Начало на електротехническата промишленост в България

Днес ще обърнем поглед към предтечите на зорницата на българското освобождение. Според нас, независимо от скромните мащаби на българската електротехническа индустрия в нейния зародиш, е интересно да изследваме началото на този впоследствие силно развит клон от българското производство. Винаги първият и последният етап в даден процес са най-интересни.

До края на Втората световна война в България няма развита електротехни­ческа индустрия. Може да се говори само за наченки в тази насока. Първите стъпки за електротехнически изделия се правят в работилницата “Гатю П. Станев и Ст. Балабанов” – гр. Русе. През 1925 г. те откриват магазин за внос на радиоапарати и радиочасти, а през 1935 г. за първи път се организира про­изводството на детайли от бакелит с вносен бакелитов прах, а по-късно – на електрически фасунги и ключове. През 1935-1938 г. тук вече се произвежда и самият бакелитов преспрах с вносна смола, оцветители и други материали.

Производството на изолирани проводници започва с малка работилница в гр. Севлиево, през 1932, която по-късно се развива в завод “Ненко Илиев”.

Производството на електрически машини с ротор води своето начало от 1926 г., когато в своята електротехническа работилница “Русия” Иван Яковлевич Кондратенко конструира и изработва първите асинхронни елек­тродвигатели, малки динама, трансформатори, прекъсвачи и др.

През 1932 г. работилницата на Бог­дан Джафаров започва производството на асинхронни мотори с мощност до 10 hp, а през 1936г. братята инженери Тодор и Георги Амьоркови започват производ­ството на електродвигатели с мощност до 7 hp.

След 1944 г. едновременно с горните две работилници се произвеждат елек­тродвигатели до 4 kW и в “Сименс”, вече като съветско предприятие и в “Завод 14” в Ловеч. След национализацията през 1947 г. от работилниците на Джафаров и Амьоркови се развива “Електромоторната фабрика” и производството на машини с ротор се разраства с бързи тем­пове.

Родоначалник на трансформаторостроенето в България е инж. Николай Бешков (1905-1986). Работейки в известната фаб­рика за бонбони и шоколад “Велизар Пеев” в Своге, той конструира през 1928 г. първият сух трансформатор 10 kVA за 6000/150 V за нуждите на заводската централа и околността. През 1934 г. вече като завършил електроинженер той конструира първия маслен трансформатор 15kVA, 7000/150 V за нуждите на белгийската компания Електротехническо дружество за България и София.

Непосредствено след това, ползвайки изоставени магнитопроводи постро­ява маслени трансформатори с мощност 18, 70 и 130 kVA за 7000/150 V за нуждите на същата компания. Използва малката работилничка на подстан­ция “Мария Луиза”. Към 1937/38 г. Н. Бешков вече строи трансформатори до 320 kVA и напрежение до 20 kV вкл. с внесена силициева ламарина от Германия (1935 г.).

През 1939 г. са били произведени 8 вършачки, 15 малки парни котли, 60 вагонетки, 17 бр. малки силови трансформатора, 88 т. подкои, 453 т. домакински съдове и някои уреди за бита (готварски печки, електрически крушки, телефонни апарати).

При засилената електрификация на селата след 1944 г. се създават две нови предприятия за силови трансформатори 30-50 kVA (1945/46 г.). Едното от тях е “АЕГ”, вече като съветско, с ръководител инж. Владислав Ив. Лу­ков, а другото кооперация “БЕК” – София с ръководител инж. Димитър Минчев Ковачев. Третото такова предприятие е образувано в държавната военна фабрика в Ловеч от инж. Минчо Йорданов Михнев с оказана му по­мощ от инж. Стоян Караджиев от Воден синдикат “Осъм” – Ловеч. Това предприятие изработва точни копия на Сименсовите трансформатори 30 и 50 kVA, 20/0,4 kV, претоваряеми, селски тип.

На Главна дирекция за електрификацията на България инж. Н. Бешков предлага изработването на 10 броя еднофазни трансформатори от по 1000 kVA, 60/21 kV, които да се използват в подстанциите “Русе” и “Разг­рад” за получаване електроенергия по кабела 60 kV от Румъния. Дирекцията му възлага такава поръчка за изпълнение и доставка.

В края на 1947 г. (24 декември) с национализацията на индустрията е национализирана и трансформаторната работилница на Н. Бешков, която има 15 души работници.

В началото на м. юни 1948 г. се обединяват двете предприятия за трансформатори в София – на Н. Бешков и “БЕК”. Те се преместват на бул. “Цариградско шосе”, No 68 и образуват Държавна трансформаторна фабрика с директор Нако Шопов, първият работник на Н. Бешков от 1934 г. и технически ръководител инж. Н. Бешков. В това ново предприятие се до­вършват 10-те еднофазни трансформатора по 1000 kVA, 60/21 kV, от които две групи по 3000 kVA (т.е. 6 х 1000 kV А) в подстанция “Русе” и една от 3000 kVA в подстанция “Разград”, като един еднофазен трансформатор ос­тава резервен. През м. август 1949 г. те са пуснати в експлоатация. През същата година в държавната трансформаторна фабрика е изработен и пър­вия трифазен трансформатор от 3000 kVA, 35/7 kV за подстанция “Рила” – София.

През разглеждания период (1919-1947 г.) в България високоволтова ко­мутационна апаратура не се произвежда.

Първите български многомаслени прекъсвачи за 20 kV са конструирани от инж. Владислав Луков и са произведени в “Елпром”. Монтирани са през 1949 г. в подстанциите “Русе” и “Разград”.

За производство на голи медни проводници Братя Филипчеви построяват “Бакърена фабрика” – София, която извършва огромна работа през 40-те години по изтеглянето на медни проводници от домакински съдове.

Работилници има и към представителствата на “Сименс” и “АЕГ”, също и към “Елин” за електрически табла, кабелни глави и др.

Оценката на инж. Т. Ив. Цонев за това време е: “Така, въпреки желани­ето на обвързващата ни германска политика, да бъдем суровинна база и преработватели на селскостопански продукти, се явиха кълновете и на зачатъчна електропромишленост”.

---

Литература:

К. Станилов, Цв. Христов, П. Дундаров, „История на електротехническата промишленост в България”, София, 2007 г.

Йорданов, Богомил Л.,  Василев, Васил В.,  Терзиев, Димитър Г.. Електротехническата промишленост в България :. [Очерк] /. София :, Техника,, 1987.

Иванов Н. – „Кратка история на създаването на „Елпром”, гр. Ловеч” – гр. Ловеч, 1985 г.;

Спиров, М. Електрификацията на България и нейните строители през XIX и XX век : Историография. Т. І. София, Херон прес, 1999.