[1958] Монтажът на първия панелен блок в България

Монтирането на елементите за едропанелната и едроблоковата сграда се извърши от една монтажна бригада, съоръжена с един мон­тажен механизъм.

Трябва да отбележим, че сменяването на работните положения на стрелата изискваше доста време — около 4 часа. Това обстоятелство наложи да се измени първоначално приетият ред и последователност за монтиране на елементите (монтажни секции и затваряне на клетки), тъй като при този метод и наличния кулокран се изискваше по-често да се сменява стрелата, което от своя страна ще удължи времето за монтажа. По тази причина се възприе най-напред да се монтират всички елементи от даден етаж, които изискват една стрела, след това дру­гите и т. н. Този начин за монтиране (за конкретния случай — уда­чен, тъй като се наложи само един път да се сменява стрелата за един етаж) по принцип при наличието на подходящи монтажни механизми не следва да се прилага, тъй като се избягва естественото укрепване на елементите при монтажни условия (създаване на клетки), необходими са повече временни монтажни крепители (обтежки, под­коси и др.), нарушава се ритъмът на поточността.

Опитът показва, че най-добрият състав на монтажната бригада е следният:

монтажници — 3 души;

помощници —   1   „                                         ‘

машинисти —    1   „

заварчици —      2   „

––––––––

Всичко  7   души

Бригадата беше съоръжена с кофи, лопати, колички, мистрии, лостове, ръчни чукове, шила, обтежки и отвес.

Временното укрепване на стенните елементи се извършваше с об­тежки, като единият край се захващаше за куката на самия стенен елемент, а другият за кука от подовите елементи

Един стенен вътрешен елемент се стабилизираше временно с че­тири обтежки (по две от едната му страна). Външните фасадни стенни елементи се захващаха от вътрешната страна с 2 обтежки и се подпи­раха с твърди подкоси, за да не паднат към вътрешната страна. За в бъдеще трябва да се обмисли по-добре този въпрос с оглед прилагането на специални подкоси и винтови стеги, намерили широко приложение в СССР. Това би дало възможност за по-бързото освобождаване на монтажния механизъм и за увеличаване производи­телността на монтажниците.

Монтажът на едропанелната сграда започна на 2. VII. 1958 г. и завърши напълно на 27. X. 1958 г.

Трябва да изтъкнем, че през този период се монтираше и едроблоковата сграда.

От направените наблюдения се вижда, че фактическият, реализиран на практика график за изпълнение на монтажните работи, е твърде „неспокоен“, зигзагообразен по форма, което говори, че не можа да се осъществи по-постоянно и равномерно темпо при извършване на тези работи. Безспорно основната причина н случаи е тази, че у пас за пръв път се изпълнима такъв строеж и нямаме опит в това отношение.

От дневника на строежи се вижда, че в известни дни се реализира максимално постижение 27 елемента за една смяна.

Целият монтаж на едропанелната сграда се извърши фактически за около 70 смени (85 работни дни) или средно за една смяна се монтираха но 13-14 елемента. По такъв начин едни етаж (с 6 апартамента) се монтира за 11-12 смени.

За изяснение трябва да кажем, че от 1. VII. до 22. IX. 1958 г. се работеше на две смени — първа смяна от 6 до 14 часа и втора смяна от 12 до 20 часа, а през останалото време на една смяна.

За двете сгради кулокранът работи от 20. IV. до 27. X. 1958 г. (без времето за неговото монтиране и демонтиране), или 160 работни дни. Като се вземе пред вид, че в известен период се работеше на две смени (със застъпване от два часа между тях), то фактически се разходваха около 230 машиносмени за производство, складиране и монтаж на елементите за двете сгради.

Средно взето за един елемент се разходваха по около 0,107 машиносмени или 51,36 минути (0,872 часа). Трябва да отбележим, че в тези цифри са включени всички престои, по различни причини, затова не бива и не е правилно да се сравняват с тези, получени от хронометражните наблюдения.

В таблицата са приведени данци от хронометражните наблюдения, относно разходваното време за монтиране на някои видове елементи от едропанелната сграда. И тук данните в последната графа са изчислени на базата на поточно изпълнение на отделните групи от операции, от които се изгражда целият монтажен процес.

Заварките на съединителните връзки се извършиха от двама заварчици с два електрожена.

–-

От Едропанелни безскелетни жилищни сгради, София, Техника, 1960 г.