Това също е бил много използван сервизен уред. Информацията ни за него е от серия рекламни дипляни на завод Електроника София, но тъй като са били предназначени (както и част от продукцията) за износ, са написани на руски. Смятаме обаче, че това няма да Ви затрудни… още повече че нас ни примързя да го превеждаме. :)
,,Применение
Широкополосный осциллографОН-3постоянного тока предназначен для исследования и наблюдения импульснмх и периодических злектрических колебаний, а также для изменения их длительности и амплитудн.
Описание
Осциллограф ОН-3 состоит из следующих блоков: злектронно-лучевой трубки с плоским зкраном и диаметром 10 см; вертикального усилителя постоянного тока с встроенньй предусилителем переменного тока; генератора развертки типа интегратора Миллера с високой линейностью развертки. Развертка калибрована в 22 положениях. Вмсоковольтнме и низковольтнме источники питания стабилизированм. В осциллографвстроен калибратор, котормй дает импульснне напряжения 1000 гц для калибровки и проверки вертикального усилителя.
Преимущества
ОсциллографОН-3обладает вертикальньм усилителем постоянного тока с высоким козффициентом отклонения, калиброванной чувствительностью, меняющейся в отношении 1:2:5; широким диапазоном калиброваннмх скоростен развертки и злектронной линзой с 5-кратным растяжением. Благодаря стабилизированного питания прибор может работать и при колебании питающей сети.“
Осцилоскопът ОН4 служи за изследване на периодични и импулсни електрически колебания, както и за измерване на тяхната амплитуда и продължителност. Намира приложение в телевизионния и радиосервиз, но може да се използва и в други области на радиотехниката и електротехниката.
Много ценен сервизен уред! Вторият промишлено произвеждан български осцилоскоп.
Осциографът ОН-2 е предназначен е за наблюдение на периодични електрически процеси в широк честотен обхват. Може да служи за измерване на напрежение, фаза, честота и дълбочина на модулацията. В комбинация (вобел-генератор) напр. с УКВ сигнал-генератор ГМ2 служи за визуална настройка на приемникови, телевизионни или други селективни кръгове.
Ето как изглежда отблизо:
Осцилограф ОN2 Oscilograf ON2
Технически характеристики на осцилографа ОН-2:
Електроннолъчева тръба DG7-32
Вертикален усилвател: честотен обхват 10 Hz до 2 MHz, чувствителност около 20 m Vef/cm
Вобулоскопът ГС1 служи за визуално снемане на честотните характеристики на широколентови селективни устройства. Предназначен е за задоволяване нуждите на сервизните телевизионни бази и промкомбинати, извършващи ремонти на телевизори. Уредът може да бъде изполуван в лаборатории, където се разработват или изпитват широколентови усилватели, в учебни заведения и институти, в радиорелейните и телевизионни станции, в телевизионните ретранслатори и т. и.
ОПИСАНИЕ
Вобулоскопът ГС1 се състои от вобулатор,
маркерно устройство и индикаторно устройство със захранваща група. За да се разширят техническите възможности и експлоатационните удобства на уреда, специално внимание е обърнато на маркерното устройство. Индикаторното устройство се отличава с висока чувствителност и неизменно положение на осцилограмата при превключване на полярността.
ПРЕИМУЩЕСТВА
Вобулоскопът ГС1 се отличава със следните по-важни преимущества:
Бързо и точно определяне на:
честотите, кратни на 10 MHz и 1 MHz, посредством марки с кварцова точност
средната честота по градуирани скали
произволни честоти, представляващи части от 1 MHz в обхвата 22. . . 44 MHz
междинната честота на звука с висока точност спрямо тази на изображението посредством марка на 6,5 MHz от кварцов осцилатор
Марка на 6,5 MHz с кварцова точност за настройка на МЧУ на звука.
Вобулоскоп ГС1 Vobuloskop GS1
3. Възможности за:
използване на маркерния генератор с честота 6,5 MHz като сигнал-генератор за точна проверка и настройка на звуковия канал
използване на маркера 22 . . . 44 MHz като амплитудно модулиран с честота 1000 Hz сигнал-генератор за предварителна настройка на режекторните филтри
твърде голям обхват на вертикално преместване на осцилограмата
включване на външен осцилограф с по-голям екран
бърза и точна проверка на честотния обхват на хетеродина в телевизионните приемници
търсене на повреди по метода на сигналотърсача
Функционално и прегледно разположение на командните органи.
Пробници, задоволяващи всички случаи на употреба в телевизионния сервиз.
Вход за външен маркер.
Стабилен, прегледен и лесно достъпен монтаж, облекчаващ ремонта на уреда.
През 1962 г. в софийското развойно предприятие „Електроника“ е изработен стробоскопичен тахометър (оборотомер), който служи за определяне броя на оборотите на двигатели, машинни валове и др., а също и за определяне броя на трептенията на трептящи части.
На какъв принцип работи този интересен уред?
Съществуват най-разнообразни по конструкция тахометри. Например механическият тахометър, който почива на центробежния принцип, при употреба се свързва твърдо или фрикционно с вала, чийто обороти ще измерваме. Но при него поради механически сътресения или приплъзване може да се получи погрешно отчитане. Освен това при манипулирането е необходимо да бъдем в непосредствена близост до въртящите се части, а това в много случаи е опасно.
Стробоскопичният тахометър не притежава тези недостатъци.
Той използва светлинните импулси, получени от специална лампа (строблампа). Честотата на импулсите се подбира по желание в зависимост от скоростта, която ще измерваме. Когато осветим с тази „мигаща“ светлина въртящото се тяло и нагласим нейната честота на „мигане“ така, че за нашето око дискът да изглежда неподвижен, по скалата на уреда отчитаме направо броя на оборотите, които прави тялото за една минута.
Стробоскопичният тахометър измерва скорости в границите от 300 до 15 000 об/мин. Точността му е в рамките на +/- 3 %, а използваните електронни лампи са ЕСС/%, EZ80, NSP-2. Захранващото напрежение е 200 волта.
Това е първият уредот такъв вид, произвеждан в България. От началото на 1963 г. започва масовото му производство.
Уредът е предназначен за използуване като източник на импулсиза измерване на преходни характеристики, изпитания и настройки на импулсни схеми, широколентови усилватели, анализатори и др.
1950-те години са време на усилено разширяване на употребата на салскостопански машини в България, предизвикано от разгърналите се тогава обществено-икономически промени в собствеността на земеделската площ. Всяка година конструкторите са създавали все по-съвършени трактори. Било установено обаче, че всички трактори, даже и най-модерните за тогава, имат редица недостатъци, произтичащи от лошото приспособяване на двигателите към натоварването.
Ясно, е разбира се, че мощността на двигателя се превръща или в скорост, или в теглителна сила. Ясно е също, че при малки натоварвания тракторът може да се движи с по-високаскорост и обратно — големите натоварвания налагат намаляване на скоростта.
Различните скорости на трактора (при постоянни обороти на двигателя) обикновено се осигуряват с помощта на зъбните предавки в скоростната кутия. При селскостопанските трактори се срещат до 6 зъбни предавки в скоростната кутия, а при самоходните шасита, които изпълняват по-голям брой операции — до 12. Оттук следва обаче зависимостта, че за да се използва винаги пълната мощност на двигателя, би трябвало да се вградят безброй много такива предавки и да се осигури бързото им превключване, защото за всяко натоварване на трактора съответсува точно определена скорост. Ако съответствието се наруши, двигателят се оказва или ненатоварен, или претоварен. И едното, и другото не трябва да се допуска, тъй като в първия случай двигателят не работи в икономичен решим (двигателят има най-малък разход на гориво на 1 к. с./час, когато се натоварва пълно), а във втория случай, освен неикономичната работа се получава, и бързо износване на детайлите му.
При силно променливи условия на работа на тракторите натоварванията се изменят постоянно и в широки граници. Следователно, тракторите с механични степенни скорости не могат да осигурят икономична работа и пълна употреба на мощността на двигателя. Освен това, твърдата зъбна връзка между двигателя и движещите колела предава всички удари от внезапни повишавания на съпротивленията непосредствено на двигателя, а това значително съкращава живота му.
Безстепенна трансмисия
Нуждата от създаване на подходяща конструкция, която да осигури максимално маневриране със скоростите, се е разбирала отдавна, но постижения в тази насока има едва в началото на 1950-те години. Близо половин век след патентоването на първата хидрообемна трансмисия от английския изобретател Хилшоу в 1910 г. вече започват опитите за широкото й приложение и в селскостопанските трактори.
В началото на 1960-те години България става една от много малкото страни, които резултатно използват хидрообемната безстепенна трансмисия.
У нас за пръв път в света е приложена такава трансмисиякъм самоходно шаси. По проекти на колектив от проектанти от Централния научноизследователски институт по механизация и електрификация на селското стопанство — София (ЦНИИМЕСС), през 1961 или 1962 г. в Машиностроителния завод в Шумен е изработена първата в България трансмисияот такъв тип. Тя е замислена да бъде монтирана в ново издалие – цяло самоходното шаси – което е предвидено да работи главно в зеленчукопроизводството и тютюнопроизводството. Главната хитростх е, че монтирането на безстепенна трансмисиякъм него заменя многобройните механични предавки и позволява да се постигнат ниски технологични скорости (под 1 км/час), необходими при саденето без допълнителни устройства.
Самоходно шаси СШ-22
Какво представлява безстепенната трансмисия на българското самоходно шаси?
За да няма различия в понятията, ще отбележим, че трансмисиянаричаме онези машинни части, които свързват двигатели с движещите колела. При тракторите с механично степенно предаване в трансмисията влизат следните части: съединител, скоростна кутия и диференциал. В самоходното шаси с хидрообемна трансмисиявсички тези възли са заменени с хидросистемата, чиято принципна схема е показана на горната фиг. 1.
Помпата 2 е с променлива производителност. Тя е твърдо свързана с коляновия вал на двигателя 1 и изпраща масло в хидродвигателите 3, които чрез зъбни предавки (бордови редуктори) задвижват задните колела. Ясно е, че когато помпата подава по- голямо количество масло, хидродвигателите ще се въртят по-бързо и постъпателната скорост на трактора ще бъде по-висока, а при по-ниска производителност – скоростта ще бъде по-малка. Тъй като изменението на производителността на помпата става безстепенно, безстепенно се изменя и скоростта на трактора.
Самоходно шаси
Схемата ни показва подаването на масло при преден ход на самоходното шаси.
За нагледност на чертежа тръбопроводите, които връщат маслото в резервоара, са почернени. Ако завъртим кран „а“ на 90°, посоката на подаване на масло към хидродвигателите се сменя и съответно се сменя и посоката на въртенето им. Така получаваме заден ход. Със завъртането пък на кран „в“ се постига спиране. От схемата личи, че трипътният кран „в“ при завъртване спира маслото, което хидродвигателите връщат, и освобождава път на маслото, идващо от помпата обратно към резервоара. Спиране може да се постигне и като постепенно се намалява производителността на помпата. За диференциал тук служи едно просто разклонение на тръбопроводите, което позволява при завой или неравности, (когато различните колелета изминават различен път) всеки от хидродвигателите да ползва толкова масло, колкото му трябва. Когато някое от от колелетата попадне на почва с повишена влажност или локва, неговото сцепление намалява и то започва да буксува, докато другото колело спира. В такива случаи се използват блокажните устройства 4, с помощта на които можем да освободим което и да било от колелетата, спирайки или блокирайки вала на хидродвигателя му. Крановете „а“и „в“ и разпределителите на хидродвигателнте са монтирани в общи блокове към телата на хидродвигателите, а цялата хидросистема е поставена в един общ картер, който едновременно служи и като резервоар за маслото.
Помпата (фиг. 2) е с наклонен цилиндров блок, позволява леко да се регулира производителността и е много компактна. Цилиндрите са разположени по окръжност в общ блок, който се върти заедно със задвижващия вал. Поради наклона на цилиндровия блок буталата се придвижват назад и напред в цилиндрите и нагнетяват маслото. Когато осите на задвижващия вал и цилиндровия блок съвпаднат (когато няма наклон), ходът на буталата става равен на нула и помпата не изпраща масло. В такова положение помпата се поставя при пускане на двигателя.
Засмукването и нагнетяването на маслото става през два бъбрековидни изреза на разпределителя, поставен от задната страна на цилиндровия блок. Помпата има 7 бутала, за да се постигне по-голяма равномерност при подаването на маслото.
Хидродвигателите(фиг. 3) са петбутални, с радиално разположение на буталата. Всеки от цилиндрите се свързва чрез тръба с масления разпределител, който дава път на идващото масло, когато буталата се движат от горна към долна мъртва точка, и поставя във връзка цилиндрите с отводния тръбопровод, когато буталата се движат от долна към горна мъртва точка. На горната фиг. 1 тръбопроводите между цилиндрите и разпределителите на хидродвигателите за яснота са частично почернени. Мотовилките чрез опорни дъгови сектори предават налягането върху ексцентриковия вал и го завъртат.
Самоходно шаси
Самата трансмисия се управлява с помощта на една ръчка, с която се изменя скоростта и се спира плавно, и един педал, който изменя посоката на движение и се ползва при внезапно спиране.
По времето, когато самоходното шаси е били конструирано, хидрообемнитетрансмисии били голям хит и източник на ентусиазъм у проектантите. Те с радост виждали как тези трансмисии осигуряват безстепенно регулиране на скоростта, което позволява пълното използване на мощността на двигателя при най-малък разход на гориво. За изменяне на скоростите не се налагало спиране. Освен че давало икономии на време, това предотвратявал и големите претоварвания при потегляне и увеличаване на скоростта. Тъй като твърдата връзка между двигателя и движещите колела е прекъсната, внезапните изменения на съпротивленията не го претоварвали, а предохранителният хидравличен клапан предпазва от прекомерно натоварване и частите на самата трансмисия. По такъв начин можело да се очаква, че животът на трактора ще бъде значително продължен. Спирането с помощта на масления поток изглеждало по-сигурно от онова с челюстна или лентова спирачка.
Важно било и това, четака имало възможност да се постигат много по-ниски скорости, без да се изменя конструкцията.
Най-ниската измерена стабилна скорост на българското самоходно шаси с хидрообемна трансмисия е 35 м/час. Управлението било леко и можело да се извършва от лица със съвсем малка подготовка, а това изискване било важно, като се има предвид колко трудно новата власт разпространявала знанията за нововъведената модерна техника всред копалите и оралите довчера с примитивни сечива селяни. Очакваро се, че изброените по-горе предимства ще допринесат за производителността на машината и че въвеждането на хидрообемни безстепенни трансмисии ще доведе до 30-процентно увеличение на производителността на селскостопанските трактори.
Тъй като хидростатичните трансмисииимали още едно голямо достойнство – позволявали да се създават трактори с най-необикновена форма – някои футуролози в техниката сериозно очаквали дори, че тракторите на бъдещето ще изгубят традиционния си вид! Затова се планувало следващите години конструкторите на хидрообемната безстепена трансмисия на българскотосамоходно шасида работят върху трактор за планински терени, който по всяка вероятност щял прилича на паяк!
Скоро след това самоходното шаси влязло в серийно производство. Какви са били финалните му характеристики, можете да видите тук ==>
Толеранс-индикаторът е сервизен и производствен уред, предназначен за директно отчитане процентното отклонение на съпротивления, капацитети и индуктивности в сравнения с тяхната номинална стойност чрез помощта на подходящ еталон. Също преносим.
Наричан още ТИ1.
Заповядайте да видите и техническитему характеристики:
Генераторът на телевизионни сигнали е сервизен уред.
Предназначен е за проверка, и ремонт на телевизори. С негова помощ проблемите в настройката и регулирането на телевизора могат да бъдат разрешени по всяко време независимо от съдържанието на телевизионната програма.
Този уред и преносим и неговите малки размери и тегло правят удобни проверката и ремонта по домовете на клиентите.
Работи на CCIR и OIRT стандарт.
По-долу можете да видите и техническите характеристики на генератора на телевизионни сигнали ГТ!:
Токоизправителят тип ЗН2 е предназначен за захранване със стабилно напрежение различни уреди на транзистори при настройка и ремонт. Той намира голямо приложение в различни лаборатории и научноизследователски институти при конструиране и изпитване на транзистори и други схеми за ниско напрежение.
Панелното му оформление позволява да бъде използван като съставен елемент при различни станочни уредби.
Токоизправителят ЗН2 се състои от силов токоизправител, източник за опорно напрежение, защитно устройство за ограничаванe на тока при късо съединение вън от прибора и регулиращ елемент с измерителен блок. Цялата схема е изпълнена на транзистори.
Токоизправител ЗН2 Tokoizpravitel ZN2
ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ
Изходно напрежение (пет диапазона) с възможност за плавно регулиране – от 0,5 – 30 V
Максимален изходен ток 1,5 А
Коефициент на стабилност при колебание на мрежата с 10 % 200
Вътрешно съпротивление при промяна на тока на натоварването от 0 до 1,5 А =/< 0,05 Ω
Пулсации на. изходното напрежение при максимален товар =/< 1,5 А 5 mVss
