1966 – готов е първият  блок с пълзящ кофраж в София! Вижте повече в Sandacite.BG!

Днес ще изневерим за малко на по-традиционните ни електро теми и ще обърнем внимание на нещо друго, макар и то свързано с традиционната ни и обичана тема за ,,първите български неща“.

Да започнем по-отдалеко – какво е пълзящ кофраж? Това е технология за строителство (изпълнение) на монолитни сгради от стоманобетон, чиято цел е да предложи метод за ускорено (!) изграждане на високи многоетажни здания.

ЩО Е ПЪЛЗЯЩ КОФРАЖ…

,,Философията“ на строителството на сгради пълзящ кофраж е следната. След като се излеят основите и равнището на мазетата (сутерена), се монтира т.н. вертикален кофраж. (Кофражът е временна или постоянна конструкция, използвана в строителството, за да се оформят с нея желаните елементи от бетон или стоманобетон. Поначало ролите на кофражите са 3 – вместяват бетона, оформят повърхност и геометрия и носят товарите по време на строителството.) При типа жили щни сгради, които разглеждаме, кофражът има очертанията на външния и вътрешен контур на носещите вертикални стени на сградата. След това, в кофража и над него се монтират вертикалната и хоризонталната армировка за всеки етаж, армировъчните пръти за свързване с етажните плочи, поставят се т.н. кофржни рамки (каси), за да се излеят отворите в стените за врати, прозорци и пр., а накрая започва изливането на бетона за стените.

Защо кофражът се нарима ,,пълзящ“? Cлед като излетият бетон набере необходимата якост, кофражът (без да се демонтира) започва да бъде преместван нагоре по механизиран начин (тоест започва да ,,пълзи“), докато същевременно „пред него” непрекъснато се монтират армировката и кофражните рамки за следващите етажи. Монтираните конструктивни елементи трябва да бъдат бетонирани, което строителите правят без никакво прекъсване. Хоризонталните части като междуетажни плочи, стълбищни елементи, а също така и довършителните работи се изпълняват почти като при традиционните сгради със стоманобетонен скелет. За довършителни работи могат да бъдат използвани рабнообразни материали, ПК-сградите имат добра пожаро- и земетръсоустойчивост, а експлотационната им годност при добро поддъжане се оценява на около 90-100 г. Техни недостатъци (обаче спорни, хихи!) са обаче еднообразният външен изглед и липсата на възможности за надстрояване и значителни вътрешни преустройства (важно е да се знае, че и при ПК единствения тип стени, които е позволено да се премахват и ,,бутат“, са неносещите, преградните – те често са изпълнени от материали, различни от класически тухли – напр. при тях често е използван пенобетон; да речем, в ПК-боксониера стената между банята и кухненския бокс е такава, което улеснява смяната на тръбите.) Изпълнението на сгради ,,пълзящ кофраж“ изисква висока технологична дисциплина и повишена точност.

…И ИМА ЛИ ТОЙ ПОЧВА У НАС?

В България пълзящият кофраж изобщо е приложен още през 1950 г. – така са построени гранулационните кули на Азотно-торовия завод в Димитровград по план, изготвен от ръководителя на проекта – строителния инженер и изобретател Иван Славчев (1921 – 1995). От 1956 г. до 1959 български строители строят за първи път с пълзящ кофраж в чужбина силоз за зърно в Латакия, Сирия. Освен това, през 50-те и 60-те в България ПК е използван и при строителството на други големи заводски обекти и промишлени съоръжения, по-конкретно при изграждане на силози за цимент и зърнени храни, на водни кули и др.

У нас изследователската работа по приложение на пълзящия кофраж като строителна технология в жилищното строителство започва през първата половина на 60-те г. в Научноизследователския строителен институт, а през 1966 г. са построени и първите жилищни сгради от този тип у нас. През тази година в софийския жк Красно село е издигнат, напр., експериментален 17-етажен блок, който виждате на ето тази снимка:

Знаете ли го сега къде е? :)

На първата снимка най-горе пък виждате, освен този готовия, и началото на строителството на следващия, втори ПК-блок в България.

Главното предимство, което строителните инженери са виждали в ПК-технологията, било бързината. През 60-те г. у нас една обикновена за тогава шестетажна жилищна сграда със 72 апартамента и традиционна монолитна конструкция от стоманобе­тон и тухлени зидове се издигала средно за 14 месеца, а едропанелен блок със същите показатели ставал напълно готов за по-малко от 9 месеца. При въвеждането на ПК обаче хората видели истинска сензация – една от тези жилищни сгради в столицата израствала със скорост един етаж за 24 часа! Направо шампион! По това време целта е била една такава сграда да бъде завършвана за около 100 дни. Те смятали така: за изграждането на 18-етажна сграда направата отнема 30 дни, монтажът на кофража — 15 дни, пълзенето му — още 30 дни (заедно с изливането на подовите конструкции), и накрая за демонтирането на кофража — още 10 дни. Ако към тези 85 дни се прибавят и две седмици за поставяне на всички врати и прозорци, довършване на външната мазилка и всички вътрешни инсталации, наистина излизало, че сградата ще може да бъде готова в груб вид за 100 дни!

Първите резултати надминали очакваното — освен невижданите дотогава темпове, с които се изграждали, новите сгради изисквали и почти два пъти по-малко стомана за 1 кв. м застроена площ в сравнение със 6-етажните едропанелни сгради. По-малки станали и разхо­дите на цимент, дървен материал и др. а производителността на труда била значително по-висо­ка (това се вижда ясно здащо – сравнете пълзящия кофраж с дотогава употребяваните десетки механизми, дървени кофражи, подпори, инструменти и ръчни операции, необходими при традиционните сгради с тухлени стени – ПК опростява технологията и организацията на труда).

ПЪРВИТЕ СОФИЙСКИ ,,ПЪЛЗЯЩИ“ БЛОКОВЕ

Било е предвидено през 1966 г. в София да израстнат няколко ПК-жилищни блока с по 74 апартамента всеки, 30 от които тристайни, а останалите – едностайни. В плана са влизали също така общи сушилни и 75 складови помещения, разположени някои като тавани, други като мазета (това конкретно по-късно се прави масово и при ЕПК-блоковете). На всяка втора стълбищна площадка е било предвидено помещение със сметоприемник (тоест боклукотовод) и мивка.

Външните стени на някои от първите софийски ПК блокове са от керамзитобетон. Пестеливото използване на външни архитектурни елементи е било направено, за да се опрости кофражът и да се улесни неговото движение. В архитектурно отношение за първите софийски ПК-блокове са характерни стройната паралелепипедна форма, лоджиите на всеки етаж, богато остъклените входни врати и разнообразно оцветените плоскости на лоджиите и фриза.

Тук виждате как през 1966 г. строителният кофраж на втория ПК-блок в България започва да ,,пълзи“ нагоре със скорост 2,7 м/денонощие.

Като вътрешна архитектура решенията включват напр. това кухнята да бъде свързана със столовата в едно помещение. Симетрията по отношение двете оси на сградата е била използвана симетрично –  тя е приложена и при планировката на етажите и дава възможност по-икономично да се поемат напреженията в конструкцията, преизвикани от вятър и земетръс.

Интересно е да се отбележи и че тогавашните проектанти търсят начини движението на кофража да бъде не само бързо, ами дори и, ако може, напълно автоматизирано. За целта е създадена експериментална група към Министерството на строежите и строителните материали. Нейната цел е да разработи метод, при който с помощта на електронни прибори и командни устройства да се постигне автоматизация на целия процес – от приготвянето на бетона и неговото изливане в пълзящия кофраж до командата за „пълзене“. Въпросните професионални електронни джаджи (описани в един извор като ,,умни“!) е трябвало да синхронизират отделните операции на обекта и с помощта на написан компютърна програма кофражът да се издига нагоре автоматично, с минимално учас­тие на човешки труд.

АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

За десерт – документ на времето. Ето как една статия в сп. ,,Наука и техника за младежта“ описва строежа на втория ПК-блок в София – от нея ще научим и още някои подробности. ,,Една огромна платформа е опасала със своите невисоки бордове всички фасадни и вътрешни стени на бъдещите апартаменти. Всеки 10 минути операторът, който подава команди чрез електропункта, разположен върху самата платформа, задвижва мощна маслена помпа. Систе­ма от тръби и прибори предава нейното налягане на серия специални крикове — джакове, кои­то изпълзяват едновременно на 2 см нагоре по вертикални стоманени пръти, монтирани пред­варително за тази цел. Заедно с криковете на 2 см се издига и целият кофраж, оставяйки под себе си гладкия бетон на стените. А долу, на площадката непрекъснато работят бетонобър­качките и асансьорите ритмично подават готовата бетонна смес. В непрекъснатия производ­ствен поток са се включили и хората, които монтират дограмата на новата сграда — вратите и прозорците. За тази цел дърводелците са оставили в пълзящия кофраж специални отвори, като не са забравили и местата на всички вътрешни инсталации — електрически, водопровод­ни и канализационни. Ето защо, докато стените „пълзят“ нагоре, фронт за работа имат електромонтажниците и другите специалисти. Ако от външната страна на кофража се закрепят удобни люлки, мазачите могат бързо да нанесат и мазилката на фасадните стени.

Описаната високопроизводителна организация на работа обяснява огромната икономия на вре­ме, която се постига с новия метод. Но с издигането на пълзящия кофраж до последния етаж сградата още не е готова — нейните бъдещи стаи и коридори все още представляват високи вертикални шахти, те са без подове и тавани. Как ще бъдат направени междуетажните плочи на сградата? В построените досега подобни сгради в Русе, Плевен, София и Габрово тази задача беше решена така. От последния етаж се спуска една кофражна платформа, с която последователно, отгоре надолу се изливат всички етажни плочи на сградата. Това е много икономично, но опи­тът показа, че този начин има и сериозни недостатъци — за да се закрепят сигурно плочите, нужно е стените да се изливат от бетон, приготвен от специален, бързовтвърдяващ се цимент. А тази проблема още не е решена в нашата практика. Освен това забавеното изливане на пло­чите разстройва непрекъснатия поток, нарушава организацията при изпълнението на вътреш­ните работи и излятата „кутия“ на сградата. Ето защо вече се експериментира нов вариант на метода — с така нареченото етапно изливане на плочите, при което едновременно се изливат и стените, и подът на всеки етаж. Наистина, това ограничава скоростта на пълзенето, но другите показатели са отлични. Премахва се монтажното състоя­ние на сградата (т. е. вертикалните шахти отдолу догоре). Конструкцията става по-стабилна — плочите преминават през стените на всеки етаж, връзката е по-здрава, а разходите на стомана — с 5—6 кг/кв. м по-малко.“

Този цитат е ценен исторически извор, защото, ако с думите ,,построените досега подобни сгради в Русе, Плевен, София и Габрово“ авторът има предвид жилищни ПК-сгради, то явно показаният експериментален 17-етажен жилищен блок в Красно село (София) не е пръв в страната. В такъв случай, действително става интересно кой е наистина първият  ПК-жилищен блок в България, но засега нямаме отговор на този въпрос! Със сигурност обаче, много са се радвали тогава на новата за страната ни строителна технология и горното ентусиазирано заглавие на статия е добра илюстрация на това. Под ,,втори живот“ имат предвид, че механизираната технология на ,,пълзене“ вдъхва на познатия дотогава строителен кофраж нова полезност.

:) А сега… защо пък да не харесате сайта ни и във Facebook? ==> https://www.facebook.com/sandacite