Статии – Стара техника

Осцилоскоп ОН-3

Осцилоскоп ОН-3

Осцилоскоп ОН-3

Това също е бил много използван сервизен уред. Информацията ни за него е от серия рекламни дипляни на завод Електроника София, но тъй като са били предназначени (както и част от продукцията) за износ, са написани на руски. Смятаме обаче, че това няма да Ви затрудни… още повече че нас ни примързя да го превеждаме. :)

,,Применение

Широкополосный осциллограф ОН-3 постоянного тока предназначен для исследования и на­блюдения импульснмх и периодических злектрических колебаний, а также для изменения их длительности и амплитудн.

Описание

Осциллограф ОН-3 состоит из следующих блоков: злектронно-лучевой трубки с плоским зкраном и диаметром 10 см; вертикального усилителя постоянного тока с встроенньй предусилителем переменного тока; генератора развертки типа интегратора Миллера с високой линейностью развертки. Развертка калибрована в 22 положениях. Вмсоковольтнме и низковольтнме источники питания стабилизированм. В осциллограф встроен калибратор, котормй дает импульснне напряжения 1000 гц для калибровки и проверки вертикального усилителя.

Преимущества

Осциллограф ОН-3 обладает вертикальньм усилителем постоянного тока с высоким козффициентом отклонения, калиброванной чувствительностью, меняющейся в отношении 1:2:5; широким диапазоном калиброваннмх скоростен развертки и злектронной линзой с 5-кратным растяжением. Благодаря стабилизированного питания прибор может работать и при колебании питающей сети.“

Техническите характеристики на ОН-3:

Осцилограф ОН3 Oscilograf ON3

Български осцилоскоп ОН4

Български осцилоскоп ОН4

Български осцилоскоп ОН4

Осцилоскопът ОН4 служи за изследване на периодични и импулсни електри­чески колебания, както и за измерване на тяхната амплитуда и продължителност. Намира приложение в телевизионния и радиосервиз, но може да се използва и в други области на радиотехниката и електротехниката.

Техническитe му данни ca:

Вертикален усилвател:

  • честотна лента 0-5 MHz
  • чувствителност 50 mV/дел
  • калибраторно напрежение 1 V, 50 Hz

Развивка: периодична и тригерна

  • скорости    0,5 S/дел – 1 μS/ дел
  • електронна лупа — плавна,      1 – 5 пъти

Хоризонтален усилвател:

  • честотна лента 3 Hz – 500 kHz
  • чувствителност < 1 V/дел.

А ето как изглежда ОН4 в близък план:

Осзилоскоп ОН4 Osciloskop ON4

Електроннолъчева тръба В7 S3

Размери — 220 х 320 х 380 mm

Тегло около 14 Kg

Захранване 220 V, — 50 Hz

Консумирана мощност 100 VA

Български осцилограф ОН-2

Български осцилограф ОН-2

Български осцилограф ОН-2

Много ценен сервизен уред! Вторият промишлено произвеждан български осцилоскоп.

Осциографът ОН-2 е предназначен е за наблюдение на периодични електрически процеси в широк честотен обхват. Може да служи за измерване на напрежение, фаза, честота и дълбочина на модулацията. В комбинация (вобел-генератор) напр. с УКВ сигнал-генера­тор ГМ2 служи за визуална настройка на приемникови, теле­визионни или други селективни кръгове.

Ето как изглежда отблизо:

Осцилограф ОN2 Oscilograf ON2

Технически характеристики на осцилографа ОН-2:

Електроннолъчева тръба DG7-32

Вертикален усилвател: честотен обхват 10 Hz до 2 MHz, чувствителност около 20 m Vef/cm

Хоризонтален усилвател: честотен обхват 10 Hz до 200 kHz, чувствителност 200 mV/cm

Захранване 220 V, консумирана мощност 45 VA

Размери: 140 х 246 х 295 mm

Тегло: около 8 kg

А ето и техническото му описание: осцилограф-он2-описание

Производителят е ясно кой е – пише го на първата илюстрация в началото. :)

Български вобулоскоп ГС1

Български вобулоскоп ГС1

Български вобулоскоп ВС1

ПРИЛОЖЕНИЕ

Вобулоскопът ГС1 служи за визуално снемане на честотните характеристики на широколентови селективни устройства. Предназначен е за задоволяване нуждите на сервизните телевизионни бази и промкомбинати, извършващи ремонти на телевизори. Уредът може да бъде изполуван в лаборатории, където се разработват или изпитват широколентови усилватели, в учебни заведения и институти, в радиорелейните и теле­визионни станции, в телевизионните ретранслатори и т. и.

ОПИСАНИЕ

Вобулоскопът ГС1 се състои от вобулатор,

маркерно устройство и индикаторно устройство със захранваща група. За да се разширят техническите възможности и екс­плоатационните удобства на уреда, специално внимание е обърнато на маркерното ус­тройство. Индикаторното устройство се отличава с висока чувствителност и неизменно положение на осцилограмата при превключване на полярността.

ПРЕИМУЩЕСТВА

Вобулоскопът ГС1 се отличава със следните по-важни преимущества:

  1. Бързо и точно определяне на:
  • честотите, кратни на 10 MHz и 1 MHz, посредством марки с кварцова точност
  • средната честота по градуирани скали
  • произволни честоти, представляващи части от 1 MHz в обхвата 22. . . 44 MHz
  • междинната честота на звука с висока точност спрямо тази на изображението посредством марка на 6,5 MHz от кварцов осцилатор
  1. Марка на 6,5 MHz с кварцова точност за настройка на МЧУ на звука.
Вобулоскоп ГС1 Vobuloskop GS1

3. Възможности за:

  • използване на маркерния генератор с честота 6,5 MHz като сигнал-генератор за точна проверка и настройка на звуковия канал
  • използване на маркера 22 . . . 44 MHz като амплитудно модулиран с че­стота 1000 Hz сигнал-генератор за предварителна настройка на режекторните филтри
  • твърде голям обхват на вертикално преместване на осцилограмата
  • включване на външен осцилограф с по-голям екран
  • бърза и точна проверка на честотния обхват на хетеродина в телевизионните приемници
  • търсене на повреди по метода на сигналотърсача
  1. Функционално и прегледно разположение на командните органи.
  2. Пробници, задоволяващи всички случаи на употреба в телевизионния сервиз.
  3. Вход за външен маркер.
  4. Стабилен, прегледен и лесно достъпен монтаж, облекчаващ ремонта на уреда.

Ето ги и техническите му характеристики:

Вобулоскоп Vobuloskop

Производство на завод Електроника София.

Стробоскопичен тахометър М01

Стробоскопичен тахометър (оборотомер) М01

Стробоскопичен тахометър (оборотомер) М01

През 1962 г. в софийското развойно предпри­ятие „Електроника“ е изработен стробоскопичен тахометър (оборотомер), който служи за определяне броя на оборотите на двигатели, машинни валове и др., а също и за определяне броя на трептенията на трептящи части.

На какъв принцип работи този интересен уред?

Съществуват най-разнообразни по конструкция тахометри. Например механическият тахометър, който по­чива на центробежния принцип, при употреба се свързва твърдо или фрикционно с вала, чийто обороти ще измерваме. Но при него поради механически сътресения или приплъзване може да се получи погрешно отчитане. Ос­вен това при манипулирането е не­обходимо да бъдем в непосредствена близост до въртящите се части, а това в много случаи е опасно.

Стробоскопичният тахометър не притежава тези недостатъци.

Той из­ползва светлинните импулси, полу­чени от специална лампа (строблампа). Честотата на импулсите се подбира по желание в зависимост от скоростта, която ще измерваме. Когато осветим с тази „мигаща“ свет­лина въртящото се тяло и нагласим нейната честота на „мигане“ така, че за нашето око дискът да изглежда неподвижен, по скалата на уреда от­читаме направо броя на оборотите, които прави тялото за една минута.

Стробоскопичният тахометър из­мерва скорости в границите от 300 до 15 000 об/мин. Точността му е в рамките на +/- 3 %, а използваните електронни лампи са ЕСС/%, EZ80, NSP-2. Захранващото напрежение е 200 волта.

Това е първият уред от такъв вид, произвеждан в България. От началото на 1963 г. започва масовото му производство.

 

Импулсен генератор ГИ1

Импулсен генератор ГИ1

Импулсен генератор ГИ1

Уредът е предназначен за използуване като източник на импулси за измерване на преходни характеристики, изпитания и настройки на импулсни схеми, широколентови усилватели, анализатори и др.

Производител – завод Електроника София.

Технически данни на импулсния генератор ГИ1:

Импулсен генератор ГИ1 Impulsen generator GI1

 

Българско самоходно шаси от 1962

Българско самоходно шаси от 1962

Българско самоходно шаси от 1962

1950-те години са време на усилено разширяване на употребата на салскостопански машини в България, предизвикано от разгърналите се тогава обществено-икономически промени в собствеността на земеделската площ. Всяка година конструкторите са създавали все по-съвършени трактори. Било установено обаче, че всички трактори, даже и най-модерните за тогава, имат редица недостатъци, произтичащи от лошото приспосо­бяване на двигателите към натоварването.

Ясно, е разбира се, че мощността на двигателя се превръща или в скорост, или в теглителна сила. Ясно е също, че при малки на­товарвания тракторът може да се движи с по-високаскорост и обратно — големите натоварвания налагат на­маляване на скоростта.

Различните скорости на тракто­ра (при постоянни обороти на двигателя) обикновено се осигуряват с помощта на зъбните предавки в скоростната кутия. При селскостопанските трактори се срещат до 6 зъбни предав­ки в скоростната кутия, а при самоходните шасита, които изпълняват по-голям брой операции — до 12. Оттук следва обаче зависимостта, че за да се използва винаги пълната мощност на двигателя, би трябвало да се вградят безброй много такива пре­давки и да се осигури бързото им превключване, защото за всяко натоварване на трактора съответсува точ­но определена скорост. Ако съответствието се наруши, двигателят се оказва или ненатоварен, или претоварен. И едното, и другото не трябва да се допуска, тъй като в първия случай двигателят не работи в икономичен решим (двигателят има най-малък разход на гориво на 1 к. с./час, когато се натоварва пълно), а във втория случай, освен неикономичната работа се по­лучава, и бързо износване на детайлите му.

При силно променливи условия на работа на тракторите натоварва­нията се изменят постоянно и в широки граници. Сле­дователно, тракторите с механични степенни скорости не могат да осигурят икономична работа и пълна употреба на мощността на двигателя. Освен това, твърдата зъбна връзка между двигателя и движещите колела предава всички удари от внезапни повишавания на съ­противленията непосредствено на двигателя, а това зна­чително съкращава живота му.

Безстепенна трансмисия 

Нуждата от създаване на подходяща конструкция, коя­то да осигури максимално маневриране със скоростите, се е разбирала отдавна, но постижения в тази насока има едва в началото на 1950-те години. Близо половин век след патентоването на първата хидрообемна трансмисия от английския изобретател Хилшоу в 1910 г. вече започват опитите за широкото й при­ложение и в селскостопанските трактори.

В началото на 1960-те години България става една от много малкото страни, които резултатно изпол­зват хидрообемната безстепенна трансмисия.

У нас за пръв път в света е приложена такава трансмисия към самоходно шаси. По проекти на колектив от проектанти от Централния научноизследователски инсти­тут по механизация и електрификация на селското сто­панство — София (ЦНИИМЕСС), през 1961 или 1962 г. в Машиностроителния завод в Шумен е изработена първата в България трансмисия от такъв тип. Тя е замислена да бъде монтирана в ново издалие – цяло самоходното шаси – което е предвидено да работи главно в зеленчукопроизводството и тютюнопроизводството. Главната хитростх е, че монтирането на безсте­пенна трансмисия към него заменя многобройните механични предавки и позволява да се постигнат ниски тех­нологични скорости (под 1 км/час), необходими при саде­нето без допълнителни устройства.

Самоходно шаси СШ-22

Какво представлява безстепенната трансмисия на българското самоходно шаси?

За да няма различия в понятията, ще отбележим, че трансмисия наричаме онези машинни части, които свърз­ват двигатели с движещите колела. При тракто­рите с механично степенно предаване в трансмисията влизат следните части: съедини­тел, скоростна кутия и диференциал. В самоходното ша­си с хидрообемна трансмисия всички тези възли са за­менени с хидросистемата, чиято принципна схема е по­казана на горната фиг. 1.

Помпата 2 е с променлива производителност. Тя е твърдо свързана с коляновия вал на двигателя 1 и изпраща масло в хидродвигателите 3, ко­ито чрез зъбни предавки (бордови редуктори) задвижват задните колела. Ясно е, че когато помпата подава по- голямо количество масло, хидродвигателите ще се вър­тят по-бързо и постъпателната скорост на трактора ще бъде по-висока, а при по-ниска производителност – скоростта ще бъде по-малка. Тъй като изменението на производителността на помпата става безстепенно, безстепенно се изменя и скоростта на трактора.

Самоходно шаси 

Схемата ни показва подаването на масло при преден ход на самоходното шаси.

За нагледност на чертежа тръбопрово­дите, които връщат маслото в резервоара, са почернени. Ако завъртим кран „а“ на 90°, посоката на подаване на масло към хидродвигателите се сменя и съответно се сменя и посоката на въртенето им. Така получаваме за­ден ход. Със завъртането пък на кран „в“ се постига спиране. От схемата личи, че трипътният кран „в“ при завъртване спира маслото, което хидродвигателите връ­щат, и освобождава път на маслото, идващо от помпата обратно към резервоара. Спиране може да се постигне и като постепенно се намалява производителността на помпата. За диференциал тук служи едно просто разкло­нение на тръбопроводите, което позволява при завой или неравности, (когато различните колелета изминават различен път) всеки от хид­родвигателите да ползва толкова масло, колкото му тряб­ва. Когато някое от от колелетата попадне на почва с повишена влажност или локва, неговото сцепление намалява и то започ­ва да буксува, докато другото коле­ло спира. В такива случаи се използ­ват блокажните ус­тройства 4, с помощта на които можем да освободим което и да било от колелетата, спирайки или блокирайки вала на хидродвигателя му. Крановете „а“и „в“ и разпределителите на хидродвигателнте са монтирани в общи блокове към телата на хидродвигателите, а цялата хидросистема е поставена в един общ картер, който едновременно служи и като ре­зервоар за маслото.

Помпата (фиг. 2) е с наклонен цилиндров блок, поз­волява леко да се регулира производителността и е много компактна. Цилиндрите са разположени по окръж­ност в общ блок, който се върти заедно със задвижва­щия вал. Поради наклона на цилиндровия блок бутала­та се придвижват назад и напред в цилиндрите и нагне­тяват маслото. Когато осите на задвижващия вал и ци­линдровия блок съвпаднат (когато няма наклон), ходът на буталата става равен на нула и помпата не изпра­ща масло. В такова положение помпата се поставя при пускане на двигателя.

Засмукването и нагнетяването на маслото става през два бъбрековидни изреза на разпределителя, поставен от задната страна на цилиндровия блок. Помпата има 7 бутала, за да се постигне по-голяма равномерност при подаването на маслото.

Хидродвигателите (фиг. 3) са петбутални, с радиал­но разположение на буталата. Всеки от цилиндрите се свързва чрез тръба с масления разпределител, който дава път на идващото масло, когато буталата се движат от горна към долна мъртва точка, и поставя във връзка цилиндрите с отводния тръбопровод, когато буталата се движат от долна към горна мъртва точ­ка. На горната фиг. 1 тръбопроводите между цилиндрите и разпределите­лите на хидродвигателите за яснота са час­тично почернени. Мотовилките чрез опорни дъгови сек­тори предават налягането върху ексцентриковия вал и го завъртат.

Самоходно шаси 

Самата трансмисия се управлява с помощта на една ръч­ка, с която се изменя скоростта и се спира плавно, и един педал, който изменя посоката на движение и се ползва при внезапно спиране.

По времето, когато самоходното шаси е били конструирано, хидрообемните трансмисии били голям хит и източник на ентусиазъм у проектантите. Те с радост виждали как тези трансмисии осигуряват безстепенно регулиране на скоростта, което позволява пълното използване на мощността на двигателя при най-малък разход на гориво. За изменяне на скоростите не се налагало спиране. Освен че давало икономии на вре­ме, това предотвратявал и големите претоварвания при потегляне и увеличаване на скоростта. Тъй като твър­дата връзка между двигателя и движещите колела е прекъсната, внезапните изменения на съпротивленията не го претоварвали, а предохранителният хидравличен кла­пан предпазва от прекомерно натоварване и частите на самата трансмисия. По такъв начин можело да се очаква, че животът на трактора ще бъде значително про­дължен. Спирането с помощта на масления поток изглеждало по-сигурно от онова с челюстна или лентова спирачка.

Важно било и това, четака имало възможност да се по­стигат много по-ниски скорости, без да се из­меня конструкцията.

Най-ниската измерена стабилна скорост на българското самоходно шаси с хидрообемна трансмисия е 35 м/час. Управле­нието било леко и можело да се извършва от ли­ца със съвсем малка подготовка, а това изискване било важно, като се има предвид колко трудно новата власт разпространявала знанията за нововъведената модерна техника всред копалите и оралите довчера с примитивни сечива селяни. Очакваро се, че изброените по-горе предимства ще допринесат за производителността на машината и че въвеждането на хидрообемни безстепенни трансмисии ще доведе до 30-процентно увеличение на производителността на селско­стопанските трактори.

Тъй като хидростатичните трансмисии имали още едно го­лямо достойнство – позволявали да се създават трак­тори с най-необикновена форма – някои футуролози в техниката сериозно очаквали дори, че тракторите на бъдещето ще изгубят традиционния си вид! Затова се планувало следващите години конструкторите на хидрообемната безстепена трансмисия на българското самоходно шаси да работят върху трактор за пла­нински терени, който по всяка вероятност щял прилича на паяк!

Скоро след това самоходното шаси влязло в серийно производство. Какви са били финалните му характеристики, можете да видите тук ==>

Българско самоходно шаси СШ-22

 

Български толеранс-индикатор ЕТ1

Български толеранс-индикатор ЕТ1

Български толеранс-индикатор ТИ1

Толеранс-индикаторът е сервизен и производствен уред, предназначен за директно отчитане процентното отклонение на съпротивления, капацитети и индуктивности в сравнения с тяхната номинална стойност чрез помощта на подходящ еталон. Също преносим.

Наричан още ТИ1.

Заповядайте да видите и техническите му характеристики:

Толеранс-индикатор ЕТ1 Tolerans-indikator ET1

Производство на завод Електроника София.

Така изглежда отблизо:

Толеранс-индикатор ЕТ1 Tolerans-indikator ET1

Телевизионен сигналгенератор ГТ1

Телевизионен сигналгенератор ГТ1

Телевизионен сигналгенератор ГТ1

Генераторът на телевизионни сигнали е сервизен уред.

Предназначен е за проверка, и ремонт на телевизори. С негова помощ проблемите в настройката и регулирането на телевизора могат да бъдат разрешени по всяко време независимо от съдържанието на телевизионната програма.

Този уред и преносим и неговите малки размери и тегло правят удобни проверката и ремонта по домовете на клиентите.

Работи на CCIR и OIRT стандарт.

По-долу можете да видите и техническите характеристики на генератора на телевизионни сигнали ГТ!:

Телевизионен сигналгенератор Televizionen signalgenerator

Произвеждал се е в софийския завод Електроника.

ЗН2 – транзисторизиран стабилизиран токоизправител

ЗН2 – транзисторизиран стабилизиран токоизправител

ЗН2 – транзисторизиран стабилизиран токоизправител

Токоизправителят тип ЗН2 е предназначен за захранване със стабилно напре­жение различни уреди на транзистори при настройка и ремонт. Той намира голямо приложение в различни лаборатории и научноизследователски институти при конст­руиране и изпитване на транзистори и други схеми за ниско напрежение.

Панелното му оформление позволява да бъде използван като съставен еле­мент при различни станочни уредби.

Токоизправителят ЗН2 се състои от силов токоизправител, източник за опорно напрежение, защитно устройство за ограничаванe на тока при късо съединение вън от прибора и регулиращ елемент с измерителен блок. Цялата схема е изпълнена на транзистори.

Токоизправител ЗН2 Tokoizpravitel ZN2

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ

Изходно напрежение (пет диапазона) с възможност за плавно регулиране – от 0,5 – 30 V

Максимален изходен ток 1,5 А

Коефициент на стабилност при колебание на мрежата с 10 %    200

Вътрешно съпротивление при промяна на тока на натоварването от 0 до 1,5 А    =/< 0,05 Ω

Пулсации на. изходното напрежение при максимален товар =/< 1,5 А    5 mVss

Напрежение на захранване   220 V, 50 Hz

Изходен импеданс при 200 kHz   =/< 0,4 Ω

Консумирана мощност от мрежата   около 100 вата

Габаритни размери  520 х 217 х 320 мм

Тегло 12 kg

А ето и неговото техническо описание ==> Токоизправител ЗН-2

Произвеждал се е в завод Електроника София.

Exit mobile version