Вижте в Sandacite.BG най-големите флопита и дискети в света!

Дойде време за още една статия за българските компютърни мастодонти. Днес ще разгледаме 8-инчовите флопита и дискетите за тях. Устройствата са големи като грамофон, а дискетите – като тави. :)

Тези „тави“ не са използвани в домашни компютри, а в онези, любимите ни „едностайни“ машини от 70-те и 80-те г., употребявани за различни изчисления в инженерството, науката, счетоводството, статистиката и т.н. Бюрокомпютрите също често имат такива устройства. Флопитата се поставят в специален отсек и стоят там строго хоризонтално или строго вертикално (но никога накриво), като обикновено са 2:

В едното програмата се зарежда от дискета, а с другото се записват създадените данни (резултата от работата) или се прави резервно копие. Могат да работят и в режим 24/7, ако се налага. Едно такова флопи тежи около 8 кг, широко е 262 мм, дълго 409 и високо 132. Произвеждани са в завод ДЗУ Стара Загора, а след това вероятно и в този в Чирпан.

Хронологически най-старите флопи дискети са именно 8-инчовите (т.е. с диаметър 203,2 мм); те са и най-големите в света въобще, атрактивни са да се видят. С възможност за многократно записване и изтриване се предлагат от 1973 г. Българските такива са произвеждани в Завода за информационни носители „Динко Баненкин“ в Пазарджик и излизат под марката ИЗОТ (от ДСО ИЗОТ). За големите компютри тези дискети са стандартната външна памет, а са и доста евтини. Самият мек магнитнозаписваем диск е монтиран в гъвкав пластмасов калъф, оформен като квадрат със страна около 20 см. В средата има голям кръгъл отвор за шпиндела на флопито, което завърта дискетата, а продълговатият процеп до отвора е за четящо-пишещата глава (глави). Дискетата обикновено се съхранява в бял кадастронен калъф, на който удобно може да се опише съдържанието, защото по пластмасовия такъв не трябва да се пише и въобще да се оказва натиск… е, не че винаги са го спазвали.

Показаните тук БГ 8-инчови дискети са от може би най-популярния модел ЕС5274 (1982 г.) и са произведени през февруари 1986. Те са от типа SS/SD, т.е. single side, standard density – дискетата има една записваема страна, а density е плътността на запис. Капацитетът на такава дискета след форматиране е 242 кб, което за днешно време може да е абсурдно малко, но напр. през 70-те г. е достатъчно за данните, а по-големите програми понякога са записвани на поредица дискети, зареждани една след друга. Такъв напр. е случаят с над 20 дискети, които съдържат софтуера на бюрокомпютъра ИЗОТ 1027С, предназначен да автоматизира съставянето на програмите за работа с (т.е. за управление на) металорежещи машини.

Дискети ЕС5274 са изнасяни в огромни количества за бившия СССР и дори досега там могат да се намерят и никога неизползвани такива. ЕС5283 пък е друг модел, с две записваеми страни, на които може да се запишат общо 1,6 мб данни. Това е най-голямата 8-инчова дискета, направо да се чудим с какво да я напълним! :) Произвеждани са и контролни (сервизни) дискети за флопидисковите устройства, като досега единственият ни известен модел е ИЗОТ ЕС А570.

Самото у-во ИЗОТ ЕС5074 пък е има здрав метален корпус. За да работим с флопито, то вече трябва да е свързано към голямата машина, а кабелът на синхронния ел-двигател, въртящ шпиндела – към 220-те волта за захранване. После натискате един бутон, отваря се процеп, слагате дискетата, после затваряте, ЕС-то я разчегъртва и започвате.

ЕС5074 е конструирано в Централния институт по изчислителна техника през 1975 г. То е предназначено за дискети, чийто капацитет преди форматиране е 0,4 мб; то има 1 четящо-пишеща магнитна глава (защото дискетите му са едностранни), а в него носителят се върти с 360 об/мин. Скоростта на обмен на данните с компютъра е 31,2 кб/сек. Самите нареждания какво да прави флопидисковото у-во – какво да търси, чете или пише – потребителят дава чрез набиране на съответните команди от клавиатурата, защото графичен интерфейс при тези компютри няма.

Тъй като контактът между магнитната глава и дискетата е фина работа, трябва да се грижим за флопито. Веднъж на всеки 250 работни часа е нужно главата да се почиства чрез търкане с изопропилов спирт. Други части – напр. електромагнитът и ремъкът на ел-двигателя – също трябва да се наблюдават. Ел-магнитът се чисти всяка година, а на 2000 ч. трябва да се проверява и при нужда да се пренастрои или смени. Същото е и с ремъка, защото ако техническо лице не полага добри грижи за флопито, ще се появят грешки при четене и запис.

Ето оттук можете да си изтеглите техническо описание и останалата документация на флопито ЕС5074 като ПДФ, защото в документите му има още мноого технически данни за него, които не сме написали тук==> ИЗОТ ЕС5074 – техн. описание и ост. документация

Ето и схемата му:

Срокът на годност на данните върху дискета обикновено се посочва най-много 15 – 20 г. Дори и последните 8-инчови дискети сега би трябвало да са на над 30 г., което означава, че дори и да успеем да развъртим някоя такава, вероятността да я прочетем правилно е доста малка; отделно и това, че още навремето тези носители не се ползват със славата на особено надеждни.

При полагане на всички грижи за у-вото производителят уверява, че то има средно време между 2 отказа около 2000 ч. Дискетите наистина са по-неустойчив носител в сравнение с твърдите дискове, но дали част от проблемите с четенето им още тогава не се дължи на недобре поддържани флопита?

Ако статията Ви е харесала, заповядайте тук още българско компютърно четивo ==>

Перфокартите за компютри и как да ги съхраняваме