Комбинат за радиотехническа апаратура Велико Търново
Комбинат за радиотехническа апаратура Велико Търново
Тази статия ще Ви отведе в производствените халета на прочутия Комбинат за радиотехническа апаратура Велико Търново, и то не кога да е, а в една от най-плодотворните му години – 1986 г. – когато всяка година от конвейерите са слизали стотици хиляди устройства. Това предприятие има огромна роля за това ние от – сандъците да има какво да събираме – толкова много български телевизори, радиоапарати и аудиотехника е била изработвана тук!
Приятно четене! :)
,,Расте интересът на българина към продукцията на родната битова електроника. Причина за повишения интерес са не само увеличените покупателни възможности, но и подобреното качество, разнообразието на стоките, които му се предлагат. Типичен пример в подкрепа на това твърдение ни дава Комбинатът за радиотехническа апаратура във Велико Търново. Неговите първи изделия, появили се на бял свят преди 25 години, бяха със скромни възможности и в доста продължителен период имахме съмнение, че така ще бъде винаги. За щастие, песимистичните прогнози бяха опровергани. И какво по-силно опровержение за случая от оценката „К“, която заслужиха проектираните и произвеждани тук цветни телевизори Велико Търново’84?
Разбира се, до последните успехи се стигна не с лозунги и с „ура“, а с ускорено внедряване на множество научно-технически постижения. В цеховете масово навлезе високопроизводителна модерна техника — роботи, автоматизирани линии и работни места, машини с цифрово-програмно управление, въведоха се нови технологии, а други бяха усъвършенствувани. Осъществяването на тези промени бе свързано до голяма степен със създаването (през 1979 година) и укрепването на Института по радиотехническа апаратура към комбината. Ето какво сподели неговият директор инж. Божидар Крайчев:
,,Институтът не възникна на празно място — преди това съществуваше база за развитие и внедряване. Но оформянето на неговата пълноценна структура даде възможност да бъде цялостно обхванат процеса на обновление. За нас крайната цел на една разработка не е изготвянето на опитни образци. Успоредно с тяхното създаване проектираме необходимото нестандартно обзавеждане, създаваме технологичната документация за усвояване на производството.
Всред безспорните постижения на специалистите от института и целия комбинат в последните години са утвърждаването на микроминиатюризацията, чувствителното обновление на произвежданата апаратура и нейния-дизайн, забележимото намаляване на ръчния труд (сега той е под 25 процента). Особено важно значение се придава на мерките за повишаване надеждността на продукцията — прекрачената граница на 3000-те часа вече не задоволява, усилията са отправени към петте хиляди. Впрочем, изпитанията по специални методики показват, че и те са достигнати от някои изделия.“
,,Ние все още се чувствуваме длъжници пред своите купувачи по отношение на разнообразието и качеството, независимо от постигнатите успехи — каза главният директор на комбината Димо Йончев. – През деветата петилетка ни предстои много работа. Чрез чувствителното обновление на продукцията (с 58 процента годишно) ще се стремим значително да съкратим съществуващото засега изоставане от водещите световни фирми. Предвиждаме и коренни промени в използуваните технологии. До края на 1987 година ще влезе в действие гъвкава автоматизирана система за производство на механични детайли. Това ще бъде фактически завод на XXI век — с роботи, автоматизирано складово стопанство, прецизна изчислителна техника и минимален обслужващ персонал. На принципно нова основа ще бъдат поставени и монтажните операции. При тях също широко ще навлезе автоматизацията — за целта сме във връзка с наши и съветски учени. Автоматизирано ще се извършват и обработката на печатните платки, галваничните покрития, бояджийските работи…
В стремежа си да подобрим използуваната елементна база сме се насочили към усвояване производството на хибридни интегрални схеми, на различни радио и телевизионни възли и детайли на световно равнище. Ръководим се от критериите на февруарския пленум, на XIII партиен конгрес, а те изключват самоуспокоението, липсата на взискателност и самовзискателност.
Има на кого да се опре ръководството на комбината в осъществяването на своите амбициозни планове. Колективът на Комбината за радиотехническа апаратура Велико Търново е високообразован, но тепърва явно ще има още много да се учи. Затова е добре дошъл фактът, че повече от половината хора тук са младежи. В условията на научно- техническата революция трябва да бъдат гъвкави не само производствените системи, а и производителите. Гъвкави и в същото време консервативни до немай къде по отношение на едно: високо качество на продукцията, без никакво право на компромиси. Та нали в последна сметка именно качеството определя ефективността на сторените крачки, то е единственият критерий, признаван от купувачите.
НОВИТЕ ИЗДЕЛИЯ
Телевизор Велико Търново
След най-високата оценка за първия цветен телевизионен приемник на Комбината за радиотехническа апаратура Велико Търново, може да се смята за сигурен и успехът на втория. Той е с диагонал на екрана 52 сантиметра. В него са вградени 13 линейни интегрални схеми. Приемникът възпроизвежда висококачествен образ по системите „PAL“ и „SEKAM“ и звуков съпровод по стандарти CCIR и OIRT.
Превключването им става автоматично в зависимост от комплексния телевизионен сигнал. Настройката на приемника е електронна с възможност за запомняне на 8 програми. Велико Търново’85 има защитена с авторско свидетелство система за автоматична донастройка на честотата на хетеродина. Към него могат да бъдат включени видеомагнитофон и домашен компютър. Заслужава да се отбележи и малката консумирана мощност — само 65 вата.
ПРЕНОСИМ СТЕРЕОфОНИЧЕН РАДИОМАГНИТОфОН РМС 323
Това изделие навярно ще се радва на особена почит сред младежта. То има широки възможности. Приема програми в обхватите на дълги, средни, къси и ултракъси вълни. В обхватите на УКВ (по стандартите OIRT и CCIR) се възпроизвеждат и стереофонични предавания и има система за автоматична донастройка на честотата. Лентодвижещото устройство на касетофона е унгарско производство. При записите (върху нормални или хромдиоксидни ленти) е възможно ръчно или автоматично регулиране на нивото на сигнала от вградените радиоприемник и електретни микрофони, както и от външни звукоизточници. Светодиодната стълбица показва (освен нивото на запис) точната насФройка и напрежението на захранващия източник. РМС 323 има автостоп и система за разширяване на стереобазата. Към него могат да се включват колони, стереослушалки и външна антена.
СТЕРЕОФОНИЧЕН РАДИОГРАМОфОН РГС 221
Това е първият радиограмофон от втори клас, произвеждан в Комбината за радиотехническа апаратура Велико Търново. Шасито му е производство на чехословашката фирма „Тесла“ Той също има обхвати ДВ, СВ, КВ, УКВ—1 и УКВ—2, система за автоматична донастройка в ултракъсовълновите обхвати. Изходната му мощност е 2 х 10 вата. Размерите на озвучителните тела са 366 х 190 х 180 милиметра.
СТЕРЕОфОНИЧЕН МУЗИКАЛЕН ЦЕНТЪР МЦ 221
Тук вече са събрани в едно радиоприемникът, касетофонът и грамофонът. Приеманите радиопрограми са в същите обхвати, както описаните досега. Изходната мощност е 2 x 10 вата. Възпроизвежданата честотна лента на грамофона е 63-И 2 500 Херца, на нормална лента — 80-^10 000, а на хромдиоксидна 80-12 500 Херца. Музикалният център има индикатори за нивото на сигнала, за запис, за стерео сигнал и за типа на лентата, автоматична донастройка на честотата, шумов филтър и т. н. Теглото му е 10 килограма.
ГАМА ПРЕНОСИМИ РАДИОПРИЕМНИЦИ
Радиоприемниците от тази гама са с различни размери и възможности Например РПМ 411 има размери 174x100x41 милиметра, тежи 0,4 килограма и се захранва с 4 батерии от по 1,5 Волта. С него могат да се прослушват програми на дълги и средни вълни. РПМ 311 тежи повече— 1,5 килограма, но затова пък приема в диапазоните ДВ, СВ, КВ и УКВ, има вградена телескопична антена, може да се захранва и от електрическата мрежа с напрежение 220 Волта. Всеки от останалите представители на гамата се отличава със свои характерни особености, които го правят приемлив за един или друг вкус.
Източник: сп. НТМ 1986 г., автор – инж. Борислав Кинков
Вашият коментар