Български пишещи машини Марица
Български пишещи машини Марица
През 1968 г. в Пловдив започва работа Заводът за пишещи машини. Там са произвеждани едни от най-масово използваните през 70-те и 80-те г. в България устройства – знаменитите пишещи машини Марица. В тази статия Ви предлагаме повече информация за ранните им модели, както и за самия технологичен процес на производство на пишещи машини.
Пътническият модел Марица 11 е предназначен за онези потребители, които искат да имат винаги под ръка лека и удобна пишеща машина. Налице е и същата конструкция, но с табулатор — Марица 21. Портативните пишещи машини без табулатор или снабдени с него са представени от моделите: Марица 12 и Марица 22, Марица 13 и Марица 23. Не по-малък интерес представляват електрическите канцеларски пишещи машини Марица 31 и Марица 41. Основната разлика е в табулаторите — в Марица 41 е монтиран десетичен табулатор.
През 1968 г. Заводът за пишещи машини все още се строи, но в монтажния цех, който тогава е напълно завършен, човек може да се срещне с множество твърде интересни неща. Най-общо монтажният процес при пишещите машини може да се опише така: единичните детайли, тръгват в няколко потока, от едно работно място към друго, за да бъдат съединени в по-крупни възли и блокове, от които после се сглобяват и самите машини. Един конкретен пример — монтирането на буквените лостове — ще ни поясни този процес. За основа на възела служи сегментът — детайл, който прилича на гребен и има формата на кръгов сегмент.
Преди да постъпи за монтаж, всеки сегмент се преглежда грижливо, евентуалните грапавини по работните повърхности се отстраняват, пасва се точно сърповидният щифт, около който после ще се въртят буквените лостове. Нареждането им се прави на няколко работни места, след което сегментът „настръхва“ като таралеж с щръкнали във всички посоки лостове-бодли. Но тук е необходим ред — задължително изискване е лостовете в края на движението си да попадат в средата на буквения център с точност до микрон. Това се постига чрез твърде прецизна рихтовка (центровка), която извършват няколко млади момичета с ловки пръсти и зорки очи. Контролата, която следва, е гаранция, че те няма да се разсейват и че всяко отклонение,по-голямо от допустимото, ще бъде навреме забелязано и отстранено.
Следващата извънредно отговорна операция в производството на българските пишещи машини — запояването на буквите към буквените лостове — се извършва на няколко машини полуавтомати. Върху въртящата работна маса на машината са монтирани фиксиращи механизми, към които се закрепват буквените лостове. Операторката поставя в работно положение поредния буквен лост и закрепва между специални опори буквата, която трябва да бъде запоена към него. Центроването на буквите спрямо лостовете се прави с голяма точност, но въпреки това случва се някоя буква да хване накриво. Контролата обаче не пропуска нито една дефектна спойка. След закрепването на буквата и лоста в пространството между тях се подава течен флюс, който осигурява високо качество на спояването. Работната маса се завърта и детайлите, подготвени за спояване, застават точно между витките на един индуктор, захранван от ток с висока честота, и се нагряват до необходимата температура. Тогава до загретите букви и лост се допира припоят, който е във вид на тел и спойката става за секунди,без до нея да се е докоснала човешка ръка.
След запояването на всички букви целият блок се измива многократно. В три вани той се подлага на действието на миещи препарати и ултразвук, а накрая се изсушава. Сетне отново попада в ръцете на контролата, която този път е въоръжена с проекционен апарат. Върху екрана на апарата е нанесена специална мерна мрежа и когато изображението на лоста заедно със запоената към него буква бъде проектирано, веднага се вижда и най-малкото отклонение от предписаното положение. Разбира се, всяка неточно запоена буква се връща за повторна обработка, а онези буквени блокове, които успешно са минали през контролата, се предават за по-нататъшен монтаж.
Приключенията на всеки друг възел или блок са не по-малко интересни. Но много дълго е да се разказва подробно за тях, пък не е и нужно. Но необходимо е все пак да откроим многократното и придирчиво контролиране на всяка работна операция. Характерно е, че на контролните постове, след проверката на извършената вече работа, се прави и някоя от следващите монтажни операции. Така контролирането не се обособява в отделна дейност, а се разтваря в общия поток на монтажните операции, става негова съществена и неделима част.
Освен това след извършването на всяка операция съответният работник се разписва в картона на пишещата машина, който я следва по време на монтажа. Затова при констатиране на некачествено извършена работи веднага се узнава от кого е извършена и машината му се връща, за да я направи както трябва. Независимо от многократните проверки в хода на монтажа, готовите вече машини попадат накрая в ръцете на „асовете“ — най-добрите специалисти-монтажници. Те отново проверяват всичко, извършват необходимите поправки и регулировки и дават път на машината към купувача.
В по-нататъшните години в завода са произвеждани и по-съвременни видове пишещи машини, като електрически или пък електронни, с вградена памет – като Бултекст 20 например. Друга много популярна преносима механична пишеща машина е Хеброс 1300 Ф:
Или пък електрическата Хеброс 300:
Илюстрации:
10 г. Завод за пишещи машини Пловдив – каталог 1978 г.
Лична колекция на автора
Comments (2)
Здравейте Антон,
С голям интерес прочетох статията Ви за пишещите машини Марица и Хеброс. Много съм Ви благодарен, че сте я публикували, защотото информацията за тези машини е много оскъдна по интернет. Бих Ви задал още няколко въпроса за машините защото явно разбирате, ако ми позволите разбира се.
С уважение,
Емил Атанасов
Здравейте,
На скоро реших да „се върна към корените“ и закупих Марица 12 и тъй като съм в Пловдив ми стана интересно къде се е намирал завода? Търсейки отговор на въпроса попаднах на Вашата интересна статия. Благодаря за това че сте я написали и информацията в нея.
Поздрави,
Марин Дойчев