[1929] Много стари реклами на техника

Тези реклами открихме в най-старо българско радиотехническо списание ,,Радио-вести“. Както сме отбелязвали и в други публикации, те са ценен извор за историята на радиото в България, затова ги предоставяме на Вашето внимание.

Kакво ще кажете за тази, където радиолампите са наречени ,,радио крушки“? :D

А ето тук научаваме за още една довоенна радиотехническа работилница, съществувала в България:

А това е реклама на най-старата софийска радиофабрика ВЕВО, основана през 1927 г.:

Реклама на Филипс от 1929 г.:

И на Телефункен:

Едни от първите чуждестранни радиоапарати, внесени в България – френските Радиола:

Още много стари реклами на техника можете да откриете на този линк с изброени публикации – http://www.sandacite.bg/?s=%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B8

–

:) Харесайте сайта ни и във Facebook ==> https://www.facebook.com/sandacite

Антон Оруш в ,,На кафе“

В това предаване обърнахме внимание на първата българска пералня с икономична програма Перла 04 Икономик, българския универсален уред за печене Апетит, загряхме вода на български ел. котлон от 1950-те години, а и разказахме още доста неща

Заповядайте:

[1936] Първите български трамваи ДТО

Както знаем, трамвайният транспорт е един от най-старите видове обществен превоз в българските градове. Този факт е отразен достатъчно добре както в литературата (напр. някои разкази на Иван Вазов), така и в пресата. Но тъй както сме сайт за история на българската техника, защо да не си дойдем на темата и да не отбележим, че още по царско време в българските градове са се движели и български трамваи? :)

Ето как започва историята. През 1931 г. в София под ръководството на инж. Теодосий Кардалев започва производство на първите български трамвайни ремаркета, при които се използва здрава ходова част от вече бракувани мотриси. Тези ремаркета са известни като „Кардалевите ремаркета“.

През 1936 г. са произведени и първите български трамвайни мотриси с марката „ДТО“ (по името на Дирекцията на трамваите и осветлението в Столичната община). При производството им са използвани стари шасита, като всички останали елементи са подменяни с нови.

През 1934 г. на територията на днешния столичен район Красно село е изградено първото голямо трамвайно депо. В него през 1951 г. е създаден и завод за производство на трамвайни мотриси, наследник на създадената от инж. Теодосий Кардалев техническа работилница на ДТО.

Както е видно и от по-горните снимки, те се движат из софийските улици и доста след 1944 г. По-късно – в началото  на 50-те идва и времето на първите български трамваи, произведени при новата власт. Те носят названия като ,,Република“, ,,Космонавти“ и ,,Комсомолци“. За тях ще ви разкажем в друга публикация. :)

[1970] Младежките стажове в Елпром Варна

Младежите в завод Елпром Варна се подготвят енергично за уча­стието си в прегледа, в трите му етапа — заводски, окръжен и национален. На­стоящето е оптимистично — функцио­нират пионерският завод за професио­нално обучение „Електрик“ и клубът за техническо творчество и майсторство.

„Идеята за създаване на пионерския завод не е нова“ — признава секретарят на заводския комитет на комсомолската организация, Илко Ценев. Не е нова, но е потенциална сила. Силата е в тях, най-младите, пионерите, които общу­ват с техниката в кръжоците по сту­дена обработка на металите, по елек­тротехника и машинно чертане. Ръко­водителите на кръжоците са техници и инженери, работещи в завода — Весе­лин Бойчев, Яни Кирилов, инж. Иванка Обрешкова и Мария Желязкова. Пионер­ският завод е средата, в която се създа­ват условия за психична нагласа на дет­ския ум към бъдещата професия. Четири­десет пионера от завод „Електрик“ ще участвуват в заводската изложба с из­работените от тях туристически котлон, пълен комплект шлосерски инструменти, макет на матрица, електрически фенер­чета и електрическа фурна „Пионер“ с две плочи. Такова е доброто начало от дейността на един пионерски завод със собствено административно ръко­водство, в който след време кръжоците ще прерастнат в цехове. Тогава пионе­рите ще разработват сложни електро­домакински уреди, та дори и устройство за изучаване на чужди езици.

Общуването на младежта с науката и техниката се осъществява и в клуба за техническо творчество и майсторство на заводската младеж. Председател на клуба е инж. Георги Кънчев — техниче­ски директор на обособеното второ производство за бойлери и перални.

Ентусиазмът е белег на младостта. Той разбира се присъствува и тук, но е ра­зумно дозиран. Липсва увлечението по големите идеи и високопарните форму­лировки. Полезен е фактът, че клубът за техническо творчество координира дейността си със Съвета на младите спе­циалисти, към Базата за техническо развитие. И нещо ново, актуално — води се борба за „трите процента“ на 1970 година. Това значи снижение на брака, на разхода на материалите и на трудоемкостта с по един процент. Три различни форми на едно съдържа­ние — повишаване рентабилюстта на производството. Такива са и задачите на прегледа на младежкото техниче­ско и научно творчество. Да се повиши качеството на вложения труд, да се намалят разходите на материали и енергия и да се механизират производ­ствените операции.

Младите техници имат план-програма за участието си в прегледа. Някои от задачите вече са изпълнени, по други още се работи.

Колектив с ръководител инж. Божидар Калоянов разработи инсталация за обез­масляване на детайли при боядисване. Редица детайли (кожух на пералня, кожух за бойлер), които се боядисват бели трябва да бъдат предварително обезмаслени. Сега тази операция се извършва ръчно, с бензин. С внедряване­то на инсталацията процесът напълно ще се автоматизира, от което ще се икономиса трудът на девет работника. Освен това ще се повиши качеството на обезмасляване на детайлите. Тя пред­ставлява шахта, наситена с парите на трихлоретилен, през която минава кон­вейерът със закачените за него детайли Тъй като детайлът е студен, парите се кондензират върху него и изтичат заедно с маслото в основната вана. След това той преминава в една гореща зона, където се изпаряват остатъците от трих- лоретилена. За да се намалят загубите на трихлоретилен, той се регенерира, като маслото, събрано в основната вана, се почиства. Предвидена е и автома­тична блокировка за безопасна работа с инсталацията.

Конструкторски колектив с ръково­дител инж. Дочо Семерджиев разра­боти инсталация за автоматично по­цинковане на детайли. С внедрява­нето й се намаляват трудоемкостта на производствения процес, и броят на заетите работници: предбайцването, бай- цването и фиксирането се извършват автоматично на конвейерна лента. Ще отпадне необходимостта от електро­карист, от общи работници и най- важното — ще се осъществи ритмично снабдяване на участъка с детайли. Сега производствениците работят на четири смени, за да се поцинковат средно 250 де­тайла дневно. Трудности от конструк­тивен характер не липсват — трябва да се определи подходящ материал за изработка на ваната, тъй като обикно­вените стомани влизат в химическо взаимодействие с цинка.

А ето как се стигна до уреда за биене на мляко. В завода се получи писмо: „Помогнете на стопанката. Направете уред, който да замени бурилото“. И кон­структорите не закъсняха. Антон Васи­лев, инж. Владимир Краев, Мария Петро­ва и техният ръководител Стефан Петров разработиха уред за биене на мляко. Той представлява миниатюрна пералня, с изменена конструкция на перката. Процесът протича за около 20 минути. Уредът не е стационарен и тежи около 18 килограма. С него могат да се обработват не по-малко от 10 ли­тра и не повече от 15 литра краве мляко.

За участие в прегледа на завода от колектив с ръководител инж. Божидар Златев се разработи и отоплителна конвекционна печка Тропик-2, пред­назначена за отопление на жилищни помещения. В нея конструктивно е из­ползуван принципа на свободната кон­векция. Разликата в относителното те­гло на нагретия и ненагрят въздух и височината на конвектора. обусловят изтичането на топлия възух с опреде­лена скорост. Поради сравнително ни­ската температура на изходящия въздух изгарянето на органическите вещества във въздуха и опушването на предме­тите, намиращи се близо до уреда, се намалява до минимум. Тази нова кон­струкция представлява подобрение на печката Тропик-1 по отношение на трудоемкостта и някои технически по­казатели. В новия вариант номиналната мощност се повишава от 2000 W на 2500 W ; за осъществяване на светлин­ната сигнализация лампата с нажежена жичка се заменя с глимлампа; термо- ограничителят е заменен с нов, който се самовъзвръща, без да се отваря печката. Това обезпечава напълно пожаробезопасна работа в случаите на неправилна употреба.

Осъществена е също така електриче­ска гладачна машина Лада-2, която представлява подобрен модел на „Лада-1“. Предназначена е за гладене на бельа в домакинството. По-важни кон­структивни детайли и възли за маши­ната са: плот; носач на редуктора: редуктор; валяк; гладещо устройство: притискащо устройство и педал с жило.

Върху валяка е залепено вълнено кече, обвито с калъфка от хасе. Гладещата плоча е изработена от стоманена лама­рина. с хром-никелово покритие. Върху нея са закрепени нагревателят и термо­регулаторите. Предметът, който пред­стои да се изглади, минава върху въртя­щия се валяк и равномерно се притиска от гладещата плоча. Чрез натискане на педала гладещата плоча се отделя от валяка и може да се фиксира в това положение, посредством копче за за­държане. Въртящият момент се предава на валяка от основния вал на редуктора чрез силова тръба. Двигателят е едно­фазен, асинхронен с номинална мощност 60 w номиналната мощност на нагре­вателя е 2000 w; валякът има дължина 650 мм и диаметър 150 мм.

Такава е равносметката: някои от проблемите, които производството е по­ставило, са доловени и се решават успешно. Младостта и техниката са се свързали кинетично. Този съюз е дей­ствен, осезаем. В него има сила и дви­жение. Намерени са формите на него­вото осъществяване — две съвременни системи за автоматизация, един нов уред за битови нужди и три подобрени изделия. Може би не толкова гръмко, но ефективно и смислено осъществяване.

–-

Източник: сп. Наука и техника за младежта – 1970 г.

Българска електронноизчислителна машина ЗИТ-151

През 1969 г. Заводът за изчислителна техника в София започна да произвежда уни­версалната  ЗИТ 151 . по лиценз на японската „Facom-230–30“ на фирмата Fujitsu. Внедряването ѝ за производство започва с обучение на специалисти, предоставяне на пълна производствена документация и готови комплекти компоненти и шкафове за монтаж, доставени от Япония. В Завода за изчислителна техника в София се осъществяват само връзките между отделните контактни пера на платките с т. нар. метод „репинг“. Тази технология премахва запояването и представлява плътно навиване с пистолет на проводник върху контактното изходно перо на куплунга за всяка платка. ЕИМ е изградена на базата на полупроводникови елементи – диоди и транзистори. До 1969 г. са произведени опитните образци, като е усвоено цялото производство по технологията на лиценза с внесени от Япония измервателни уреди, контролна и тестваща апаратура, градивни елементи и периферни устройства. При преминаване към производствена серия елементната база е заменена с българска – производство на Завода за полупроводници – Ботевград, а използваните магнитни материали са заменени с такива, произвеждани в България и внос от ГДР.

Конфигурация:

• Операторски пулт с вход и изход на електрическа пишеща машина;
• Периферни входни устройства – четец на перфолента, четец на перфокарти;
• Изходни периферни устройства – перфоратор на перфокарти, перфоратор на перфолента, широк печат;
• Външни запаметяващи устройства – запаметяващи устройства на магнитна лента (ЗУМЛ) (6 бр.);^[1]
• Стандартна ЕИМ- шкаф захранване, шкаф ЦПУ, шкаф магнитна памет (на ферити), шкаф управление на периферните устройства;
• Променливотоков стабилизатор на напрежение с мощност 25 kW.

Компютрите се произвеждат от 1967 до 1971 г. и са внедрени в териториални изчислителни центрове (ТИЦ). Проектът е ръководен от инженер Иван Марангозов.

Възможности на ЗИТ 151

ЗИТ 151 притежава качествата на лицензния компютър Facom 230-30. Като използва постигнатото с модела Facom 231, новият модел ЕИМ притежава по-високи възможности. Чрез функционални разширения се постига 10 пъти по-висока скорост на обработката на данни. За 10 разрядна дума е постигната средна скорост на аритметичните действия :

събиране – 58,3 μs

изваждане – 82,5 μs

умножение – 850 μs

При обработка на 10 разрядна дума с плаваща запетая са постигнати:

събиране – 150 μs

изваждане – 200 μs

умножение – 1400 μs

Магнитната памет е изпълнена на ферити с продължителността на цикъла за достъп 2,2 μs. Обемътна паметта е увеличен спрямо Facom 231 два пъти до максимум 64 KChar, където har (hartley – хартли) е единица количество информация, равна на log₂10 = 3,323 бита.

Производствено коопериране

Комплектуването на ЕИМ освен с оригиналните части от доставката по лизинга, се произвежда от изработени в ЗИТ метални конструкции на шкафовете. В завода производител са разработени инструменти за производство на печатните платки, куплунги, свързащи кабели и механична обработка. Химическата обработка, пробиването и монтажа на платките се извършва в ЗИТ. Запояването на платките се извършва на закупената специализирана машина „калаена вълна“. Шкафът ОЗУ (оперативното запомнящо устройство) и ПЗУ (постоянното запомнящо устройство) се изработва на базата на феритни сърцевини в ЗЗУ (Завод за запаметяващи устройства) гр. Велико Търново. Производството на запомнящите устройства на магнитна лента (ЗУМЛ) са внедрени по лиценз в едноименния завод в гр. Пловдив. Електрическата пишеща машина за вход и изход на ЕИМ се произвежда в Завод за пишещи машини – Пловдив. Японските четец на карти и четеца на лента са заменени с такива устройства на чехската фирма „Аритма“. Широк печат е внесен от САЩ, производство на фирмата „Хюлет пакард“ (5 броя) и полското производство на бръз широк печат DW 21, произвеждан по английски лиценз.

А ето и оригинална статия от 1969 г., поместена в бр. 8-1969 на списание Военна техника. В случая ЗИТ 151 е определана като първа, защото през 1963-4 г. в БАН е разработена електронноизчислителната машина Витоша, но тя не е пускана в масово производство. ЗИТ 151 обаче е първата българска ЕИМ в масово производство.

,,ЗИТ 151 е първата българ­ска електронноизчислителна машина, която подобно на съветската „Минск- 22“, американската „IВМ“, система 1460 и други системи спада към второто поколение в изчислителната техника. Машината ще се произвежда серийно у нас и ще служи като основно техническо средство в системите за обработка на информация, изграждани в България.

Системата ЗИТ 151 съдържа отделни блокове, конструктивно обособени като самостоятелни устройства, които могат да се включват но избор в кон­фигурацията на машината. Това дава възможност, като се изменя обемът на работата в съответния изчислителен център, конфигурацията на елек­тронноизчислителните машини да бъде променена сравнително леко.

Основната конфигурация на ЗИТ 151 включва следните устройства^:

централен изчислител с пулт за управление, който обединява функ циите на аритметично и управляващо устройство;

запомнящо устройство, което обединява оперативната памет на машината с капацитет 32 карти и външната памет върху магнитни ленти със скорост на четене и запис 41,7 kHz;

входно-изходни устройства: перфокартно четящо устройство със скорост 800 карти/min; перфолентно четящо устройство със скорост 400 знака/min; перфоратор на карти със скорост 250 карти/min; перфоратор на лента със ско­рост 100 знака/s и устройство за широк печат на азбучно-цифрова информа­ция със скорост 800 реда/min.

Връзката между централния изчислител и входно-изходните устройства се осъществява по стандартни канали, като към всеки канал могат да се включат определен брой входно-изходни устройства.

Електронно-изчислителната машина ЗИТ 151 извършва всички видове операции, необходими за универсални изчисления — аритметични и логиче­ски, операции за пренасяне на зони, за редактиране и преобразуване на кодове, за програмно управление, за въвеждане и извеждане на информа­ция и т. н.

Високата вътрешна скорост на централното устройство заедно с възможността за едновременна работа на 4 програми, съчетани с входно-изходни операции, както и автоматичният контрол позволяват оптимална производи­телност при висока сигурност. Възможността за прилагане на известните международни алгоритмични езици КОБОЛ, АЛГОЛ, ФОРТРАН, на програ­мите с приложен характер като ПЕРТ, СОРТ, линейно програмиране и др. съкращава времето за сглобяване и съставяне на програмите и определя универсалността на машината. Основен програмен език е ФАСП и програмата „Монитор МСР“, чрез които се постига леко програмиране на големи и сло­жни условия.

Възможностите за различни конфигурации на системата ЗИТ 151 , съчетанието й с бързодействуващи входно-изходни устройства, включването на различна външна памет и допълнителни устройства, необходими за решаване на възникналите условия, осигуряват пълното й пригаждане към различни видове задачи. Анализът на технико-експлоатационните характеристики на ЗИТ 151 доказва, че тази електронноизчислителна машина може да се из­ползва с успех като основна машина във всеки изчислителен център.“

Вижте в Sandacite.BG какви български електрокари е имало през 1964 г.!

Електрокарите са сред най-познатите български технологични производства въобще! България ги е изнасяла в целия свят, дори и в Азия, а някои от заводите, които са се занимавали с това, са били дотолкова успешни, че (поне те) работят и сега. Сега ще обърнем по-сериозно внимание на тези устройства.

През 1964 г. в заводите на Балканкар вече се произвеждат:

Платформени електрокари с товароподемност 500, 1000, 2000 и 3000 кг. Те имат скорост на движение между 9 и 14 км/ч. Дву- и тритонните електрокари имат с удобна седалка за двама души.

Нископовдигачи с товароподемност 1500 и 2000 кг. Първият е с лостово управление, а вторият — с воланово управление и седалка за водача. Задвижването им се осъществява от два серийни правотокови електродвигателя, монтирани към двигателните колела. Работната платформа се повдига при първия на 150 см, а при втория – на 125 см. Работят със специални по¬ставки, върху които се поставят товарите. Този тип електрокари са подходящи за работа в цехове и складове. Скоростта им на движение с товар е 8 км/ч.

Универсални високоповдигачи с товароподемност 600, 1000, 2000 и 3000 кг.
Шестстотинкилограмовият електрокар е с три колела, като задното е едновременно и двигателно, управляемо. Той има много малък радиус на завой — върти се на място – поради което е много удобен за работа в складове. При останалите електрокари от тази трупа колелата са четири, като предните са двигателни, а задните — управляеми. И четирите типа са с воланово управленне и повдигат товарите до 3,2 м. На повдигателната уредба могат да се монтират различни сменяеми работни съоръжения: кош за насипни материали, кранова стрела, кламери за бали, рула, тухли и други, което ги прави универсално приложими във всички отрасли на стопанството. Произвеждат се с плътни бандажни и пневматични гуми. Скоростта им е между 8 и 10 км/ч.

Електрокар-влекач, пригоден да тегли товари до 12.5 тона. Пневматичните гуми и ресорите на четирите колела позволяват на влекача да работи и по лоши пътища без опасност от повреди. Той е много маневрен. Управляеми са предните му колела. Снабден е със седалка за двама души и с пълна електрическа и сигнална инсталация, съобразена с изискванията на Правилника за уличен транспорт. Скоростта на движение се регулира плавно и при номинален товар е 7 км/ч.

 

[1965] ДМЗ Видин и помпените станции на България

До началото на 1960-те години единствени предприятия в страната, които произвеждат машини и съоръжения за помпени станции, са заводите Сила в Ямбол и Васил Коларов във Варна.

Завод Сила започва производството на малък асортимент помпи, и то с ниски па­раметри при почти занаятчийски условия на производство и наличие на стар износен инстру­ментален парк. Единствените по-големи помпени агрегати бяха помпите тип ЦП-400 (така наречените оризови помпи), които отдавна отпаднаха от производство. Завод Васил Коларов произвеждаше чугунени клинови шибъри с ръчно задвижване и диаметър до 400 — 600 мм за налягане до 10 атм. Малкото и ограничено производство в този период не съответстваше на темпа на изграждането и не задоволяваше нуждите на мелиоративните помпени станции.

На първо време бе необходимо да се изготвят техническа документация и конструк­тивни проекти за по-широк диапазон на помпи, които да се усвоят от българското машино­строене. Това наложи да се създаде проектоконструкторската организация Машпроект, чиято задача бе конструирането на силови и работни хидравлични машини. Първоначалното развитие на този отрасъл в организация бе свързано с редица трудности главно по създаване на хидравлична документация и изпитване на моделите — прототип на хидравличните ма­шини, и достигане на показатели и параметри, които съответствуват на съвременното техническо ниво. Преодоляването на тази трудност за сравнително кратко време — фактор, който бе от голямо значение за нашето народно стопанство, бе немислимо без голямата под­крепа и помощ на бившия Съветския съюз. На Машпроект, а по-късно и на завод Георги Димитров във Видин бе предадена пълна хидравлична документация за проточната част и работното колело на почти всички окончателно изпитани и усвоени в СССР помпи от малък и среден мащаб. По този начин пътят към конструиране и приспособяване конструкциите за цялостна изработка у нас с наличния инструментален парк и перспективното му обогатяване в близко бъдеще бе открит.

Наличието на конструктивни проекти за нов и по-богат асортимент помпи наложи прегрупиране на силите и строго профилиране на производството на някои заводи в страната. Така се обособи машиностроителният завод Георги Димитров във Видин за задоволяване на нуждите на страната и износ на малки и средни помпи. Производството на по-големи помпи бе възложено на машиностроителния завод Никола Вапцаров в Плевен. В първоначалния етап производството на клинови шибъри и обратни клапи за комплектуване на помпените агрегати също бе поделено между горните два завода, като завод Георги Димитров произвеждаше арматура с диаметър до 400 мм и налягане 10 атм, а в завод Никола Вапцаров — арматура с диаметър до 800 мм и налягане 16 атм. През последните няколко години производството на арматура се усвои изцяло и сега се извършва в специализирания завод „Стаханов“ — Попово, клон на Главната дирекция по корабостроене във Варна.

През 1965 г. в завод Георги Димитров във Видин вече се произвеждат:

1. Над 20 типа едностепенни центробежни помпи тип Е с дебит от 2 до 160 л/сек и напор от 9 до 100 м вод. ст. Тези помпи са хоризонтални, изпълнени са конзолно и втичането на теч­ността в работното колело е едностранно. Помпите тип Е се доставят в две изпълнения :

а)  с лагерно тяло и възможност за куплиране с отделен електродвигател ;

б) без лагерно тяло, при което работното колело е монтирано непосредствено на удълже­ния вал и изпълнението на електровдигателя е специално.

2. Шест вида едностепенни центробежни помпи тип Д с двустранно втичане на водата и специфични обороти в диапазона 60 — 90. Те се произвеждат главно в хоризонтално изпъл­нение, а помпите тип 350 Д и 400 Д — и във вертикално изпълнение. Този тип помпи са пригодени да работят в широк интервал на промяна на оборотите, с което осигуряват водочерпене от 60 до 550 л/сек и напор от 10 до 135 м вод. ст. Това е серията, която намира най-широко приложение в мелиоративните помпени станции от среден мащаб.
3. Около 10 типа многостепенни центробежни помпи тип ПМ с едностранно втичане на водата. Те се изготвят в хоризонтално изпълнение с брой на степените (работните колела) от 4 до 10 за дебита от 2,8 до 50 л/сек и напор от 27 до 325 м вод. ст.
4. Три типа потопени многостепенни центробежни помпи тип ПВ за дебит от 2 до 16 л/сек и напор от 45 до 118 м вод. ст. Те се изпълняват с брой на степените от 3 до 10 и се из­ползват за водоснабдителни и напоителни цели при водочерпене на подземни води.

Завод Никола Вапцаров в Плевен произвежда следните типове помпи:

1. Едностеенни центробежни помпи с двустранно втичане на течността от типа НД на съветската номенклатура Тук влизат сериите нисконапорни, среднонапорни и високонапорни помпи, който се изготвят във вертикално и хоризонтално изпълнение и имат диапа­зон на водочерпене от 250 до 1800 л/сек и напор от 10 до 104 м вод. ст. Този тип помпи се използуват включително за средни и големи напоителни помпени станции.
2. Осови помпи тип ВП-60, 20 ПРВ-60 и 30 ПРВ-60. През 1965 г. в процес на усвояване на произ­водството се намират помпите от типа ОВ във всичките им подразделения, които ще покриват диапазон на водочерпене от 450 до 1500 л/сек и напор от 3 до 23 м вод. ст.

Осовите помпи в мелиоративното строителство намират широко приложение в отвод­нителните помпени станции, а също и в някои напоителни подязовирни помпени станции, където се използва наличният пад на язовира, т.е. напорът се изменя в широки граници.

3. Едностепенни центробежни помпи от типа В на съветската номенклатура, които имат изготвена техническа документация и конструктивни проекти и са в процес на усво­яване в производството. Тези помпи се изпълняват като вертикални и намират приложение в големите мелиоративни помпени станции на големи водоизточници. Помпите тип В позво­ляват водочерпене от 0,9 до 18,000 м³/час.

Заводът „Стаханов“ в Попово произвежда 12 типа клинови шибъри за налягане до 16 атмосфери и 13 типа обратни клапи за налягане до 16 атмосфери. Нуждата от по-широк асортимент арма­тура налага да се разшири гамата и в перспективния план на предстоящите 2—3 години се предвижда удвояване на асортимента.Освен това заводът „Стаханов“ произвежда и няколко типа въздушници и удароубиватели с диаметър от 60 до 150 мм. Последният тип арматура намира широко приложение при напорните тръбопроводи на помпените станции като елементи за нама­ляване на степента на повишаване на налягането в тръбопровода при внезапно отпадане на напрежението и при неустановения режим на работа.

През 1959 г. част от конструкторския колектив на Машпроект бе прехвърлен към за­вод Георги Димитров във Видин, а през 1964 г. останалата част от същия институт — към за­вод НИПКИМИ, клон „Водни турбини“ — Плевен. Към тези два завода се обособиха на­учноизследователски и конструкторски институти със задача да подобряват непрекъснато параметрите на произвежданите помпи и да разработват нови серии помпи. Обзаведената хи­дравлична лаборатория в завод Георги Димитров напълно осигурява тази възможност за помпите от малък и среден мащаб.

Предстои изграждане на големи помпени станции за мелиоративни нужди на р. Ду­нав — „Люляка“, „Малък Преславец“ и „Силистра“. Агрегатите за тези помпени станции с единична мощност от 7500 до 16 000 квт ще се конструират и изработят в страната. За пом­пена станция „Люляка“ е използуван модел на помпа тип 52-В-11 ог съветската номенкла­тура. През 1965 г. тя вече е конструирана и дадена в производството. За помпена станция „Малък Пресла­вец“ по инициатива на „Водпроект“ в момента се изготвя модел за хидравлично изпитване на помпата в натура, чиито параметри са: дебит 11 м³/сек и напор 104 м вод. ст. С тази голяма задача е заангажирана и катедрата „Хидравлични машини“ при тогавашния Висшия машинно-електро­техническия институт — София (сега ТУ). Лабораторията на посочената катедра е обзаведена с модерна апаратура и съоръжения за извършване на хидравличните изпитвания, включител­но заснемане на четири квадратни характеристики и създаване на подходящи модели.

Повдигателните съоръжения за обзавеждане на помпените станции, предимно едногре- дови мостови кранове с товароподемност от 1,5 до 10 т, се произвеждат изключително от спе­циализирания за подемни кранове завод Христо Смирненски в София. За малките помпени станции като повдигателни съоръжения с товароподемност до 1 т се използуват монорелсови греди, които се изработват от монтажната организация. Върху тях се монтират повдигателни макари и пътуващи котки производство на специализираните заводи към Комитета по ма­шиностроене. Използуването на електротелфери за повдигателни съоръжения в помпените станции е сравнително рядко явление, тъй като, от една страна, голямата скорост на меха­низма за вдигане на товара не е подходяща за извършване на монтажните работи, от друга страна, стойността на електротелферите и съоръженията към тях е голяма.

Производството на стоманените напорни тръбопроводи за помпени станции и основни изпускатели на язовири до 1961 г. се извършва отзавод Христо Смирненски в София и тогавашнот ре­монтно предприятие към Главното управление на трудовата повинност.

След VІІІ конгрес на БКП и 143-то постановление на МС за усилено изграждане на напоителни системи обемът на производството на напорни стоманени тръбопроводи се уве­личи. Успоредно с това изграждането на дълги водоснабдителни тръбопроводи за химичес­ката промишленост и енергетиката наложи да се създадат цехове за производство на стома­нени тръбопроводи към „Хидрострой“, „Водстрой“ и др. От тези временно създадени цехове днес остава да съществува за нуждите на мелиоративното строителство производствената база към СМУ „Водстрой“ — София.

В момента бившият ДМЗ Видин се нарича Випом.

:) Бихме Ви помолили да харесате сайта ни във Facebook ==> https://www.facebook.com/сандъците.net/?fref=ts

Старо българско радио от 1930-те години

Старо българско радио от 1936-7 г., произведено по поръчка в софийска фабрика.

Лампи – американски, поне тези извън кожух.

Говорител – български, но не Ирафон – може би Обретенъ Дончевъ?

 

Кондензатори – немaркирани. В капака – нищо необичайно, няма и никакви надписи нито по него, нито по шасито:

Въпреки приложената доста варварска метода за закрепване на строшеното стъкло на скалата, механизмът с кордата продължава да действува!

Въпреки приложената доста варварска метода за закрепване на строшеното стъкло на скалата, механизмът с кордата продължава да действува!

А, тук виждате как радиото пътува в трамвая, триумфално преминавайки площад св. Неделя:

Ето го още веднъж  – този път в библиотечна среда:

Ето повече снимки тук – http://sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=8&t=1427&p=51733#p51733