Вижте какво интересно събитие проведохме Сандъците – Sandacite и Fibank!

Миналия четвъртък, 28.VІ.2018, в ресторант ,,Лаванда“ на ул. Цар Шишман се случи нещо твърде интересно за цялата сандъчено войнство :)

Както знаете, от няколко години имам честта да съм гост на едно чакано събитие – рождения ден на блога на Първа инвестиционна банка (Fibank). Това отбелязване не би имало целия заряд, който носи, и не бих го очаквал всяка година с такъв интерес, ако тази институция не беше за мен с не едно нещо притегателна. Често пъти с тях сме имали неочаквани съвпадения на мисли,  възгледи и обстоятелства или сме мислили в една посока. Във Fibank има бая приятели на българската техника и любимия Ви сандъчен сайт – ако сте обърнали внимание, една немалка част от статиите си публикувам в издавания от тях вестник Fibank News, в който вече две години вадя от забравата някои от най-интересните факти от нашата техническа история. Издателите му бяха първите, която се обърнаха към мен с идея да пиша специално за българска техника. Неведнъж съм се интригувал от различните им инициативи, свързани с подкрепата на българските начинания, както и от изненадващите  подходи, които използват в комуникацията си с обществеността и клиентите си.

Тази година блогът на банката отбелязва своя 10-годишен юбилей. Поначало блог медията заема важно място в комуникационната политика на Fibank. Писал съм по тази тема и преди, но нека сега напомня. Блогът дава възможност за просвещаване – изграждане и обогатяване на финансовата култура на хората; също така е и практически полезен, защото  там може да се намерят статии, които да помогнат на човека да се ориентира по-добре какво точно търси. Една от причините е, че писмената форма дава възможност за по-пространно и пълно обяснение на много обстоятелства и термини от света на финансите (в този случай), а тези неща е важно да се знаят добре, ако човек иска да е на ,,ти“ с услугите, което ползва. Мога да Ви уверя, че когато темата е в ръцете на някой добър разказвач, банката престава да бъде традиционното скучно място. :)

Първата ми среща с https://blog.fibank.bg/ беше някъде през 2013 г., когато търсех нещо, което ме интересуваше – вече не помня точно какво – но помня, че стилът на писане по финансови теми ми направи впечатление – не бях го срещал никъде другаде. И сега ми е много интересно да чета статиите там, а тази година за юбилея му подариха нови дрешки и играчки (визия, рубрики и функции), които според мен правят блога им още по-интригуващ.

А сега да опиша за какво се борех аз там тази година. На тези блогови рождени дни често съм се срещал с хора, които имат изявено отношение към нашето сандъчено дело. :)

По покана на директора Корпоративни комуникации на Fibank г-н Ивайло Александров Sandacite.bg имаше възможност да изложи 10 подбрани експоната от колекцията,  които да внесат на празненството духа на българската техническа история. Предпочитанието падна върху изделия, свързани с комуникации и банково дело, а самото празненство се проведе в ресторант ,,Лаванда“ на ул. Цар Шишман.

Самата идея да представя част от дългогодишния си труд наживо ме зареди с енергия и реших да покажа неща, които действително имат какво да кажат на гостите. Първоначалното решение беше някои от тях дори и да поработят. :) Както и миналата година, работата мина през собственоръчно изработени плакати, обсъждане на разполагането на експонатите в пространството с чудесната Десислава Богданова-Чучулайн (също от Корпоративните комуникации). Тя има много разбиращо отношение към сандъчената кауза, а също така и твърде висок художествен усет – в смисъл, усет кое е красиво и кое къде ще седи добре. :)

Гостите бяха, както обикновено е на това събитие, блогъри и служители на Fibank. Поначало много обичам тези рождени дни, тъй като това е времето, когато хем можеш да си поговориш с хора, от които само си чел материали, хем можеш да ги попиташ онова, което желаеш да научиш, а също така може и да обсъдиш някакви бъдещи планове.

Разбира се, маниаците на стара техника си имаме номера и както винаги, сме на всяка манджа мерудия! :) Защо Ви го казвам – ами защото не знаете, че известната тукашна статия за историята на българската банкова техника всъщност се роди от предприето мое издирване дали съществува разработен някога български банкомат – та ако ще, и в един-единствен прототипен екземпляр. Тогава някой ми пусна мухата, че такъв има; аз прерових архивите и спомените в половин България, но не намерих и следа от такова нещо. Е, статията я направих, разбира се, но пък сега имах и възможност да обсъдя евентуалното все пак съществуване на първи български банкомат с истински специалист по банкови карти! След като той също отрече заблуждаващата информация, поне научих къде се намират трите навивки (в по-старата литература се казваха ,,витки“) на антенката на безконтактните карти. Обсъдени бяха и други стратегически теми, като напр. дали дебитна карта може да се ползва за отвертка, да речем. Все пак ние тука сме портал за стара ТЕХНИКА, да му се не види!

В интерес на истината, на пъстрото събитие успях да ,,сключим споразумение“ за поредица общи статии на тема… ама айде за момента да не Ви казвам, та да им се радвате повече, когато им дойде времето! :D

А самите джаджи, които представих, са снимани по-долу. Подготовката мина и през набиране на технически сведения за три от тях, което ще рече, че този чудесен повод беше и случаят, който извади въпросните три неща от категорията ,,мъртви експонати“ (ако не знаете какво е това, вижте тук ==> ЦЪК). Като се знам какъв муден колекционерски чиновник съм, заслугата за това е само и единствено на рожденденската покана! Иначе щяха да си седят и да си тънат в неизвестност… до второ пришествие.

Но да не се отнасяме. Почетни гости на блог-вечерта бяха:

• механичен грамофон Орфей от 30-те години:

Като е грамофон, не може и без плоча – в случая това е ,,ФАБРИКА ЗА ГРАМОФОННИ ПЛОЧИ  Б А Л К А Н Ъ“  СОФИЯ.

Между другото, песента е с подходящото название ,,На трапеза“ и даже имахме случай да я пуснем, та да озвучи механата. Добре се получи :)

• телевизионна игра от 1978 г. Гейм 2:

Не я включихме, но пък на плаката имаше снимка от игрова ситуация.

• телефон от края на 1920-те, произведен в Телеграфно-телефонната работилница към Главната дирекция на пощите, телеграфите и телефоните на Царство България:

• ролковият магнетофон от средата на 1960-те Мелодия МК6, за който днес Ви пуснахме статийка :)

• военнополеви телефон от началото на 1940-те г. КСТ (Княз Симеон Търновски), работес със суха батерия и служещ за свръзка между две военносилови единици напр.:

• белоградчишката директорско-секретарска телефонна уредба ,,Вега“, за която Ви разказахме вчера:

• една друга щуротия, на която тия дни ще посветим отделна статия, тъй като заслужава това:

Според мен джаджолята произведоха интересно впечатление. Напр. известният технологичен журналист Светлин Желев ги обиколи всичките, даже поиска да вземе няколко от тях в ръце и ги коментираше. Поначало всичко може да стане интересно на хора (както се уверихме и с децата от Софийския фестивал на науката), стига да им го обясниш достатъчно увлекателно и ,,като за тях“. Друг отзив, който чух, беше, че примерно грамофонът така добре бил разположен, че не ставало ясно от нашите неща ли е, или е част от интериора на заведението, защото то се намира в стара софийска къща и е в доста ретро стил. Ха-ха… само да им се прииска Орфеят. :)

Както си му е редът по протокол, излязох и аз да се изложа и да кажа традиционните ,,няколко думи“.

В което време вдясно от мен се кипреха Първият български таблет и една от първите български банкнотоброячни машини, на които не виждате дори целите плакати. Но какво пък – виждали сте ги в съответните статии. :)

Почетен гост – турени директно на една от масите! – бяха и представители на най-големия стандарт дискети, произвеждани някога в света – 8-инчовите:

Както си му е редът, на всеки рожден ден има и торта…

И се правят искрени пожелания!

Събитието беше великолепно преживяване! Винаги се чувствам искрено щастлив, когато имам възможност да популяризирам това, което съм успял да спася и запазя от старата българска техника. А Fibank са страхотни приятели в това.

А, да… и една история за чао! Точно когато на другия ден си прибирах партакешите, се случи аз с магнетофона в ръка да се размина на изхода на ресторанта с влизаща клиентка. ,,Ааа, ама това е магнетофон!?“ – възникна посетителката на ,,Лаванда“. И още преди да успея да потвърдя, тя продължи: ,,Прекрасен е!“ :D

Е, какво да каже човек повече? :)