[1962] Сглобяемо жилищно строителство

Пра сглобяемото строителство отделните елементи на сградата се правят в закрити заводи, открити или полу­открити полигони и открити площадки в непосредствена близост до строежа. Полигонът е строителна площадка, където централно се приготовляват сглобяемите конструк­ции. На нея има бетонови писти за отливане на елемен­тите, механизми за приготовление, транспортиране и по­лагане на бетона, за преместване готовата продукция и за изправяне, нарязване и свиване на бетонното желязо. За по-бързото втвърдяване на бетона, на много от полигоните елементите се прекарват през пара — така бетонът става по-качествен. Дъното на калъпа при по-големите сглобяеми елементи се прави от бетон, вместо от дъски. Това са така наречените бетонови матрици.

Откритите и полуоткритите полигони са разпространени масово у нас, тъй като организацията им не е свър­зана с изразходването на много средства. Затова спомагат и нашите благоприятни климатични условия.

Първоначално по-масово приложение намериха жилищ­ните сгради, при които стените се иззиждат от тухли, а вместо бетонови плочи, излети намясто, се нареждат мон­тажни елементи, наречени подови панели. Те се пригото­вляват от бетон, в сглобяеми дървени или железни ка­лъпи. Размерите на подовите елементи са в зависимост от конструктивната система, наличните материали и раз­полагаемата механизация. Обикновено височината им е 14—20 см, а дължината и широчината се диктуват от размерите на помещението и горните изисквания. За да се облекчи товарът на сградата, подовите елементи се изработват с надлъжни кухини, в цилиндрична, елипсо­видни или друга форма. При нареждането елементите трябва да лягат добре върху зидарията. В края си те имат оставени стърчащи железа, наречени мустаци, с които се захващат помежду сн, след което се заливат с бетон.

Първата опитна четириетажна жилищна сграда със сглобяеми колони, греди, подови елементи, стълбищни площадки, рамена и рамки и главен корниз, приготвени в завода за готови елементи Вибробетон се построи в квартал „Лагера“ в София. При нея товарите се поемат от стоманобетоновия сглобяем скелет, а стените, които са иззидани намясто с уедрени керамични блокове, служат само за пълнеж. Основите на сградата, както и на почти всички сглобяеми жилищни блокове, се правят от намясто излят бетон, понеже употребата на сглобяеми елементи за тази цел оскъпява продукцията.

В квартал „Красно село“ на бул. „Трайко Китанчев“ се построиха и група от четириетажни сгради, скелетни и с носещи стени, а в кв. „Красна поляна“ — триетажни сгради с носещи стени, дебели 25 см.

Горепосочените опитни сглобяеми жилищни сгради бяха завършени до края на 1957 година, след което се започна опитният строеж на първите едропанелни и едроблокови сгради. При едроблоковото строителство стената на отделната стая се прави от няколко сглобяеми елемен­та, а при едропанелното — стената представлява само един елемент, а подът — един или два. Сравнението меж­ду едроблоковата и едропанелната система показва съще­ствените предимства на едропанелната. Така например, по данни на Научноизследователския строителен институт, разходът на труд за постройката на едроблоковите сгради е почти два пъти по-малък.

Товарът на първата опитна едропанелна сграда, по­строена у нас на ул. „Найчо Цанов“, се поема и предава на почвата не от железобетонея скелет, а от всички въ­трешни и външни стенни панели. Ето защо този вид сгради се наричат безскелетни. Външните панели при първите сглобяеми сгради бяха по-дебели, защото служеха да поемат товара на сградата и да предпазват обитателите от атмосферни влияния. По-целесъобразни се оказаха тези конструктивни схеми на сгради, конто се прилагат на но­вите едропанелни жилищни комплекси, при които товарите се поемат само от вътрешните стени, а външните служат само за изолация. При направата на стенните панели в някои строителни организации, като русенската, вратите и прозорците се оставят в калъпа преди отливането на бетона, което създава по-здрава връзка. По същия начин се поставят предварително комините, тръбите на инстала­циите и стърчащите железа и планки. Връзката между отделните панели се осъществява чрез заваряване на же­лезата и планките при монтажа. Най-напред панелите се опаянтват с железни обтяжки, след което се заваряват.

Едропанелното жилищно строителство се налага все повече като целесъобразен метод на работа. В София през 1960 г. се изгради по този начин целият жилищен ком­плекс „Толстой“, а през 1961 г. — комплексите „Бородински бой“ и „Траен мир“. Успехи в проектирането и из­пълнението на едропанелното строителство постигнаха проектантските и строителните колективи в Русе, Варна и други градове в страната. Предстоящо е построяването на нов завод за производство на едри панели в София, с капацитет 2,500 жилища годишно и цехове за едри панели към полигоните на по-големите окръжни градове.

Подобрявайки непрестанно проектирането и изпълне­нието на сглобяемото жилищно строителство, инженеро- техническите работници ще спомогнат активно за поевти­няване на строителството и повишаване неговата роля за по-бързото изграждане на социализма в нашата страна.

арх. Н. КЕРКЕНЯКОВ

---

Източник: сп. Наука и техника за младежта 3-1962