Контролер за запомнящо устройство с твърд магнитен диск
Контролер за запомнящо устройство с твърд магнитен диск
Както сме Ви показвали в други наши публикации, мощните електронноизчислителни машини от 70-те и 80-те г. използуват като външна памет т.н. запомнящи устройства с твърд магнитен диск. За разлика от съвременен хард диск обаче (на който те са предтеча), не е достатъчно просто да включиш едно такова устройство към паралелния интерфейс и то да заработи. За да върши то правилно работата си, му е необходим външен контролер, който не е вграден (както сега), а представлява отделен модул, с размери примерно на микровълнова.
Тогава контролерът се е наричал управляващо устройство.
В тази публикация в Sandacite.BG ще разгледаме именно едно такова устройство, предназначено именно за онази машина на горната снимка.
През 1987 г. в Централния институт по изчислителна техника и технологии в София е разработено управляващо устройство, което дава възможност за свързване на две запомнящи устройства с твърд магнитен диск (ЗУТМД) с капацитет до 10 Mbyte към МЕИМ с магистрален паралелен интерфейс.
Управляващото устройство е предназначено да приема команди от централния процесор на електронноизчислителната машина и да ги интерпретира така, че да могат да бъдат предадени през интерфейса на запомнящото устройство с твърд магнитен диск. Обменът на данни се извършва в режим на пряк достъп до паметта. По време на инициализация и обмен на информация за състояние управляващото устройство е подчинено устройство, а по време на обмен на данни е управляващо по отношение на магистралния паралелен интерфейс. Видът и посоката на обмен на данни се определят от управляващи сигнали от интерфейса. Микропроцесорът в управляващото устройство синхронизира работата му с магистралния паралелен интерфейс и дава възможност магистралата да се използва от други устройства, когато управляващото устройство е заето с вътрешни операции или с работа със запомнящото устройство с твърд магнитен диск.
Управляващото устройство съдържа 5 програмно достъпни регистъра:
регистър за управление и за състояние на управляващото устройство и ЗУТМД;
регистър за адрес от магистралния паралелен интерфейс BAR;
регистър за адрес на запомнящото устройство с твърд магнитен диск;
регистър с общо предназначение MPR
регистър за разширена адресация
Посредством регистрите се обменят команди, информация за състояние на подсистемата и данни.
Управляващото устройство може да извършва следните основни операции: търсене — състои се в прочитане на номера на първия достъпен цилиндър, изчисляване на разликата между номерата на текущия и желания цилиндър и генериране на необходимия брой стъпки в необходимата посока към запомнящото устройство с твърд магнитен диск; позициониране на нулев цилиндър; четене/запис — състои се в търсене на необходимия цилиндър и осъществяване на четене или запис с проверка — извършва се запис на сектор със следващо четене и сравнение.
Форматирането на носителя е част от диагностичния тест на управляващото устройство. Процесът се извършва на четири цикъла—запис и следваща проверка на заглавията (хедърите) и запис и следваща проверка на пътечките.
Блоковата схема на управляващото устройство е дадена на долната фигура.
Обменът на управляваща информация и данни се синхронизира от микропроцесор под управлението на микропрограма в постоянното запаметяващо устройство (ПЗУ). Получените от централния процесор (ЦП) команди за четене, запис и др. стартират последователност от микроинструкции, управляващи запомнящото устройство с твърд магнитен диск и обмена на данни между управляващото устройство и паметта на МЕИМ.
Микропроцесорът е реализиран чрез две 4-битови секции, които образуват 8-битово аритметично-логическо устройство АЛУ. Последователността на изпълнение на микроинструкциите се задава от схема за избор на адресите.
ПЗУ е с обем 1 Кbyte. Разредността на микроинструкциите е 48 bit, която се реализира чрез едновременно адресиране на 6 схеми. Спецификата на управление на микропроцесора изисква към изходите на ПЗУ да бъдат включени паралелни регистри. В тях се съхранява текущата микроинструкция, докато схемата за избор на адреса може да избере следващата. Микроинструкцията се разделя на полета, които управляват логиката на управляващото устройство. Основни полета са тези, които задават параметрите на АЛУ и преходния адрес на схемата за задаване на адресите. Част от микроинструкцията участва във формирането на условията за преход. Някои полета се използват за генериране на вътрешни тактови поредици и управляващи сигнали.
Редът на изпълнение на микроинструкциите се определя от редица условия — наличие на нулев резултат от АЛУ, наличие на пренос от обработката на данни в АЛУ, от вида на изходните данни от АЛУ и др. Логиката, следяща условията, е реализирана чрез програмируеми логически елементи. Тя генерира сигнал за преход към схемата за задаване на адресите.
Входовете и изходите за данни на 4-битовите секции образуват вътрешни за управляващото устройство магистрали. В зависимост от разрешаващи и управляващи сигнали АЛУ получава данни (DQ+D7) от централния процесор, от ЗУТМД, чете константи от постоянното запаметяващо устройство или чете данни за състояние на запомнящото устройство с твърд магнитен диск. След обработка АЛУ генерира изходни данни (Y0 – Y7), които в зависимост от състоянието на управляващите и разрешаващи сигнали могат да се четат от централния процесор, да се изпращат към ЗУТМД като данни за запис или управляващи сигнали или да управляват логиката на контролера. Поради различната скорост на работа на запомнящото устройство с твърд магнитен диск и МЕИМ по време на операция четене или запис се налага буфериране чрез вътрешна за управляващото устройство оперативна памет. Обменът на данни между ЗУТМД и МЕИМ се извършва на две стъпки с междинно запаметяване в паметта на управляващото устройство.
Управлението на ЗУТМД (избор на устройство, подаване на сигнал за посока, импулси за стъпка и др.) се извършва чрез изходната магистрала, която се стробира от вътрешен управляващ сигнал.
Данните за запис, буферирани във вътрешната памет на управляващото устройство, постъпват в паралелен вид на входовете на преместващ регистър. От изхода на преместващия регистър данните в последователен вид през мултиплексор постъпват в блок за MFM-кодиране и блок за формиране на контролни символи (ЕСС-логика). ЕСС-логика- та е изградеш от преместващи регистри с паралелни изходи, генериращи контролни символи с помощта на <32-разреден полином. Предаването на контролните символи става след края на блока от данни. Логиката за MFM-кодиране е изградена от програмируеми логически елементи. Кодираните данни се подават към запомнящото устройство с твърд магнитен диск за запис.
Поради редица механични фактори честотата на записаните върху носителя данни се отличава, макар и слабо, от честотата на прочетените данни. Синхронизирането на прочетените данни става с логика за следене на фазата на прочетения сигнал. Основа на тази логика е схема, преобразуваща фазовото отместване на прочетените данни в аналогов сигнал. На базата на разликата между едно опорно напрежение и получения аналогов сигнал се коригира синхронизиращата честота. Прочетените данни постъпват на последователния вход на преместващ регистър и на ЕСС-логиката. От паралелните изходи на преместващия регистър данните се записват в буферната памет на управляващото устройство. ЕСС-логиката осъществява делене на постъпващата от ЗУТМД информация и генерира 32-разреден остатък. Ако остатъкът не е нула, прочетената информация е с грешки, ако остатъкът е нула, няма грешка в прочетените данни.
От буферната памет на управляващото устройство данните се прехвърлят към оперативната памет на МЕИМ в режим на пряк достъп до паметта.
Блок „Тактов генератор“ издава всички тактови поредици, управляващи работата на управляващото устройство. Той е реализиран чрез специализирана генераторна схема, твърдо програмирана да реализира импулсни поредици с необходимите честоти.
Управляващото устройство ИЗОТ 1054С.0010 е разработено за вграждане в МЕИМ ИЗОТ 1054С
или в ЕИМ с магистрален паралелен интерфейс. По този начин се разширяват възможностите на МЕИМ за потребителски приложения, като използването им в ГАПС и в други управляващи и изчислителни конфигурации.
Вашият коментар