Томас Алва Едисон се свързва с отвъдното
Томас Алва Едисон се свързва с отвъдното
Томас Едисон се е опитвал да създаде устройство за разговор с мъртвите. За това свидетелства неизвестна глава от френския превод на мемоарите на изобретателя, публикувана на 5 март 2015 г.,
Схемата, описана по-долу, ни беше показана от един човек, претендиращ да е магьосник.
,,Приемникът, описан по-долу е изобренен пет години преди смъртта му, през 1931 г., от Томас Едисон.
Приемникът е изпробван и работи добре.
Той представлява детектор за звуково модулирани сигнали. Приема вълни на СВЧ, тоест вълни, излъчвани по телепатичен начин. Приемникът се състои от един стъклен съд с 10% разтвор от сярна киселина или 20% азотна киселина. Единият електрод е направен от метална лентичка, а другият – от тънка платинова жичка, поставена в стъклена фунийка с пречупен капилярен връх. Образуваните мехурчета от водорот върху микроскопичния връх спират вълните в противоположната посока на тези полупериоди, които са образували мехурчетата. Апаратът трябва да има добро заземление.
Антената е добре полиран проводник 4 мм дължина 42 м, накрая на проводника се монтира малко метално топче, което се вкарва в гумена топка, херметично затваряща топчето. Водата трябва да дава на късо с проводника и топчето.
Антената сехвърля към центъра на езерото или в подходящ водоизточник с голяма площ.
Захранването е с напрежение 12 волта от автомобилен акумулатор. Слушалките са 2200 ома от радиостанция, или други високоомни слушалки. Разстоянието между лентичката и платинената жичка определя до известна степен честотата и силата на звука. Приемането е добро.
Вас Ви чуват (тоест, приемат телепатично вълните). Възможно да изпаднете в стресово състояние от това, което чувате. Това ще отзвучи след няколко приемания.“
Едисон се опитал през 1870 г. да конструира „духофона”, усилващ звуковите сигнали на фонографа (предшественика на грамофона). Той сключил договор с колегата си – инженера Уилям Уолтър Динуид, че който от тях умре първи, ще се опита да изпрати послание от оня свят. Едисън бил убеден, че призраците съществуват, че могат да разговарят и се надявал да направи чуваеми гласовете им, отбелязва издателят на записките на Едисон Филип Бодуен.
Любопитното е, че в сп. ,,Природа“, кн. 1 от 1931 г., в статия по повод смъртта на Едисон, е написан текстът най-горе – в JPEG файла.
Това е, което знаем, не ни питайте за повече, ами просто кажете по какви причини Едисон е решил, че може с такъв приемник да се свърже с отвъдното, а не с някакъв друг.
Вашият коментар