенска корона орденът е прикачен за широка 112 мм светлосиня лента със сребърна ивица в двата края, на която се носи през дясното рамо.
Носителите на Великия кръст получават и звездата на ордена,която повтаря формата и изображенията от аверса, но пръстенът около лъва е покрит със зелен емайл, а дължината на раменете е 58 мм. Звездата се отличава от знака на ордена и по сребърния обръч около пръстена, изработен във вид на камъни. Носи се от лявата страна на гърдите.
Първоначалната първа степен на офицерския орден,оформена през 1686 г. като втори клас на същата степен, се различава от Великия кръст по дължината на раменете, които имат размер 59 мм, и по лентата (широка 40 мм), на която орденът се носи на шия.
В Националния военноисторически музей – София се съхранява и една сребърна звезда на ордена „За храброст“, принадлежала на княз Ал. Батенберг. Тя има форма на ромб с диаметър 70 мм, върху който са поставени медальонът от аверса на ордена и два пресечени златни меча с остриета нагоре.
Втората степен на ордена има дължина на раменете 52 мм и се носи на широка 37 мм лента на шия.
Знакът на ордена III степен I клас има дължина на раменете 52 мм (по-късните емисии 53 мм) и няма корона и изображения върху реверса. Макар и твърде рядко се срещат и ордени от същия клас, които върху горното и долното си рамо носят надписа 1915 1916 или 1915 1917.
Кръстът на III степен II клас, който до 1915 г. е III степен на ордена, има размер на раменете 38 мм (по-късните емисии 39 и 40 мм). Върху емисиите от 1915 и 1941 г. годините са изписани и в пръстена с надписа върху аверса.
И двата класа на III степен се носят отляво на гърдите, като знакът на I клас се прикрепва с помощта на игла, понеже няма лента, a II клас се носи на триъгълна лента.
Знаците на двата класа на IV степен на ордена са покрити с червен емайл и имат сребърни кантове и мечове. Подобно ва I клас на III степен и I клас на IV степен е без лента, корона и изображения върху реверса. Дължината на раменете на IV степен I клас на ордена е 50 мм (на по-късните емисии 49 мм), а на II клас – 39 (40) мм.
Наред с познатите надписи върху раменете на IV степен I клас се срещат и надписи 1915 1916 и 1915 1917 , а в емисията от 1941 г. в пръстена с надписа ЗА ХРАБРОСТЬ се поставя и годината. Върху аверса на II клас надписите са два вида – ЗА ХРАБРОСТЬ 1915 и ЗА ХРАБРОСТЬ 1941. Двата класа на IV степен се носят по същия начин, както и класовете на III степен.
IV степен на ордена има и миниатюр за всекидневно носене.
Войнишките знаци на ордена „За храброст“ имат същата форма и изображения, както и офицерските, но са без корона и са отсечени от жълт (I и II) или от бял (III и IV степен) метал. Те имат дължина на раменете 33 или 34 мм и се носят от лявата страна на гърдите на описаната по-горе лента, като лентите на I и III степен имат и т.нар. бант.
Надписите въгху реверсите са четири вида – ЗА ХРАБРОСТЬ, ЗА ХРАБРОСТЬ 1915, ЗА ХРАБРОСТЬ 1941 и ЗА ХРАБРОСТЬ 1945.
В различните периоди от своето съществуване орденът „За храброст“ и войнишкият му знак са произвеждани на различни места – първоначално в Русия, а по-късно в Австро-Унгария (Австрия), Германия и у нас – в ателиетата на Никола Събов, Страхил Т. Нилошев, Оник Одабашян, Оник Чакъров и Бердж Керестеджиев. В деня на орденския празник – 17/29 април 1880 г. се е състояло първото официално награждаване с ордена. За своите героични подвизи по време на Освободителната война с различни степени на офицерския и воинския орден „За храброст“ са наградени 33 души руси и българи – бивши офицери, унтерофицери и войници, били се за свободата на нашата родина в редовете на Българското опълчение. Между тях са подполковниците Павел Попов и Константин Куртянов, капитаните Тимофей Розанов и Николай Попов, попучик Стефан Кисов, подпоручиците Олимпий Панов, Никола Генев и Атанас Узунов, а също и юнкерите Андрей Парло- панов, Константин Кисов и др.
Със специален княжески патент от същата дата е награден и служещият по това време в милицията на Източна Румелия щабскапитан Данаил Николаев.
По случай третата годишнина от кръвопролитието боеве при Стара Загора на 19/31 юли 1880 г. се състояло юбилейно честване. По време на тържеството на знамето на 3-а опълченска дружина – Сакарското – за пръв път е връчено първа стенен на ордена. Днес знамето е свята реликва за всеки българин, съхранявано грижливо в НВИМ. Наред с него се пази и орденът „За храброст“, вграден в пиката на знамето.
Освен на Сакарското знаме в повече от 100-годишната история на ордена първата му степен е дадена само на трима българи – Стефан Стамболов, Георги Живков и Сава Муткуров – и на няколко чужденци.
С втората степен на ордена са отличени някои български генерали, участници в Сръбско-българската, Балканските и Първата световна война – Радко Димитриев, Данаил Николаев,Владимир Базов, Никола Иванов, Стефан Тошев и др.
Войнишкият знак на ордена „За храброст“ е раздаден на хиляди български подофицери и войници. Заслужава да бъдат споменати имената на храбреците М. Бенковски, Т. Вътев, чиито гърди са окичени с по шест кръста „За храброст“.
След 9 септември 1944 г. орденът „За храброст“ продължава да се връчва, но с някои промени във външния вид – лъчът на аверса е некоронован, премахната е и короната,
свързваща кръста с лентата. Сега кръстовете се прикрепват лентите по два начина – с помощта на венец или посредство метално ухо.
След 1950 г. орденът „За храброст“ единствен от старите военни ордени запазва съществуването си в орденската система на България, но вече с нова форма, лента и статут.
ОРДЕН СВЕТИ АЛЕКСАНДЪР
Създаването на един „Александровски орден“ е замисле но от княз Ал. Батенберг още преди идването му в България през пролетта на 1879 г., но попради забраната на Търновската конституция учредяването на отличието се забавя. Едва на 25 декември 1881 г. (6 януари 1882 г.), като се възползва от факта,че конституцията е суспендирана, князът осъществява своята идея и копира съществуващия в Хесенското княжество орден „Филип Великодушни“ – основава ордена, но под името „Св. Александър“. За разлика от пъпвоначалния проект от 1879 г., в който се предвижда да има пет степени, новоучреденият орден освен споменатите степени има и един сребърен кръст, който през 1888 г. с указ е оформен като шеста степен на отличието и със съшия указ е установено и огърлие (вeригa на ордена, а вероятно в края на 1918 г. е създадена и степента Велик кръст“.
През 1686 г. са въведени и категориите с мечове над кръста – за заслуги по време на война и с мечове по средата – за боеви отличия, а от 1668 г. последната категория започва да се раздава и на „лица за заслуги, оказани през усилни и опасни времена в мирно време“.
С ордена се награждават военни и граждански лица ‘за държавни заслуги, за храброст и в знак на лично благоволение“ от страна на монарха.
Огърлието (веригата) на ордена „Св. Александър“се раздава по два начина – Голямото огърлие е привилегия на управляващия владетел и престолонаследниците, а с Малкото огърлие се награждават чужди владетели, членове на техните семейства, генерали, видни политически дейци и др.
Великият кръст, I и II степен се дават на владетели, князе, министри, генерали, висан духовници и др. Съгласно устава на ордена от 1888 г. посочените степени и III степен на ордена може да бъдат раздавани и украсени с брилянти, но само по лично благоволение на управляващия владетел, който е и Велик магистър на ордена.
С III степен на ордена „Св. Александър* се награждават висшичиновници, генерали и полковници, a с IV степен – чиновници, учени и щабни офицери, но със звание, не по-високо от „Подполковник“. V степен може да бъде получена от чиновници, младши офицери и духовници, a VI – от фелдфебели, подофицери, войници и низши чиновници.
Голямото огърлие на ордена се състои от свързващи се чрез короновани лъвове 30 елипсовидни медальона, в които последователно се редуват два вида изображения – вензелът на учредителя на ордена княз Ал. Батенберг и осмоконечен кръст.
Огърлието има дължина 148 см и е изработено от злато. Посредством хесенска корона то е привързано за знака но ордена – емайлиран в бяло леополдов кръст със златни кантове и дължина на раменете 53 мм. Златни са и мечовете, ако орденът има такива.
Аверс: червено емайлиран медальон, поставен между раменете на кръста, върху който със славянски букви е изписано името на ордена СВ. АЛЕКСАНДРЬ. Наоколо – бял емайлиран пръстен, а в него – девизът на ордена и на Хесенския княжески дом, от който произхожда Ал. Батенберг, СЪ НАМИ БОГЬ. Под него две лаврови клончета.
Върху реверса в медальон от бял емайл е изписана датата на Освобождението на България от османско робство по стар стил – 19 ФЕВРАЛЯ 1876.
Изображенията върху медальоните но Малкото огърлие са еднакви с тези върху Голямото, но медальоните са покрити с тъм нозелен и червен емайл, а кръстът има дължина на раменете 39 мм. Дължина на Малкото огърлие – 90 мм.
Носители на Малкото огърлие са 13 души, на четирима от които то е дадено с брилянти. Сред наградените са турският султан Мехмед V, канцлерът на Германската империв д-р фон Бетман Холвег, турският престолонаследник Юсуф Иззедин, гръцкият престолонаследник княз Константин, румънският княз Фердинанд,сръбският княз Александър, генерал-фелдмаршал Хинденбург и др.
Двете огърлиета се носят на шия.
Знакът на Великия кпъст на ордена повтаря изображенията върху кръста на Голямото огърлие, но има дължина на раменете 55 мм. Чрез златна царска корона кръстът е прикрепен за широка 104 мм пурпурночервена лента, завърша в долния край с розетка и бант, на която орденът се носи през дясното рамо.
Наградените с Великия кръст получават и осемлъчна сребърна звезда с размер на диаметъра 90 мм, в средата на която е поставено релефно изображение от аверса на ордена. Когатостепента е с мечове, те се поставят над изображението или под него в зависимост от категорията.
Звездата на Великия кръст се носи на лявата страна на гърдите.
Първоначалната емисия на 1 степен на ордена е еднаква по размери и изображения с Ьеликия кръст с изключение на лентата, която е без розетка и бант и е фланкирана по краищата с черна ивица, а диаметърът на звездата е 80 мм.
След създаването па Великия кпъст знакът на І степен получава някои изменения. Кръстът вместо от бял е изработен от зелен емайл. В медальона на звездата е поставен златен български лъв, пръстенът наоколо е от зелен емайл, а лентата е широка 50 мм. Размерът на кръста е 50 мм, а на звездата – 83 мм.
Знакът на ІІ степен (Голям офицерски кръст) повтаря изображенията па знака на Великия кръст с изключение на размерите, които иа кръста са 5о мм, а на звездата – 81 мм. Орденът се носи на шия, а звездата – на лявата гръд.
Между наградените с най-високите степени „Св. Александър“ – Велик кръст, I и II степен, включително и с брилянти, са Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Димитър Петков, Константин Величков, Михаил Маджаров, Константин Стоилов, Александър Малинов, Андрей Ляпчев, генералите Данаил Николаев, Сава Муткуров, Радко Димитриев, Михаил Савов, Рачо Петров, Никола Иванов, Стилиян Ковачев, Васил Кутинчев, висшите духовници екзарх Йосиф, митрополитите Натанаил, Григо- рий, Авксентий Велешки, Стефан и др.
III степен (Командирски кръст) е еднакъв със знака на 1 степен. Първоначално той се изработва от бял емайл, а след 1908 г. – от зелен, но сега в медальона вместо надпис е изобразен българският лъв. Степента се носи на лента на шия.
ІV степен на ордена (Офицерски кръст) повтаря изображенията на Великия кръст, но кръстът има размер на раменете 39 мм и се носи от лявата страна на гърдите на триъгълна лента с розетка, която до 1888 г. е оформена като бант.
V степен (Кавалерски кръст) е от бял емайл и има дължина на раменете също 39 мм. Различава се от по-горните степени по сребърните изображения и кантове, няма корона и се носи на триъгълна лента на лявата гръд.
Шестата степен (Сребърен кръст) е също без корона,има дължина на раменете 37 мм и е изработен от бял мотал. Носи се на триъгълна лента от лявата страна на сърдито.
Между знаците на ордена „Св. Александър“, изработван по време на управлението на Ал. Батенберг, и знаците нв по- късните емисии на ордена се наблюдават известни различия – върху дръжките на мечовете от началната емисия са изобразени перона и две дъбови клончета, които в по-късните емисии отсъстват, шрифтът на надписите в началната емисия е по-разлят, а лъвът в емисията, раздавана по време на управлението на Фердинанд, носи заоблен щит със саксонски герб. известно различие се наблюдава и в различните степени на ордена от категорията с мечове над кръста – в Батенберговата емлсия короната е със спуснати кисти, а в царските емисии – без кисти.
Автор на ордена вероятно е Хайер фон Розенфелд,близък съветник на княз Ал. Батенберг по въпроса за отличията, а знаците на ордена са изработвани и доставяни от частни фирми в Петербург, Виена, Будапеща и София.
Орденът „Св. Александър“ се раздава и след Девети септември 1944 г. Последните награждавания с него се извършват на 8 септември 1947 г., а на 15 юни 1948 г. същият е отменен.
Голямото огърлие на ордена:
ОРДЕН ЗА ГРАЖДАНСКА ЗАСЛУГА
Учреден е на 2/14 август 1891 г. с княжески рескрипт до канцлера на българските ордени и е предназначен „за всички онези държавни служители, които с примерната си непрекъсната служба или с извънредни заслуги са придобили правото на благодарността на Отечеството“.
До 1933 г., когато е въведена най-високата степен на ордена – Велик кръст , отличието има шест степени – Голям кръст, Голям офицерски кръст, Командирски кръст, Офицерски кръст, Кавалерски кръст и Сребърен кръст.
Великият кръст се раздава на български и чужди държавници, а 1 и II степен – на министри, общественици, учени, запасни генерали, висши духовници, чужди дипломати. С III степен се награждават висши чиновници, с IV и V – чиновници от по-ниска категория, a с VI – дребни чиновници и служители от най-ниска категория.
С трите степени на Дамския кръст се награждават директорки, професорки, учителки, актриси, журналистки и др., а след 9 септември 1944 г. и работнички.
Великият кръст на ордена е изработен във форма на пи- зански кръст, емайлиран в бяло и със златни кантове.Дължина на раменете – 75 мм.
А в е р с: вензелът на учредителя, покрит с бял емайл, поставен в средата на червен медальон. В белия пръстен наоколо – надпис ЗА ГРАЖДАНСКА ЗАСЛУГА. Между раменете – покрити със зелен емайл дъбови клончета и желъди от жълт метал.
Р е в е р с: в аналогичен медальон на раверса – българският лъв, носещ заоблен пит със саксонския герб. Първоначално дъбовите листа и желъдите между раменете са от жълт метал, а по-късно (вероятно след 1936 г.) – се емайлират със зелен, а желъдите с червен емайл. В белия пръстен наоколо -надпис 2 АВГУСТ 1891. Лентата, на която степента се носи през дясното рамо има пирочина 99 или 1U2 мм, заиърова в долния си край с розетка и бант и е бяла, със зелена и червена ивица по двата края.
С помощта на корони орденът е прикрепен за лентата. Великият кръст има и звезда с диаметър 97 мм. Състои се от 8 снопчета златни и сребърни лъчи, всяко от конто е съставено от 9 лъча. В средата на звездата е поставен знакът на степента в аверс.
След 1936 г. на наградените с Великия кръст на ордена се раздават и маркезитии звезди, които on но-големи по размепи (диаметър 102 мм) и много по-пренизно изработени.
Звездата на Великия кръст се носи на лявата страна на гърдите. I степен на ордена и неговата що ща, която е изработена от сребро, са еднакви по форма и изображения с тези на Великия кръст, но знакът на ордени има дължини на раменете 55 мм, а звездата е с диаметър 84 мм.
Големият кръст и звездата му си носят но същия начин, както и Великият кръст, но лентата му е с широчина 85 (по-късната емисия 90 мм) и няма розетка и бант.
Втората и третата степен са еднакви по размери (54,55 или 56 мм) и се носят на лента на шия, ио втора степен има и ромбовидна лъчиста звезда с диаметър 86 мм, която се носи отляво на гърдите.
Великият кръст и първите три степени, но само от царската емисия, раздавана след 1908 г., се дават и с брилянти.
Подобно на II и III степен и IV и V степен са еднакви по размери помежду си (48,50 или 51 мм), но знакът на IV степен е емайлиран, а на V степен е изцяло от бял метал. И двете степени се носят отляво на гърдите на триъгълна лента, но лентата на IV степен има и розетка.
VI степен на ордена (Сребърен кръст) е изработена от тъмнобял метал, има размери на раменете 46 мм и също се носи отляво на гърдите на триъгълна лента.
Последните две степени се дават по два начина – с корона и без корона, като степените с корона са по-високи по старшинство.
Към ордена е причислен и Дамски кръст, който се състои от три степени – I, II и III, отговарящи на IV, V и VI степен на ордена. Носят се отляво на гърдите на бант и се раздават само па жени.
Знаците на ордена са изработвани и доставяни от ви- енските филми на Г. А. Ьейд, на Й. Швердтнел и на Роте и Нефе.
След 9 септември 1944 г. орденът и Дамският кръст претърпяват известна промяна във външния си внд и вместо с колона се дават с венец.
През 1947 г. с министерско постановление те са отменени , но въпреки това в малки количества са раздавани и до 1950 г.
Орден За гражданска заслуга І степен с розетка:
ОРДЕН ЗА ВОЕННА ЗАСЛУГА
Учреден е с княжески рескрипт до канцлера на българските ордени на 18/31 май 1900 г. в знак на „особено благоволение към храбрата ни… армия* и се дава на военни лица „за непорочна служба и извънредни заслуги“ в мирно и военно вре- ме.
Първоначално орденът има шест степени – Голам кръст, Голам офицерски кръст, Командирски кръст, Офицерски кръст, Кавалерски кръст и Сребърен кръст, а от 1933 г. е въведена и степента Велик кръст, която е по-висока от съществуващите дотогава степени.
С Великия кръст, 1 и 11 отепон се награждават български генерали в зависимост от .шнманата от тях длъжност, с 111 степен се награждават полковници и подполковници (командири на полкове), с IV степен – майори, служащи в щабовете и капитани – ротни командири, – a с V и VI стенен ротни и взводни ко мандири, със звание до капитан, подофицери, доброволци в Сръбско-бълrapeката война и в Балканските войни, опълченци и др.
Великият кръст на ордена „За военна заслуга“ е изработен във форма на пизански (ключов) кръст от малиненочервен емайл със златни кантове. Между раменете на кръста, чиято дължина е 75 мм, са прикрепени два пресечени с остриетата нагоре златни меча.
А в е р с: червен медальон, в който с бял емайл е изобразен вензелът на учредителя, а в зеления пръстен наоколо- наименованието на опдена „За военна заслуга“. В аналогичен червен медальон на реверса е поставен златен коронован български лъв, държащ заоблен шит със саксонския герб. Наоколо – зелен пръстен с надпис 2 АВГУСТ 1891.
Чрез златна корона орденът е прикрепен за лентата.
Наградените с Великия кръст на ордена получават и неговата звезда. Тя има диаметър 97 мм и се състои от осем радиално разпръскващи се златни и сребърни снопчета лъчи, всяко от които се състои от по пет лъча, върху които е поставеп знакът на ордена в аверс.
Звездата на Великия кръст се носи от лявата страна на гърдите.
Големият кръст на ордена първоначално не се различава от Великия му кръст, но впоследствие, след въвеждането му през 1933 г., получава някои промени. Знакът на кръста е намален по размери и има дължина на раменете 54 мм, лъвът е без щит,а лентата на Големия кръст е без розетка и бант и е широка 86 мм.Известни различия претърпява и звездата на 1 степен, която макар че е осемлъчна, е с по-малък размер на диаметъра – 83 мм – и е изпяло изработена от сребро.
II степен (Голям офицерски кръст) и III (Командирски кръст) са еднакви по размери (63 мм) и се носят на лента на шия, но II степен има и ромбовидна (четирилъчна) сребърна звезда с диаметър 98 мм, която се състои от четири снопчета лъчи, а всяко от тях от 9 гладки лъча.
От 1908 г. Големият кръст, Големият офицерски кръст и Командирският кръст, а след създаването му през 1933 г. и Великият кръст на ордена се раздават и с брилянти. ІV и V степен са с еднакви размери (51 мм) и се носят на триъгълни ленти от лявата страна на гърдите, но лентата на ІV степен е с розетка, а изображенията, кантовете и короната на V степен са посребрени.
VІ степен е изцяло посребрена, без емайл и се носи от лявата страна на гърдите също на триъгълна лента. Дължина на раменете – 46 мм.
V и VI степен на ордена се дават и без корона, а във време на война последните три степени се раздават и с лентата на военния орден „За храброст“.
Освен това с изключение на последната степен орденът се раздава и за бойни отличия във време на война, украсен с лавров венец. В тези случаи без изключение IV и V степен се даряват само на лентата на ордена За храброст, а пръстенът около медальона на аверса и реверса е винаги от бял емайл.
Орденът се раздава и след 9 септември 1944 г., до 1947 г., когато с министерско постановление е отменен. Ордените За военна заслуга от т.нар. републиканска емисия претърпяват известни промени във външния си вид – на мястото на короната, поставяна между лентата и орденския знак, се поставя венец от дъбови клончета и житни класов^ превързани в основата с две ленти и роза, лъвчето е без корона и е поставено в медальона на аверса, а в медальона на реверса е изобразен българският национален трицвет.
Различните степени на ордена са изработвани във Виена – от фирмите на Г.„ А. Шейд и П. Швепдтнер, в Будапеща,а също и у нас – от Н, Събев и Парсамян.
ІІІ степен с розетка:
ОРДЕН ЗА НАСЪРЧЕНИЕ КЪМ ЧЕЛОВЕКОЛЮБИЕ
Учреден е на 15/28 октомври 1908 г. и след учредяването на почетен знак със същото име през 1917 г. е причислен към същия. Има три степени – златен, сребърен и бронзов — и се дава „за человеколюбиви и благотворителни дела“.
Медалът е с корона и има форма на правилен кръг с диаметър 29 мм. I степен е отсечена от жълт метал, II – от сребро, a III – от мед.
А в е р с: образът на владетеля (Фердинанд или Борис IIIj, а наоколо – името и титлата му. Върху реверса в четири реда има надпис ЗА НАСЪРДЧЕННЕ КЪМЪ ЧЕЛОВЪКОЛЮБИЕ, заобиколен от лавров венец.
Медалът се раздава и след 9 септември 1944 г.,до 18 юли 1947 г,, когато с министерско постановление е отменен.
Носи се па триъгълна червена лента, с бяла липи ивици в двата края от лявата страна на гърдите.
Автор на началната медална емисия, която е сечена в Германия, е Паул Телге.
ОРДЕН ГЕОРГИ ДИМИТРОВ
,,За да ознаменува делото и паметта на великия син на българския народ Георги Димитров“, Президиумът на Народното събрание на НРБ учредява на 17 юни 1950 г. най-високия български орден в наградната система на НРБ, който носи неговото име.
Орденът „Георги Димитров“ има само една степен. Дава се „на български граждани и граждани на чужди държави за извънредно големи заслуги в отстояване на независимостта и свободата на родината, за активно участие в борбата против фашизма и капитализма и за изключителен принос в изграждането на социализма и комунизма в Народна република България и другите социалистически страни“. С него се награждават по право и удостоените с почетните звания „Герой на Народна република България“ и „Герой на социалистическия труд“. Връчва им се едновременно със златната звезда на съответното звание.
В средата на ордена в червено емайлиран медальон релефно е изобразен бюст на Георги Димитров, обърнат наляво.Около медальона – бял кант, прекъснат в основата. Долу – симетрично разгъната лента, покрита с червен емайл, а върху пея надпис ГЕОРГИ ДИМИТРОВ. Медальонът е заобиколен от два реда житни класове, чиито пърхопе се разделят от миниатюрна петолъчка. В основата им – кръстосани сърп и чук върху зъбно колело. Петолъчката, сърпът и чукът, а също и двете ленти, с които са препасани класовете, са покрити с червен емайл. Всички останали изображения са от жълт метал.
Орденът има овална форма с размери 45×42 мм и се носи от лявата страна на гърдите на малиновочервена лента, каптирана с алена ивица от двете страни.
Изработва се в държавния монетен двор в Софня.
Началният проект на ордена е дело на скулптора Кирил Лазаров. Впоследствие Оник Одабашян – художник-гравьорът,който спечелва конкурса, обявен за изработката на ордена – внася някои частични изменения и допълнения към първоначалния проект. Той поставя белия кант около медальопа с образа на Георги Димитров и оцветява с червен емайл лентата с надписа в основата и пресечените сърп и чук, които в началния вариант на К. Лазаров са щамповани в метала и почти не личат, като по този начин приповдига изображенията. В този вид орденът е даван до 1990 г.
ОРДЕН СТАРА ПЛАНИНА
Учреден е с указ на 4 август 1066 г. и се дава на ,,държавни ръководители, ръководители на правителства,министри, дипломати, политически, обществени, културни и стопански дейци, граждани на други страни, които имат извънредно големи за слуги за установяването, укрепването и поддържането па близки и приятелски отношения с Народна република България и за укрепването на мира с народите“.
На наградените лица орденът може да бъде връчен с дои то или без лента. С лента няма степени, а без лента е с две степени. Всяка от тях притежава и категориите с мечове и низ мечове.
Орден „Стара планина“ с лента се дави на държавни глави и министър-председатели. Неговият знак представлява петко- нечна емайлирана от двете страни звезда със златни кантове. Чрез златно лъвче, намиращо се над петолъчката, тя се прикрепва под напречния бант в долния край на широка лента. Звездата е изработена от злато и се носи на бяла лепта с български три- кольор в единия край през дясното рамо.
Наградените с тази степен на ордена получават и втора петолъчна звезда, покрита с бял емайл и с металически рамки по края. диаметър – 72 мм. В средата – зелен емайлиран пръстен с жълти кантове и златен надпис в него СТАРА ПЛАНИНА. Звездата е монтирана върху златни стилизирани лъчи, показващи се между лъчите на петолъчката. Изработена е от злато и се носи на гърдите.
С орден „Стара планина“ без лента се награждават министри, политически, обществени и културни дейци. Знакът му е комбинация от двете петолъчни звезди на ордена с лента. Въпреки официалното название „без лента“ той има бяла лента, фланкирана от едната страна с български трицвет, и се носи на шия. По размери, форми и изображения орденът без лента е еднакъв със звездата на същия орден с лента, която се носи на гърдите, но стилизираните лъчи са сребърни. Лъвчето и останалите елементи се изработват също от сребро, но са позлатени, а мечовете на категорията за военни лица са между звездата и лъвчето, ка които са прикрепени, и са кръстосани с обърнати нагоре върхове.
II степен се различава от I по това, че всички елементи на звездата са сребърни, а емайлът е червен. С покритие от червен емайл са и буквите на надписа в пръстена, който за II степен е бял.
Орденът има и миниатюр за всекидневно носене с диаметър 22 мм.
Проектът на ордена е дело на авторски колектив, ръководен от з.х. Валентин Старчев и Крум Дамянов, а знаците му са изработени в Държавния монетен двор.
В списъка на наградените с орден „Стара планина“ с лента първи е Исмаил Ел Ахзари, а с ордена без лента – Сайед Ахмед Нуктар – судански политически дейци, наградени на 20 септември 1967 г.
ОРДЕН МАДАРСКИ КОННИК
Граждани на други държави – „дипломатически представители в нашата страна, обществени, военни и други които имат особено големи заслуги за установяването и развитието на приятелски отношения с Народна република България“, – се награждават с орден „Мадарски конник“. Той е учреден с указ на Президиума на Народното събрание на 4 август 1966 г. и има две степени – I и II – и категориите с мечове и без мечове, съответно за военни и граждански лица.
Наименованието на ордена идва от миниатюрното изображение на Мадарския конник върху знака на ордена, който има форма на бял емайлиран петоъгълник, заобиколен от пет снопа позлатени лъчи, оформени като петолъчна розета. Мечовете на категорията за военни лица се намират над розетата и са кръстосани с върховете нагоре. Диаметърът на ордена е 50 мм, а диаметърът на използувания за всекидневно носене миниатюр на ордена – 20 мм.
Двете орденски степени са изработват от сребро и по форма, размери и изображения са напълно еднакви. Втората степен се различава единствено по лъчите на розетата, които са сребърни.
Орденът се носи на шия на бяло лента, каптирана с бъл гарския трицвет. Изработен е по проект но колектив, ръководен от н.х. проф. Дечко Узунов в Държавния монетен двор – София.
Първият отличен с „Мадарски конник“ – І степен е д-р Карой Нрат, посланик на Унгарската народна република в нашата страна от 1963 до 1966 г. Награден е на 3 декември 1966 г. Първи носители на останалите степени и категории на ордена са судански граждани.
ОРДЕН НА РОЗАТА
Вторият български орден, предназначен само за гражданки, който съществува Народна република Ьългария- „Орден на розата“, е учреден на 4 август 1966 г. Той се дава на чужди гражданки, за „големи заслуги към Народна република България, за укрепването на мира и дружбата между народите и [за] значителен принос в социалния прогрес“.
Има две степени – златен и сребърен.
Орденът е с форма, сведена до кръг с диаметър 40 мм. В средата му – елипсовидна плочка със златни бордюри, покрита с ромбчета от червен емайл, а върху нея – позлатена,релефно из работена роза. Плочката е поставена върху розета, състояща се от 10 снопчета лъчи, всяко от които е образувано от по три лъча. Четири от снопчетата имат по-къси лъчи с триъгълен връх, а върховете на останалите са с форма на лястовича опашка. За все кидневно носене орденът има миниаткр с диаметър 18 мм.
„Орден па розата“ – сребърен – се различава от златния единствено по това, че с изключение на розата, която е позлатена, пелият е от сребро.
Отличието се носи от лявата страна на гърдите на носач, имаш формата на симетрично развята лента, позлатен или посребрен за съответната степен, като и двете се изработват от сребро.
Автор на орденския проект е колектив, ръководен от н.х. проф. Дечко Узунов, а знаците на ордена се изработват в Държавния монетен двор в София.
За пръв път Орден на розата – златен – е връчен на 11 юни 1908 г. Наградената е Жоржет Буанга, председателка но Революционния съюз на конгоанските жени.
Литература:
Петров, Тодор Петров. Български ордени и медали :. [Изследване] /. София :, Воен. изд.,, 1982., 160 с., 32 л. ил. ;
Вашият коментар