УРАА, в Sandacite.BG най-сетне пристигна и Първата българска акумулираща печка!

ЙЕАА, годината започна УДАРНО! ?Такъв 1 януари никога не съм имал. Слушайте сега какво стана!

Всичко започна на 31-ви декември някъде следобед, когато новогодишният ми подарък ме споходи под формата на чат, в който ми предложиха ето тази акумулираща печка Елпром от 1958 г. Тази печка е много важно нещо за мен, което търся от много време. Никога не съм я виждал на живо! Запазил съм само горчив спомен за една такава, която, още когато бях съвсем малък, един съсед все ми обещаваше да ми я даде, щом решел да я изхвърля, обаче така и не го стори. Не само че не си спази обещанието, ами накрая намерих отвън на улицата само 2 тухли от нея – останалото беше отишло… да нахрани клошарите.? Това беше преди около 15 години. Оттогава безуспешно търся такава и ето че най-сетне една от най-големите ми колекционерски мечти беше на път да стане реалност! Направо се разскачах из стаята.  Какво страхотно вълнение само – привидно един обикновен чат… снимките бавно зареждат, а аз очаквам поредния ,,Изгрев“ примерно… но изведнъж… О, ДАА! ?? ВИЖДАМ СЪЩАТА НЕЯ, която е толкова страхотно рядка и безуспешно я търся от СИГУРНО ДЕСЕТ ГОДИНИ! Пред мен изгрява надписът ЕЛПРОМ и на емблемата – стилизираният знак за високо напрежение! Буквално бях на седемдесет и седмото небе! :D

Поначало това е първата българска акумулираща печка, произведена през 1958 г. в завод Елпром Варна. Голяма е колкото двукрил шкаф-мивка. Известна е с означението ПЕА-1, което значи ,,печка електрическа акумулираща, 1-ва поред разработка на завода“.

ПРЕВОЗ

Това, което  на пръв поглед се набива на очи при тази печка, е изключително голямото й тегло – цели 270 кг, но трябва да отбележим, че това е така само при натъпкани всички тухли вътре. Когато ПЕА-та трябва да се транспортира, винтовете на капака се отвиват, той самият се вдига подобно на такъв на ковчег и започвате да вадите тухлите една по една. След това остава ,,ваната“ с тегло няколко десетки кг, но не се притеснявайте – тя си има колелца и две халки, с които да се вози насам-натам. Капакът не е особено тежък. Именно тази методика използвах и аз при транспортирането.

Интересно е да отбележим също така, че когато печката се закупува от магазина, тя се доставя празна, без керамичните блокове! Що се отнася до размерите на чудовището, те са 1000 х 505 х 685 мм.

Тъй като печката се намираще в друг град, с продавача започнахме да обмисляме как да я превозим – защото още навремето тези печки са се транспортирали точно както описах горе: първо тухлите биват изваждани, сетне премествани отделно с печката и накрая монтирани на местостоежа. Еконт редовно са ме отрязвали за такива гигантски поръчки, ако не са разделени на части, и затова вероятно щяхме да действаме по други начини. Уговорихме се да се чуем на 1 януари около обед, на принципа, че ,,утрото е по-мъдро от вечерта“.

Мина Нова година и на 1-ви едва-що излязох за нещо, и ми се обажда продавачът на прословутата 270-килограмова Първа българска акумулираща печка ,,Елпром“:? ,,Абе… ааа, за мноу години първо, живи и здрави! Та… дъщерята ше идва на София днеска, че утре нали работен ден било. Щеш ли да ти докара печката направо, само да ти я метне?“. ,,Какво?“ – сепнах се наум, но, разбира се, веднага приех така да направим нещата. Дадох му препоръки как най-лесно да извади тежките топлоакумулиращи тухли от туловището на печката и да я качи в автомобила. Съответно това промени малко плановете ми за деня и бързо се върнах в жилището да подготвя пространство. Изобщо не е шега работа това и доста ме озори – размерите на печката са дължина 1 м, височина малко над 60 см, дълбочина около 55. Наложи се да разместя 5 телевизора, 1 радио и 2 шкафа с книги, които първо извадих и после пак набутах, но в крайна сметка успешно дефрагментирах коридора и печката можеше да заповяда!

Към 16:20 получих обаждане от дъщеря му, че е долу пред входа. Аз слязох, една по една пренесох тухлите горе, а после туловището (което за най-голяма моя радост си имаше колелца отдолу) и капака. Една тухла е около 15 – 20 кг. След като се разделихме, наместих тухлите обратно в печката и прекарах нагревателите през тях (много пипкава работа!). Сложих й капака, а след това подредих върху и около находката останалите неща. Работих общо около пет часа, а накрая седнах да вечерям и аз най-сетне като нормален човек.

КАК РАБОТИ НАКРАТКО

Както знаем, акумулиращата печка е ус­тройство, в което през нощта се на­трупва топлина. Тази е мощна, голяма, тежка и предназначена за отопляване на поме­щения до 60 куб. м. Когато се развихри, осигурява стайна температура около 15 – 20 градуса при външна температура – 5.

Работи на ето този принцип. Както е извест­но, електрическата енергия, консуми­рана през нощните часове, е по-евти­на. През 1958 г. – годината, когато този звяр излиза на пазара – времето за евтина нощна тарифа на ел. енергия е между 22:30 и 5:30 часа. Идеята на печката е през нощта тя да натрупа и набере топлинна енергия, а през деня да се изключи от електрическата мрежа и да отдава тази топлина на стаята.

Нашата ПЕА има в себе си 8 големи и тежки топлоакумулиращи блока, изработени от качествена керамика и наричани жаргонно тухли. Когато я оставим да работи цяла нощ, до сутринта в тях се натрупва топлина, достатъчна за ото­пляване на стаята през един цял ден.

А сега да я разгледаме! :)

ПОДРОБНО УСТРОЙСТВО НА ПЕЧКАТА

Чудовището се състои от туловище (тяло), израбо­тено от стоманена ламарина и боядисано в някакъв странен сивобежов металик. Разрез на цялата печка сме дали по-долу. Посочените тук нейни елементи са с номера, за да ги откриете лесно по чертежа. :)

Вътре в туловището на печката преминават 6 нагревателни спирали, а около тях са споменатите тухли. Те тежат по около 18 кг едната. Всяка има в себе си 12 кръгли дупки (10), които при подреждането на тухлите съвпадат една срещу друга. Идеята на тези дупки ще изясним по-долу.

Отгоре печката се затваря с дълбок ка­пак (4). Откъм долната му част  има дебело дъно (6) от няколко пласта изолационна материя (азбест), която е притегната със стоманена ламарина. В средата на това дъно има отвор (7), който може да се затваря и отваря със специална клапа, чиято роля ще изясним по-надолу. Тя се командва от ръчката (8), излизаща навън, вдясно от капака. Самият капак има прорези, през които да излиза топлината, и се фиксира към туловището чрез винтове.

В средата на дъното (2) на печката също има отвор, който може да се затваря и той чрез клапа. Дръжката за това (3) излиза навън, вдясно от дъното, за да може клапата лесно да се отваря или затваря.

Ко­гато поискаме печката да ни затопли помещението, завъртаме двете изнесени ръчки и така отваряме съответните 2 клапи. Горната ръчка даже има означение –  когато е насочена наляво, сочи срещу надписа ,,отворено“, а когато сочи вдясно – срещу ,,затворено“. През това време тухлите вече са се достатъчно нагорещили от нагревателите – могат да достигнат температура около 600 градуса! В този момент пускаме студения въздух да навлезе отдолу, той преминава през дупките на тухлите, затопля се от нагорещените тухли и накрая излиза нагоре през прорезите на капака. По този начин печката успешно затопля голямо помещение!

Как обаче се задържа в печката натрупаната в тухлите топлина? Във външния ламаринен кожух (11) на печката е поста­вен втори, вътрешен кожух.  Простран­ството между двата е запъл­нено с дебел пласт стъклена вата (12), която е много добър топлинен изолатор. Изгубената навън топлина е много малко, защото стъклената вата дава изключително добра топлоизолация.

Тази печка е много тежка и не може да се вдига, затова конструкторите са помислили и за това. ПЕА-та е снабдена с 4  колелца (15), което дава възможност тя да се премества в друга стая и там да отдава топлината си. Отдясно и отляво на печката излизат 2 дебели халки (16) за да се тя лесно придърпва… или може би по-точният израз е ,,дотътрузва“. :D

Халките обаче не трябва да се използват за вдигане, ако не са извадени керамичните блокове, защото не само, че няма да успеете, ами ще ги извадите (!). То даже е интересно и това, че поради голямото тегло на печ­ката – около 270 кг заедно с блоковете! – керамичните тухли са се доставяли отделно от самата нея.

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ

Тези печки са изработвани за мрежово напрежение 150 и 220 волта, защото по времето, когато влизат в производство, вече се е очаквала смяна на стандартното напрежение в България. Потребяваната мощност е 4500 вата.

По-горе споменахме, че в печката има 6 нагревателни спирали. Те са от много качествена хром-никелова сплав в съотношение 20 към 80 % и могат да издържат температура до около 1000 градуса. Ето и техните данни:

• за 220 волта— съпротивление R = 63 ома; диаметър d = 0,65 мм; дорник — 5 мм; общо тегло — 360 г.;
• за 150 волта — R = 30 ома; d = 0,85 мм; дорник — 5 мм; общо тегло — 470 г.

Ако включим ПЕА-та печката на пълната й мощ­ност, а напрежението на електрическата мрежа е 220 волта, силата на тока ще бъде около 20 ампера, а при 150 волта — 30 ампера.

От външната страна на туловището има малка кутия (13) с 2 броя превключватели (14) за командване на печката, т.е. за превключването й на различни мощности. Степен 3 на всеки превключвател отговаря на мощност 2250 вата, степен 2 – на 1175 вата и степен 1 дава около 600 вата. Самите превключватели са два, защото ако настроим и втория на същите степени, мощ­ността се удвоява!

Ето схемата на акумулиращата печка:

1 – електрически превключватели 15 А; 2 – нагревателна спирала 750 вата; 3 – порцеланова проходна ролка; 4 – кабел; 5 – клема за заземяване

ПУСКАНЕ В ДЕЙСТВИЕ

По-горе споменахме, че тухлите са се доставяли отделно от печката. За да я задействате обаче, ще е нужно да ги монтирате вътре и да нагласите правилно нагревателите, а това е дооста пипкава работа! Все пак, сега ще Ви дадем пълни указания как се прави това.

След като дотътрите печката на определеното й място в стаята, развинтете и извадете капака й. Първо наредете шест тухли (1) по три от всяка страна във форма на буквата П, и то така, че отворената страна да бъде откъм средата на печката (вж. долната фигура). Върху всяка тройка от наредените вече тухли поставете по една четвърта. Ориентирайте четвъртите така, че те да се окажат допрени една до друга с незаоблените си страни, и то така, че каналите да си съвпадат.

Сега вече следва най-пипкавото – полагането на двете най-долни нагревателни спирали в каналите на току-що монтираните тухли (или блокове – както щете ги наречете). На горната фигура сме Ви указали по какъв начин става подреждането и накъде трябва да са ориентирани спиралите накрая, гледано отгоре.

Има още един тънък момент – необходимо е те да се разтегнат на необходимата дължина (ако не са), а това се проверява чрез полагане в издълбаните в блоковете канали. Когато се уверите, че всичко е тип-топ, прокарайте през следващия ред блокове и така после­дователно — до последния ред.

Капакът се поставя накрая, като се притяга към тялото с винтове. Заземете печката за винта – това не го пропускайте, ей!

ОПЦИИ И ЕКСТРИ

Първо, ето как да я включите. След като затворите клапите на капака и дъното, наклонете превключвателите на степен 3. По този начин след седемчасово ,,зареждане“ на печката керамичните блокове ще се нагреят до температура около 600° С. Когато дойде ранна утрин и електромерът отново премине към дневна тарифа на ел. енергията, обърнете превключвателите на 0. (Разбира се, ако няма възможност да се изключи печката в 5,30 часа сутринта, тя може да продължи да се зарежда още няколко часа, но по цена на енергията по обикновената тарифа.)

Ползването на акумулираната в печката топлина може да започне, когато е необходимо — вед­нага, по-късно или след обяд. За да направите това, първо отворете двете клапи чрез ръчките. Както вече знаете, при това положение студеният въздух постъпва през отвора на дъното, минава през дупките на нагретите керамични блокове и, вече затоплен, излиза през прорезите на капака.

Ако обстоятелствата налагат, във всеки един момент печката може да се „затвори“, за да не отдава повече топлина в стаята, а след час-два наново да се „отвори“. Можете и да преместите печката преместена в друга стая и тя там да отдава акумулираната топлина. За тази цел хванете някоя от халките и я дотътрузете, по възможност без да съборите нещо или да я блъснете някъде. Върху печ­ката не бива да се поставят никакви предмети, които могат да повредят боята или да огънат капака.

ПОВРЕДИ

Всяко нещо си има и повреди и Първата бг акумулираща печка не прави изключение. Възможно е напр. след известно време някоя от спи­ралите да прегори. Ако това стане само с една, нама­лената мощност на печката почти няма да се почувства, обаче ако са повредени две или повече, ще се наложи те да бъдат заменени с нови.

За да направите това, първо свалете капака на печката, а сетне и най-горния ред керамични тухли. Проверете изправността на първите две нагревателни спирали, но без да ги пипате за нищо на света! Ако те се окажат здрави, извадете ги от каналите на блоковете и ги прехвърлете навън от тялото на печката, за да не Ви се пречкат. След това извадете следващия ред блокове и т. н. и т н., докато откриете повредената спирала.

Тогава изваждането й и по­ставянето на нова не представлява трудност. Не­обходимо е само да се отвият винтчетата, притягащи капака на ку­тията с превключвателите, и оттам спиралата се демонтира съвсем лесно.

КОЕФИЦИЕНТ НА ПОЛЕЗНО ДЕЙСТВИЕ

Тук сме Ви приготвили и графика, която показва консумираната и акумулираната топлина в килокалории за определено време (в часове) при нашата печка. За седемчасово зареждане тя може да акумулира 22 – 24 000 килокалории топлина, от които е задържала (акумулирала) около 19000 кило­калории. Останалите 5000 килокалории са излъчени в стаята по  време на зареждането и следователно не могат да се смятат като загуба, по­неже са затоплили до из­вестна степен стаята.

От втората (полегатата) част на кривата се вижда как чрез излъчване при затворени клапи ПЕА-та отдава акумулираната топлина. Така например, 6 часа след за­реждането си печката е из­лъчила около 7000 кило­калории в помещението.

Да… това нещо е една наистина чудесна находка и много, много рядка – едва втората такава, която ми е известна. Нашата е с фабричен номер 841. Хич не звучи като да са направили много такива… нищо чудно, че е толкова рядък модел. Лека-полека събираме пълната гама български електроуреди от 50-те години, а това е важно, защото произведените тогава образци в 90 % от случаите са въобще първият български представител на конкретен вид техника!