Безнаставов релсов път?

Мнозина са забелязали, че когато железничарите поставят рел­сите, не ги слагат плътно една до друга, а оставят помежду им из­вестна междина. Специалистите я наричат топлинна междина. Места­та, където се свършват релсите и се оставя топлинна междина, се наричат настави. Когато колелата на влака преминават тези междини, се чуват по-малки или по-големи удари, които зависят от това, как­ви са дължините на релсите и как­ва е температурата на въздуха. Те­зи удари зависят изключително от дължината на релсите, които са дълги по 9, 12, 15, 18, 24 и 30 метра. Честите топлинни междини не са приятни за пътниците, които пътуват, и за локомотива, който тегли с голяма скорост влака, защото топлинните междини изискват от него по-голяма сила. Това озна­чава, че трябва да се изразходват повече въглища и разходите за народното стопанство са по-големи.

От дългогодишната експлоатация на железния път е установено, че от силните удари на колелата в местата на топлинната междина релсите се разбиват, те пропадат във вертикално отношение и уда­рите стават още по-големи. Релси­те по краищата при това силно се набиват и оказват по-голямо съп­ротивление на возилата при пре­минаването им. Ако не се вземат мерки за отстраняване на неиз­правностите, ще се разстрои це­лият релсов път.

Около 45 % от общите разходи за поддържане на релсовия път оти­ват за поддържане на наставите. Заедно с това се увеличава съпро­тивлението на возилата е около 5% при релси, дълги 24 метра. Колеле­тата на вагоните са подложени на непрекъснати внезапни удари и се разбиват.

Специалистите започнали да се замислят, не е ли възможно да се намалят топлинните междини или да се премахнат.

Когато учителят в училище говори за физичните свойства на металите и иска да каже, че желя­зото се разширява от топлината, а от студа се свива, посочва като при­мер железопътните релси. „Ако не бяха тези междини — каза той, — при висока температура може да дерайлира влакът…“ Металите не са променили свойствата си. Те по­стоянно се разтягат и свиват. Бе открито обаче, че отделните релси могат въпреки това да се заваря­ват по няколко в произволни дъл­жини, без това да оказва някакво влияние върху безопасността на транспорта. За да се ограничи удължението и скъсяването на дъл­гите релсови нишки от промяната в температурата, е необходимо да се прикрепят към траверсите. Та­ка както се закрепват у нас рел­сите към траверсите, силите, въз­никващи в релсите от промяната на температурата, напълно се прена­сят върху траверсите, които са за­крепени в здравата баластова осно­ва и не могат да се движат. Значи е възможно полагането на непре­къснат безнаставов релсов път.

Първите километри безнаставов релсов път са монтирани към 1930 година в Германия.

След 1945 година се внедрява интензивно безнаставовият железен път в повечето страни в света. Така например в САЩ до 1947 година са били положени само 160 км дълги заварени релси с дължина от 450 до 700 м, а в края на 1955 г. вече 3,000 км.

В Чехословакия се монтират звена от непрекъснат релсов път за първи път през 1954 година с дължина от 800 до 3,715 м. До края на 1955 г. бил поставен 72 км непрекъснат релсов път, ка­то били положени и няколко уча­стъка с дължина от по 7,000 м. До края на 1956 г. дължината на безнаставовия релсов път ще до­стигне 220 км.

През ноември 1955 г. по лини­ята София—Мездра по проект на Научно-изследователския институт по транспорта беше поставен безнаставов релсов път, дълъг 312 м, върху железобетонни траверси.

Тези траверси бяха наредени ед­на до друга, за да се създаде не­прекъснатата релсова нишка и по- голяма устойчивост на пътя про­тив вертикални и хоризонтални из­мествания.

Едногодишното експериментира­не на този участък даде добри ре­зултати. През ноември 1956 г. бе­ше монтиран втори участък със заварени релси, дълъг 1,032 ме­тра. върху дървени траверси. В двата края на участъка по проект на автора се поставиха по един изравнител на напреженията за всяка релсова нишка. Тези изпра­вители дават възможност на релсовите нишки иа се удължават, без да се застрашава сигурността на движението на влаковете. Ма­кар че имаше ниски температури, релсовите нишки не се накъсаха. Пътят ще бъде подложен на по-сериозни изпитания през време на летните горещини.

Да се пътува върху заварени релси е приятно за пътниците, а и полезно за народното стопанство.

Опитът от досегашната експлоатация на дълги заварени релсови звена по линиите в чужбина по­казва. че разходите по поддържа­нето на безнаставовия път се нама­ляват от 25 до 75%. а ежегодно се икономисва работна сила. не­обходима за поддържането на обикновен път.

Наблюденията в СССР показ­ват. че обемът на работата по ре­монта и поддържането на безна­ставовия непрекъснат релсов път се намалява. Разходът на работна ръка за 1 км е почти два пъти по- малък, а пътят е значително по- добър. отколкото в участъците с нормална дължина на релсите.

Може би много скоро, когато пътувате удобно в бързия влак по нашите стоманени магистрали, няма да чувате, равномерни удари. Тогава ще знаете, че пътувате по непрекъснат релсов път, който е плод на скромния и честен труд на нашите железничари.

–-

Източник: сп. Наука и техника за младежта 4-1957

 

Измерителят на транзистори ИТ-51 накратко в Sandacite.BG!

Измерителят на транзистори ИТ-51 е български аналогов, стрелкови измервателен уред от средата на 60-те г., произвеждан в завод Електроника – София. Той е предназначен за измерване на коефициента на усилване по ток h 21 и на обратните колекторни токове Iсво и Iceo на транзистори тип р-n-р и n-р-n с допустима разсейвана мощност на колектора до 1 W.

Уредът дава възможност да се изпитват и точкови диоди чрез измер­ване на техния ток в права и обратна посока.

Измерителят на транзистори ИТ-51 намира приложение в различ­ните развойни лаборатории, научно-изследователски институти, промиш­лени предприятия, учебни заведения, радио- и телевизионни ремонтни бази и навсякъде, където се използват в по-голямо количество полу­проводникови прибори.

Технически данни:

Захранване   220 V ± 10%; 50 Hz

Максимална консумирана мощност    15 VA

Размери    250 x 324 x 200 mm

Маса  < 10 кг

Ето го и как изглежда отблизо:

Някой ни питаше за такава техника и заради това решихме да качим каквото имаме. Дано сме ви били полезни! :)

Лампов волтметър ВН3

ПРИЛОЖЕНИЕ

Ламповият волтметър ВН3 е предназначен за измерване на промениви напрежения от 50 викроволта до 300 волта в честотния диапазон 10 херца – 3 мегахерца, както и за индикация на напрежения с честота до 5 мегахерца. Използва се в производството на електроакустика, радио- и телевизионната техника, свързочната техника и т.н. Особено е подходящ за непосредствено измерване на напрежения на маломощни източници (микрофони, магнетофони и т.н.) при снемане на честотната им характеристика.

ОПИСАНИЕ

Ламповият волтметър ВН3 е аналогов стрелкови уред, който се състои от четиристъпален широколентов усилвател, обхванат от честотно зависима отрицателна обратна връзка (ООВ).

Към входа и изхода на усилвателя са включени катодни повторители. Измерените напрежения до 300 микроволта се подават непосредствено на входния катоден повторител, а по-големите от 300 се подават на делител със затихване в 60 децибела. Границите на измерване се определят чраз делителя в катода на входния катоден повторител. Изходният катоден повторител се използва като буферно стъпало към усилвателя и е предназначен за получаване на нискоомен изход.

Ето го как зиглежда в близък план:

ПРЕДИМСТВА

Голяма стабилност на показанията при промяна на захранващото напрежение. Може да се използва като усилвател или атенюатор. Има вграден стабилизиран токоизправител за контрол на точността на измерването.

А ето и техническите характеристики на ламповия волтметър ВН3:

Произвеждан в завод Електроника София; изнасян в СССР.

Цифров волтметър ВС1

Цифровият волтметър ВС1 е измервателен уред,  предназначен за работа в отделите по технически контрол на производствените предприятия, в научно-изследователските институти, във ВУЗ-овете и лабораториите.

Изцяло транзисторизиран прибор..

Техническите му характеристики можете да вземете оттук:

Производител – завод Електроика София; изнасян за СССР и ГДР.

Универсален измервателен мост ИУ1

Уредът е предназначен за измерване на съпротивления, индуктивности и капацитети в много широки граници. Благодарение на своята универсалност и удобство при работа, измервателният мост ИУ1 намира широко приложение в производствени предприятия, ремонтни работилници, лаборатории, научно-изследователски институти, ВУЗ-ове, а и в практиката на електротехници, радиотехници и радиолюбители.

Технически характеристики на измервателния мост ИУ1:

Произвеждан е от завод Електроника София.

[1963] Новите телевизионни предаватели в България

Статията е ценен извор за историята на българската телевизия, защото представлява ,,моментна снимка“ на положението с телевизионните предаватели в България, такова, какното то е било в началото на 1963 г. Приятно четене!

,,Телевизията навлезе здраво в на­шия бит. Гората от телевизионни ан­тени над покривите на къщите става все по-гъста. И хората, които все още не могат да гледат програмите на телевизията, се запитват: „Кога мал­кият екран ще дойде и при нас?“

За да снишат телевизионните про­грами до всяко кътче на нашата страна, ще бъдат необходими някол­ко районни предавателни станции.

Най-важният телевизионен предава­тел с излъчвана мощност около 240 киловата ще бъде построен на връх Ботев през следващите три години (1964-1966).

Той ще предава за по-голямата част от Северна България (ограничена приблизително на запад от река Скът и на изток от река Малки Лом) и част от Южна България (Подбалкан­ската долина. Пазарджишки, Плов­дивски, Старозагорски и Ямболски окръзи). Предавател, от който ще се излъчва програма за Източна Бълга­рия и Черноморското крайбрежие, ще бъде построен в същия срок на височините северно от курорта „Слън­чев бряг“. Той ще обхваща Бургаски, Варненски и части от Коларовградски и Ямболски окръзи.

Едновременно с тях ще бъде по­строен и предавател на Витоша, кой­то ще излъчва телевизионна програ­ма за Нападна България.

Останалите телевизионни предава­тели, които ще предават за Югоза­падна и Северозападна България и за окръзите Смолянски, Кърджалий­ски и Хасковски, ще бъдат изграде­ни през следващите години почти едновременно.

До пускането в действие на редов­ните телевизионни предаватели со­фийската телевизионна програма ще бъде препредавана чрез ретрансла­тори за някои окръзи и райони, съ­гласно приложената карта.

Първият телевизионен ретрансла­тор, получен от Съветския съюз, бе­ше пуснат в пробно действие през 1961 година на връх Ботев. Използвайки този ретранслатор като образец, колектив от научни работници при НИИС разработи модел на телевизионен ретранслатор. По него Управлението на съобщенията изра­боти останалите предвидени ретран­слатори. В края на 1961 година мо­делът беше пуснат в действие на 11-я телевизионен канал на връх „Зелена глава“ и сега обслужва Михайловградски и част от Видин­ски и Врачански окръзи.

Ретранслаторът на връх „Братия“ в Средна гора работи на 10-и теле­визионен канал и осигурява телеви­зионна програма за Пазарджишки и Пловдивски окръзи. Поради наличие­то на доста силни промишлени сму­щения в района на ‘рад Пловдив тук работи друг ретранслатор на 6-и телевизионен канал.

На връх „Ботев“ работи ретрансла­тор на 12-и телевизионен канал, който препредава за Казанлъшката
подбалканска долина в посока на град Ямбол. На връх „Ботев“ работи и втори ретранслатор на 11-и теле­визионен канал, който излъчва про­грама в две основни направления: Га­брово — Търново — Русе и Ловеч — Плевен. Това дава възможност на всички райони на север от Стара пла­нина, ограничени между долните те­чения на реките Искър, Черни и Ру­сенски Лом, които имат пряка ви­димост с връх Ботев, да приемат телевизионна програма. Поради не­благоприятното разположение на град Русе телевизионният сипнал в не­говия район е много слаб. Ето защо тук работи друг телевизионен рет­ранслатор на 8-и телевизионен ка­нал. Поради същите причини за гр. Плевен е монтиран ретранслатор, из­лъчващ на 6-и канал.

Следващият ретранслатор се монтира на височините северно от Ста­ра Загора и работи на 9-и теле­визионен канал. Той покрива Старо­загорски и част от Хасковски окръзи.

Последният ретранслатор, който е на височините източно от Ямбол, осигурява телевизионна програма за града на 8-и телевизионен канал.

Ще бъде монтиран ретранслатор и на връх „Черни връх“, който ще работи на 11-и телевизионен канал и ще излъчва телевизионна програ­ма по посока на Самоков и Ихтиман.

Същевременно бе подменен с ре­довен опитният ретранслатор, който е монтиран на Витоша и препредава за района на гр. Перник, Този рет­ранслатор работи на 12-и канал.

Поради малката излъчвана мощ­ност на ретранслаторите (около 500 — 600 вата) добра телевизионна кар­тина може да се приеме само в онези райони, които имат пряка ви­димост с мястото, където е монтиран съответният телевизионен ретрансла­тор, и не са отдалечени от него на повече от 80—100 км. В зависимост от отдалечеността на ретранслатора и месторазположението на приемана­та телевизионна антена обикновено са необходими три-или петелементни приемни антени за съответния теле­визионен канал. Разбира се, приема­не е възможно и на сравнително по-големи разстояния, когато съществу­ват благоприятни за това условия (антена е голямо усилване, разполо­жена на сравнително голяма височи­на, и чувствителен телевизионен приемник).

Трябва да се отбележи, че каче­ството на приеманата чрез ретран­слаторите картина не може да бъде такава, каквато се приема от Софий­ския телевизионен предавател. То ще бъде влошено поради това, че про­грамата се подава на ретранслато­рите чрез директно приемане от етера. Обикновено ще бъдат разли­чими от 300 до 350 линии и четири степени на тоновата градация. Поради посочените причини обикновено се избягва ретранслиране на телевизи­онна програма повече от един път, защото качеството на картината се влошава значително.

За да се излъчват качествени те­левизионни програми, са необходими солидна техническа база, опитни спе­циалисти и големи програмни въз­можности. Основното, което е нужно, са специалните телевизионни студиа, разполагащи със сложна и разнооб­разна техническа база. Така напри­мер, за да имаме ежедневни преда­вания с продължителност от 5—6 ча­са, което се смята за нормална рабо­та на една телевизионна станция, са необходими 4—5 студиа със снимач­на площ от 150 до 600 квадратни метра. С такива студиа нашата теле­визия ще разполага след 2—3 годи­ни.

Засега Софийската телевизионна станция има на разположение две временни малки 80 и 150 м². Възможностите на тези две студиа са много ограничени, по­ради което подготвяните в тях поста­новки са малки и се дават рядко. По тази причина през следващите две-три години предавания ще има средно четири пъти седмично, с про­дължителност по 3—4 часа. Обемът на телевизионната програма до извест­на степен се увеличава благодарение на двете подвижни телевизионни апа­ратни (ПТС), с които се разнообразява про­грамата чрез външни предавания (от театри, спортни площадки, търже­ства и др.).

В заключение трябва да отбеле­жим, че още в началото на 1963 г. нашите зрители ще получат възмож­ност да наблюдават чрез Софийската телевизионна станция и програмите на телевизионните станции в СССР и социалистическите страни. Апара­турата, чрез която ще бъде поддър­жана радиорелейната връзка за раз­мяна на телевизионна програма меж­ду София и Москва, е вече получена от Съветския съюз и понастоящем се монтира.“

–

Източник: сп. Наука и техника за младежта 4-1963

Осцилоскоп ОН-3

Това също е бил много използван сервизен уред. Информацията ни за него е от серия рекламни дипляни на завод Електроника София, но тъй като са били предназначени (както и част от продукцията) за износ, са написани на руски. Смятаме обаче, че това няма да Ви затрудни… още повече че нас ни примързя да го превеждаме. :)

,,Применение

Широкополосный осциллограф ОН-3 постоянного тока предназначен для исследования и на­блюдения импульснмх и периодических злектрических колебаний, а также для изменения их длительности и амплитудн.

Описание

Осциллограф ОН-3 состоит из следующих блоков: злектронно-лучевой трубки с плоским зкраном и диаметром 10 см; вертикального усилителя постоянного тока с встроенньй предусилителем переменного тока; генератора развертки типа интегратора Миллера с високой линейностью развертки. Развертка калибрована в 22 положениях. Вмсоковольтнме и низковольтнме источники питания стабилизированм. В осциллограф встроен калибратор, котормй дает импульснне напряжения 1000 гц для калибровки и проверки вертикального усилителя.

Преимущества

Осциллограф ОН-3 обладает вертикальньм усилителем постоянного тока с высоким козффициентом отклонения, калиброванной чувствительностью, меняющейся в отношении 1:2:5; широким диапазоном калиброваннмх скоростен развертки и злектронной линзой с 5-кратным растяжением. Благодаря стабилизированного питания прибор может работать и при колебании питающей сети.“

Техническите характеристики на ОН-3:

Български осцилоскоп ОН4

Осцилоскопът ОН4 служи за изследване на периодични и импулсни електри­чески колебания, както и за измерване на тяхната амплитуда и продължителност. Намира приложение в телевизионния и радиосервиз, но може да се използва и в други области на радиотехниката и електротехниката.

Техническитe му данни ca:

Вертикален усилвател:

• честотна лента 0-5 MHz
• чувствителност 50 mV/дел
• калибраторно напрежение 1 V, 50 Hz

Развивка: периодична и тригерна

• скорости    0,5 S/дел – 1 μS/ дел
• електронна лупа — плавна,      1 – 5 пъти

Хоризонтален усилвател:

• честотна лента 3 Hz – 500 kHz
• чувствителност < 1 V/дел.

А ето как изглежда ОН4 в близък план:

Електроннолъчева тръба В7 S3

Размери — 220 х 320 х 380 mm

Тегло около 14 Kg

Захранване 220 V, — 50 Hz

Консумирана мощност 100 VA