Какво НЕ внедри социализмът
Какво НЕ внедри социализмът
Известно е, че много от българските технически чудеса, излагани по Международния панаир в Пловдив, прегледи на ТНТМ и много други различни експозиционни плацове, на които са се демонстрирали постиженията на конструкторите в периода до 1990 г., остават само в 1-2 екземпляра и не се удостояват с последващо постъпване в масово производство – т.н. внедряване. За много от тях – какъвто е случаят с първата българска микровълнова печка Микронела 2000 – причината е в стопанската нецелесъобразност. Конкретното изделие е изработено само за да се види, че даден конструкторски колектив може да разработи и произведе такъв технически продукт и по този начин да спечели морални дивиденти – т.н. потупване по рамото. Много други изделия пък са произвеждани нарочно в 1-2 екземпляра, за да се подарят те на високи чуждестранни гости. Такъв е напр. случаят с българския апарат, обединяващ телевизор, радиоприемник и грамофон в едно, показан на Пловдивския панаир през втората половина на 60-те г., от който апарат една бройка е подарена лично на съветския лидер Леонид Брежнев.
Така показан обаче, проблемът не разкрива цялата си дълбочина. Положението става по-тежко, когато отбележим, че доста често на изложбените табелки на изделията са изписвани числа в левове, които трябва да сочат икономическия ефект от внедряването на конкретното технически изделие. Когато твърдението за такъв ефект е лъжа, си заслужава да се обърне по-сериозно внимание на тази своеобразна измама.
Затова сега в Сандъците- сандъците Ви предлагаме заедно да надникнем по архивите и да прочетем една статия от 1979 г., остро критикуваща подобно фалшиво ,,внедряване„.
Думата имат конструкторите на първия български електронен таксиметров апарат.
,,За никого не е тайна, че съдбата на разработките, наградени със златни значки в Пловдив, е различна по отношение на внедряването. За някои от тях златната значка е добър атестат, който издига авторитета им пред внедрителя. За други наградата се превръща в удобен факт за отчитане на дейност. Или, по-точно, правителствено-комсомолското отличие заема място на музеен експонат и се показва на гости и журналисти. Въпросът за внедряването, или за останалия на книга предполагаем икономически ефект обикновено се премълчава.
В едно от фоайетата на варненския Висш машинно-електротехнически институт се намира малка изложба на студентски разработки. В средата на добре подредената експозиция е разположен красив експонат, а до него златна значка от последния преглед. Надписът информира: ЕЛЕКТРОНЕН ТАКСИМЕТРОВ АПАРАТ — колектив с ръководител доц. к. т. н. Валтер Станчев. За разлика от изложбата в Пловдив, тук икономическият ефект от 1 000 000 лева не е отбелязан.
Още от първите думи на срещата ми с доц. Станчев разбрах, че това е лабораторен образец на апарата, а въпросният икономически ефект е предполагаем. Въпреки безспорните доказателства, че е налице оригинална, конструирана на високо техническо равнище разработка, изгледи за скорошно внедряване не съществуват. Засега с нищо не би могла да помогне на обезверения колектив и златната значка. Нека преди да проследим неуспешните опити на тази студентска разработка да се реализира в практиката и преди да изброим вратите, на които е чукала, да разгледаме накратко техническата страна на въпроса.
Според думите на авторите, както в нашата страна, така и в социалистическия лагер, това е първият успешен вариант на електронен таксиметров апарат. В момента използваните масово у нас таксиметрови апарати са западногермански (марка „ARGO“ Т 12). В малки количества са внасяни и полски — „Полтакс“. Тези апарати са от електромеханичен тип. Цената на западногерманския апарат е 120 долара, а гаранционният му срок е една година.
В сравнение с електромеханичните, електронните таксиметрови апарати притежават всички преимущества на електронната апаратура. Те гарантират по-голяма сигурност, по-удобни са за поддръжка и експлоатация, не притежават триещи се части и позволяват по- гъвкаво реализиране на повече функции. Пренастройката им е лека, както за промяна на тарифите, така и за различните парични единици. Справката в патентната библиотека показва, че върху създаването на електронни таксиметрови апарати се работи усилено в САЩ, Япония, Англия, ГФР и други страни. Авторското свидетелство за изобретение на първия български електронен таксиметров апарат носи номер 31 390 от 1975 година.
— Идеята — сподели доц. Станчев — беше загатната преди години от ръководителя на катедра „Автоматизация на производството“ доц. к. т. н. Светослав Колев. Доста колеги се опитваха, но нивото на електрониката през 1973 година не беше такова, че да може да се реализира миниатюрен таксиметров апарат.
Тогава и аз работих върху тази тема, но се отказах. Появата на микропроцесорите (отначало вносни, а после български) ме окуражиха. В началото на 1974 година привлякох студенти — първо дипломанта Атанас Атанасов, а малко по-късно първокурсника Ганчо Славчев. През 1977 година беше изпълнена втора дипломна работа на тази тема от студента Здравко Марчев. Така се стигна до издаването от ИНРА (Институт за рационализации, днес Патентно ведомство на Република България – бел. ав., А. О.) на ново авторско свидетелство No 36182 от 1977 година. Вторият таксиметров апарат беше конструиран на базата на българската микропроцесорна система СМ 400.
Микропроцесорът, казано накратко, е малка изчислителна машина с универсална структура, поместен в една или няколко интегрални схеми. Характерни за това програмно-апаратно устройство са малките размери (около 25 х 15 милиметра). Микропроцесорните системи могат лесно да бъдат вграждани в редица производствени и битови апаратури като ги „даряват“ с интелект. Микропроцесорите облекчават извънредно много задачите на логическото и техническо проектиране.
Новосъздаденият електронен таксиметров апарат е четиричипов, т. е. притежава четири интегрални схеми. Средно една схема (един чип) струва 20 лева. Апаратът е организиран програмно и може да изпълнява множество функции. В предната му част има четири бутона: ВКЛЮЧЕНО—ИЗКЛЮЧЕНО, ДНЕВНА—НОЩНА ТАРИФА. ИНФОРМАЦИЯ. НУЛИРАНЕ. Цифрова светлинна индикация в зелено дава възможност за следене на различните стойности.
Нека си представим, че сте спрели такси с монтиран електронен апарат. Качвате се и шофьорът натиска първия бутон. Светват цифрите на началната такса, а отвън — червената лампа „заето“. Потегляте. Вторият бутон е натиснат, отбелязвайки, че пътувате нощем, на нощна тарифа. При последователно натискане на бутон ИНФОРМАЦИЯ се появяват цифри, показващи: общия брой на изминатите километри, общия брой на изплатените километри, броя на направените курсове, инкасираната до момента обща сума и дори инкасираната през последния курс сума. Информацията се запаметява и може да бъде извикана повторно, дори след натискане на бутона НУЛИРАНЕ. Това се нарича електронен таксиметров апарат с фискална памет.
Апаратът се захранва от акумулатора на автомобила. Предвижда се при аварийно отпадане на този вид захранване автоматично да се включва вградена в апарата батерия от 12 волта. Високо постижение е и това, че се отчита критичната скорост. Това е скоростта (няколко километра в час) при която инкасираната сума се равнява на сумата при престой от време за същия период. Освен това сумата се изчислява на всеки 100 метра, а в края на курса се закръгля автоматично до хилядни от лева.
Предимствата на електронния апарат са много, авторите имат още идеи за усъвършенстване, работата продължава, но настроението е спаднало. Изгледи за скорошно внедряване не съществуват. Такава е съдбата на повечето студентски разработки, които не са били свързани предварително с ведомствен или извънведомствен план. На тях се гледа като на самостоятелни инициативи в лошия смисъл на думата. Преимущества има, изобретения има, обещания и внимание на думи има, но внедр тел няма.
В интерес на истината трябва да се каже, че след издаване на второто авторско свидетелство доц. Валтер Станчев е бил повикан на разговор в ИИР — София, в отдел „Стопанска реализация“. Разговорът е посветен на внедряването на електронния таксиметров апарат. Той завършва с препоръка към авторите да донесат писмо от Министерството на транспорта, от което да личи, че внедряването на новия апарат е навременно и необходимо. ИИР дава писмо от свое име, и то е било занесено на ръка в Министерството. Това става през месец май 1977 година. В Министерството посрещат с интерес идеята и обещават да изпратят писмо-отговор до ИИР. До края на годината такова писмо не е изпратено. Стандартът БДС 10817-73 също поставя бариера — в него не се споменава нищо за електронни таксиметрови апарати. И това е естествено, тъй като те са новост. Изводът е, че за да се даде ход на внедряването, трябва да се измени съществуващият стандарт. На авторите не е съвсем ясно как става това и на какъв етап. И те си казват: „Не е ли по-добре да се потърси първо внедрител, пък тогава да се прави опит за изменяне стандарта?“ И студентите, заедно със своя ръководител, тръгват да търсят подходящо предприятие.
— Решихме да се обърнем за помощ към завод „Оргтехника“ — Силистра — казва доц. Станчев. — По моя преценка те в момента имат повече от 80 процента готовност за усвояване на производството на апарата. Там се използва същата микропроцесорна система СМ 400 за калкулаторите „Елка-51“. Запознахме ги с нашия апарат и специалистите много добре посрещнаха идеята. Дори главният конструктор ни увери, че според него няма никакви пречки, ръководството на Завода да реши положително въпроса за внедряването. От тогава не се обадиха. Всички, които са се занимавали с нашия проблем, включително и на изложбата в Пловдив, казваха: „Браво!“ „Чудесна работа“, потупваха ни по рамото и с това си остана. Почти спряхме, защото смятам, че повече с внедряването нямаме сили и нерви да се занимаваме.
Всъщност какво е необходимо, за да види разработката бял свят, т. е. да бъде започнато внедряване?
ПЪРВО. Здрави нерви и тичане. ВТОРО. Средства за довършване на разработката докрай, които не могат да се набавят само по линия на ТНТМ. ТРЕТО. По-активна намеса на отдел „Стопанска реализация“ към Института за изобретения и реализации и съответните ведомства за промяна на стандарта. ЧЕТВЪРТО. Другарите от „Оргтехника“ — Силистра по-скоро да изпълнят обещанието си и да помогнат за изработването на прототип на апарата. ПЕТО. Да се проведат изпитания в реални условия и да се отстранят недостатъците.
Излиза, че пътят към внедряването е не само дълъг, но и доста криволичещ. Като се прибави към това и недотам добре организираното снабдяване на вузовете с материали и съвременна апаратура, се получават условия за едно изпълнено с изненади продължително пътешествие. Какво ще стане при съществуващото положение с предполагаемия икономически ефект от над 1 000 000 лева за страната, изчислен на база Варненски окръг? А с икономията на валута? Налн СО „Автомобилен транспорт“ предвижда до края на 1980 година да внесе над 12 000 таксиметрови апарата. Важен е въпросът за социалния ефект: Не е за пренебрегване и горчивината на студентите — настоящи и бъдещи инженери. Ганчо Славчев, например вече четвърта година работи върху електронния таксиметров апарат. Това е почти цялото му следване. Той подготвя дипломна работа върху усъвършенствуването на апарата и не може да си представи, че всички хвалят разработката, а тези хвалби са нещо празно.
Своето обобщено мнение за внедряването на студентските разработки във ВМЕИ — Варна изказа доц. к. т. н. Стефко Пъргавелов — председател на клуба за ТНТМ:
— На Осмия национален преглед за ТНТМ в Пловдив се представихме с 27 експоната, от които са внедрени 7. На последния, Девети национален преглед изложихме 47 експоната, а от тях са внедрени само два. Повече от 15 са разработките, които са значителни от гледище на промишлените нужди и учебния процес, но те нямат особени изгледи да бъдат внедрени, поради различни причини. . .“
инж. Румен Иванчев
Източник: сп. Наука и техника за младежта 1979 г.
Вашият коментар