Лампов волтметър ВН3

ПРИЛОЖЕНИЕ

Ламповият волтметър ВН3 е предназначен за измерване на промениви напрежения от 50 викроволта до 300 волта в честотния диапазон 10 херца – 3 мегахерца, както и за индикация на напрежения с честота до 5 мегахерца. Използва се в производството на електроакустика, радио- и телевизионната техника, свързочната техника и т.н. Особено е подходящ за непосредствено измерване на напрежения на маломощни източници (микрофони, магнетофони и т.н.) при снемане на честотната им характеристика.

ОПИСАНИЕ

Ламповият волтметър ВН3 е аналогов стрелкови уред, който се състои от четиристъпален широколентов усилвател, обхванат от честотно зависима отрицателна обратна връзка (ООВ).

Към входа и изхода на усилвателя са включени катодни повторители. Измерените напрежения до 300 микроволта се подават непосредствено на входния катоден повторител, а по-големите от 300 се подават на делител със затихване в 60 децибела. Границите на измерване се определят чраз делителя в катода на входния катоден повторител. Изходният катоден повторител се използва като буферно стъпало към усилвателя и е предназначен за получаване на нискоомен изход.

Ето го как зиглежда в близък план:

ПРЕДИМСТВА

Голяма стабилност на показанията при промяна на захранващото напрежение. Може да се използва като усилвател или атенюатор. Има вграден стабилизиран токоизправител за контрол на точността на измерването.

А ето и техническите характеристики на ламповия волтметър ВН3:

Произвеждан в завод Електроника София; изнасян в СССР.

Цифров волтметър ВС1

Цифровият волтметър ВС1 е измервателен уред,  предназначен за работа в отделите по технически контрол на производствените предприятия, в научно-изследователските институти, във ВУЗ-овете и лабораториите.

Изцяло транзисторизиран прибор..

Техническите му характеристики можете да вземете оттук:

Производител – завод Електроика София; изнасян за СССР и ГДР.

Универсален измервателен мост ИУ1

Уредът е предназначен за измерване на съпротивления, индуктивности и капацитети в много широки граници. Благодарение на своята универсалност и удобство при работа, измервателният мост ИУ1 намира широко приложение в производствени предприятия, ремонтни работилници, лаборатории, научно-изследователски институти, ВУЗ-ове, а и в практиката на електротехници, радиотехници и радиолюбители.

Технически характеристики на измервателния мост ИУ1:

Произвеждан е от завод Електроника София.

[1963] Новите телевизионни предаватели в България

Статията е ценен извор за историята на българската телевизия, защото представлява ,,моментна снимка“ на положението с телевизионните предаватели в България, такова, какното то е било в началото на 1963 г. Приятно четене!

,,Телевизията навлезе здраво в на­шия бит. Гората от телевизионни ан­тени над покривите на къщите става все по-гъста. И хората, които все още не могат да гледат програмите на телевизията, се запитват: „Кога мал­кият екран ще дойде и при нас?“

За да снишат телевизионните про­грами до всяко кътче на нашата страна, ще бъдат необходими някол­ко районни предавателни станции.

Най-важният телевизионен предава­тел с излъчвана мощност около 240 киловата ще бъде построен на връх Ботев през следващите три години (1964-1966).

Той ще предава за по-голямата част от Северна България (ограничена приблизително на запад от река Скът и на изток от река Малки Лом) и част от Южна България (Подбалкан­ската долина. Пазарджишки, Плов­дивски, Старозагорски и Ямболски окръзи). Предавател, от който ще се излъчва програма за Източна Бълга­рия и Черноморското крайбрежие, ще бъде построен в същия срок на височините северно от курорта „Слън­чев бряг“. Той ще обхваща Бургаски, Варненски и части от Коларовградски и Ямболски окръзи.

Едновременно с тях ще бъде по­строен и предавател на Витоша, кой­то ще излъчва телевизионна програ­ма за Нападна България.

Останалите телевизионни предава­тели, които ще предават за Югоза­падна и Северозападна България и за окръзите Смолянски, Кърджалий­ски и Хасковски, ще бъдат изграде­ни през следващите години почти едновременно.

До пускането в действие на редов­ните телевизионни предаватели со­фийската телевизионна програма ще бъде препредавана чрез ретрансла­тори за някои окръзи и райони, съ­гласно приложената карта.

Първият телевизионен ретрансла­тор, получен от Съветския съюз, бе­ше пуснат в пробно действие през 1961 година на връх Ботев. Използвайки този ретранслатор като образец, колектив от научни работници при НИИС разработи модел на телевизионен ретранслатор. По него Управлението на съобщенията изра­боти останалите предвидени ретран­слатори. В края на 1961 година мо­делът беше пуснат в действие на 11-я телевизионен канал на връх „Зелена глава“ и сега обслужва Михайловградски и част от Видин­ски и Врачански окръзи.

Ретранслаторът на връх „Братия“ в Средна гора работи на 10-и теле­визионен канал и осигурява телеви­зионна програма за Пазарджишки и Пловдивски окръзи. Поради наличие­то на доста силни промишлени сму­щения в района на ‘рад Пловдив тук работи друг ретранслатор на 6-и телевизионен канал.

На връх „Ботев“ работи ретрансла­тор на 12-и телевизионен канал, който препредава за Казанлъшката
подбалканска долина в посока на град Ямбол. На връх „Ботев“ работи и втори ретранслатор на 11-и теле­визионен канал, който излъчва про­грама в две основни направления: Га­брово — Търново — Русе и Ловеч — Плевен. Това дава възможност на всички райони на север от Стара пла­нина, ограничени между долните те­чения на реките Искър, Черни и Ру­сенски Лом, които имат пряка ви­димост с връх Ботев, да приемат телевизионна програма. Поради не­благоприятното разположение на град Русе телевизионният сипнал в не­говия район е много слаб. Ето защо тук работи друг телевизионен рет­ранслатор на 8-и телевизионен ка­нал. Поради същите причини за гр. Плевен е монтиран ретранслатор, из­лъчващ на 6-и канал.

Следващият ретранслатор се монтира на височините северно от Ста­ра Загора и работи на 9-и теле­визионен канал. Той покрива Старо­загорски и част от Хасковски окръзи.

Последният ретранслатор, който е на височините източно от Ямбол, осигурява телевизионна програма за града на 8-и телевизионен канал.

Ще бъде монтиран ретранслатор и на връх „Черни връх“, който ще работи на 11-и телевизионен канал и ще излъчва телевизионна програ­ма по посока на Самоков и Ихтиман.

Същевременно бе подменен с ре­довен опитният ретранслатор, който е монтиран на Витоша и препредава за района на гр. Перник, Този рет­ранслатор работи на 12-и канал.

Поради малката излъчвана мощ­ност на ретранслаторите (около 500 — 600 вата) добра телевизионна кар­тина може да се приеме само в онези райони, които имат пряка ви­димост с мястото, където е монтиран съответният телевизионен ретрансла­тор, и не са отдалечени от него на повече от 80—100 км. В зависимост от отдалечеността на ретранслатора и месторазположението на приемана­та телевизионна антена обикновено са необходими три-или петелементни приемни антени за съответния теле­визионен канал. Разбира се, приема­не е възможно и на сравнително по-големи разстояния, когато съществу­ват благоприятни за това условия (антена е голямо усилване, разполо­жена на сравнително голяма височи­на, и чувствителен телевизионен приемник).

Трябва да се отбележи, че каче­ството на приеманата чрез ретран­слаторите картина не може да бъде такава, каквато се приема от Софий­ския телевизионен предавател. То ще бъде влошено поради това, че про­грамата се подава на ретранслато­рите чрез директно приемане от етера. Обикновено ще бъдат разли­чими от 300 до 350 линии и четири степени на тоновата градация. Поради посочените причини обикновено се избягва ретранслиране на телевизи­онна програма повече от един път, защото качеството на картината се влошава значително.

За да се излъчват качествени те­левизионни програми, са необходими солидна техническа база, опитни спе­циалисти и големи програмни въз­можности. Основното, което е нужно, са специалните телевизионни студиа, разполагащи със сложна и разнооб­разна техническа база. Така напри­мер, за да имаме ежедневни преда­вания с продължителност от 5—6 ча­са, което се смята за нормална рабо­та на една телевизионна станция, са необходими 4—5 студиа със снимач­на площ от 150 до 600 квадратни метра. С такива студиа нашата теле­визия ще разполага след 2—3 годи­ни.

Засега Софийската телевизионна станция има на разположение две временни малки 80 и 150 м². Възможностите на тези две студиа са много ограничени, по­ради което подготвяните в тях поста­новки са малки и се дават рядко. По тази причина през следващите две-три години предавания ще има средно четири пъти седмично, с про­дължителност по 3—4 часа. Обемът на телевизионната програма до извест­на степен се увеличава благодарение на двете подвижни телевизионни апа­ратни (ПТС), с които се разнообразява про­грамата чрез външни предавания (от театри, спортни площадки, търже­ства и др.).

В заключение трябва да отбеле­жим, че още в началото на 1963 г. нашите зрители ще получат възмож­ност да наблюдават чрез Софийската телевизионна станция и програмите на телевизионните станции в СССР и социалистическите страни. Апара­турата, чрез която ще бъде поддър­жана радиорелейната връзка за раз­мяна на телевизионна програма меж­ду София и Москва, е вече получена от Съветския съюз и понастоящем се монтира.“

–

Източник: сп. Наука и техника за младежта 4-1963

Осцилоскоп ОН-3

Това също е бил много използван сервизен уред. Информацията ни за него е от серия рекламни дипляни на завод Електроника София, но тъй като са били предназначени (както и част от продукцията) за износ, са написани на руски. Смятаме обаче, че това няма да Ви затрудни… още повече че нас ни примързя да го превеждаме. :)

,,Применение

Широкополосный осциллограф ОН-3 постоянного тока предназначен для исследования и на­блюдения импульснмх и периодических злектрических колебаний, а также для изменения их длительности и амплитудн.

Описание

Осциллограф ОН-3 состоит из следующих блоков: злектронно-лучевой трубки с плоским зкраном и диаметром 10 см; вертикального усилителя постоянного тока с встроенньй предусилителем переменного тока; генератора развертки типа интегратора Миллера с високой линейностью развертки. Развертка калибрована в 22 положениях. Вмсоковольтнме и низковольтнме источники питания стабилизированм. В осциллограф встроен калибратор, котормй дает импульснне напряжения 1000 гц для калибровки и проверки вертикального усилителя.

Преимущества

Осциллограф ОН-3 обладает вертикальньм усилителем постоянного тока с высоким козффициентом отклонения, калиброванной чувствительностью, меняющейся в отношении 1:2:5; широким диапазоном калиброваннмх скоростен развертки и злектронной линзой с 5-кратным растяжением. Благодаря стабилизированного питания прибор может работать и при колебании питающей сети.“

Техническите характеристики на ОН-3:

Български осцилоскоп ОН4

Осцилоскопът ОН4 служи за изследване на периодични и импулсни електри­чески колебания, както и за измерване на тяхната амплитуда и продължителност. Намира приложение в телевизионния и радиосервиз, но може да се използва и в други области на радиотехниката и електротехниката.

Техническитe му данни ca:

Вертикален усилвател:

• честотна лента 0-5 MHz
• чувствителност 50 mV/дел
• калибраторно напрежение 1 V, 50 Hz

Развивка: периодична и тригерна

• скорости    0,5 S/дел – 1 μS/ дел
• електронна лупа — плавна,      1 – 5 пъти

Хоризонтален усилвател:

• честотна лента 3 Hz – 500 kHz
• чувствителност < 1 V/дел.

А ето как изглежда ОН4 в близък план:

Електроннолъчева тръба В7 S3

Размери — 220 х 320 х 380 mm

Тегло около 14 Kg

Захранване 220 V, — 50 Hz

Консумирана мощност 100 VA

Български вобулоскоп ГС1

ПРИЛОЖЕНИЕ

Вобулоскопът ГС1 служи за визуално снемане на честотните характеристики на широколентови селективни устройства. Предназначен е за задоволяване нуждите на сервизните телевизионни бази и промкомбинати, извършващи ремонти на телевизори. Уредът може да бъде изполуван в лаборатории, където се разработват или изпитват широколентови усилватели, в учебни заведения и институти, в радиорелейните и теле­визионни станции, в телевизионните ретранслатори и т. и.

ОПИСАНИЕ

Вобулоскопът ГС1 се състои от вобулатор,

маркерно устройство и индикаторно устройство със захранваща група. За да се разширят техническите възможности и екс­плоатационните удобства на уреда, специално внимание е обърнато на маркерното ус­тройство. Индикаторното устройство се отличава с висока чувствителност и неизменно положение на осцилограмата при превключване на полярността.

ПРЕИМУЩЕСТВА

Вобулоскопът ГС1 се отличава със следните по-важни преимущества:

1. Бързо и точно определяне на:

• честотите, кратни на 10 MHz и 1 MHz, посредством марки с кварцова точност
• средната честота по градуирани скали
• произволни честоти, представляващи части от 1 MHz в обхвата 22. . . 44 MHz
• междинната честота на звука с висока точност спрямо тази на изображението посредством марка на 6,5 MHz от кварцов осцилатор

2. Марка на 6,5 MHz с кварцова точност за настройка на МЧУ на звука.

3. Възможности за:

• използване на маркерния генератор с честота 6,5 MHz като сигнал-генератор за точна проверка и настройка на звуковия канал
• използване на маркера 22 . . . 44 MHz като амплитудно модулиран с че­стота 1000 Hz сигнал-генератор за предварителна настройка на режекторните филтри
• твърде голям обхват на вертикално преместване на осцилограмата
• включване на външен осцилограф с по-голям екран
• бърза и точна проверка на честотния обхват на хетеродина в телевизионните приемници
• търсене на повреди по метода на сигналотърсача

4. Функционално и прегледно разположение на командните органи.
5. Пробници, задоволяващи всички случаи на употреба в телевизионния сервиз.
6. Вход за външен маркер.
7. Стабилен, прегледен и лесно достъпен монтаж, облекчаващ ремонта на уреда.

Ето ги и техническите му характеристики:

Производство на завод Електроника София.

Стробоскопичен тахометър (оборотомер) М01

През 1962 г. в софийското развойно предпри­ятие „Електроника“ е изработен стробоскопичен тахометър (оборотомер), който служи за определяне броя на оборотите на двигатели, машинни валове и др., а също и за определяне броя на трептенията на трептящи части.

На какъв принцип работи този интересен уред?

Съществуват най-разнообразни по конструкция тахометри. Например механическият тахометър, който по­чива на центробежния принцип, при употреба се свързва твърдо или фрикционно с вала, чийто обороти ще измерваме. Но при него поради механически сътресения или приплъзване може да се получи погрешно отчитане. Ос­вен това при манипулирането е не­обходимо да бъдем в непосредствена близост до въртящите се части, а това в много случаи е опасно.

Стробоскопичният тахометър не притежава тези недостатъци.

Той из­ползва светлинните импулси, полу­чени от специална лампа (строблампа). Честотата на импулсите се подбира по желание в зависимост от скоростта, която ще измерваме. Когато осветим с тази „мигаща“ свет­лина въртящото се тяло и нагласим нейната честота на „мигане“ така, че за нашето око дискът да изглежда неподвижен, по скалата на уреда от­читаме направо броя на оборотите, които прави тялото за една минута.

Стробоскопичният тахометър из­мерва скорости в границите от 300 до 15 000 об/мин. Точността му е в рамките на +/- 3 %, а използваните електронни лампи са ЕСС/%, EZ80, NSP-2. Захранващото напрежение е 200 волта.

Това е първият уред от такъв вид, произвеждан в България. От началото на 1963 г. започва масовото му производство.