Стробоскопичен тахометър (оборотомер) М01

През 1962 г. в софийското развойно предпри­ятие „Електроника“ е изработен стробоскопичен тахометър (оборотомер), който служи за определяне броя на оборотите на двигатели, машинни валове и др., а също и за определяне броя на трептенията на трептящи части.

На какъв принцип работи този интересен уред?

Съществуват най-разнообразни по конструкция тахометри. Например механическият тахометър, който по­чива на центробежния принцип, при употреба се свързва твърдо или фрикционно с вала, чийто обороти ще измерваме. Но при него поради механически сътресения или приплъзване може да се получи погрешно отчитане. Ос­вен това при манипулирането е не­обходимо да бъдем в непосредствена близост до въртящите се части, а това в много случаи е опасно.

Стробоскопичният тахометър не притежава тези недостатъци.

Той из­ползва светлинните импулси, полу­чени от специална лампа (строблампа). Честотата на импулсите се подбира по желание в зависимост от скоростта, която ще измерваме. Когато осветим с тази „мигаща“ свет­лина въртящото се тяло и нагласим нейната честота на „мигане“ така, че за нашето око дискът да изглежда неподвижен, по скалата на уреда от­читаме направо броя на оборотите, които прави тялото за една минута.

Стробоскопичният тахометър из­мерва скорости в границите от 300 до 15 000 об/мин. Точността му е в рамките на +/- 3 %, а използваните електронни лампи са ЕСС/%, EZ80, NSP-2. Захранващото напрежение е 200 волта.

Това е първият уред от такъв вид, произвеждан в България. От началото на 1963 г. започва масовото му производство.