БЪЛГАРСКИ автомобили – статия от 1968 в Sandacite.BG!

Този материал е публикуван в сборника автомобилни статии Съвременни автомобили (София, ДИ Техника, 1968 г.). Мислим обаче, че и сега ще е интересен за феновете на нашата автоистория, затова решихме да го качим тук без изменения. Приятно четене! :)

,,Макар че първите автомобили идват в Бъл­гария в началото на ХХ век, поради иконо­мическата изостаналост на страната ни това ново транспортно средство не успява да на­мери широко приложение у нас повече от по­ловин столетие. Незначителният брой на вна­сяните леки автомобили, камиони и автобуси ни поставя дълго време между държавите със слабо развит автомобилен транспорт. Основ­ният превоз в България през първите десетилетия на ХХ век бяха железниците, а масовото инди­видуално превозно средство — кабриолетът и каруцата, теглени от впрегатни животни. Автомобилът бе достояние на малцина богаташи, недостижим и непознат за широките народни маси. През Втората световна война малоброй­ният автомобилен парк се износи и амортизира в значителна степен.

За широкото навлизане на автомобила в живота на нашата страна можем да говорим едва след 1956 го­дина, когато се създаде благоприятна обста­новка за по-бързото навлизане на автомобила в обществения транспорт и за увеличаването на притежателите на леки автомобили. За задоволяването на нарасналото търсене на леки автомобили от населението и товарни автомо­били за обществения транспорт правителството реши да започне производството на автомобили у нас, за да може през 1970 г. да се изработват 30 000 броя, а в 1980 г. автомобилният парк да надмине един милион коли.

Както много други напреднали държави, и нашата страна създава своя автомобилна про­мишленост посредством закупуването и пол- зуването на лицензни от съветски, френски, ита­лиански и други автомобилостроителни пред­приятия. С тях са сключени спогодби за усвоя­ване у нас монтажа на автомобилите Москвич-408, ГАЗ-52, Рено-8, Фиат-850, Фиат-124 и други.

В наше време — времето на научно-техни­ческата революция — този път за развитие на автомобилостроенето е най-рационален и ефективен. Заедно с овладяването на монтажа на внесените възли и детайли ние натрупваме необходимия опит и постепенно усвояваме производството на отделни системи, части и принадлежности.

Друго, също така съществено предимство е представяната от фирмите документация за внедряване усъвършенствуванията в новите модели автомобили. По този начин производ­ството е винаги в крак с постиженията на тех­ническия прогрес.

Монтажът на автомобилите се извършва в ня­колко автомобилни завода: в гр. Ловеч—Москвич-Рила 1400, Фиат-Пирин-850 и Фиат Пирин-124; в гр. Шумен — товарните авто­мобили Мадара, ГАЗ-52 и ГАЗ-53; в гр. Пловдив—за Булгаррено 8 и 10; в гр. Ботев­град — автобуси Чавдар. През 1967 г. тези предприятия монтираха няколко хиляди автомо­били, а в следващите години техният брой ще расте много по-бързо, след завършване разши­ренията на заводите.

Повече от 20 специализирани предприятия също така работят за нуждите на автомобил­ната промишленост у нас и за износ. Те произ­веждат: спирачни устройства, болтове и втул­ки, крикове, фарове, синтетични тъкани за тапицерия, каучукови уплътнители, сегменти, кормилни уредби и др. В монтираните в Бълга­рия автомобили близо 30% от детайлите, частите и принадлежностите са българско производство, а друга немалка част от тях е предмет на експорт за автомобилни предприя­тия в СССР, Франция, Италия, ГФР, Унгария, ЧССР, Полша и др. Като се прибави вложеният труд в монтажа на автомобила, може да се направи заключение, че нашето автомобило­строене е един много перспективен отрасъл на икономиката ни.

През 1967 г. в нашата страна се монтираха 3 марки леки автомобили в 6 модела: Рила- 1400 (Москвич-408), Пирин-850 (Фиат-850) в два модела — Купе и Берлина; Пирин-124 (Фиат-124) Булгаррено-8 и 10 (Рено 8 и 10).

Техническите и експлоатационните качества на тези автомобили са добре познати, освен това за всички тях са дадени технически данни в раздела «Световната автомобилна промишленост». Затова тук ще се спрем само на някои от най-характерните им качества.

РИЛА-1400 (МОСКВИЧ-408)

Лек, малолитражен автомобил, който е съ­брал рядкото съчетание: съвременна външна форма, просто устройство, достатъчна мощ­ност, комфортно обзавеждане, здравина, си­гурност, удобно кормило и седалки, красива и трайна вътрешна облицовка, непретенциоз- ност към горивото, обемист багажник и до­стъпна цена.

За пътните и климатически условия в нашата страна Рила-1400 е най-подходящият авто­мобил за пътуване и туризъм.

Същественият недостатък на този модел – сравнително малката пъргавина на двигателя – ще бъде отстранен в новия Москвич — мо­дел 412, който ще се монтира в Ловешкия завод през следващите години. В него има съвсем нов двигател с работен обем на цилиндрите 1480 куб. см, мощност 75 конски сили и макси­мална скорост 140 км/ч. Увеличената близо 1 и половина пъти мощност е постигната не за сметка на незначителното увеличаване на ра­ботния обем от 1360 куб. см на 1480 куб. см, а на по-високата степен на сгъстяване 8,2. Новият четирицилиндров карбураторен дви­гател е с намалена височина и с наклон под ъгъл 20 градуса; диаметърът на цилиндрите е увеличен на 82 мм вместо 76 мм, както е при Москвич-408, а ходът на буталото е намален от 76 мм на 70 мм.

Рила-1400 (Москвич-408) и новият мо­дел 412 се утвърждават у нас като автомо­били с най-много подобрения и усъвършен- ствувания за своя клас; просто обслужване и лека експлоатация.

ПИРИН-ФИАТ 850

Най-рационалният малък автомобил – така характеризират специалистите през последните три години ФИАТ 850. Съчетал икономичността, пъргавината и малките размери на предшественика си ФИАТ 600, ФИАТ 850 се произвежда в големи серии. Неговият неочакван успех показа, че времето на малките ,,буболечки“ – малолитражките – не само че не е отминало, но че и тепърва ще се оценява от конструктори и от желаещите да имат икономична и удобна кола.

Снабден е с цетирилилиндров, едноредов двигател водно охлаждане , разположен в задната част на автомобила. Работен обем 843 куб. м, диаметър на буталото 65 мм, ход 63,5 мм, максимална мощност 34 к.с. при 3000 об/мин и степен на сгъстяване 8:1, максимална скорост 120 км в час, разход на гориво 5,1 л за 100 км.

Скоростната кутия на ФИАТ 850 е четиристепенна. Четирите превода са напълно синхронизирани.

Главното предаване, диференциалът и съединителят са обединени в общ блок, поставен пред двигателя и заема празното пространство под седалките. Каросерията е 5-местна, самоносеща, с 5 врати. Изтегленият назад покрив се спуска плавно надолу и още повече подчертава устремността и пъргавината на автомобила.

Спирачната система е крачна, хидравлична, барабанна със самоцентриращи се челюсти.

Охладителната система е затворена и работи под налягане. Радиаторът се зарежда с анти­фриз, чиято точка на замразяване е —35 С. Обслужването е значително опростено и облек­чено. При разработен двигател маслото в картера се сменя на всеки 10 000 км, а в ско­ростната кутия на 30 000 км.

Спортното купе Пирин-Фиат-850 — се отличава от основния модел с автоматична скоростна кутия, повишена мощност 47 к.с. и при 6200 об/мин и степен на сгъстяване 9,3:1 дискови спирачки на предните колела, макси­мална скорост над 135 км/ч.

Повишените динамически качества на този автомобил, бързата маневреност и сигурните спирачки го правят предпочитан за участия в автомобилни състезания — рали.

ПИРИН-ФИАТ-124

Една съвършено нова концепция на съвре­менен лек автомобил, съчетаваща високи тех­нически качества, красота и удобства, с уве­личена товароносимост, леко управление и сигурност на движение. Всичко това доведе до високото международно признание — Фиат-124 бе обявен за най-сполучливата кола за 1966 година.

Малолитражният автомобил Пирин-Фиат-124 е снабден с четирицилиндров, едноредов дви­гател, разположен отпред. Работният обем на цилиндрите е 1197 куб. см, диаметър на бу­талото 73 мм и ход 71,5 мм. Максимална мощ­ност 60 к.с. при 5600 об/мин и степен на сгъ­стяване 8,8:1. Максимална скорост 140 км/ч. Разход на гориво 9 л на 100 км.

Скоростната кутия с четиристепенна с 4 синхронизирани превода за преден ход и 1 за заден.

Спирачната система — хидравлична, дискови спирачки и на четирите колела. Автоматично регулиране спирачното налягане на задните колела. Всичко това и ниско разположената самоносеща 5-местна каросерия правят авто­мобила изключително сигурен и стабилен върху пътя.

При дължина 4030 мм, ширина 1670 мм и височина 1360 мм той има диаметър на завиване 10,7 м, собствено тегло 820 кг.

Най-новият модел, който ще се монтира и у нас, е Фиат-125. По външност прилича на Фиат-124, но е далеч по-комфортен. Той е снабден с двигател с работен обем 1608 куб. см, мощност 90. к.с. и достига максимална скорост 160 км ч. Ускорение от 0 до 100 км за 12 сек. Разход на гориво 10 л на 100 км.

Фиат-125 е автомобил с подчертани спортни качества и повече удобства.

Булгаррено 8

Малолитражният автомобил Булгаррено-8 е напълно идентичен на придобилия широка популярност в Европа френски автомобил Рено-8. Освен това на Булгаррено-8 са направени редица подобрения, като подсил­ване на шасито, ресорите, амортисьорите и други детайли за повишаване здравината и издръжливостта съобразно пътните и клима­тически особености на нашата страна.

Булгаррено-8 има четирицилиндров,чети- ритактов двигател Сиера-950, който е раз­положен в задната част на автомобила. Работ­ният обем на цилиндрите 956 куб. см, ход на буталото 72 мм, диаметър на цилиндрите 65 мм, степен на сгъстяване 8,5:1.

Максимална мощност 48 к.с. (по SAE) при 5200 об мин.

В края на 1967 г. на Булгаррено-8 вече се монтира по-мощен двигател с работен обем на  цилиндрите-1108 куб. см с още по-добри динамически качества, повишена мощност 50 к.с. (по SAE) при 4900 об/мин, като същевременно малкият разход на гориво си остава същия — 6,7—7 л на 100 км.

Каросерията е самоносеща, купе тип Седан, 4—5-местна с 4 врати, багажник от­пред.

Охладителната система е херметически за­творена, заредена с антифриз, издържащ на ниска температура до —35 С.

Скоростна кутия с 4 напълно синхронизирани предни скорости и една за заден ход.

Максимална скорост на движение 132 км ч.

Спирачки — крачна хидравлична, с дискови спирачки на 4-те колела, действуващи едно­временно; ръчна — механична, действува на задните две колела.

Булгаррено-8 има минимално и опростено обслужване. Маслото в двигателя се сменя на всеки 5000 км, а маслото в скоростната ку­тия на всеки 10 000 км. Гресиране на 20 000 км.

БУЛГАРРЕНО 10

Монтажът на този автомобил започна през 1967 г. в Пловдивския завод «Булгаррено». Той се отличава от своя предшественик Булгаррено-8 с удължената си каросерия в пред­ната част с 12 см и задната със 7 см. Това удъл­жаване е дало възможност не само да се уве­личи полезният обем на багажника, но и аеро­динамичната устойчивост на автомобила срещу страничен вятър. Новият модел има по-красива и устремена съвременна линия.

Двигателят и почти всички възли и детайли в Булгаррено-10 са идентични с тези на Булгаррено-8. Трябва да се отбележи, че още повече е подобрена стабилността на колата върху пътя и сигурността на движение.

Отличните технически качества, здравина, сигурност, добро ускорение и пъргавина бяха блестящо потвърдени с постигнатите две го­леми победи на екипажите на Булгаррено в международните автомобилни състезания —рали Трансбалкания и Балканското рали през 1967 г., в които първо място бе заето от Булгаррено-8 и Булгаррено-10.

СВЕТЛИ ПЕРСПЕКТИВИ

Успешният старт на автомобилостроенето у нас с овладяване монтажа на няколко модела автомобили и изработката на определени въз­ли, и части потвърждават правилността на избрания път. През следващите години в България ще се произвеждат по-голяма част от елементите, детайлите и екипировката на монтираните автомобили, като една част от тях ще се изнасят срещу внасяните системи и части от други държави. Така, автомобилната промишленост ще се специализира в изработ­ката на определени елементи от автомобила, за които има условия и суровини у нас. Ще се произвеждат бензинови и дизелови двигатели за леки и товарни автомобили и автобуси.

Специализацията на заводите ни в производ­ството на електро- и мотокари и нареждането на този наш отрасъл на едно от челните места в света сигурно ще ни зарадва в недалечно бъдеще с осигуряването на смелите проекти на българските проектанти и конструктори в създаването на цяла гама от леки, товарни и специални електромобили за градския транс­порт и пътувания на къси разстояния.

Върху редица още проекти работят българските инженери в Научноизследователските проектоконструкторски институти и експеримен­тални бази за издигане на автомобилострое­нето на световно ниво.

В съответствие с бурното развитие на научно-техническия прогрес и повишаване рентабилността на социалистическата икономика българската автомобилна промишленост ще заеме мястото на един водещ отрасъл в нашата промишленост.“

А сега, ако ви се чете още за български коли, ви предлагаме и ето тази наша изследователска статия:

https://www.sandacite.bg/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BB/