[1965] ДМЗ Видин и помпените станции на България

До началото на 1960-те години единствени предприятия в страната, които произвеждат машини и съоръжения за помпени станции, са заводите Сила в Ямбол и Васил Коларов във Варна.

Завод Сила започва производството на малък асортимент помпи, и то с ниски па­раметри при почти занаятчийски условия на производство и наличие на стар износен инстру­ментален парк. Единствените по-големи помпени агрегати бяха помпите тип ЦП-400 (така наречените оризови помпи), които отдавна отпаднаха от производство. Завод Васил Коларов произвеждаше чугунени клинови шибъри с ръчно задвижване и диаметър до 400 — 600 мм за налягане до 10 атм. Малкото и ограничено производство в този период не съответстваше на темпа на изграждането и не задоволяваше нуждите на мелиоративните помпени станции.

На първо време бе необходимо да се изготвят техническа документация и конструк­тивни проекти за по-широк диапазон на помпи, които да се усвоят от българското машино­строене. Това наложи да се създаде проектоконструкторската организация Машпроект, чиято задача бе конструирането на силови и работни хидравлични машини. Първоначалното развитие на този отрасъл в организация бе свързано с редица трудности главно по създаване на хидравлична документация и изпитване на моделите — прототип на хидравличните ма­шини, и достигане на показатели и параметри, които съответствуват на съвременното техническо ниво. Преодоляването на тази трудност за сравнително кратко време — фактор, който бе от голямо значение за нашето народно стопанство, бе немислимо без голямата под­крепа и помощ на бившия Съветския съюз. На Машпроект, а по-късно и на завод Георги Димитров във Видин бе предадена пълна хидравлична документация за проточната част и работното колело на почти всички окончателно изпитани и усвоени в СССР помпи от малък и среден мащаб. По този начин пътят към конструиране и приспособяване конструкциите за цялостна изработка у нас с наличния инструментален парк и перспективното му обогатяване в близко бъдеще бе открит.

Наличието на конструктивни проекти за нов и по-богат асортимент помпи наложи прегрупиране на силите и строго профилиране на производството на някои заводи в страната. Така се обособи машиностроителният завод Георги Димитров във Видин за задоволяване на нуждите на страната и износ на малки и средни помпи. Производството на по-големи помпи бе възложено на машиностроителния завод Никола Вапцаров в Плевен. В първоначалния етап производството на клинови шибъри и обратни клапи за комплектуване на помпените агрегати също бе поделено между горните два завода, като завод Георги Димитров произвеждаше арматура с диаметър до 400 мм и налягане 10 атм, а в завод Никола Вапцаров — арматура с диаметър до 800 мм и налягане 16 атм. През последните няколко години производството на арматура се усвои изцяло и сега се извършва в специализирания завод „Стаханов“ — Попово, клон на Главната дирекция по корабостроене във Варна.

През 1965 г. в завод Георги Димитров във Видин вече се произвеждат:

1. Над 20 типа едностепенни центробежни помпи тип Е с дебит от 2 до 160 л/сек и напор от 9 до 100 м вод. ст. Тези помпи са хоризонтални, изпълнени са конзолно и втичането на теч­ността в работното колело е едностранно. Помпите тип Е се доставят в две изпълнения :

а)  с лагерно тяло и възможност за куплиране с отделен електродвигател ;

б) без лагерно тяло, при което работното колело е монтирано непосредствено на удълже­ния вал и изпълнението на електровдигателя е специално.

2. Шест вида едностепенни центробежни помпи тип Д с двустранно втичане на водата и специфични обороти в диапазона 60 — 90. Те се произвеждат главно в хоризонтално изпъл­нение, а помпите тип 350 Д и 400 Д — и във вертикално изпълнение. Този тип помпи са пригодени да работят в широк интервал на промяна на оборотите, с което осигуряват водочерпене от 60 до 550 л/сек и напор от 10 до 135 м вод. ст. Това е серията, която намира най-широко приложение в мелиоративните помпени станции от среден мащаб.
3. Около 10 типа многостепенни центробежни помпи тип ПМ с едностранно втичане на водата. Те се изготвят в хоризонтално изпълнение с брой на степените (работните колела) от 4 до 10 за дебита от 2,8 до 50 л/сек и напор от 27 до 325 м вод. ст.
4. Три типа потопени многостепенни центробежни помпи тип ПВ за дебит от 2 до 16 л/сек и напор от 45 до 118 м вод. ст. Те се изпълняват с брой на степените от 3 до 10 и се из­ползват за водоснабдителни и напоителни цели при водочерпене на подземни води.

Завод Никола Вапцаров в Плевен произвежда следните типове помпи:

1. Едностеенни центробежни помпи с двустранно втичане на течността от типа НД на съветската номенклатура Тук влизат сериите нисконапорни, среднонапорни и високонапорни помпи, който се изготвят във вертикално и хоризонтално изпълнение и имат диапа­зон на водочерпене от 250 до 1800 л/сек и напор от 10 до 104 м вод. ст. Този тип помпи се използуват включително за средни и големи напоителни помпени станции.
2. Осови помпи тип ВП-60, 20 ПРВ-60 и 30 ПРВ-60. През 1965 г. в процес на усвояване на произ­водството се намират помпите от типа ОВ във всичките им подразделения, които ще покриват диапазон на водочерпене от 450 до 1500 л/сек и напор от 3 до 23 м вод. ст.

Осовите помпи в мелиоративното строителство намират широко приложение в отвод­нителните помпени станции, а също и в някои напоителни подязовирни помпени станции, където се използва наличният пад на язовира, т.е. напорът се изменя в широки граници.

3. Едностепенни центробежни помпи от типа В на съветската номенклатура, които имат изготвена техническа документация и конструктивни проекти и са в процес на усво­яване в производството. Тези помпи се изпълняват като вертикални и намират приложение в големите мелиоративни помпени станции на големи водоизточници. Помпите тип В позво­ляват водочерпене от 0,9 до 18,000 м³/час.

Заводът „Стаханов“ в Попово произвежда 12 типа клинови шибъри за налягане до 16 атмосфери и 13 типа обратни клапи за налягане до 16 атмосфери. Нуждата от по-широк асортимент арма­тура налага да се разшири гамата и в перспективния план на предстоящите 2—3 години се предвижда удвояване на асортимента.Освен това заводът „Стаханов“ произвежда и няколко типа въздушници и удароубиватели с диаметър от 60 до 150 мм. Последният тип арматура намира широко приложение при напорните тръбопроводи на помпените станции като елементи за нама­ляване на степента на повишаване на налягането в тръбопровода при внезапно отпадане на напрежението и при неустановения режим на работа.

През 1959 г. част от конструкторския колектив на Машпроект бе прехвърлен към за­вод Георги Димитров във Видин, а през 1964 г. останалата част от същия институт — към за­вод НИПКИМИ, клон „Водни турбини“ — Плевен. Към тези два завода се обособиха на­учноизследователски и конструкторски институти със задача да подобряват непрекъснато параметрите на произвежданите помпи и да разработват нови серии помпи. Обзаведената хи­дравлична лаборатория в завод Георги Димитров напълно осигурява тази възможност за помпите от малък и среден мащаб.

Предстои изграждане на големи помпени станции за мелиоративни нужди на р. Ду­нав — „Люляка“, „Малък Преславец“ и „Силистра“. Агрегатите за тези помпени станции с единична мощност от 7500 до 16 000 квт ще се конструират и изработят в страната. За пом­пена станция „Люляка“ е използуван модел на помпа тип 52-В-11 ог съветската номенкла­тура. През 1965 г. тя вече е конструирана и дадена в производството. За помпена станция „Малък Пресла­вец“ по инициатива на „Водпроект“ в момента се изготвя модел за хидравлично изпитване на помпата в натура, чиито параметри са: дебит 11 м³/сек и напор 104 м вод. ст. С тази голяма задача е заангажирана и катедрата „Хидравлични машини“ при тогавашния Висшия машинно-електро­техническия институт — София (сега ТУ). Лабораторията на посочената катедра е обзаведена с модерна апаратура и съоръжения за извършване на хидравличните изпитвания, включител­но заснемане на четири квадратни характеристики и създаване на подходящи модели.

Повдигателните съоръжения за обзавеждане на помпените станции, предимно едногре- дови мостови кранове с товароподемност от 1,5 до 10 т, се произвеждат изключително от спе­циализирания за подемни кранове завод Христо Смирненски в София. За малките помпени станции като повдигателни съоръжения с товароподемност до 1 т се използуват монорелсови греди, които се изработват от монтажната организация. Върху тях се монтират повдигателни макари и пътуващи котки производство на специализираните заводи към Комитета по ма­шиностроене. Използуването на електротелфери за повдигателни съоръжения в помпените станции е сравнително рядко явление, тъй като, от една страна, голямата скорост на меха­низма за вдигане на товара не е подходяща за извършване на монтажните работи, от друга страна, стойността на електротелферите и съоръженията към тях е голяма.

Производството на стоманените напорни тръбопроводи за помпени станции и основни изпускатели на язовири до 1961 г. се извършва отзавод Христо Смирненски в София и тогавашнот ре­монтно предприятие към Главното управление на трудовата повинност.

След VІІІ конгрес на БКП и 143-то постановление на МС за усилено изграждане на напоителни системи обемът на производството на напорни стоманени тръбопроводи се уве­личи. Успоредно с това изграждането на дълги водоснабдителни тръбопроводи за химичес­ката промишленост и енергетиката наложи да се създадат цехове за производство на стома­нени тръбопроводи към „Хидрострой“, „Водстрой“ и др. От тези временно създадени цехове днес остава да съществува за нуждите на мелиоративното строителство производствената база към СМУ „Водстрой“ — София.

В момента бившият ДМЗ Видин се нарича Випом.

:) Бихме Ви помолили да харесате сайта ни във Facebook ==> https://www.facebook.com/сандъците.net/?fref=ts