[1964] Първият български GSM!

Днес в Сандъците БГ имаме нещо, което наистина много желаем да споделим с Вас. :)

Историята на техниката е удивителна област! Едно надзъртане в старите архиви може да отнесе с десетилетия назад представата ни за познати предмети и събития. А най-интересно е, когато виждаме, че дадено изобретение е изчезнало, но все пак някога то е съществувало.

През 1964 г. в България едно се ражда едно интересно устройство. В Изследователския институт по електропромишленост в София талантливият инж. Христо Бъчваров конструира първия в България преносим джобен телефон, който позволява, разхождайки се, по всяко време да избирате абонати от градската телефонна мрежа. Разглеждайки начина му на действие и употреба, почти можем да го наречем първият български GSM. „Почти“, тъй като GSM стандартът е разработван след 1982 г. и е патентован през 1991. Но дори и така, не е безинтересно да се узнае историята на първия български мобилен телефон.

Какво представлява той и как работи? Това е малък безжичен апарат, снабден с миниатюрен радиопредавател, който излъчва към специално ycтpoйcтвo, мoнтиpaнo или ĸъм гpaдcĸaтa тeлeфoннa цeнтpaлa, или ĸъм oтдeлен тeлeфoнeн пocт. Устройството (т.н. РАТЦ-6) приема радиовълните, преобразува ги в електрически импулси и Ви свързва с телефонния абонат. Говорете!

Както виждаме от снимките, джобният телефон притежава типичната за своето поколение шайба за набиране на номерата. Под нея се намира метална мрежа, под която се крие комбиниран микрофон-високоговорител. Преди да започнете разговор, е необходимо да изтеглите телескопичната антена, чиято дължина достига до 30-ина см. Устройството се захранва от акумулатор, който му позволява до 20 часа работа в режим на разговор. За да може да се носи спокойно и удобно, се е носел в метална кутия с кожен калъф с каиш. Напъхан в нея, телефонът прилича на обикновен любителски фотоапарат.

По това време разработваните в чужбина радиотелефони пpeдcтaвлявaт или oбиĸнoвeни пopтaтивни paдиocтaнции, или (по-чecтo) caмo мaлĸи тpaнзиcтopни paдиoпpиeмници c oгpaничeн радиус нa дeйcтвиe, които притежателят може да използва само за входящо повикване. Тъй като този джобен телефон носи номера на стационарния телефонен пост, с който го свързва устройството РАТЦ-6, домашният абонат може да избира друг, който носи портативното устройство у себе си и е излязъл из града например. Налице са били и множество други приложения, защото към само един телефонен пост е можело да се свържат до 15 такива портативни радиотелефончета.

Джобната джаджа е имала два варианта. В изработения през 1964 г. прототип мощността на използвания радиопредавател е ограничавала радиуса на връзка до 12 км, но след това е произведен и модел с по-мощен радиопредавател, който да увеличи обсега до 50-60 км.

Този безжичен телефон е откривал забележителни възможности за човека отпреди половин век. Големи са били очакванията за приложението на апарата в предаването на спортни състезания, координацията между работещи на открито и т.н. Той е демонстриран на специализираната международна изложба Инфорга`65. Една година по-късно, на друго подобно изложение (Интероргтехника`66) България показва и мобилните телефони РАТ-0,5 и АТРТ-0,5, предназначени за комуникация между заетите на строителна площадка и в енергетиката. При тези устройства обаче към един пост могат да се свържат най-много 6 безжични джобни апарата. Към средата на 70-те вече бил построен и изпитателен комплекс с апаратура за национална система за мобилни връзки (т.н. „народна система за радиовръзка“), но след 1977 г. работата в тази посока спира.

За да стане още по-интересно, ще отбележим, че още през май 1958 г. в София инж. Христо Бъчваров изпитва друга модификация на същия телефон – но тя е предназначена за монтиране в автомобил и употреба само в него. Тъй като той също не е свързан с жица, може би е по-редно него да наречем първият български мобилен телефон… но имайте предвид, че е фиксиран към колата, от чийто акумулатор се захранва! Не може да се разхождаме с него. За този апарат ще ви разкажем по-подробно в друга статия.

За съжаление, нямаме данни мобилните телефони на инж. Бъчваров да са било масово произвеждани. Може да се предположи, че cъдбaтa им e билa същата като нa дocтa дpyги изпpeвapили вpeмeтo cи бългapcĸи тexничecĸи пocтижeния в пepиoдa дo 1990 г. – нe ce e нaмepило достатъчно желание дa бъде преодоляна pyтинaтa пpи пpoизвoдcтвoтo нa отдавна пoзнати и отработени устройства.