Интерферема – уред за лечение с интерферентен ток
В Sandacite.BG днес пишем за лечение с интерферентен ток и уреда Интерферема! :)
На снимката виждате български апарат за лечение с интерферентен ток ,,ИНТЕРФЕРЕМА“ от началото на 70-те г.! 
У нас лечението с този вид токове е въведено от Л. Николова през 1963 г. Характерна особеност на интерферентния ток е, че той не се въвежда в организма отвън, а се образува в тъканите в резултат от кръстосването на два тока със средни честоти. Те се въвеждат в организма поотделно, всеки самостоятелно. Единият ток се въвежда винаги при постоянна честота – напр. 4000 херца. Честотата на втория вариар между 400 и 4100 херца, а в някои случаи само до 4010 херца. При кръстосването на тези токове в резултат на ефекта интерференция в тъканите се създава нов биологично действащ ток с ниска честота, равна на разликата между двата кръстосващи се тока.
Биологичното действие на интерферентния ток е следното.
Постоянната честота 100 х ц действа симпатиколитично и силно обезболяващо, затова се прилага при изразен болков синдром и при състояния, придружени от спазъм на съдовете. Тя се усеща като приятен лек вибриращ масаж и се прилага за подготовка при лечението на почти всички заболявания, които подлежат на лечение с интерферентен ток.
Ритмичната честота 90—100 хц действа както и постоянната, но чрез ритмичността се намалява привикването на тъканите към еднаквата честота, т. е. към еднаквото дразнене.
Ритмичната честота 0—10 хц при съответна доза води до отделни мускулни контракции, докато ритмичната честота от 25 до 50 хц действа тетанично (фарадизационен ефект).
Ритмичната честота 1—100 хц притежава предимно дразнещ, съчетан с потискащ, аналгетичен ефект. Тя предизвиква активна хиперемия, ускорява лимфния ток, активира клетъчните функции, ускорява излъчването на токсичните обменни продукти и разнасянето на отоците, отстранява тъканната хипоксия и активира електролитната обмяна (Са, К, Na и др.).Влиянието на ритмичните честоти и на постоянната честота от 100 хц не се разграничава рязко, а винаги е налице действието на другите честоти като съпътстващо явление. Лечението с интерферентен ток оказва следното въздействие, изразено в една или друга степен: обезболяване, възбуждане на двигателните нерви, избирателно повлияване на вегетативната нервна система (симпатиколитично или симпатикотонично въздействие в зависимост от прилаганата честота).
Интерферентният ток изменя pH на средата към алкална страна (О. Hauswirt) и стимулира продукцията ацетилхолин (J. Partan и др.). Допуска се, че той усилва продукцията и на други съдовоактивни вещества. Вазодилатационният ефект на интерферентния ток е показан чрез термометрия на кожата, капиляроскопия, осцилография, реография и артериография, измерване скоростта на пулсовата вълна.
Интфферентният ток стимулира (при ритмична честота 1—100 хц) регенерацията на увредените периферни нерви и подобрява, функционалното състояние на мускулите, което е доказано и чрез електромиография. Той активира ензимите в мускулите ‘и води до засилване на ацетилхолинестеразната активност и двигателните плочки на увредения нерв (Л. Николова).
Дано Ви е било интересно. Скоро ще има още статии. :)
Вашият коментар